№ 1106
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500741 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 272860/18.02.2021г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. В.М., срещу
решение № 260252 от 29.01.2021г., постановено по гр.дело № 6925/2020г. на ВРС, ХVII-ти
състав с което е прието за установено, че въззивното дружество дължи на „Морски дюнер“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ Аврен, обл.
Варна, ул. „Свети Архангел Михаил“ № 18, сумата от 1 033,44 лв., представляваща стойност
на заплатена на 14.11.2016г. без основание сума по осъществена корекция на потребление
на електрическа енергия за периода 23.08.2016г. – 13.06.2016г. на обект на потребление в
***, с титуляр В.В.М., ЕГН *********, аб.№ **********, което вземане е придобито от
ищеца по силата на договор за цесия от 26.03.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението /30.03.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед № 1711/15.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 3892/2020г. на ВРС, XXI с-в.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка
е установено, че в скрития регистър 1.8.4. има натрупано количество електроенергия, което
не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
1
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск от „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Здравец, общ Аврен, обл. Варна, ул. „Свети Архангел Михаил“ №
18, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, за приемане за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 033,44 лв.,
представляваща стойност на заплатена на 14.11.2016г. без основание сума по осъществена
корекция на потребление на електрическа енергия за периода 23.08.2016г. – 13.06.2016г. на
обект на потребление в ***, с титуляр В.В.М., ЕГН *********, аб.№ **********, което
вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 26.03.2020г., на основание
чл.55, ал.1, предл.I-во ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението /30.03.2020г./ до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 1711/15.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3892/2020г. на ВРС, XXI с-в.
В исковата молба ищецът ЕООД твърди, че с договор за цесия от 26.03.2020г. е
придобил вземане от В.В.М. в размер на 1 033,44 лв., представляващо платена без
основание стойност на коригирана потребена ел.енергия, за която е издадена фактура от
ответника на 28.09.2016г. Сочи, че е уведомил ответника за цесията с уведомление получено
на 26.03.2020г. Излага, че на 13.06.2016г. в обекта на потребление на праводателя му,
находящ се в ***, е извършена проверка на електромера е констатирано, че е налице намеса
в софтуера на СТИ, в резултат на която количеството ел.енергия се е отчитало освен по
дневна и нощна, и по невизуализирана тарифа. Сочи, че в резултат на проверката му е
извършена корекция и е издадена процесната фактура, която праводателят му е заплатил, за
да не бъде преустановено електрозахранването му. Подробно излага съображения за
недължимост на сумата и незаконосъобразност на извършената корекционна процедура.
Моли за установяване на вземането му за връщане на даденото без основание по издадената
заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че е налице правно основание за дължимост от потребителя на
претендираното вземане в размер на 1 033,44 лв., а именно разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ
/отм./. Сочи, че праводателят на ищеца и ответникът са страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия. Излага, че на 13.06.2016 г. е
извършена проверка в обекта на потребление при спазването на предвидената в ПИКЕЕ
/отм./ процедура, съставен е констативен протокол, СТИ е демонтирано и изпратено за
експертиза в БИМ, от която се установява софтуерна намеса в електромера. Твърди, че е
налице преминала електроенергия отчетена в невизуализирана тарифа, което е основание за
начисляване на стойността и в размер на 1 033,44 лв. по фактура от 28.09.2016 г. Сочи още,
́
че процесният договор за цесия от 26.03.2020 г. е нищожен поради липса на предмет, защото
претендираното вземане, за връщане на даденото без основание, не съществува. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е уважен.
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 13.06.2016г. на адрес в *** е извършена проверка на СТИ с фабр.№
1115031500754209 от страна на служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, като в присъствието
на двама свидетели е съставен констативен протокол № 1102077, в който е отразено, че
показанията на тарифа 1.8.4 на електромера са 007372. СТИ е демонтирано, пломбирано и
изпратено за експертиза в БИМ, като на негово място е поставен нов електромер.
На 14.09.2016г. служители на БИМ РО-Русе са съставили констативен протокол №
736/14.09.20216 г., от който се установява, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 –
007372,6 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.
На 21.09.2016г. Енерго-про издава Становище за начисление на електрическа енергия
в размер на 7 372 кВТч за периода 23.08.2015г. – 13.07.2016г., на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
Във връзка със становището е издадена фактура № ********** от 28.09.2016г. за сумата от 1
033,44 лв. След това описаните документи са изпратени на потребителя.
От представения констативен протокол № 1101450 от 21.08.2015г. се установява, че
процесното СТИ с фабр.№ 1115031500754209 е монтирано в обекта на потребление с нулеви
показания за дневна и нощна тарифа.
От представения договор за прехвърляне на вземане от 26.03.2020г. се установява, че
В.В.М. е прехвърлил вземането си към „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на 1 033,44 лв.
на „Морски дюнер“ ЕООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-електротехническа
експертиза на процесния електромер се установява, че същият е преминал първоначална
метрологична проверка, като срока на годност на същата е до 2021г. Натрупаната енергия в
регистър 1.8.4 действително е преминала през електромера. Съществуват данни за външно
вмешателство върху СТИ. Аритметично точно е изчислена стойността на количеството
ел.енергия по процесната фактура. Налице са били техническите предпоставки за
извършване на допълнително начисляване на електроенергия, на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право.
В конкретния случай ищецът, сега въззиваем, следва да докаже наличието на
имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест
фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна;
3
твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума, в това число надлежното упълномощаване
на сключилото договора за цесия лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване
на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и
надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. От своя страна
ответникът, сега въззивник, следва да установи основанието и размера на вземането си и по
– конкретно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката
на абоната и е начислил процесната сума.
В процесния случай не се спори, че в периода, за който е извършена корекцията,
цедентът е бил потребител на ел. енергия за небитови нужди, както и че имотът, в който е
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че ответникът е
извършил корекция на сметката на М.А.М. по реда на чл.50 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г./, към момента отменени. Отменените Правила не съдържат разпоредби, които
да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Относно законосъобразността на направената корекция
от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице константна
съдебна практика, съгласно която едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено
реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би
предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия,
което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на
заложения в чл. 2, ал. 2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите.
Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в
разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и
по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от
страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя,
което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в
невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на преминалото
количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите от дадената група
избират тарифността на измерване количеството електрическа енергия, като операторът на
съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на
писмено заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в
договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата
енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на ищеца битов потребител е
монтиран електромер, който измерва преминалата ел.енергия с две скали при зони в
денонощието – дневна и нощна. Цената на преминалата и употребена електрическа енергия
се определя съобразно конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била
използвана. По делото не се установява, че към момента на монтирането на СТИ
показанията в скрития регистър са били нулеви.
С оглед нищожността на клаузата за едностранна корекция за минал период,
ирелевантно е обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия
корекцията и са направени изчисленията. Съдът намира, че по делото не се установи
наличието на основание и законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на
абоната, с оглед на което, се явява недоказано от ответната по иска страна - „Енерго Про -
Продажби” АД, че процесната сума му се дължи.
4
Следващото възражение на въззивника за недействителност на договора за цесия
поради липса на предмет е неоснователно. Предмет на договор за цесия може да бъде
всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от
извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на
договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и
спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В
този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен
предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание,
вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, е изискуемо от
момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане
на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към
датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което
преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране
с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя
фактура. Извършеното прехвърляне е надлежно съобщено на въззивното дружество,
съобразно изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира предявения иск за доказан,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, съдът приема, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и отправеното искане въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260252 от 29.01.2021г., постановено по гр.дело №
6925/2020г. на ВРС, ХVII-ти състав с което е прието за установено, че „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна дължи на
„Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец,
общ Аврен, обл. Варна, ул. „Свети Архангел Михаил“ № 18, сумата от 1 033,44 лв.,
представляваща стойност на заплатена на 14.11.2016г. без основание сума по осъществена
корекция на потребление на електрическа енергия за периода 23.08.2016г. – 13.06.2016г. на
обект на потребление в ***, с титуляр В.В.М., ЕГН *********, аб.№ **********, което
вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 26.03.2020 г., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението /30.03.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 1711/15.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3892/2020г. на ВРС, XXI с-в.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Здравец, общ.Аврен, ул. „Свети Арх.Михаил“ № 18 сумата от 320
лв. /триста и двадесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6