№ 1116
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203695 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Л. Д. Н. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. В. А. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно
постановление № 22-0769-001618/05.08.2022 г., издадено от Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на 20, ал. 2 ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и
наказание и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се
посочва, че то е незаконосъобразно. Излага се собствена версия за случилите се събития,
като се достига до извод, че липсват фактическите и правни основания за налагане на
административните наказания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. - БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че е допуснато съществено
нарушение на производствените правила, доколкото във връчения на жалбоподателя
екземпляр от АУАН липсва посочване на правната квалификация на извършеното
нарушение, въпреки че такава е налична в екземпляра от АУАН, приложен по преписката. С
оглед горното моли за отмяна на наказателното постановление изцяло и присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт *, която оспорва
1
жалбата. В писмено становище заема позиция за законосъобразност на производството и
правилност на издаденото НП, поради което и иска неговото потвърждаване изцяло.
Претендира присъждането на разноски, а под евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 5 гръб) НП е връчено
на жалбоподателя на 13.09.2022 г., а жалбата е депозирана на 23.09.2022 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 12.04.2022 г. около 17.20 часа жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № * в гр. Бургас, по ПП- I-9 към гр. Поморие.
Жалбоподателят бързал, понеже превозвал кислородна бутилка за болната си дъщеря.
Наближавайки кв. Сарафово пътното платно за движение в неговата посока било с две
ленти. В лявата лента се движел автомобил „Опел Астра“ с рег. № *, управляван от *.
Жалбоподателят не съобразил скоростта си на движение със засиления трафик, застигнал
л.а. „Опел“ и го блъснал отзад. Ударът бил лек и без сериозни щети за двата автомобила. С
оглед това и предвид факта, че Н. бързал, той не спрял, за да установи какви са щетите, а
продължил движението си към гр. Поморие. Водачът на другия автомобил – * решил да
последва Н., като междувременно подал сигнал за случилото се на тел. 112. Когато
жалбоподателят пристигнал пред адреса си на място дошъл и *, а малко след това и
полицейски автомобил. Полицейските служители тествали двамата водачи за употреба на
алкохол и упойващи вещества, след което ги препратили към Сектор „ПП“ Бургас,
доколкото ПТП станало на територията на гр. Бургас.
На 20.04.2022 г. св. С. Ч. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ – Бургас, след като се
запознал с материалите по преписката, съставил срещу Н. АУАН с бл. № 024876, описвайки
горните факти, но без да им даде правна квалификация. Екземпляр от акта бил връчен на
жалбоподателя. В последствие в екземпляра на АУАН, който останал опри АНО била
вписана правна квалификация на нарушенията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Въз основа на АУАН на 05.08.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията
си Н. е осъществил състава на нарушенията по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
поради което и му наложил съответните наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
2
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В случая наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * –
Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 05.08.2022 г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи.
Въпреки това в производството е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административнонаказателната
процедура и което налага отмяна на санкционния акт.
Това е така, доколкото както вече беше посочено - производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на
АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно
процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от
същия закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен
срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно
наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното
административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига
обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние,
дата и място на извършване и правна квалификация (чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН). От този
момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и
именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване
на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар
и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или едва с НП да се
3
дава правна квалификация на извършеното.
В конкретния случай в екземпляра на АУАН, който е бил връчен на жалбоподателя (л.
35) актосъставителят не е дал правна квалификация на вменените нарушения. Това е
съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и препятства осъществяването на защита
на санкционирания, доколкото той не знае какво точно нарушение/нарушения му се
вменяват като извършени, респективно няма как да организира защитата си.
Същевременно в приложения по преписката АУАН (л. 9) актосъставителят е вписал
правна квалификация на нарушенията, като пред съда той потвърди, че почеркът е негов.
Това навежда на единствения възможен извод, че след връчване на екземпляра от АУАН на
жалбоподателя, в другия, останал по преписката, актосъставителят е констатирал своя
пропуск и е дописал правната квалификация на деянията. Това самостоятелно е грубо
нарушение на производствените правила, доколкото обезсмисля процедурата по връчване
на АУАН, щом като след това актосъставителят дописва съществени реквизити в
екземпляра, оставащ по преписката.
Горните нарушения на административнопроизводствените правила не може да се
приемат за техническа грешка, а се касае до особено съществен пропуск при съставяне на
АУАН, който е бил опитан да бъде преодолян по също толкова незаконосъобразен начин.
Така допуснатите процесуални нарушения не биха могли да бъде „санирани” и по
силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Чл. 53, ал. 2 от ЗАНН обаче не
е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително
тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява
допуснато нарушение при издаването на АУАН, свързано с пълна липса на дадена правна
квалификация или пък с дописване в последствие в АУАН на особено съществен реквизит.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били
допуснати съществени пороци, довели до незаконосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 6), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 350 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
4
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора) -
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. В случая е предоставена защита за две
отделни наложени наказания, поради което и минималният хонорар възлиза на 2х300 лева
или общо 600 лева – т.е. в конкретния случай заплатеният хонорар е дори под минималния
предвиден, поради което и няма как да бъде допълнително намален от съда.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001618/05.08.2022 г., издадено от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на 20,
ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на Л. Д. Н. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“
в размер на 150 лева и наказание и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Л.
Д. Н. с ЕГН: ********** сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5