О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8223/26.6.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в закрито заседание,
проведено на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 19199 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 17488/ 14.03.2018
год. от „М.П.М., ЕГН: **********, с адрес ***, СО
„Манастирски рид“ БЧД 517 - 1611 срещу К.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1000.00 лева, представляваща част от задължение, цялото в размер на
25 000.00 лева, за което вземане по ч. гр. д. № 15123 по описа на ВРС за
2017 год. е издадена заповед за изпълнение, на основание чл. 417 ГПК.
Съдът,
след извършена служебна проверка, констатира, че Определение от 20.03.2018 год.
по ч. гр. д. № 15123 по описа на ВРС за 2017 год., е влязло в законна сила.
Отпаднали пречките за движение на делото, поради което и производството следва
да бъде възобновено, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
На
следващо място - при извършване на служебна проверка за допустимост, съдът
установи следното:
Предявен
е иск за установяване на вземането, за което по ч .гр. д. № 15123 по описа на
ВРС за 2017 год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата
допустимост е съществуването на правен интерес за ищеца. За съществуването на
тази предпоставка съдът, пред който е висящо делото, следи служебно във всеки
момент от производството.
Въз
основа на заявление вх. № 56198/ 03.10.2019 год. по ч. гр. д. № 15123 по описа
на ВРС за 2017 г., е издадена Заповед № 8224/ 05.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът К.И.Б. да заплати на кредитора М.П.М. сумата от 1000.00 лв.,
представляваща част от паричен заем, целият в размер на 25000 лв., предоставен
на длъжника от М.П.М. през периода от 09.07.2015 г. до 30.07.2015 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
– 03.10.2017 г.; както и направените по делото разноски: сумата от 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и сумата от 250 лв. / -
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
В
заповедта е посочено, че вземането касае частично заплащане от паричен заем,
целият в размер на 25000 лв. предоставен на К.И.Б. от М.П.М. през периода от
09.07.2015 г. до 30.07.2015 г.
С Определение
от 20.03.2018 год. по ч. гр. д. № 15123 по описа на ВРС за 2017 год., е
обезсилена Заповед № 8224/ 05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Определението е влязло в законна сила.
Наличието
на издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение е
предпоставка за допустимост на предявения установителен
иск, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая, с влязъл в сила съдебен
акт, заповедта за изпълнение, издадена по отношение на процесно
вземане, е обезсилена. В хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение, за
кредитора не е налице правен интерес от провеждане на установителния
иск по чл. 422 ГПК срещу конкретния длъжник. При това положение, следва да се
приеме, че липса на предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск по чл. 422 ГПК за
кредитора.
По
изложените съображения, се налага извод за недопустимост на производството,
поради което и същото следва да бъде прекратено.
Водим от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 19199 по описа на Варненски районен
съд за 2018 год., на
основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3685 по описа на Варненски районен съд
2018 год., ХХХV състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му
на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: