Р Е Ш Е Н И Е
№ 1480
гр. Пловдив, 28 юли 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ
състав, в
съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 279 по описа
за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 и сл.
от ДОПК.
Съдебното производство е образувано по жалба на „БЕРГИН“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Старосел, общ.
Хисаря, ул. „Георги Димитров“ № 52, представлявано от Г.Д.Б. и И.И.Б., против
ревизионен акт (РА) № Р-16001619006203-091-001 от 06.04.2020г., издаден от Т.П.-
началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и С.К.- главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден
и изменен с решение № 288 от 22.06.2020г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив
при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2012г.
до 31.12.2017г. в общ размер на 20 813,69лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 7 734,34лв.; допълнително определени дължими суми за
корпоративен данък за 2012г. в размер на 243,94лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 173,83лв., за 2013г. в размер на 0,08лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 0,05лв., за 2014г. в размер на 20,24лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 10,31лв., за 2015г. в размер на 417,72лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 170,25лв., за 2016г. в размер на 203,07лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 62,71лв. и за 2017г. в размер на 137,26лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 28,10лв. и по отношение допълнително определените
лихви за авансови вноски за корпоративен данък за 2012г. в размер на 16,73лв. и
за 2014г. в размер на 255,96лв.
Според дружеството - жалбоподател ревизионният акт е
неправилен и необоснован, издаден при липса на доказателства за фактическите
констатации на приходните органи. Оспорва се извършването на ревизията по реда
на чл.122 ДОПК, тъй като не са налице основанията за такава ревизия. Иска се
отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на сторените разноски.
Ответникът - директор на дирекция „ОДОП“-Пловдив, чрез
процесуален представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна и моли
тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана при първоначалното
разглеждане на делото писмена защита.
Настоящото разглеждане е в изпълнение Решение № 880 от
01.02.2022г., постановено по адм. дело № 6103 от 2021г. по описа на ВАС, Първо
отделение, с което е отменено решение № 703 от 08.04.2021г., постановено по
адм. дело № 1814 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и
интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови
публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга
неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред
решаващия орган в структурата на НАП. Изчерпването на реда на задължителното
административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в
чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619006203-020-001
от 25.09.2019г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001619006203-020-002 от 11.12.2019г.,
№ Р-16001619006203-020-003 от 23.12.2019г., № Р-16001619006203-020-004 от
22.01.2020г. и обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г. и за данък върху добавената стойност за
периода 01.12.2012г. – 31.12.2017г. (л. 786 – 801 от адм. дело № 1814 от 2020г.).
Въз основа на събраните
доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001619006203-092-001 от 12.03.2020г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001619006203-091-001 от 06.04.2020г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностни лица, надлежно
упълномощени въз основа на заповеди (л. 5 – 30 от адм. дело № 1814 от 2020г.)
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, а сроковете за извършването на
ревизията са съобразени с предвидените в чл. 114 ДОПК такива. Следва да се
констатира, също така, че от приобщените по делото доказателства (л. 31 -33 и
л. 6450 от адм. дело № 1814 от 2020г.) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона
за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са били съобщени на представляващия дружеството. Следователно
на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на
защита в пълен обем.
Ревизията
е повторна и е извършена във връзка с решение № 521 от 10.09.2019г. на
директора на Д „ОДОП“ – гр. Пловдив, с което е отменен първоначално издаденият ревизионен
акт № Р-16001618006910-091-001 от 08.07.2019г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия. Новата ревизия е извършена по реда на чл. 122 ДОПК
поради установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.
Ревизиращият
екип е установил, че в счетоводството на „Бергин“ ООД за ревизираните периоди
не са намерили отражение фактури, издадени от „Хайков“ ЕООД, „Деливъри“ ЕООД,
„Мол 2“ ЕООД, „Табако трейд Пловдив“ ООД, „Табак логистик груп“ ООД, „Експрес
логистика и дистрибуция“ ЕООД, „Бибъл комерс“ ООД, „Деликатес 2“ ООД, „Нова
трейд“ ЕООД, „Рива трейд“ ЕООД, „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, „Фронери
България“ ЕООД и „Нестле България“ АД. Констатирано е, че издадените фактури не
са налични в счетоводството на ревизираното лице, съответно закупените стоки –
цигари, хранителни стоки, напитки и други – не са заведени в счетоводните
регистри по сметка 304 и не са отчетени приходи от продажби на тези стоки. На
така посочените доставчици в хода на първата ревизия са извършени насрещни проверки
и/или изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения от
трети лица, като в отговор са представени както копия на издадени към
жалбоподателя фактури, така и счетоводни разпечатки, пътни листове, писмени обяснения
и др.
При
новата ревизия в изпълнение на решение № 521 от 10.09.2019г. на директора на Д
„ОДОП“ – гр. Пловдив, ревизиращият екип е изследвал само онези фактури, за
които са събрани доказателства за получаване на стоките от „Бергин“ ООД –
фактури и други придружаващи документи, съдържащи подписи на получател. На
доставчиците, издали тези фактури, а именно „Деливъри“ ЕООД, „Мол 2“ ЕООД,
„Табако трейд Пловдив“ ООД и „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД са
извършени нови насрещни проверки, изпратени са искания за представяне на
документи и писмени обяснения от трети лица, в отговор на които са представени
отново процесните фактури, писмени обяснения, както и свидетелства за
регистрация на МПС, пътни листове и трудови договори на шофьорите, извършили доставките.
При
формиране на данъчната основа по чл.122 ДОПК и определяне на дължимите преки и
косвени данъци ревизиращият екип е включил само подписаните от получател
фактури, издадени от „Деливъри“ ЕООД, „Мол 2“ ЕООД, „Табако трейд Пловдив“ ООД
и „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД. Тъй като стоките по тези фактури не
са заприходени като стоки или материални запаси, а получените от тяхната
продажба приходи не са осчетоводени и са укрити, то е прието, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за определяне на данъчната
основа за преки и косвени данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.
На
дружеството е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Извършен е анализ на
относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1-4, 6, 8 и 15 ДОПК. При определяне
размера на неотчетените приходи от продажби на хранителни стоки ревизиращите
органи са приели, че те са равни на покупната стойност на стоките по
неосчетоводените фактури, увеличени с търговска надценка от 12%, определена въз
основа на справка за средния процент надценка по години, представена от
ревизираното дружество на 22.04.2019г. А неотчетените приходи от продажби на
цигари е определена по фиксираната им стойност. Органите по приходите са
приели, че получените стоки по неосчетоводените фактури са реализирани към края
на всяка от ревизираните години, като реализацията представлява приходи по
смисъла на СС 18 Приходи и доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, която е облагаема
съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС, т.е., за ревизираното дружество възниква задължение
за отчитане на приходите по ЗСч. и за начисляване на ДДС. При това положение
органите по приходите са начислили задължения по ЗДДС и ЗКПО, като са приели за
установено следното:
По
ЗДДС:
„Бергин“
ООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 03.02.2009г. С оглед на това, че
дейността на дружеството е търговия с хранителни стоки и цигари, е приложена
нормата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, като е прието, че данъкът се смята за включен в
договорената цена.
На
основание чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, във връзка с чл.122 ал.2 ДОПК е
определена данъчната основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за
процесните данъчни периоди на база декларираните от лицето извършени продажби и
установените при ревизията неотчетени продажби на стоки на 31.12. за всяка една
от ревизираните години. Средната надценка на стоките без цигари е определена на
база на декларирани от лицето данни, а при цигарите е прието, че цената е
фиксирана с включен ДДС. Прието е, че извършените доставки на стоки – различни
по вид хранителни стоки, напитки и цигари са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС и за тях се дължи ДДС. Дължимият ДДС не е начислен от ревизираното лице,
поради което и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС допълнително е начислен
ДДС за всеки един от данъчните периоди в размер общо на 20 534,97лв.,
по-конкретно за м.12.2012г. в размер на 29,50лв., за м.12.2013г. в размер на
2,15лв., за м.12.2014г. в размер на 624,22лв., за м.12.2015г. в размер на
11 014,68лв., за м.12.2016г. в размер на 5 300,21лв. и за м.12.2017г.
в размер на 3 564,21лв. Начислени са и прилежащите лихви за забава.
Определени са допълнително данъчни задължения по ЗДДС за всеки един от
доставчиците поотделно – „Деливъри“ ООД (таблица на л. 86 – 87 от адм. дело №
1814/2020г.); „Мол 2“ ЕООД (таблица на л. 87 гръб – 89 от адм. дело
№1814/2020г.); „Табако трейд Пловдив“ ООД, с предишно наименование „Сити
тобако“ ООД (таблица на л. 89 – 91 от адм. дело №1814/2020г.); „Експес
логистика и дистрибуция“ ЕООД (л. 91 гръб – 92 от адм. дело №1814/2020г.) и
„Табако трейд Пловдив“ ООД за хранителни стоки и напитки (л. 92 гръб от адм.
дело №1814/2020г.).
При
съпоставка на декларираните продажби в СД по ЗДДС за 2016г. в размер на 200
190,63лв. и декларираните по ГДД по чл. 92 ЗКПО за същата година приходи в
размер на 201 536,13лв. е констатирана разлика от 1 345,50лв.,
дължаща се на неотчетена в дневник продажби фактура № 707 от м.05.2016г. с
получател „Рейнбоу България“ ЕООД, за която е отчетена продажба чрез дебитиране
на счетоводна сметка 411 Клиенти и кредитиране на счетоводна сметка 703/2
Приходи от комисионни по договор със сумата 1 345,50лв. Отчетено е и плащане от
„Рейнбоу България“ ЕООД чрез кредитиране на счетоводна сметка 411 Клиенти и
дебитиране на счетоводна сметка 501 Каса в лева със сумата 1345,50 лева. В тази
връзка и на основание чл. 86 ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на
269,10лв. за данъчен период м. 05.2016г. върху данъчната основа по
горецитираната фактура съгласно чл. 66 ЗДДС. Начислени са и прилежащите лихви
за забава.
Отново
при съпоставка на декларираните продажби в СД по ЗДДС за 2017г. в размер на 244 242,60лв. и
декларираните по ГДД по чл. 92 ЗКПО за същата година приходи в размер на
244 290,70лв. е установена разлика от 48,10лв., която се дължи на
неотчетена в дневник продажби фактура № 720 от м.01.2017г. с получател Община
Хисаря, за която е отчетена продажба чрез дебитиране на счетоводна сметка 411
Клиенти и кредитиране на счетоводна сметка 703/1 Приходи от държава със сумата
48,10 лева и счетоводна сметка 453/2 ДДС продажби с 9,62 лева. В тази връзка и
на основание чл. 86 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 9,62лв. за данъчен период
м.01.2017г. върху данъчната основа по така издадената фактура съгласно чл.66 ЗДДС. Начислени са и прилежащите лихви за забава.
Начислена
е също така и лихва за забава в размер на 8,56лв. за деклариран през данъчен
период м.11.2017г. ДДС за внасяне в размер на 867,08лв., който не е внесен от РЛ
в законоустановения срок по чл. 89, ал. 1 ЗДДС.
По
ЗКПО:
За
ревизирания период 01.01.2012г. – 31.12.2017г. са установени покупки на цигари,
хранителни стоки, напитки и други стоки от други регистрирани лица, които не са
отразени в счетоводните регистри на „Бергин“ ООД със стойност, както следва: от
неотчетени покупки на стоки с фиксирани цени, както следва: за 2012г. в размер
на 156,75лв., за 2013г. – 12,12лв., за 2014г. – 3 542,98лв., за 2015г. –
62 553,08лв., за 2016г. – 30 071,60лв. и за 2017г. – 20 177,12лв.
и от неотчетени покупки на хранителни стоки, напитки и други за 2017г. в размер
на 55,66лв. Прието е от органите по приходите, че неосчетоводените цигари са
реализирани по фиксирани цени, а хранителните стоки, напитките и другите стоки
са реализирани с надценка, прилагана от дружеството от 12% за 2017г. Констатирано
е при това положение, че от дружеството не са отчетени приходи от продажба на
цигари през 2012г. в общ размер на 177лв., за 2013 г. – 12,90лв., за 2014г. –
3 745,40лв., за 2015г. – 66 088,12лв., за 2016г. – 31 801,35лв.
и за 2017г. – 21 323лв., а неотчетените приходи от продажба на хранителни
стоки през 2017г. са установени в размер на 62,34лв.
При
това положение и предвид констатираното обстоятелство по чл.122, ал. 1, т. 2 и т.
4 ДОПК, ревизиращите органи са определели данъчна печалба по реда на чл. 122,
ал. 2 ДОПК по години, както следва:
За
2012г.: Приходи по ГДД в общ размер на 281 905,05лв. + укрити приходи в размер
на 177лв. + непризнати разходи за данъчни цели по изпълнително дело № 20128300400010
в размер на 2 419,18лв. = 284 501,23лв.; Разходи по ГДД в общ размер
на 278 584,76лв. + балансова стойност на продадените стоки от неотчетените
приходи в размер на 156,75лв. = 278 741,51лв; Данъчна печалба в размер на
5 759,72лв., върху която е дължим корпоративен данък в размер на 575,97лв.
При приспадане на внесения от РЛ корпоративен данък в размер на 332,03лв. е
определена дължима сума за довнасяне в размер на 243,94лв.
Разходите
в размер на 2 419,18лв., отчетени като текущи за годината по сметка 602/1,
не са признати за данъчни цели на основание разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Същите са с основание такса по изпълнително дело № 20128300400010 и са
заплатени по банков път на ЧСИ Татарян. Сумата е отчетена в разходната част на
ОПР, но ЗЛ не е извършено преобразуване на декларирания СФР в увеличение. Посочената
констатация не е предмет на обжалване по административен и съдебен ред.
За
2013г.: Приходи по ГДД в общ размер на 463 541,45лв. + укрити приходи в
размер на 12,90лв. = 463 554,35лв.; Разходи по ГДД в общ размер на 372 335,28лв.
+ балансова стойност на продадените стоки от неотчетените приходи в размер на 12,12лв.
= 372 347,40лв; Данъчна печалба в размер на 91 206,95лв., върху която
е дължим корпоративен данък в размер на 9 120,70лв. При приспадане на
внесения от РЛ корпоративен данък в размер на 9 120,62лв. е определена дължима
сума за довнасяне в размер на 0,08лв.
За
2014г.: Приходи по ГДД в общ размер на 269 827,27лв. + укрити приходи в
размер на 3 745,40лв. + непризнати разходи за данъчни цели по ГДД в размер
на 5 000лв. = 278 572,67лв.; Разходи по ГДД в общ размер на
227 697,46лв. + балансова стойност на продадените стоки от неотчетените
приходи в размер на 3 542,98лв. = 231 240,44лв; Данъчна печалба в
размер на 47 332,23лв., върху която е дължим корпоративен данък в размер
на 4 733,22лв. При приспадане на внесения от РЛ корпоративен данък в
размер на 4 712,98лв. е определена дължима сума за довнасяне в размер на
20,24лв.
За
2015г.: Приходи по ГДД в общ размер на 286 100,50лв. + укрити приходи в
размер на 66 088,12лв. + непризнати разходи за данъчни цели в размер на
642,22лв. = 352 830,84лв.; Разходи по ГДД в общ размер на 261 367,64лв.
+ балансова стойност на продадените стоки от неотчетените приходи в размер на 62 553,08лв.
= 323 900,72лв; Данъчна печалба в размер на 28 910,12лв., върху която
е дължим корпоративен данък в размер на 2 891,01лв. При приспадане на
внесения от РЛ корпоративен данък в размер на 2 473,29лв. е определена дължима
сума за довнасяне в размер на 417,72лв.
Разходите
в размер на 642,42лв., отчетени като текущи за годината по сметки от гр. 60 (л.
98 гръб от адм. дело №1814/2020г.) не са признати за данъчни цели на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Същите са с основание обезщетение по
изпълнителни дела, глоби и санкции от бюджета и лихви по осигуровки и са
заплатени по банков път на ЧСИ. Сумата е отчетена в разходната част на ОПР, но
ЗЛ не е извършено преобразуване на декларирания СФР в увеличение. Посочената
констатация не е предмет на обжалване по административен и съдебен ред.
За
2016г.: Приходи по ГДД в общ размер на 201 536,13лв. + укрити приходи в
размер на 31 801,35лв. + непризнати разходи за данъчни цели в размер на
300,96лв. = 233 638,44лв.; Разходи по ГДД в общ размер на
198 758,74лв. + балансова стойност на продадените стоки от неотчетените
приходи в размер на 30 071,60лв. = 228 830,34лв; Данъчна печалба в
размер на 4 808,10лв., върху която е дължим корпоративен данък в размер на
480,81лв. При приспадане на внесения от РЛ корпоративен данък в размер на
277,74лв. е определена дължима сума за довнасяне в размер на 203,07лв.
Разходите
в размер на 309,96лв., отчетени като текущи за годината по сметки от гр. 60 (л.
99 гръб от адм. дело №1814/2020г.) не са признати за данъчни цели на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 4 от ЗКПО. Същите са с основание глоби и санкции от
бюджета и са за заплатен ДДС за данъчен период м.11.2016г. по документ БИ № 12.
Сумата е отчетена в разходната част на ОПР, но ЗЛ не е извършено преобразуване
на декларирания СФР в увеличение. Посочената констатация не е предмет на
обжалване по административен и съдебен ред.
За
2017г.: Приходи по ГДД в общ размер на 244 290,70лв. + укрити приходи в
размер на 21 385,34лв. + непризнати разходи за данъчни цели в размер на
220лв. = 265 896,04лв.; Разходи по ГДД в общ размер на 243 642лв. +
балансова стойност на продадените стоки от неотчетените приходи в размер на 20 232,78лв.
= 263 874,78лв; Данъчна печалба в размер на 2 021,26лв., върху която
е дължим корпоративен данък в размер на 202,13лв. При приспадане на внесения от
РЛ корпоративен данък в размер на 64,87лв. е определена дължима сума за
довнасяне в размер на 137,26лв.
Разходите
в размер на 220лв., отчетени като текущи за годината по сметки от гр. 60 (л.
100 от адм. дело №1814/2020г.) не са признати за данъчни цели на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Същите са с основание обезщетения по
изпълнителни дела. Сумата е отчетена в разходната част на ОПР, но ЗЛ не е
извършено преобразуване на декларирания СФР в увеличение. Посочената
констатация не е предмет на обжалване по административен и съдебен ред.
На
„Бергин“ ООД са определени и дължими авансови вноски за корпоративен данък на
основание чл. 83 и чл. 89 ЗКПО за 2012г. в размер на 16,73лв. и за 2014г. (при
съобразяване изменителната част на решение № 288/22.06.2020г. на директора на Д
„ОДОП“ – гр. Пловдив) в размер на 255,96лв., доколкото е констатирано, че такива
не са били внесени.
На
основание чл.175 ДОПК са определени и прилежащите лихви за просрочие.
За да потвърди ревизионния акт в
обжалваната част по ЗДДС решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този
вид финансови отношения. Посочил е още, че са останали недоказани твърденията
на жалбоподателя, че не е получавал стоки от процесните доставчици, а напротив,
всички те са представили достатъчно доказателства, обосноваващ извод, че
доставките са реално осъществени, предвид представените от тях съпътстващи
фактурите счетоводни документи, транспортни такива, както и данни за достатъчен
кадрови ресурс за изпълнение на доставките, както и е обяснил в какво се състои
производството по реда на чл. 122 от ДОПК. Направена е изрична констатация, че
предмет на проверка са единствено фактури с получател дружеството, в които е
положен подпис „за получател“, както и са налице съпътстващи доставката
документи – приемо – предавателни протоколи, в които също е положен подпис „за
получател“.
При първоначалното разглеждане на
делото, по искане на ответника е допуснато
извършването на съдебно - графологична експертиза. В заключението си вещото
лице е изследвало фактурите, посочени от ответника в молба от 03.12.2020 г. (л.
6669 от адм. дело № 1814 от 2020г.) и за всяка една е установило налице ли е
подпис на някое от назначените на трудов договор през ревизирания период лица
и/или на някой от управителите на дружеството-жалбоподател. Съдът кредитира
съдебно – графологичната експертиза като компетентно и безпристрастно
изготвена.
В хода на настоящото съдебно
производство е изслушана и приета без възражения от страните съдебно - счетоводна
експертиза /ССчЕ/, изготвено от вещото лице П.Т., без направени възражения от
страните по делото, която настоящият съдебен състав кредитира като даваща
обоснован отговор на поставените задачи. В заключението вещото лице е посочило
подробно проверените документи на всеки един от процесните доставчици и е
установило наличните фактури и придружаващи ги документи – приемо –
предавателни протоколи, които са били предмет на изследване от вещото лице по
съдебно – графологичната експертиза (таблица на л. 24 – 27). В таблицата са
посочени размерът на неотчетените приходи по години, съответно начисленият ДДС.
Извършени са преизчисления на дължимите суми за корпоративен данък по
методиката на ревизиращия екип, като са взети предвид като компонент от
данъчната основа и констатациите за непризнати разходи за данъчни цели, които
не са предмет на обжалване (таблица на л. 28 – 29). При извършените изчисления
е установено, че за 2012г. е дължим корпоративен данък в размер на 242,44лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 171,08лв.; за 2013г. – в размер на 0,08лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 0,05лв.; за 2014г. – в размер на
11,38лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5,80лв.; за 2015г. – в размер
на 322,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 129,26лв.; за 2016г. – в
размер на 175,33лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 52,46лв. и за 2017г.
в размер на 112,21лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 22,20лв.
Извършени са и преизчисления на
допълнително начисления ДДС за данъчни периоди м.12 на съответната година от
2012г. до 2017г. включително (таблица на л. 29 – 30), които са в следните
размери: за данъчен период м.12.2012г. в размер на 15,17лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 11,03лв.; за данъчен период м.12.2013г. в размер
на 2,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1,34лв.; за данъчен период
м.12.2014г. в размер на 351,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
184,12лв.; за данъчен период м.12.2015г. в размер на 8 154,50лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 3 441,43лв.; за данъчен период м.12.2016г. в
размер на 4 175,70лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 337,49лв. и за м.12.2017г. в размер на 2 801,58лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 619,55лв. В
заключението на вещото лице са потвърдени и лихвите за авансови вноски за
корпоративен данък, дължими от жалбоподателят за 2012г. и 2014г., съответно в
размер на 16,73лв. и на 255,96лв.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Съобразно дадените от касационната инстанция
задължителни указания, неотчетените приходи от РЛ са разграничени в две основни
групи: по фактури от доставчици, по отношение на които е установено, че
подписът „за получател“ е изпълнен от управителите на дружеството или служители
на търговеца и по фактури от доставчици, по отношение на които е установено да
са придружени с приемо – предавателни протоколи, в които подписът „за
получател“ е изпълнен от същите лица.
По делото несъмнено е установено, че всеки един от
процесните доставчици разполага с необходимия кадрови и материален ресурс да
извършва разносна търговия. За издадените от доставчиците фактури по делото са
представени доказателства, че са осчетоводени, както по сметка „Каса“, така и
приходните сметки на дружествата. От данните във фактурите се установява, че се
касае за регулярни доставки на конкретно определени количества стоки, които са
обичайни за дейността на ревизираното лице по вид и количества.
Жалбоподателят е поддържал последователна защитна теза,
че не е получател по доставките, тъй като към фактурите липсват доказателства
за приемане на стоката, както и, че търговецът няма капацитет да реализира
такова количество стоки, каквото е посочено в тях. Същата е опровергана в хода
на съдебното производство, тъй като са установени подписани „за получател“
фактури от доставчици, на които подписите са изпълнени от управителите на
дружеството или служители на търговеца, фактури с издател „Метро кеш енд кери
България“ ЕООД и фактури или съпътстващи доставката приемо – предавателни
протоколи, съдържащи подпис „за получател“ от същите лица.
Необходимо е да се отбележи, че при производството по
оспорване на ревизионен акт, издаден по особения ред по чл.122 и следващите от ДОПК, съдът е обвързан от фактическите констатации в акта само, когато той е
формално и процесуално законосъобразен, и когато основанието, послужило за
определяне на основата по аналог е установено безспорно от приходната
администрация – аргумент от чл. 124, ал. 2 предл. второ от ДОПК. В настоящия
случай, несъмнено е установено проявлението на предпоставките по чл. 122, ал.
1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи, тъй като са
налице „подписани“ от получателя фактури, които не са намерили счетоводно
отражение и не водена съобразно изискванията на ЗСч (отм., действал за
процесните периоди) счетоводна отчетност, тъй като оригинални екземпляри на
фактури не са намерили счетоводно отражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в тт. 1 - 16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При
определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани
в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи
анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по
възможно най-обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран
субект.
На следващо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 113, ал. 1 и 4 от ЗДДС фактурата се издава в петдневен
срок при извършване на доставка на стока или услуга или при получаване на
авансово плащане. По отношение на спорните фактури не се твърди и не се доказва
да е извършено авансово плащане. Следователно, основанието за издаване на
данъчния документ е именно доставката на стоките от доставчика на получателя.
Последният, с подписването им или с предприемане на действия по
осчетоводяването им, независимо дали са подписани, по същество се е съгласил и
удостоверил това обстоятелство.
От
изложеното до тук следва, че констатациите на органите по приходите за
наличието на укрити приходи са частично доказани и по отношение на фактурите и
приемо – предавателните протоколи от доставчици, изчерпателно изброени в
заключенията по СГрЕ и ССЕ, по отношение на които е налице индиция да са
получени от жалбоподателя, но да не са осчетоводени.
В тази връзка, приетото по делото
заключение на вещото лице дава обоснован отговор на поставените задачи по кои
от фактурите с получател дружеството-жалбоподател са налице неосчетоводени
приходи, какъв е техният размер, съответно какъв е размерът на дължимите преки
и косвени данъци, ведно с прилежащите лихви.
В този смисъл, жалбата е частично основателна, в частта на допълнително
начисления ДДС за данъчни периоди м.12.2012г., м.12.2014г., м.12.2015г., м.12.2016г.
и м.12.2017г., така и по отношение допълнително определените дължими суми за
корпоративен данък за 2012г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., ведно с
прилежащите лихви и неоснователна, в частта на допълнително начисления ДДС за
данъчен период м.12.2013г. и допълнително определената дължима сума за корпоративен
данък за 2013г., ведно с прилежащите лихви.
В жалбата не са посочени конкретни възражения за недължимост на
лихвите за авансови вноски за корпоративен данък за 2012г. и 2014г., размерът
им е определен правилно от ревизиращия екип и горестоящия административен орган
и заключението на вещото лице по ССЕ. В този смисъл, жалбата е неоснователна и в
тази й част.
С оглед изхода на делото и своевременно направените искания от
страните, на жалбоподателя и ответника следва да бъдат присъдени разноски за първоначалното
и повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и за касационното
производство, съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. В тази
връзка, настоящият съдебен състав констатира, че нито една от страните по
делото не е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК.
От страна на жалбоподателя се констатираха направени разноски в общ
размер на 692,31лв., в т.ч. за държавна такса в размер на 50лв., държавна такса
за касационно обжалване в размер на 242,31лв. и депозит за вещо лице по ССЕ в
размер на 400лв. На жалбоподателя следва да се заплати изцяло държавната такса
за касационно обжалване, тъй като касационната жалба е уважена изцяло и
съответната част от заплатената държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
съобразно уважената част на жалбата. При този начин на изчисление, следва да
бъде присъдена сумата в размер на 350,63лв. (триста и петдесет лева и шестдесет
и три стотинки).
На ответника, следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за вещо
лице по СГрЕ и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, в
първоначалното и повторното съдебно производство пред първоинстанционния съд и
пред касационната инстанция, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция), съобразно отхвърлената част на жалбата.
За съдебното
производство пред първоинстанционния съд при първоначалното и повторното
разглеждане на делото се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
същото възлиза на по 1 092,37лв. за първоначалното и повторното
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд или в общ размер на 2 184,73лв.
За съдебното
производство пред касационната инстанция се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция),
което е в размер на 819,28лв.
Дължи се и
съответната част от заплатения депозит за вещо лице по ССЕ, която възлиза на
759,30лв.
Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер
на 3 763,31лв. (три хиляди седемстотин шестдесет и три лева и тридесет и
една стотинки).
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по
жалбата на „БЕРГИН“ ООД,
ЕИК *********, ревизионен акт № Р-16001619006203-091-001 от 06.04.2020г.,
издаден от Т.П.- началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията,
и С.К.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден и изменен с решение
№ 288 от 22.06.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, КАТО НАМАЛЯВА размера на допълнително начисления ДДС за периода от 01.12.2012г. до
31.12.2017г. от 20 813,69лв. на
15 779,49лв. и размера на прилежащите лихви от 7 734,34лв. на 5 700,15лв.; НАМАЛЯВА размера на допълнително определени дължими суми за
корпоративен данък за 2012г. от 243,94лв. на
242,44лв. и размера на прилежащите
лихви от 173,83лв. на 171,08лв.; за
2014г. от 20,24лв. на 11,38лв. и
размера на прилежащите лихви от 10,31лв. на
5,80лв.; за 2015г. от 417,72лв. на
322,67лв. и размера на прилежащите лихви от 170,25лв. на 129,26лв.; за 2016г. от 203,07лв. на 175,33лв. и размера на прилежащите лихви от 62,71лв. на 52,46лв. и за 2017г. от 137,26лв. на 112,21лв. и размера на прилежащите
лихви от 28,10лв. на 22,20лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част относно
допълнително начислен ДДС в общ размер на 15 779,49лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 5 700,15лв.; допълнително установената
дължима сума за корпоративен данък за 2012г. в размер на 242,44лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 171,08лв.;
за 2013г. в размер на 0,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 0,05лв.;
за 2014г. в размер на 11,38лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5,80лв.;
за 2015г. в размер на 322,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
129,26лв.; за 2016г. в размер на 112,21лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 22,20лв. и по отношение допълнително определените лихви за авансови вноски
за корпоративен данък за 2012г. в размер на 16,73лв. и за 2014г. в размер на
255,96лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.
София да заплати на „БЕРГИН“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 350,63лв. (триста и петдесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част
на жалбата.
ОСЪЖДА „БЕРГИН“ ООД, ЕИК *********, да заплати
на Национална агенция за приходите – гр. София сумата в размер на 3 763,31лв. (три хиляди седемстотин шестдесет и три лева и тридесет и
една стотинки), представляваща направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: