№ 711
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100605279 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 21 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от обв.В.А., депозирана чрез
неговия защитник адв. В. А., в качествто му на защитник на подс. Р. Х. срещу
присъда, в осъдителната й част, постановена на 16.05.2024 г. по НЧХД №
12332/2020г., СРС, НО, 134 състав, с която съдът е признал подсъдимата Р. Х.
за виновна в това, че на 17.04.2020г., около 12:20 часа, в гр. София, ул. ****, на
междуетажна плошадка, между етаж 6 и етаж на 7, чрез нанасяне на удар с
тесла в областта на десния горен крайник е причинила на Д. Р. С. лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в порезна рана на
десния лакът с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, което
увреждане реализира медоко-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като я е
освобождава от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв. Със същата присъда
подсъдимата Л.К. Х. е била оправдана за това, че на 17.04.2020г., около 12:20
часа, в гр. София, ул. ****, на междуетажна площадка, между етаж 6 и етаж на
7, като извършител, в съучастие с Р. Ю. Х. – извършител, чрез нанасяне на
1
удари с дървена точилка е причинила на Д. Р. С. лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в порезна рана на десния лакът
с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, което увреждане реализира
медико-биологичния признак Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, като в
оправдателната си част присъдата е влязла в сила.
Така постановената присъда не е влязла в сила в осъдителната си част.
С жалбата се излага, че присъдата е постановена при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила , неправилно приложение на
метериалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание.
Иска се отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимата. Алтернативно
се иска намаляване на наложеното наакзание.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи
със следното кратко съдържание:
Защитникът на подс. Р. Х., адв. А., моли за уважаване на жалбата, като се
акцентира на съдебно-медицинска експертиза и заключението на вещото
лице, че за него било невъзможно механизмът на увреждане на пострадалия да
бъде причинен по посочения от двете подсъдими начин, което според
защитата е довело до некредитиране от първоинстанционния съд на
показанията на двете подсъдими. Отново във връзка с експертизата, се
посочва, че същата е била приета в съдебно заседание, на което вещото лице
не е присъствало лично, а е взело участие по „Вайбър”, което би било
нормално по време на епидемиологичните мерки, но не и след тяхното
приключване, като връзка е прекъсвала на няколко пъти, вещото лице не е
могло да отговори на поставените му въпроси и не е мотивирало становището
си. Твърди се и че неправилно СРС не е назначил допълнителна експертиза, в
каквато насока са били исканията на защитата.
На следващо място се излага, че дори и да бъде приета изложената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, то правните изводи за
виновността на Р. Х. са неправилни и следва да бъде прието, че тя е действала
в условията на крайна необходимост и при неизбежна отбрана и следва да
бъде оправдана.
Защитата се позовава и на изтекла погасителна давност за
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, която е изтекла, според нея, на
2
17.10.2024г.
В личната си защита подс. Р. Х. заявява, че поддържа становището на
защитника си и желае да бъде оправдана.
Повереникът на частния тъжител Д. Р. С., адв. Й., намира присъдата на
първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, а жалбата за
неоснователна. Счита, че възраженията на жалбоподателя по отношение на
приетата експертиза по „Вайбър” са неоснователни, доколкото разпита ан
вещото лице от разстояние е бил договорен между страните, без възражения
от тях. Изразява се несъгласие и с доводите, че делото не е изяснено от
фактическа страна, както и подсъдимата да е действала в условията на крайна
необходимост и при неизбежна отбрана. Иска се потвърждаване на присъдата
и присъждане на направените разноски от тъжителя.
Частният тъжител Д. Р. С. поддържа становището на повереника си.
В последната си дума подс. Р. Х. заявява, че очаква да бъде оправдана.
Софийския градски съд след като провери изцяло правилността на
решението и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел
следната фактическата обстановка, която се възприема изцяло и от
настоящият въззивен състав, а именно:
Подсъдимата Р. Ю. Х. е родена на ****г., в гр. София, българка,
български гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше образование,
безработна, с адрес: гр. София, ул.”****”13, вх. ****, ЕГН: **********.
На посочения адрес тя живеела заедно със своята майка Л. Х.
На същия адрес, в жилище находящо се на етаж 7 от сградата, живеели
ЧТ Се., неговата съпруга св. А. Се.а и малолетното им дете. След нанасянето
на семейството на Ч.Т. в жилищната кооперация отношенията между двете
семейства се обострили, заради извършваните от Ч.Т. ремонтни дейности,
които подс. Р. Х. и майка й намирали, че смущават спокойствието им. От своя
страна те често блъскали по тавана и стените на жилището си, изразявайки по
този начин несъгласието си с вдигания от Ч.Т. шум. Често помежду им се
стигало до разправии по темата за нарушаване на тишината, които
прераствали в словесни конфликти. За уреждане на споровете помежду им
многократно били сезирани и органите на полицията.
3
На 17.04.2020г. подс. Р. Х. и майка й имали семейно празненство в дома
си по повод Великденските празници. Около 12:20 часа Ч.Т. Се. отишъл до
жилището на подсъдимите, за да ги помоли да спрат да вдигат шум. На
вратата на жилището се показали Л. Х., която се подпирала с дървена пръчка,
която ползвала за бастун и подс. Р. Хи.. Между тримата започнал словесен
конфликт, след което Ч.Т. издърпал от ръцете на Л. Хи. дървената пръчка и
тръгнал нагоре по стълбите. Л. Хи. го последвала. В момента, в което тя била
на стълбите на 6 етаж, а той на тези за 7 етаж, Ч.Т. Се. проврял пръчката през
перилата на стълбището. Подс. Л. Хи. хванала дървения прът и двамата
започнали да го дърпат от двете страни, вследствие на което Л. Хи. получила
удари в областта на корема. По време на боричкането между Ч.Т. и Л. Хи. в
опити да установят владение върху дървения прът Л. Хи. неколкократно се
ударила в перилата на стълбището, а Ч.Т. Се. й нанесъл няколко удара с ръка,
в резултата на което Л. Х. получила кръвонасядания на лявата ръка и
кръвонасядане и оток на десния лакът.
Възприемайки случващото се подс. Р. Х. се качила на стълбищната
площадка и докато била зад гърба на Ч.Т. му нанесла удар с тесла в областта
на десния лакът. Ч.Т. успял да изтръгне теслата от подсъдимата, избутвайки я
назад, след което нанесъл удар с теслата в областта на лявата ръка на Л. Х.,
успял да изтръгне и дървения прът от ръцете на Л. Х., като предал теслата и
пръта на съпругата си, която се намирала пред жилището им на седмия етаж.
В опит да нанесе удари на Ч.Т. подс. Р. Х. неколкократно го одраскала с
ноктите на ръката си в областта на страничната и предната част на лявата
предмишница, както и по гръбната повърхност на лявата му длан по хода на
първа метакарпална кост.
Ч.Т. Се. успял да се прибере в жилището си, от където позвънил на тел.
112 и подал сигнал за случилото се.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители на 06
РУ-СДВР, които направили опит да установят подс. Р. Х. и майка й, но те не
отворили вратата на жилището си.
Ч.Т. Се. предал на органите на полицията 1 бр. тесла и 1бр. дървен прът,
за които посочил, че подсъдимата и майка й са му нанасяли удари с тях и е
успял да изтегли от ръцете им.
На същата дата Ч.Т. Се. бил освидетелстван, като били обективирани
4
подробно описани увреждания.
Вещото лице д-р Х. е изготвил СМЕ, съгл. заключението на която Ч.Т. е
получил рана в областта на десния лакът, както и оток и кръвонасядане,
охлузвания в областта на лявата мишница, предмишница и длан, като
описаната рана може да се обясни с действието на острата част на тесла, като
по своя характер това увреждане е реализирало медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Назначената и изготвена допълнителна СМЕ относно уврежданията на
Ч.Т. е дала заключение, че за да се получи описаната в мед. удостоверение
рана на десния му лакът, е необходимо съприкосновение между острата част
на теслата и задната повърхност на крайника в областта на лакътя, като това
увреждане не може да се обясни с излизане на металната част на теслата от
дървената дръжка и последващо съприкосновение с лакътя, разположен на
задната повърхност на ръката, държаща теслата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин.
СРС подробно е обосновал приетата от него фактическа обстановка,
която се подкрепя от наличните гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на експертизите, всички те приети по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото, като
правилно е отчел, че са налице противоречиви доказателства по отношение на
механизма на извършване на инкриминираните деяния, като детайлно ги е
обсъдил, като подробно се е мотивирал кои и в коя част, и защо кредитира.
Показанията на св. С., съпруга на Ч.Т., както правилно е преценил СРС,
следва да бъдат кредитирани в частта им, в която тя заявява, че на
инкриминираната дата отново е имало конфликт между страните, което и е
наложило слизането на Ч.Т. до дома на подс. и майка й, както и че Ч.Т. й е
предал теслата и дървения прът, доколкото в тази им част показанията й се
подкрепят от обясненията на подс. и нейната майка, както и на св. П. и
изготвения протокол за доброволно предаване. Правилна е преценката на
първоинстанционния съд, че показанията й следва да бъдат кредитирани в
частта, в която тя пресъздава последователността на ударите нанесени от подс.
Р. Х. на съпруга й и с какъв предмет.
5
Основателна е преценката на СРС за кредитиране обясненията на подс.
Р. Х. и майка й по отношение на влошените им междусъседски конфликти със
семейството на Ч.Т. , множеството конфликти помежду им и действия на
саморазправа между тях. Правилно обясненията на подс. Р. Х. са били
кредитирани само в частта в която тя заявява, че Ч.Т. е отишъл до дома им и в
последствие е възникнал конфликт между него и нейната майка, като е имало
борба за дървения прът, който майка й е ползвала като бастун и в следствие на
което е получила посочените увреждания. Мотивирано СРС не е кредитирал
обясненията й в частта им, в която подс. заявява, че теслата е била у Ч.Ч. и той
се е наранил сам, както и че тя не му е нанасяла каквито и да е удари, като ги е
приел за защитна версия.
Обясненията на Л. Х. също са били кредитирани от
първоинстанционния съд частично, което е правилно и мотивирано. Били са
кредитирани в частта, в която Л. Х. излага механизма ан получаване на
нейните наранявания, но не и по отношение на причинените на Ч.Т. такива, че
той се е самонаранил и нито тя, нито дъщеря й са му нанасяли удари.
Напълно обосновано СРС, 134 състав е кредитирал показанията на св. П.
като непредубедени. Свидетелят е полицейския служител посетил
местопроизшествието, който достоверно пресъздава спомена си за
установеното на място, наличието на междусъседски спор, участниците в
него, заявеното от тях и действията му по изпълнение на служебните му
задължения.
СРС правилно е съобразил, че следва напълно да бъде кредитирано
заключението на СМЕ, установяващо нанесеното увреждане на пострадалия
Ч.Т. Се., като изготвено от компетентно вещо лице д-р Х., разполагащо със
специфични знания в областта на изследване.
Неоснователни се явяват възраженията на защитника, направени в хода
на въззивното заседание, че СМЕ касаеща Ч.Т. е била приета в съдебно
заседание, на което вещото лице не е присъствало лично, а е взело участие по
„Вайбър”, което би било нормално по време на епидемиологичните мерки, но
не и след тяхното приключване, като връзка е прекъсвала на няколко пъти,
вещото лице не е могло да отговори на поставените му въпроси и не е
мотивирало становището си. Видно от протоколите за съдебни заседания от
първоинстанционното производство д-р Х. се е явявал нееднократно с
6
съдебни заседания, които са били отлагани поради здравословни проблеми на
защитника, което е довело до инициативата на съда да поиска от подсъдимите
да си осигурят друг защитник с цел обезпечаване на своевременното
протичане на производството, както и да осъществи видеоконферентна връзка
по „Вайбър” с в.л. Х., който към датата на съдебното заседание се е намирал
служебно в гр. Гоце Делчев, с цел приемане на изготвените от него СМЕ и
своевременно приключване на делото. Видно от протокола за съдебното
заседание, в което е била приета СМЕ на Ч.Т., е участвал адв. А., защитник на
подсъдимите, който е задал своите въпроси към вещото лице, на които е
получил отговори от него и едва след изчерпването им е била приета СМЕ.
Във връзка с изложеното от защитника, че неправилно СРС не е
назначил допълнителна експертиза, в каквато насока са били исканията на
защитата, то следва да бъде посочено, че тази преценка принадлежи
единствено на решаващия съд, който мотивирано не е уважил това искане. Тук
е мястото да бъде посочено, че по преценка и на въззивния съдебен състав, не
е необходимо назначаването на допълнителна СМЕ.
Във връзка с посоченото от защитата относно становището на вещото
лице, че за него било невъзможно механизмът на увреждане на пострадалия да
бъде причинен по посочения от двете подсъдими начин, което според
защитата е довело до некредитиране от първоинстанционния съд на
показанията на двете подсъдими, то следва да бъде посочено, че заключението
на СМЕ относно уврежданията на Ч.Т. е ясно и конкретно, като вещото лице
подробно е мотивирало становището си защо приема, че механизмът на
увреждане на пострадалия не може да бъде причинен по посочения от двете
подсъдими начин. Настоящият съдебен състав също се доверява на така
изготвената експертиза.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че делото е напълно
изяснено от фактическа страна и по несъмнен начин е доказано участието на
обвиняемия в деянието, което дава възможност да се направят съответните
правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
оценка на деянието, извършено от подс. Р. Х.. Присъдата е правно обоснована.
7
Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви
фактически положения е приел за установени и защо е сторил това, дал е
отговор на възраженията на защитата и е направил законосъобразни правни
изводи. Приетата правна квалификация на деянието на подс. Х. е правилна и
обоснована.
От събраните и проверени в хода на съдебното следствие и кредитирани
от съда доказателства се установява, че подс. Р. Х. е осъществила състава на
престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Доказателствената съвкупност по
делото е категорична при формирането на този извод.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната и
субективната страна на престъплението извършено от подс. Р. Х..
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно факта,
че към датата на извършване на деянието подсъдимата е била неосъждана.
Видно от съдържанието на мотивите на обжалваната присъда съдът
обстоятелствено е посочил фактическите елементи на участието на
подсъдимата Р. Х. в извършването на това престъпление.
Както основателно СРС е посочил, непосредствен обект на престъпно
посегателство са обществените отношения, които са свързани с
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
От обективна страна, категорично се установява, че на 17.04.2020г.,
около 12:20 часа, в гр. София, ул. ****, на междуетажна плошадка, между
етаж 6 и етаж на 7, чрез нанасяне на удар с тесла в областта на десния горен
крайник е причинила на Д. Р. С. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК, изразяваща се в порезна рана на десния лакът с оток и
кръвонасядане на околните меки тъкани, което увреждане реализира медоко-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота
– престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Заключението по изготвените съдебно-медицински експертизи,
показанията на св. Петрво и частично кредитираните показания на св. С. и
обяснения на Л. Х. и подс. Р. Х., по убедителен начин обосновават пряката и
непосредствена причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние и
8
престъпния резултат. По несъмнен начин е установено и авторството на
деянието.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че от субективна
страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като подс. Р. Х. е съзнавала
общественоопасния характер на извършваното деяние, предвиждала е
неговите общественоопасни последици - причиняването на лека телесна
повреда и е искала настъпването на общественоопасните последици.
Поради това настоящата инстанция счете, че са налице достатъчно
доказателства за виновността на подсъдимата Р. Х., а обжалваният акт не е
необоснован и не са допуснати процесуални нарушения при анализа на
доказателствата, изготвянето на мотивите и приложението на материалния
закон.
Подс. Р. Х. е неосъждана и няма пречка за прилагането на чл. 78а от НК,
както правилно е съобразил СРС. Нормата на чл. 78а от НК е императивна и е
задължително за всяка съдебна инстанция, която установи, че предвидените в
нея материалноправни предпоставки, имащи безусловен характер, са били
налице към момента на извършване на инкриминираното деяние. За
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или пробация. Видно от свидетелството за съдимост
подсъдимата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Престъпният състав на леката телесна повреда не предвижда съставомерни
имуществени вреди. По делото не са причинени и несъставомерни такива.
Следователно са били налице предпоставките и не са налице пречки за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, което основателно е съобразил СРС.
Правилни са мотивите на първоинстанционния съд за определяне
минималния размер на глобата от 1000лв. на подсъдимата, отчитайки
мотивите за извършване на престъплението, което наказание е справедливо с
оглед правната квалификация на деянието и е съобразено с тежестта на
извършеното от нея, съдебното му минало, както и с оглед на конкретната му
личност, поради което не са налице основания за коригирането му от
въззивния съд.
По отношение на доводите на защитата за изтекла на 17.10.2024г.
9
абсолютна погасителна давност, следва да бъде посочено, че същите са
неоснователни. Инкриминираното деяние е било извършено на 17.04.2020г.. С
оглед на неговата правна квалификация по чл. 130, ал. 1 от НК, то
абсолютната погасителна давност в случая, съгл. нормите на чл. 82, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 4 от НК е седем години и шест месеца и ще изтече на 17.10.2027г.
С оглед на гореизложеното жалбата на подс. Р. Х. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата.
Тъй като не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата,
то тя следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 16.05.2024 г., по НЧХД №
12332/2020г., СРС, НО, 134 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10