Определение по дело №695/2020 на Районен съд - Ловеч

 

                                 

 

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

                                       гр. Ловеч, 09.06.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретар.................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 695 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производство с правно основание чл. 122 от ГПК.

 

            По повод подадена искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД – гр. София против В.Д.И., с посочен адрес ***, предявена по реда на чл. 422 от ГПК, за установяване на парични вземания по договор за потребителски кредит от 04.05.2017 г., а в условията на евентуалност, за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираните вземания, е било образувано гр.дело № 7202/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

            С Определение № 39734/13.02.2020 г., Софийският районен съд е приел, че се касае за иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, според който исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район са намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв – по постоянния. С оглед разпоредбата на чл. 119 ал. 3 от ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г./, според която съдът следи служебно за местната подсъдност на делото при този вид искове, СРС е приел, че ответникът е с постоянен и настоящ адрес ***, поради което прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Районен съд –  Ловеч.

            Ловешкият районен съд, като разгледа данните по делото, счита, че същото не му е подсъдно по следните съображения:

            Предявените искове са срещу потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, тъй като претенцията е за вземания по договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, исковете срещу потребител се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а едва при липса на такъв, се предявяват по неговия постоянен адрес.

            В случая при направената справка в НБД „Население“ се установи, че ответникът В.Д.И. има регистриран настоящ адрес *** постоянният му адрес е в гр. Ловеч.

            Следователно, според правилото на чл. 113 от ГПК, Районен съд – Ловеч, в чийто район се намира постоянния адрес на ответника, счита, че не е местно компетентен да разгледа предявените искове, след като ответникът има регистриран настоящ адрес, който е в района на Софийски районен съд. 

            Ето защо, следва да се повдигне спор за подсъдност между Ловешкия районен съд и Софийския районен съд, като производството по настоящото гр.дело се прекрати и изпрати на Окръжен съд-Ловеч за определяне на подсъдността, на основание чл. 122, изр. второ от ГПК.

            Водим от изложеното, съдът 

           

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Ловешкия районен съд и Софийския районен съд за определяне на подсъдността за разглеждане на исковата молба, подадена от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД – гр. София против В.Д.И., за вземания по договор за потребителски кредит.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 695/2020 г. по описа на ЛРС.

            ИЗПРАЩА делото на ОКРЪЖЕН СЪД - гр. Ловеч за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.  

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: