Определение по дело №571/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1208
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20233100500571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1208
гр. Варна, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500571 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Й. Г. Й.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Д., срещу Решение №
3699/28.11.2022г., постановено по гр. д. № 12314/21г. по описа на ВРС, 43-ти
с-в, в частите, с които е постановено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца Г Й. Й., ЕГН ********** и T Й. Й., ЕГН
**********, на майката С. Т. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„*************“ №24, ап.6, при която е определено и местоживеенето на
децата, определен е режим на лични отношения, като е пропуснато да бъде
определен режим за официалните празници, рождените дни на децата, режим
за личните празници на разширения семеен кръг на семейството на бащата, не
е отчетено правото на бащата да води децата по здравни заведения, ако има
нужда, както и да получава информация за децата от училище, да посещава
родителски срещи и т.н., както и в частта, с която е осъден бащата Й. Г. Й., да
заплаща на децата Г и T издръжка и за периода, през който лятото бащата
полага издръжка за децата повече от 30 дни. В жалбата се излага, че
решението е назаконосъобразно в атакуваните части, тъй като съдът
неправилно е приел, че са недоказани твърдените от ищеца в исковата молба
факти. Сочи, че това се дължи на непълния доклад, изготвен от съда, тъй като
ВРС не е посочил в окончателния си доклад кои права и обстоятелства се
признават между страните, кои факти не подлежат на доказване, не е
разпределил доказателствената тежест, както и не е посочил кои факти
намира за недоказани. Твърди, че с оглед вида на производството, в което се
засягат интереси на деца, съдът е бил длъжен и сам да събере нужните
доказателства. Освен това се излага, че ВРС е формирал незаконосъобразен
1
извод по въпроса кой е по-подходящият родител, тъй като погрешно е
интерпретирал събраните доказателства, не ги е обсъдил в съвкупност и не е
събрал всички нужни доказателства. Развива съображения, че бащата има по-
добри възпитателски качества, има морален облик, грижи се добре за
синовете си, желае да отглежда децата, разполага с помощ от трети лица,
социално-битовите условия, които той им предоставя са отлични, и интересът
на децата категорично налага те да се отглеждат от баща си. Излага се, че
следва да бъде разширен режима на лични отношения и през официалните
празници, на рождените дни на децата, на лични празници на лица от
разширения семеен кръг на бащата, да може бащата да се информира за
здравословното състояние на децата, да ги води на здравни специалисти, да се
информира за училищните им постижения и извънкласните изяви, да
посещава родителски срещи и т.н. Твърди, че не следва да дължи издръжка за
периода през лятото, когато бащата ще отглежда децата повече от 30 дни.
Моли решението в атакуваните части да бъде отменено, като упражняването
на родителските права му бъде предоставено. В евентуалност, желае режимът
да бъде така определен, че двамата родители да прекарват равно време с
децата. В евентуалност, да бъде коригиран определения режим на лични
отношения, като бъде определен допълнителен такъв за официалните
празници, личните празници на семейството му /дядо, баба, леля, чичо,
братовчеди/, рождения и имения ден на бащата, както и да бъде определено,
че издръжка няма да дължи за лятото, когато децата са при него повече от 30
дни. Във връзка с твърдените основания са направени доказателствени
искания.
Моли по реда на чл.176 от ГПК да бъдат поставени следните въпроси
към въззиваема страна:
Вярно ли е, че тя е подписала приложеното към жалбата писмено
сведение от 22.02.2022г., входирано в деловодството на IV РУ при ОД на
МВР - Варна на 23.02.2022г.
Вярно ли е, че майка й има малолетна дъщеря, която посещава детска
градина, както и че работи на половин работен ден в закусвалня ?
Вярно ли е, че за последната една година майка й / баща й - не са
престоявали в гр.Варна за повече от два дни в квартирата й ?
Вярно ли е, че в жилището, което е наето от нея се състои от две
жилищни помещения, като в едното има поставено легло
- спалня и допълнително легло, а в другата стая - кухненски бокс -
има поставен диван, който се трансформира в легло ?
Вярно ли е, работи в магазин с търговско наименование „Белотекс"
стопанисван от юридическото лице "Красиди 2011" ЕООД, ЕИК ***********
седалище в гр. Варна, находящ се във „Фулмакс център" в гр. Варна, и, че
действителното й работно време е от 09.ООч. до 19.00ч. ?
Вярно ли е, че от момента на постановяване на привременните мерки от
2
PC - Варна и до момента на подаване на въззивната жалба, ответницата не
упражнява изцяло режима на личен контакт така както е определен ?
Вярно ли е, че на 27.12.2022г. бащата на С. е ударил всяко от децата на
прибиране към гр. Варна във връзка с идването му по повод авариране на
управляван от нея автомобил ?
Сочи, че поставените към ответницата въпроси целят да установят
съответните факти, заявени както в настоящата жалба - тези, които са
нововъзникнали, както и тези, заявени в исковата молба.
В случай, че ответницата оспори продължителността на работното си
време, моли да бъде приет електронен образец, възпроизведен на хартиен
носител на електронен документ- разпечатка от електронен сайт на работното
време на магазин „Белотекс" - в който се предлага спално бельо и е
разположен във „Фулмакс център“ за установяване на твърденията за
продължителността на работното време на ответницата, което е от
обуславящо значение за невъзможността й да взема/води своевременно
децата от детска градина / училище предвид нужното време за отиване и
връщане до учебните им заведения.
В случай, че ответницата оспори продължителността на работното й
време, се прави доказателствено искане по реда на чл. 192 от ГПК - изискване
на информация от трето неучастващо лице в процеса: "Красиди 2011" ЕООД,
ЕИК *********** седалище в гр. Варна - да се представят документи -
дневни отчети от касов апарат за търговски обект - магазин „Белотекс" за
работните дни на С. Й. през месец декември 2022г. - със заличени данни за
оборотните резултати и дневният финансов резултат, от които ще се установи
началният час на работа и крайният час на работа.
Моли да бъде възложен нов социален доклад, като след събеседване с
децата и посещение в жилището на майката да отговори на следните въпроси:
На 27.12.2022г. по време на връщане към гр. Варна, децата удряни ли са
от бащата на майката ?
Бащата на С. казал ли е на децата, че след решението на съда ще трябва
да живеят в гр. Сливен и те били ли са съгласни с това ?
Къде желаят децата да живеят ?
Каква е честотата на изпълняемост на постановените от съда
привременни мерки за осъществяване на режим на личен контакт на майката
с децата ?
Сочи, че с искането за изготвяне на нов социален доклад цели да отрази
нововъзникналите факти - след даване на ход на устните състезания пред PC -
Варна и осъществили се до датата на депозиране на тази жалба - заявени по-
горе, а именно, желанието на децата да продължат да живеят, където живеят в
момента, честотата на изпълняемост на режима на личен контакт между
майката и децата, инцидентът, при който бащата на С. е ударил децата, както
и обстоятелството дали майка й има малолетна дъщеря, за която се грижи в
3
гр. Сливен.
Прилага се и моли да бъде прието като доказателство писмено сведение
от дата 22.02.2022г., с положен подпис от ответницата, входирано в
деловодството на IV РУ при ОД на МВР - Варна по повод на подаден сигнал
за възникнал инцидент между нея и Й. Й.. Като се пояснява, че този документ
се представя за установяване на изявление на майката пред орган на властта,
за необезпеченост на условия за отглеждане на децата в жилището, в което е
наела и живее съобразно представения по делото договор за наем. В хипотеза,
че ответницата оспори своя подпис върху визирания документ, ще се поиска
от страна на доверителя ми назначаване на съдебно-графическа експертиза,
която след запознаване с оригинала на документа, както и след представяне
на сравнителни образци да даде отговор положения подпис изпълнен ли е от
С. Й.. Наред с искането за експертиза, ще се заяви доказателствено искане за
разпит на свидетел - полицейски инспектор Атанасов при IV РУ при ОД на
МВР - Варна - който е снел обяснението на С. Й., с цел установяване на
нейните изявления изписани върху документи, в частност за липсата на
условия за отглеждане на децата.
За да установи желанието и на двете деца да живеят при бащата, моли
детето Г Й. да бъде изслушано, предвид заключението на вещите лица, че е с
нормално психическо и физическо развитие и съобразно факта, че към
момента на провеждане на о.с.з. пред ОС - Варна ще бъде навършил почти
девет години и половина.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С
Й.. Същата оспорва жалбата. Излага, че решението на ВРС в атакуваните
части е правилно и законосъобразно, като същото е постановено въз основа на
събраните по делото доказателства- СПЕ, социален доклад, свидетелски
показания. Оспорва се, че майката няма капацитет да отглежда децата. Сочи,
че между нея и децата съществува здрава връзка, тя се грижи за тях,
разполага както с добри материални условия, така и е осигурила възможност
да полага преки грижи за децата си. Сочи, че е осигурила работа на половин
работен ден, за което представя трудов договор. Сочи, че няма намерение да
отглежда децата извън град Варна, а помощ родителите й могат да оказват в
почивните дни. Сочи, че не тя, а бащата създава постоянни пречки за срещите
й с децата. Сочи, че е имало отново акт на домашно насилие на 23.11.2022г.,
за което си е извадила медицинско удостоверение, което прилага като
доказателство. Изразява готовност за провеждане на процедура по медиация.
Оспорва доказателствените искания по чл.176 ГПК като неотносими. Сочи, че
след представяне на допълнителното споразумение по трудовия й договор не
следва да бъдат събирани други доказателства за работното й време. Твърди,
че неотносимо е приложеното по делото писмено сведение. Предоставя на
съда по изслушването на детето Г. Представя допълнително споразумение по
трудов договор, от което се установява четиричасовия работен ден, заповед
на работодателя й за въвеждане на сумарно работно време, както и
4
медицинско удостоверение във връзка с твърдения акт на домашно насилие.
Контролиращата страна ДСП Варна, на която е връчен препис от
жалбата, не е изразила становище по същата.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира
следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена
е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

По направените доказателствени искания в жалбата и отговора
съдът намира следното:

Възраженията във въззивната жалба за непълнота на доклада по чл.140
ГПК съставът намира за неоснователни. Съдът е описал ясно и точно
твърденията на страните, наведени в исковата молба/насрещния иск и в
отговорите. Ответницата е оспорила част от наведените от ищеца твърдения,
а по други- не е изразила изрично становище. Задълженията на
първоинстанционния съд в доклада по чл.140 ГПК са да разпредели
доказателствената тежест между страните, като укаже за кои факти страните
не сочат доказателства. Доколкото в производството са предявени брачни и
небрачни искове, то в тежест на всяка от страните е да установи твърденията
си във връзка с обстоятелствата, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. До голяма част тези обстоятелства са наведени от
ищеца и като твърдения във връзка с липсата на родителски капацитет у
ответницата. Поискани са по двама души свидетели от всяка от страните за
установяване на сочените в исковата молба/насрещния иск факти за
виновното поведение на другия съпруг и тези искания са уважени от ВРС. И
въпреки че изрично не е указал на ищеца, че не е посочил доказателства за
сочените от него в исковата молба провинения на ответницата, то доколкото
ВРС е уважил доказателствените искания за установяване та тези факти, то и
процесуално нарушение не е допуснато. Наред с това следва да се съобрази,
че съдът дължи даване на указания за ангажиране на доказателства не за
всички твърдения, наведени от страните, а само са правнорелевантни такива,
т.е. установяването на които е предпоставка за уважаване на претенцията.
В този смисъл посочените от въззивника във въззивната жалба въпроси
по чл.176 ГПК, на които желае да отговори въззиваемата, съставът намира за
неотносими. Дали бабата по майчина линия има малолетна дъщеря, която
посещава детска градина, а бабата работи на половин работен ден, както и
дали бабата и дядото са престоявали за повече от два дни в квартирата на
5
въззиваемата, съдът намира за ирелевантно. Особено като се има предвид, че
въззиваемата е изразила становище, като е посочила, че родителите й могат
да идват от гр. Сливен в почивните дни и да й помагат. Т.е. твърдения, че
бабата и дядото по майчина линия могат ежедневно пряко участват с помощ
при отглеждането на децата, не са наведени, следователно и не са спорни
обстоятелства.
Обстоятелството дали на 27.12.2022г. бащата на въззиваемата е ударил
всяко от децата на прибиране към гр. Варна във връзка с идването му по
повод авариране на управляван от нея автомобил е неотносимо към предмета
на спора. На първо място, горната случка се описва като инцидент с трето за
спора лице. Вярно е, че същото е баща на въззиваемата, но проявите на това
трето лице не могат да бъдат критерий за родителския капацитет на първата.
Освен това няма събрани доказателства, а и се оспорва изрично майката да
има планове да отглежда децата съвместно в едно домакинство със своя
родител. Затова и искането за изясняването на това обстоятелство, като
неотносимо, следва да бъде оставено без уважение.
Представеното с жалбата писмено сведение от 22.02.2022г., входирано в
деловодството на IV РУ при ОД на МВР - Варна на 23.02.2022г., съдът
намира, че е неотносимо към предмета на спора. Посочено е изрично, че
същото се представя за да бъде ценено в частта, с която въззиваемата е
признала неизгодния факт, че не разполага с добри условия за отглеждане на
децата. По тези факти обаче въззиваемата изрично е изразила становище по
исковата молба. За тези факти са ангажирани годни доказателства- изготвен
социален доклад, при който жилището е било посетено от социален работник,
който лично и непосредствено е установил и условията там. Свидетелските
показания също са установили горния факт.
За изясняване на обстоятелството от какви помещения се състои и как е
оборудвано жилището, наето от въззиваемата, доказателства са събрани от
социалния доклад, поради което искането за въпрос по чл.176 ГПК към
въззиваемата съдът намира за неоснователно.
С отговора на жалбата въззиваемата е представила копие от трудов
договор и заповед от работодателя за сумарно изчисляване на работното
време, поради което и съдът намира, че не следва да бъдат уважени исканията
на въззивника по чл.176 ГПК, както и за задължаване на третото лице-
работодателя да представи разпечатки от дневните си отчети, както и да бъде
прието електронна разпечатка от оповестеното работно време на магазина, в
който работи въззиваемата. Релевантно е същата при какви индивидуални
условия на трудовия договор работи, а не какво е работното време на
магазина, в който работи.
Искането за изготвяне на нов социален доклад съдът намира за
неоснователно. На първо място, не се твърдят новонастъпили факти, които да
се изясняват. Досежно инцидент между децата и дядото по майчина линия
вече бяха формулирани мотиви, че е неотносимо това обстоятелство. Такова е
6
и обстоятелството дали дядото е казал на децата, че ще живеят с майка си в
гр. Сливен и как те са реагирали. Желанието на децата да живеят при кой да е
от родителите си не може да бъде установено от социален работник, от една
страна. От друга, обстоятелството при кой от родителите желаят да живеят
децата, не е факт, релевантен за преценка кому да бъдат предоставени
родителските права. Относимо обстоятелство е връзката между родителите и
децата, която е била предмет на изследване с изготвената СПЕ. Затова и
искането за изготвяне на нов социален доклад следва да бъде оставено без
уважение. Не следва да бъде изслушано детето Г, тъй като същото не е
навършило 10 години и съдът намира, че не е в интерес на същото да бъде
разпитвано пред съда, а и предвид ниската му възраст на съда биха били
необходими специални знания за обективна интерпретация на казаното от
детето. И двете деца са били обект на психологическо изследване, поради
което и изслушването на детето не е следва да бъде постановено.
Досежно обстоятелствата с каква честота се осъществява режима на
лични отношения между майката и децата по привременните мерки, дали се
изпълнява изцяло и ако не-по какви причини, съставът намира, че тези факти
следва да бъдат установени при изслушване на въззиваемата пред съда.
Затова и за открито съдебно заседание следва да бъдат призовани и
двамата родители, които по реда на чл.59 ал.6 СК да бъдат изслушани
непосредствено от настоящия състав.
Следва да бъдат приети представените от въззиваемата писмени
доказателства- заверени копия от трудов договор, и медицинско
удостоверение. Заповед №1/03.01.2023г. не следва да бъде приета, тъй като не
представлява годно писмено доказателство- липсва удостоверяване на кого
принадлежи волеизявлението в документа. Дава възможност на въззиваемата
страна да представи документа в цялост в първо съдебно заседание.,
Предвид изразената и от двете страни готовност за медиация, съставът
намира, че следва да им бъде изрично указано, че спорът може да бъде решен
и доброволно.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
158/03.01.2023г. по описа на ВРС, депозирана от Й. Г. Й., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Д., срещу Решение № 3699/28.11.2022г.,
постановено по гр. д. № 12314/21г. по описа на ВРС, 43-ти с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба на Й.
доказателствени искания, както следва: за поставяне на въпроси по реда на
чл.176 от ГПК към въззиваемата С. Т. Й.; за приемане като писмено
7
доказателство по делото на електронен образец, възпроизведен на хартиен
носител на електронен документ- разпечатка от електронен сайт на работното
време на магазин „Белотекс", както и на писмено сведение от дата
22.02.2022г., с положен подпис от ответницата, входирано в деловодството на
IV РУ при ОД на МВР – Варна; за изискване от трето неучастващо лице в
процеса: "Красиди 2011" ЕООД, ЕИК *********** дневни отчети от касов
апарат за търговски обект - магазин „Белотекс" за работните дни на С. Й. през
месец декември 2022г.; за възлагане изготвянето на нов социален доклад;
както и за изслушване пред съда на детето Г Й..

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представените с отговора на въззивната жалба заверени за вярност копия от
допълнително споразумение №100/01.01.2023г. към трудов договор
№80/16.11.2021г., както и медицинско удостоверение №1327/24.11.2022г.,
издадено от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата Й. за приемане
на Заповед №1/03.01.2023г.
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители – Й. Й. и С. Й. да се яват лично в
откритото съдебно заседание за изслушване непосредствено пред съдебния
състав на осн. чл.59 ал.6 СК.
НАСРОЧВА за разглеждане в открито съдебно заседание
производството по в. гр. дело № 571/2023 г. по описа на ОС – Варна за
04.04.2023г. от 10,30ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
8
Участие в медиация страните могат да заявят на тел. 052 62 33 62 -
координатор Нора Великова, като могат да поискат и допълнителна
информация, както на посочения тел.номер, така и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9