Решение по дело №34/2020 на Районен съд - Монтана

№ 71 / 28.2.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 28.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…...…...трети наказателен състав в публично

заседание на 03 февруари..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и двадесета година............…….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Гинка Митова....................…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова.………………………………..............АН дело 34 по описа

за 2020г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № НГ-1-11-00694672/ 18.12.2019г. на Ръководител на ТП на НОИ-Монтана на П.Д.В. *** e наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева на основание чл.349 ал.1 от КСО.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал П.Д.В., който го обжалва с искане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, както и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, с необходимото по закон съдържание. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С Акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателя П.Д.В., в качеството си на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин на 15.10.2019г. чрез известие за доставяне на адрес село Бързия, ул.”Петроханска” № 217 са получени задължителни предписания с изх. № ЗД-1-11 -00660007/ 09.10.2019г.

Задължителните предписания са във връзка със задължението на осигурителят/ самоосигуряващото се лице - земеделски стопанин „П.Д.В.” да се заличат подадени данни по чл.5 ал.4 от КСО с код за вид осигурен 12 и осигуряване за фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ” за месец януари 2019г. Подадат редовни данни по чл.5 ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 13 и осигуряване за фонд ,,Пенсии” и фонд ОЗМ за месец януари 2019г.

С това е нарушен чл.108 ал.1 т.3 от КСО, съгласно който контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите на държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. Определен е 17 - дневен срок за изпълнение, който започва да тече от получаването му. Към 28.11.2019г. задължителното предписание не е изпълнено, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въз основа на констатираното е съставен АУАН. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят не направил възражения. Въз основа на горното наказващият орган е издал атакуваното НП, като е наложил наказание по чл.349 ал.1 от КСО - глоба в размер на 100.00лв.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събрани в хода на въззивното производство доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

Жалбоподателя навежда доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като всяко от тях е със самостоятелни отменителни основания.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателя П.Д.В., в качеството си на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин макар и да е получил задължителни предписания във връзка със задължението му на самоосигуряващото се лице не ги е изпълнил в дадения му 17 - дневен срок за изпълнение.

В този смисъл са и показанията на разпитаният в хода на производството свидетел Н.В.С..

Правилно е определено от АНО както нарушената, така и санкционната разпоредба.

         Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Б. И.

При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан, но това е първа такава проява, доколкото няма доказателства за друго. Нещо повече, жалбоподателят е извършил деклариране, макар и не с правилния код – 12 вместо код 13 по чл.5 ал.4 от КСО.

С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление  следва да се отмени, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                         

        

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № НГ-1-11-00694672/ 18.12.2019г. на Ръководител на ТП на НОИ-Монтана, с което на П.Д.В. *** e наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева на основание чл.349 ал.1 от КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: