Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на девети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 178 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
Л.П.К. ЕГН ********** *** е предявил срещу М.Т.К. ЕГН ********** *** иск за
предоставяне упражняването на родителските права и издръжката по отношение на
общото им дете П.Л. К. ЕГН **********.
Ищецът твърди, че по силата на Решение №
214/18.09.2015 г. по гр. дело № 646/2015 г. на ИРС, с което е прекратен бракът
между страните, родителските права по отношение на детето П.К. са предоставени
на майката. Твърди се, че след развода страните отново заживели заедно, като
съвместното им съжителство продължило до месец септември 2017 г., когато К.
напуснала съвместно обитаваното жилище. Синът им П.К. останал при ищеца, който
му е подсигурил необходимите условия за правилно отглеждане и възпитание. С
оглед запазване интересите на детето моли да му бъде да бъде предоставено
упражняването на родителските права, като бъде определен режим на лични
контакти на майката с детето и предявява иск за заплащане на издръжка в размер
на 150 лева месечно.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК представя писмен
отговор, в който оспорва иска. Твърди, че детето преспива често при баща си,
защото тя работи на смени. Сочи, че само тя е ангажирана с отглеждането и
възпитанието на двете родени по време на брака между страните деца.
Предявява насрещен иск за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на другото общо на страните дете М.Л. К. ЕГН
**********, като предявява иск за издръжка в размер на 150 лева месечно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
От
фактическа страна:
Страните не спорят, че децата П.Л. К. ЕГН ********** и
М.Л. К. ЕГН ********** имат за майка М.Т.К. и за баща – Л.П.К..
От представеното Решение № 214 от 18.09.2015 г. по гр.
дело № 646/2015 г. по описа на Районен съд – Ихтиман се установява, че те са
били съпрузи, като с цитираното решение е прекратен бракът помежду им и е
утвърдено споразумение по чл. 51 СК относно последиците от развода, включително
и относно упражняването на родителските права на родените по време на брака
деца – П.Л. К., роден на *** г. и М.Л. К., роден на *** г. Съгласно решението
родителските права по отношение на П.Л. К. се предоставят за упражняване на
майката М.Т.К., а бащата Л.П.К. се задължава да заплаща издръжка в размер на
95,00 лева месечно. Родителските права по отношение на М.Л. К. се предоставят
за упражняване на бащата Л.П.К., а майката М.Т.К. се задължава да заплаща на
детето си месечна издръжка в размер на 95,00 лева.
От представената служебна бележка изх. № .. г.,
издадена от СУ „Х. Б.гр. Ихтиман се установява, че детето П.Л. К. през учебната
2017/2018 г. е ученик в .. клас.
Видно от приложения трудов договор № 8/11.10.2015
г. Л.К. е трудово ангажиран. По трудов
договор работи и М.К., видно от представеното допълнително споразумение № 1 към трудов договор № …
От представения нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 40, том III, дело № 843/1992 г. се установява, че Л.К. е
собственик на 1/3 от дворно място и 1/3 идеална част от построената в това
дворно място двуетажна масивна жилищна сграда с право на реално ползване на
първия етаж от къщата.
Съгласно
представените договор за отпускане на потребителски кредит М.К. през 2013 г. е изтеглила потребителски кредит
в размер на 8000 лева, а видно от представения погасителен план към договор за
ипотечен кредит на 12.10.2015 г. е изтеглила и ипотечен кредит в размер на
25 000 лева, като месечната й вноска за погасяване на дълга е в размер на 193,20 лева.
От изготвените по делото социални доклади относно децата М.Л. К. и П.Л. К. се установява, че те живеят
в дома на своя баща, която е в добро техническо състояние. На етажа от къщата
ползван от Л.К. има обособена самостоятелна стая за децата. На първия етаж от
къщата живеят бабата и дядото на децата, които подпомагат бащата в отглеждането
и възпитанието им. Жилището на майката представлява гарсониера, която също е в
много добро техническо състояние. Жилището разполага с единично легло и разтегателен
диван, където децата могат да преспиват. И двамата родители разполагат с
необходимите средства и доходи, за да задоволяват потребностите на децата си.
Децата са привързани както към своите родители, така и един към друг и към
членовете на разширеното семейство. Както детето М., така и П.са споделили със
социалния работник, че желаят да останат да живеят при своя баща.
От представената по делото пр. пр. № 406/2018 г. на РП-Ихтиман се установява, че е била
постъпила жалба от М.К. относно възпрепятстване от страна на Л.К. за осъществяването
на определения с решението за развод режим на лични отношения с детето М.К.,
като работата по преписката е приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
От представения социален доклад за оценка на постъпил
сигнал, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, гр. И. се установява, че е
била извършвана проверка от отзел „Закрила на детето“ във връзка с постъпил
сигнал от Л.К. за това, че майката полага неподходящи грижи за детето М.К. за
времето, през което то е при нея, а именно – че му е давала да пие вино. Във
връзка със сигнала са предприети мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето
и наблюдение на семейството за срок от 6 месеца.
При изслушването по реда на чл. 15 от Закона за
закрила на П.К., детето заявява, че желае да живее в къщата, заедно със своя
баща, тъй като там е отраснал и това е неговият дом. П.споделя със съда, че и
двамата му родители полагат грижи за него и се среща с майка си два пъти
седмично и е в добри отношения с нея и ще продължи да я посещава редовно. Според
детето родителите му се държат като деца.
От показанията на св. К. К., която е майка на Л.К., се
установява, че нейното семейство и семейството на сина й живели в една къща.
През септември месец 2017 г. М.К. напуснала семейството, като децата останали
при баща си. Свидетелката, заедно със съпруга си, помага в отглеждането на
децата, тъй като синът и работи на смени. Според свидетелката майката взимала
малкото дете когато си пожелае, не по график.
Според свидетеля П.Б., Л.К. изцяло е поел грижите за
двете деца – той ги води и взима от училище. Условията в дома му са много добри,
а в непосредстевине грижи за децата му помагали неговите родители.
От показанията на св. Й.Б., която е майка на М. К., се
установява, че дъщеря й допреди завеждане на делото свободно е общувала с
детето М., като след това то било ограничавано в срещите с майка си. Сочи, че
според нея децата са настроени срещу майката. Твърди и, че дъщеря й се грижи за
издръжката на децата
В показанията си св. А.С. твърди, че след раздялата
между страните през 2017 г. М.идвал почни всеки ден при майка си и често
преспивал при нея. От месец февруари 2018 г. след завеждане на делото детето
било ограничавано от баща си. К. купувала всичко необходимо за децата,
включително и учебници и учебни пособия
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни
изводи:
По
главния иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал. 1 и 2 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес
на детето от двамата родители заедно и поотделно, като упражняването на
родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. От
своя страна, текстът на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК предвижда, че когато
родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен
от районния съд по настоящия адрес на детето.
Според чл.59 СК, към която разпоредба чл.127 СК препраща съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата. Под "интереси на децата"
по смисъла на чл.59
СК следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание /т.3 от ППВС
№ 1/ 1974 г./, като са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба
основен, а и на практика единствен обективен критерий за това на кого от
двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е
интересът на децата.
В хода на настоящото
производство от фактическа страна бе установено, че непълнолетния П.К. и малолетния
М.К. са разделени, не могат да постигнат съгласие относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата, като и двамата имат желание и
притежават необходимите материални условия за нормалното отглеждане на децата.
Към момента на
подаването на исковата молба режимът на родителските права и личните отношения не
е бил в съответствие с постигнатото съгласие между страните във връзка с
развода им, като след повторната раздяла е налице промяна на обстоятелствата,
като детето П.К. е останал да живее в дома на баща си.
За
съда е несъмнено, че отношенията между страните са разстроени, и съдът следва
да прецени всички установени по делото факти и обстоятелства,
при конкуренцията между родителите, относно предоставянето на децата за
отглеждане и възпитание. За решението си съдът взе предвид на първо място
изразеното желание на детето П.да живее при своя баща. Той е на 16 години и е
достигнал известна зрялост, както съдът лично се увари, и не може да бъде
упрекнат в манипулиране от когото и да е от двамата родители. В случая детето
спокойно обясни на съда мотивите си за това свое желание, които са напълно житейски оправдани – къщата на
баща му е домът, в който е израснал. Затова и това негово желание следва да
бъде удовлетворено. Съдът не се съмнява в родителския капацитет на майката, но
в случая няма обективна причина, която да налага детето да бъде изведено от
обичайната му семейна среда и кръга на неговото семейство, включващ освен баща
му, но и неговите баба и дядо. П.е във възраст, в която всяка намеса в противовес
на неговите желания и чувства биха се
отразили неблрагоприятно на правилното му психическо и емоционално развитие.
Ето защо, съдът, мотивиран преди
всичко от интересите на детето, приема, че бащата Л.К. към настоящия момент се
явява по-подходящия за отглеждането на П.К.
родител.
По отношение режима на лични контакти на
майката с детето, съдът приема, следното:
Личните контакти на родителя с детето, на когото не са
предоставени родителските права, са
изключително важни за неговото развитие. Пълноценните контакти тях са в интерес
и на родителя, и на детето.. Независимо дали детето живее или не с майка си, то
се нуждаят от майчина грижа и близост, поради което и следва да бъде разширена
възможността майката да поддържа емоционалната си връзка с него. След като
майката изразява своето желание и готовност да поеме грижите по отглеждането и
възпитанието и на двете деца, и има необходимите битови условия, то не следва
да бъдат създавани каквито и да е пречки за пълноценния й контакт с него.
Неразбирателството между родителите не следва да бъде
във вреда на децата, защото за тяхното правилно емоционално и психическо развитие
е от изключителна важност да имат опора и от двамата родители, независимо от
това дали семейството живее заедно или не.
Ето защо съдът приема, че на ответницата следва да
бъде дадена възможност за лични контакти с детето всяка първа и трета седмица
от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 20,00 часа на неделния ден, с преспиване, в който
майката би могла да взима детето П.К. при себе си, както и десет дни през зимата, десет дни през
пролетта и един месец през лятото, в период, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.
Доколкото
родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение
на общите деца, им предоставя дължимата издръжка под формата на непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител следва да участва в
грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това. В случая са
събрани доказателства за доходите на страните, като е видно че и двамата
родители имат финансовата възможност да задоволяват в достатъчна степен нуждите
на децата си.
Съобразно
чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на
лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я
дължи. Заплащането на издръжката е не само законово закрепено задължение на родителя,
но е и морална отговорност. От друга страна в ал. 2 на чл. 142 СК императивно е
посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към момента на постановяване на
съдебното решение минималната работна заплата за страната е в размер на 520,00
лева, т.е. минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко
от 127,50 лева.
В
случая ищецът претендира заплащане на сумата от 150,00 лева месечно за издръжка
на детето П.. По делото не са събрани доказателства за конкретните нужди на
детето, като съдът приема че размерът на издръжката му е 260,00 лева.
Половината от тази сума се държи от бащата, при когото детето ще живее, а
останалата част е дължима от майката. В този смисъл искът за издръжка следва да
бъде уважен за сумата от 130 лева, като за разликата до пълния предявен размер
от 150 лева следва да бъде отхвърлен
По насрещния иск с правно основание чл.
127, ал. 2 СК
Майката
М.К. е предявила насрещен иск, с който иска на нея да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.К..
Както
бе посочено по-горе, съдът се съобразява с разрешенията, дадени в постановление
№ 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 1/74 г. на Пленума на ВС, в което е посочено ,
че следва да се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им
да подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.,
от моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите
условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между
него и всеки от родителите му, а също и
от възможността да разчита на помощ на трети лица и други.
Макар
и да се установи, че и двамата родители притежават необходимите качества за
отглеждането и възпитанието на детето, към настоящия момент не съществуват
обективни причини, които да налагат изменението на режима на упражняването на
родителските права, определени при развода на страните.
В
случая единствено желанието на майката не е достатъчно, за да се установи
необходимост детето да бъде изведено от дома на неговия баща, в който са
създадени всички необходими условия за неговото отглеждане и възпитание. Всичко
казано по-горе по отношение на детето П.К. е вярно и по отношение на детето М..
В допълнение следва да се добави, че евентуалната промяна на местоживеенето на
детето, социалното му обкръжение и битови условия предвид неговата възраст би
му причинила необоснован стрес и неминуемо би повлияло на правилното ми психическо
и емоционално развитие.
Едновременно
с това следва да се укори поведението на бащата, който е ограничавал усилията
на майката да поддържане на емоционална близост с детето си, като е търсила
контакти с него и извън определения режим на лични отношения. За правилното
психическо развитие на всяко дете е необходимо то да расте в дух на
разбирателство между родителите, независимо от това дали те живеят заедно или
не, и всеки един раздор между тях поставя детето в неоправдан риск.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на така предявения насрещен
иск е и обстоятелството, че по-големият брат на М.– П.ще живее при своя баща,
като не е житейски оправдано децата да живеят разделени.
След
като искът за предоставяне упражняване на родителските права на детето М.К. е
неоснователен, то съдът не дължи произнасяне по предявения иск за издръжка и
отношенията между страните следва да се уреждат в съответствие с Решение № 214
от 18.09.2015 г. по гр.- дело № 646/2015 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.
По
разноските
С оглед изхода на делото ответницата дължи заплащане
на сторените разноски от страна на ищеца в размер на 450 лева изплатено
адвокатско възнаграждение и 30,00 лева заплатена държавна такса. На М.К. следва
да бъде възложено да заплати и държавна такса по определената издръжка в
съответствие с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК /до навършване на пълнолетие на детето П.К./ в
размер на 124,80 лева.
Воден от
горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на Л.П.К. ЕГН ********** ***
упражняването на родителските права по
отношение на детето П.Л. К. ЕГН **********, при когото то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим
на лични отношения на майката М.Т.К. ЕГН ********** *** с детето П.Л. К. ЕГН **********:
всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 20,00
часа на неделния ден, с преспиване, както и десет дни през зимата, десет дни през пролетта и един
месец през лятото, в период, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
М.Т.К. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАЩА на П.Л. К. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител Л.П.К. ЕГН ********** ***, ежемесечна
издръжка в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска до
пълния предявен размер от 150,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на М.Т.К. ЕГН ********** *** за
предоставяне упражняване на родителските права спрямо детето М.Л. К. ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Т.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Л.П.К. ЕГН ********** ***
сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/
лева разноски в производството.
ОСЪЖДА М.Т.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС
държавна такса върху иска за издръжката в размер на 124,80 /сто двадесет и
четири лева и осемдесет стотинки /, ведно с пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/