Мотиви към Присъда № 95/10.10.2019 година по НОХД № 1816 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2019 година
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия В.В.Т. и същият е предаден на съд с
обвинения за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК - за това, че на
17.03.2019 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване
от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 165,59
(сто шестдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), от владението на С.Н.К.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по
реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с
чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част от обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред, прие
направеното от подсъдимия самопризнание и обяви, че ще го ползва при
постановяване на присъдата.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото обвинение - със същата фактическа обстановка,
описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието. По
отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че следва да бъде определено наказание
при условията на чл. 54 от НК, в максималния предвиден за престъплението размер от петнадесет години лишаване от
свобода, с последващо редуциране по реда на чл. 58а ал. 1 от НК.
Подсъдимият и
защитата не оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите
обстоятелства, при които е извършено деянието и заявената от държавното обвинение правна
квалификация на извършеното. Искат
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия съобразно оказаното от подсъдимия съдействие в хода на
разследването,в размер, по- нисък от заявения от прокурора.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по
делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните
намира, че самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
Тя е следната:
Подсъдимият В.В.Т. е роден на *** г. в гр. ***, живущ е в същия
град, българин е, български гражданин е, с основно образование, неженен,
безработен, с ЕГН **********. Подсъдимият Т. е осъждан многократно преди инкриминираното по делото деяние. На
осн. чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са били извършени групирания на
наложените му с 13 самостоятелни съдебни акта наказания.Следва да се приеме, че
подсъдимият е осъждан до момента шест пъти. Първото наложено му наказание е за
деяние, което не е в кумулативна верига с последващите. Второто, третото,
четвъртото и петото му наказания са били групирани и следва да се отчитат като
едно осъждане. Такова отчитане налага и
групираното му наказание по шестото и седмото осъждане, както и осмото,
деветото, десетото и единадесетото му осъждания. Дванадесетото и тринадесетото
не са в кумулативна верига помежду си или с другите наложени му наказания.
Първите му 11 осъждания, обособяват
едно подлежащо на самостоятелно изпълнени наказание и три кумулативни
вериги с наложени наказания за деяния,
осъществени от подсъдимия като непълнолетен. Те нямат отношение към
предложената от държавното обвинение рецидивна квалификация на извършеното.
Дванадесетото му осъждане - по НОХД № 522/2014 г. на РС - гр. Смолян
е за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1
от НК, реализирано от подсъдимия като пълнолетен. Наложено му е било наказание
от една година лишаване от свобода,
което подс. Т. е търпял до 30.04.2014 г. Тринадесетият постановен спрямо него
осъдителен съдебен акт – по НОХД № 22/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр.
Смолян е за престъпление по чл. 199 ал.
1 т. 4 вр. с чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК, осъществено
от подсъдимия като пълнолетен. Наложеното му наказание е три години и четири
месеца лишаване от свобода. Изтърпяно е на 08.03.2019 г.
Последните две обсъдени осъждания имат
отношение към правната квалификация на извършеното и установяват
квалифициращите белези на чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „Б“ от НК.
След излизането от пенитенциарното
заведение подс. Т. пребивавал в гр. Пловдив. На 17.03.2019 г. той и св.М.Т. излезли
да се „забавляват“, като посетили заведение „***“. Двамата се придвижили по
главната улица в града. Около 21,30 часа отишли в район „Северен“ - в
кв.“Каршиака“ и се придвижвали от изток на запад по бул. “***“. Подсъдимият Т.
забелязал възрастна жена - св. С.К., която вървяла сама по бул.“***“. Тя се
движела по северния тротоар на булеварда от изток на запад, преминала
кръстовището на бул. “***“ и ул. “***“ и се
насочила към ресторант „***“. Подсъдимият Т. последвал жената, като не споделил
със св. Т. какво смята да прави. Ненадейно блъснал свидетелката К. с ръце в
гърба, издърпал чантата от ръцете й и побягнал през градинката в северна посока,
към ул.“***“. Свидетелката К. паднала на земята, но видяла за кратко време
лицето на подс. Т. и го запомнила. Свидетелят Т. се стъписал от
действията на подс.Т. и тръгнал да бяга след него. Свидетелката К. също
последвала подс. Т.. Забелязала, че на кръстовището на улиците „***“ и „***“ са
спрели три момчета - свидетелите Ц.П., Г.Ч. и Ж.М., които попитала дали са
забелязали подсъдимия. Свидетелите П., Ч. и М. били забелязали подс.Т. и св.Т.,
които се придвижвали по ул.“***“, както и обстоятелството, че подсъдимият носел
в ръце дамска чанта.
След като се отдалечили, подсъдимият Т.
изсипал всички вещи от дамската чанта, в която били дамско портмоне от плат,
лична карта, дебитна карта, спрей за самозащита, цигари, запалка, кожено
портмоне, червило и сенки в уличен кош, а сумата пари, намерени в чантата в
размер на 110 лв. прибрал в себе си.
Видно от заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза /л. 50 - 53
от дос. произв./, стойността на отнетите вещи е както следва: 1 бр. дамска
кожена чанта на стойност 30 лева;1 бр. дамско портмоне от плат на стойност 2
лева,1 бр. спрей за самозащита на стойност 3
лева,1 бр. цигари на стойност 3 лева,1 бр. запалка на стойност 0,59/
лева,1 бр. кожено портмоне на стойност 6 лева,1 бр. червило на стойност 4
лева,1 бр. сенки на стойност 7 лева, всичко на обща стойност 55,59 лв., сумата
от 110 лева или всичко на обща стойност
165,59 .
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на подс.Т.. Видно от
заключението й / л. 54 - 65 дос. произв./, В.Т. не се води на системно
диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр.Пловдив, както и по местоживеене. Т. е психично
здрав. Не се установява алкохолна, наркотична или друга зависимост, налагаща
лечение. Той не страда от психично заболяване, което да нарушава качеството на
психичните му функции. В.Т. е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си във времевия период на деянието. Във времето
на изготвяне на експертизата е бил със съхранени психични функции и може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Може
правилно да разбира фактите от реалната действителност и да дава достоверни
показания за тях ако желае. Т. може да участва пълноценно в досъдебното и
съдебно производство и да се защитава сам. Психичното му състояние позволява
престой в Сектор „Арести“ при ОСИН.
Съдът кредитира изцяло заключенията
на описаните по- горе експертизи, като задълбочено и добросъвестно изготвени,
от лица с необходимите специални знания и опит, които са изследвали обективно
установени факти по делото и въз основа на тях са извели включени в кръга на
доказване релевантни за делото обстоятелства.
Посочената
фактическа обстановка на извършеното се установява по несъмнен и категоричен
начин от: направените от подсъдимия при
условията на чл. 371 т. 2 от НПК, приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнания
на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези
самопризнания се подкрепят изцяло от обясненията на подсъдимия, депозирани в
хода на досъдебното производство, показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели: С.К., Ц.П., Г.Ч., Ж.М., М.Т., които са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, съдържат описание на подлежащите на
доказване факти по делото и съдът ги кредитира. Подс.Т. бил разпознат по
предвидения за това в НПК ред от св. Ж.М. и св. С.К.. В хода на досъдебното
производство били приобщени и записи от видеокамера на търговски обект на ул.“***“,
на които е направен оглед, а към протокола за това следствено действие е
приложен и фотоалбум. Те сочат движението на подс. Т. и св. Т. след деянието,
както и обстоятелството, че едно от лицата носи в себе си чанта. В съвкупност
свидетелските показания, заключенията на изготвените по делото експертизи,
приложените по делото писмени доказателства и веществено такова подкрепят
направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
При
възприетата фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд
намира за доказано по непораждащ
съмнения начин, че подс. В.В.Т. е реализирал от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, като на 17.03.2019 г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 165,59 лева,
от владението на С.Н.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила.
За посоченото престъпление не се изисква специална правосубектност.
Подсъдимият Т. е реализирал сила спрямо пострадалата свидетелка, грубо блъскайки я в гърба и
дърпайки дамската й чанта. Целта му е била да получи владение върху чантата и
намиращите са в нея вещи. Именно упражнената сила му е помогнала да вземе
вещите на пострадалата, за да установи върху тях своя фактическа власт. Между
двата акта - силата и отнемането на
вещите от страна на подс. Т. съществува
типичната за съставното престъпление функционална връзка. Използваната принуда
е била средство, начин за осъществяване на отнемането. В момента, в който подс.
Т. е взел чантата на пострадалата свидетелка и се е отдалечил от
местопроизшествието, той е установил
фактическа власт върху отнетото, престъплението е било довършено.
От значение за
правната квалификация на извършеното е съдебното минало на подс. Т., в частност
– последните две постановени спрямо него осъдителни присъди за извършени /като
пълнолетен/, тежки умишлени престъпления от общ характер- по НОХД № 522/
2014 г. на РС - гр. Смолян и по НОХД № 22/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Смолян. Наложените му наказания лишаване от свобода са в размер съответно една година и три години и четири
месеца. Наказанията са изцяло изтърпени и от изтърпяването им до датата на
инкриминираното деяние не е изтекъл срокът по чл. 30 ал. 1 от НК. Това определя правната квалификация
на извършеното по настоящето дело по по-тежко квалифицирания състав на
престъплението грабеж- при условията на
опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. „ А“ и б. „Б“ от НК.
По вида и
размера на наказанието:
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът възприема: младежката възраст на
подсъдимия – 24-годишен към инкриминираната дата; направеното още в хода на
досъдебното производство самопризнание, което е облекчило процеса на
разследване по делото. Възможността това самопризнание да бъде повторно
премирано и като
смекчаващо отговорността обстоятелство,
съобр. т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 1/2008 г., ОСНК, е допустима в случаите, в които то е изначално процесуално
поведение в хода на наказателното производство, форма на съдействие от страна
на обвиняемото лице при установяване на обективната истина. Направеното самопризнание от
подс. Т. следва да се цени и като смекчаващо отговорността му. Като такова
следва да се възприеме критичното му отношение. Като отегчаващи
такива следва да се имат предвид лошите характеристични данни - осъждан четирикратно
преди инкриминираното поведение /извън обуславящите рецидивната квалификация
осъждания/, за престъпления против
собствеността, каквито обществени отношения са засегнати и с разглежданото
деяние, както и за същото по вид съставно престъпление. Налаганите му наказания
лишаване от свобода са изтърпяни ефективно, не е настъпила реабилитация на
никое от предвидените в НК основания. Възприемайки това отегчаващо отговорността на
дееца обстоятелство, настоящият състав на съда отчита, с оглед индивидуалната
му тежест, че всичките му предходни, неотносими към настоящата правна
квалификация осъждания, са за деяния, реализирани от подсъдимия като
непълнолетен, т.е. деецът е бил още незрял и с неоформен характер. Отегчаващо
отговорността му обстоятелство е и фактът, че престъплението е реализирано
девет дни след излизането на подсъдимия от Затвора - Пловдив, където е
изтърпявал последното наложено му наказание лишаване от свобода. Такова се
явява и наличието на повече от две по- тежко квалифициращи деянието
обстоятелства- и двете възможни форми на опасен рецидив. За посоченото
престъпление – по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК законът предвижда наказание от пет до петнадесет
години лишаване от свобода. Наказанието на подс. Т. следва да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. За справедливо,
отговарящо на изискването на чл. 35 ал. 3 от НК и годно да постигне целите,
визирани в чл. 36 от НК, Пловдивският окръжен съд намира наказанието от седем
години лишаване от свобода. Развитието на съдебното следствие
по реда на глава двадесет и седма от НПК, при императива на чл. 373 ал. 2 от НПК, задължава съда да определи наказанието по реда на чл. 58 а, ал. 1 от НК. Наказанието от седем години
лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета. На подсъдимия В.Т. следва да бъде наложено наказание от четири
години и осем месеца лишаване от свобода. Не следва да се налага кумулативно
алтернативно предвиденото наказание конфискация, тъй като не е установено
подсъдимият да има някакво имущество.
Наказание
в по-нисък размер не би способствало
постигането на целите, визирани в чл. 36
от НК. Данни за възможно приложение на чл. 55 от НК настоящият състав не
констатира.
Искането
на прокурора за налагане на наказание в
най- високия предвиден за престъплението размер не следва да се удовлетворява,
защото би било неоправдано репресивно санкциониране. Съпоставяйки относителната
тежест на всяко едно от индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства
Пловдивският окръжен съд намира, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с наказание под
средния размер на предвиденото за това престъпление а именно, определеното му
наказание от седем години лишаване от свобода / преди редукцията по чл. 58а ал.
1 от НК/.
Налице са
основанията на чл. 57, ал. 1 т. 2
б. б от ЗИНЗС за определяне на първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяването на
наказанието четири години и осем месеца лишаване от свобода, тъй като не са изтекли 5
години, а само девет дни от изтърпяване
на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено
на основание чл.
66 от Наказателния кодекс.
Вещественото доказателство – 1 бр. диск, приложен на
л. 87 от делото, след влизане на присъдата в сила следва да остане по делото.
С
оглед постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените разноски в хода на
досъдебното производство - сумата от 268 лева, които да заплати по сметка на ОД на МВР - гр.
Пловдив. В хода на съдебното производство разноски не са направени.
Причина
за извършване на престъплението - създадени престъпни навици за нарушаване на
обществените отношения, защитаващи личната собственост и стремеж към
противоправно облагодетелстване, вкл. и чрез упражняване на принуда.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: