Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
13.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 6777 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 250971 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 52803/2017 г. Софийски
районен съд, 66 състав осъдил Д.Т.Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 018.53 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, аб. № 193928, ведно със законната лихва от 01.08.2017 г. до
окончателното изплащане, сумата 365.24 лева – законна лихва за забава върху
вземането за потребена топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до
28.06.2017 г., сумата 16.08 лева - такса за дялово разпределение за периода от
01.06.2013 г. до 31.05.2015 г., ведно със законната лихва от 01.08.2017 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 103.14
лева - разноски по делото, като отхвърлил иска за стойност на потребена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 3 018.53 лева до пълния
предявен размер от 3 018.57 лева, иска за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 365.24 лева до пълния предявен размер от
700.27 лева, както и иска за заплащане на сумата в размер на 3.86 лева –
законна лихва за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от
09.08.2013 г. до 28.06.2017 г.
Решението е
постановено при участието на „Б.“ ООД, като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частта, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви
за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над
365.24 лв. до предявения размер от 700.27 лв. (равняваща се на 335.03 лв.), с
оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, обусловило и материална незаконосъобразност решението. Като се
позовава на неотносими за спора общи условия от 2002 г. и от 2006 г., както и на
чл. 32, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 13.02.2008 г., въззивникът
поддържа, че купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за плащане. Мотивите на
районния съд за частично отхвърляне на този акцесорен иск поради непредставяне
на доказателства, установяващи датата на публикуване на общите фактури били
„ирелевантни“, тъй като с доклада по делото на ищеца не било указано, че следва
да представи доказателства в тази насока, както и че доказателствената тежест е
за ищеца. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с
което да уважи предявения акцесорен иск. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Д.Т.Д., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. К.Б. от САК не е депозирал отговор на жалбата по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 19.05.2021 г. оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
С исковата молба, уточнена с молби от 11.12.2017 г. и 09.05.2018 г. и в
открито съдебно заседание на 09.10.2019 г., първоинстанционният съд е бил
сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата
3 018.57 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 193928, в периода
м. 05.2013 г. - 30.04.2015 г.;
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 16.08 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 06.2013 г. –
м. 05.2015 г.;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 700.27 лв. – лихви за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. -
28.06.2017 г., и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3.86 лв. – лихви за забава
в плащането на цената на услугата дялово разпределение за периода 09.08.2013 г.
- 28.06.2017 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Предмет на
въззивна проверка е решението само в частта, с която акцесорният иск за лихви
върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен. Въззивният съд намира, че при
постановяване на решението в тази част не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора
– ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
В случая в процесния период 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. приложими в
отношенията между страните са били Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от
13.02.2008 г. (действали до 11.03.2014 г.) и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в
сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По
своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника, в която
е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, като съгласно 33, ал. 4 от ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията,
установени след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки.
В случая районният съд е съобразил, че за периода 01.05.2013 г. –
11.03.2014 г. отношенията между страните са се уреждали от общите условия от
2008 г., и по реда на чл. 162 ГПК е определил размера на дължимата лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за претендирания период 14.09.2014
г. – 28.06.2017 г. на 365.24 лв. За да отхвърли частично този акцесорен иск съдът
е приел, че за периода, в който са действали общите условия от 2014 г.
(12.03.2014 г. – 04.2015 г.) ищецът
не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на общата фактура
на интернет страницата си, и предвид недоказване факта на изпадане в забава на
ответника искът за разликата до пълния му предявен размер от 700.27 лв. е
неоснователен.
Единственият относим към тези мотиви довод във въззивната жалба е във връзка с доказването на факта на изпадане
в забава – въззивникът е навел оплакване, че районният съд не му указал, че
следва да представи констативен протокол относно датата на публикуване на общата
фактура на интернет страницата на дружеството. Този довод е неоснователен. Противно
на поддържаното от въззивника, с доклада по делото районният съд е разпределил
доказателствената тежест и е указал на ищеца, че по акцесорния иск негова е
тежестта да докаже изпадането на ответника в забава, но ищецът не е предприел
никакви процесуални действия във връзка с указанията. Съдът няма задължение да
указва на страната дали от представените доказателства се установява даден
факт, още по-малко – да й указва с какви конкретни доказателствени средства
следва да го докаже. Ето защо правилно районният съд е приложил
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената
тежест и е приел недоказания факт за неосъществил се. Предявеният иск с правно основание за разликата над
365.24 лв. до пълния му предявен размер е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не са направени такива, поради което разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250971 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д. № 52803/2017
г. на Софийски районен съд, 66 състав в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
срещу Д.Т.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата
над 365.24 лв. до предявения размер от 700.27 лв. (равняваща се на 335.03 лв.)
– лихви за забава върху главницата за топлинна енергия.
В необжалваните части решението по гр.д. № 52803/2017 г. на Софийски
районен съд, 66 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК ******,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.