№ 943
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502128 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. К. и Н. В. К.
срещу решение № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по
гр.д. № 10700/18г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове
по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.146 от ЗЗП, искове предявени само от А. И.
К. по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 33 251, 82лв., по чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД за сумата от 157 858, 55 лв., предявени от двамата жалбоподатели
отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, че не дължат на
„Юробанк България“ АД конкретно посочени суми поради направено от тях
възражение за прихващане и непредявен иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
вр. с чл.146 от ЗЗП за нищожна като неравноправна на разпоредбата на чл.2,
ал.3, пар.1 и пар.2 от договор за потребителски кредит от 27.06.2008г.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „Юробанк
България“ АД в частта, в която срещу нея са уважени предявените искове на
А. И. К. и Н. В. К..
Жалбоподателите К.и твърдят, че в обжалваната от тях част
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочат, че
съдът е дал неправилно тълкуване на приложимите национални и съюзни
1
норми. Погрешно е приложил задължителната за него практика на СЕС и
практиката на ВКС. Тълкувал е превратно събраните по делото доказателства,
а част от тях не са обсъдени или ако са били обсъдени, то не е в тяхната
цялост. Неправилните изводи на съда се отнасят и до установителни искове
за нищожност на клаузите, свързани с валутния риск и осъдителните искове
за надплатени суми въз основа на това. Неправилно е прието, че оспорените
клаузи са индивидуално уговорени, че са изразени на ясен и разбираем език,
че банката е изпълнила критериите за добросъвестност, доколкото тя не е
имала задължение да дава информация относно движението на курса на
швейцарския франк преди сключването на договора и няма как да го
прогнозира, че комуто са ползите нему е и рискът. Жалбоподателите К.и се
позовават на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993г. и на практиката
на СЕС. Считат, че неравноправният характер на дадена клауза следва да се
направи спрямо момента на сключване на договора при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му
изпълнение. Такава преценка не е направена от първоинстационния съд.
Всички оспорени клаузи от процесния договор за кредит в швейцарски
франкове трябва да се тълкуват в тяхната логическа и икономическа
съвкупност, както и заедно с останалите клаузи. Подържат, че са физически
лица, потребители, и са сключили първият договор за кредит за задоволяване
на свои текущи нужди. Те не са имали нужда за тази цел в швейцарски
франкове, а в лева или резервната валута евро. В договора е предвидена
клауза, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителите на
необходимия паричен ресурс в швейцарски франкове, предвид наличието на
блокирана сметка. От посочените обстоятелства може да се направи извод,
че ищците като потребители са приели предложението на банката за кредит в
посочената валута в размер на нейната равностойност в евро като по изгоден
с оглед по- нисък лихвен процент и предположението за стабилност на
швейцарския франк. Това се потвърждава от разпитания по делото свидетел.
По делото липсват доказателства, че банката им е предоставила подобна
информация и че им е разяснила реално икономическите аспекти и рискове от
сключване на кредит в швейцарски франкове. Поради това не са могли да
преценят икономическите последици върху задължението си от валутния
риск. Затова обжалваното решение е неправилно и противоречи на практиката
2
на СЕС и ВКС. Оспорените клаузи са нищожни като неравноправни.
Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на такива.
Затова жалбоподателите К.и молят въззивния съд да отмени решението
на СГС в обжалваната от тях части и да уважи исковете, които са предявили.
Жалбоподателят „Юробанк България“ АД твърди, че решението на
СГС е недопустимо в частта, в която е уважен осъдителен иск в полза на Н.К.,
тъй като тя е оттеглила всички осъдителни претенции. Страна по тях е само
А.К.. Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния
закон. Поддържа, че ищците не са потребители по смисъла на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Те са сключили първия договор за кредит във връзка с
извършваната от А. К. търговска дейност. Неправилно е прието, че чл.3, ал.5,
чл.6, ал.3 и чл.12 от първия договор не са индивидуално уговорени. В
нарушение на чл.145 от ЗЗП съдът е направил преценка за неравноправност
на клаузите без да е съобразил, че изводите му трябва да се основават на
конкретни обстоятелства. Допуснал е нарушение на чл.146 от ГПК, тъй като
не е указал на въззиваемите е тежестта да докажат, че са сключили договора
като потребители. Съдът е нарушил чл.12 от ГПК като не е обсъдил всички
изложени от страните твърдения относно качеството на ищците при
сключване на договорите за кредит. Съдът е следвало да отговори на
въпроса дали има сключен потребителски договор между ищците и банката,
дали те имат качеството на потребители и дали е приложимо
законодателството за защита на потребителите. Съдът не е обсъдил доводите
на жалбоподателя, че К.и са имали сключени и други договори за кредит за
суми в значителни размери с различни банки. Това обстоятелство е
потвърдено от А. К. в дадените от него обяснения по делото. Съдът е отказал
да обсъди представените към отговора на исковата молба справки от
Имотния регистър, както и обстоятелството, че за обезпечаване на
задълженията по процесните договори ищците са учредили договорна
ипотека върху ателие № 6 и апартамент № 8. В първото искане за сключване
на договор за кредит те са посочили като постоянен адрес ж.к. ***, бл.**, ет.*,
ап.*. В първото искане за кредит А. К. е посочил като адрес своята
месторабота. Жалбоподателят твърди, че качеството на длъжник на А. К. е
осъществено с оглед тесните му професионални връзки с „Клиника К.“.
Неправилен е изводът, че чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора в
3
швейцарски франкове са неравноправни и неправилно е уважен иск за
връщане на 6 076, 63 швейц. франка. Неправилно са уважени отрицателните
установителни искове. Сочи, че не са налице две насрещни изискуеми
вземания. Ищците не са посочили с кое изискуемо вземане на банката правят
прихващане. С решение № 113/09.07.2013г. по гр.д. № 1274/13г. на ВКС е
прието, че съдебното прихващане се упражнява или с възражение за
прихващане като процесуален способ за защита срещу заявен основен иск
или с насрещен иск от длъжника по първоначалния иск.
Затова моли въззивния съд да обезсили решението на СГС в частта, в
която е уважен иск по чл.55, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД по отношение на Н.К. като
недопустимо. Да отмени решението в обжалваната част от Банката и да
отхвърли изцяло предявените искове.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител „Юробанк България“ АД оспорва жалбата на ищците К.и.
Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нищожността на
клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от първия договор като е отхвърлил иска,
решението е влязло в сила и затова е недопустимо искането във въззивната
жалба на ищците да бъде прогласена тяхната нищожност. Срещу решението
от 09.06.2021г. ищците не са подали въззивна жалба и въззивният съд не
може да пререши този въпрос. Счита, че ищците не са предявил иск за
недължимост на сумата от 6 385, 66 лв., поради което искането във
въззивната жалба да бъде признато за установено, че не дължат тази сума
следва да бъде установено без разглеждане. Поддържат, че СГС правилно е
отхвърли исковете за признаване на нищожност на клаузи като
неравноправни
В депозиран писмен отговор К.и по въззивната жалба на банката
неоспорват, че в частта, в която е уважен осъдителен иск по отношение на
Н.К. е недопустимо. Неоснователен е доводът, че те нямат качеството на
потребители, както и че не са налице основания за извършване на
прихващане. Ответникът не е доказал, че ищците са сключили процесния
договор във връзка с упражняваната търговска и професионална дейност от
един от тях. Представените справки от Имотния регистър са ирелевантни
към предмета на доказване в настоящото производство. Твърдят, че
прихващането е извършено към 01.09.2015г. и към този момент са налице
4
предпоставките на чл.103 от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
СГС е сезиран с искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от
ЗЗП, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и отрицателни установителни искове по чл.124,
ал.1 от ГПК. В исковата молба и молбите уточнения на същата ищците Н. и
А.К.и твърдят, че на 27.06.2008г. са сключили с ответната банка договор за
потребителски кредит № НL 40522/ процесен договор/, с който банката е
поела задължението да им предостави потребителски кредит за текущи нужди
в швейцарски франкове в размер на равностойността им на 180 000евро по
курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита. Съгласно чл.6, ал.1 от договора те са се задължили да го
погасяват с месечни вноски съгласно погасителен план за 276 месеца при
първоначален лихвен процент на възнаградителната лихва от 6, 15 %. В
последствие ответникът е неколкократно е увеличил размера на
погасителната вноска с увеличение на лихвения процент. Той не е спазвал
погасителния план и е отнасял суми за погасяване на лихви за сметка на
главницата, с което е нарушил правата им на кредитополучатели. По силата
на чл.2, ал.1 и ал.3 от договора швейцарските франкове се предоставят по
блокирана сметка и се превалутират в евро. В резултат на тези уговорки за
ищците са настъпили изключително неблагоприятни последици от
прехвърлянето върху тях изцяло на валутния риск от покачването на курса на
швейцарския франк спрямо лева. На 14.08.2015г. между същите страни е
сключен втори договор за банков кредит № HL 72764, по силата на който
банката се е задължила да предостави на ищците 491 000 лв. Съгласно чл.2,
ал.3 от него на датата на откриване на заемната сметка, сумата по кредита или
съответната част от нея, равна на левовата равностойност на задълженията в
швейцарски франкове по процесния договор за кредит се усвоява по
блокирана разплащателна сметка в лева на кредитополучателите. Общият
размерна кредита, който се усвоява, е посочен в Приложение № 1 към
втория договор. Ищците твърдят, че по първият договор за кредит са
получили 180 000евро и оспорват, че са го получили в швейцарски
5
франкове. Служители на банката са ги убеждавали, че за тях е по- изгоден
договор в швейцарски франкове поради по- ниската лихва в сравнение с
другите валути. Предоставена им е подвеждаща информация относно
размера на лихвата, който към момента на сключване на договора е бил
увеличен и той се е променял непрекъснато. Служителите на банката не са
им разяснили, че франкът се определя като „валута убежище“, което означава,
че всички големи играчи на борсите и спекулантите в моменти на кризи
започват да купуват швейцарски франкове, за да запазят стойността на парите
си и това ще доведе до поскъпването му. Твърдят, че те са потребители и се
ползват от закрилата на ЗЗП. Считат, че чл.1, ал.1 в частите, регламентиращи
задължение в швейцарски франкове, на чл.6, ал.2 изр.1 и на чл.23, ал.1 и ал.2
от договора от 2008г. са неравноправни. С тях се възлага тежестта на
икономическа неизгода. Те не са имали възможност никога да усвоят и
получат в собственост франкове, тъй като усвояването на кредита е станало
по „блокирана сметка“, открита на името на А. К.. Съгласно чл.6, ал.2 от
договора кредитът се погасява във валутата, в която е разрешен и усвоен-
швейцарски франкове. Банката се е лишила от имущество в евро, но
кредитът е индексиран в швейцарски франкове. Така върху потребителите се
прехвърля валутния риск при реално усвоени суми в евро. Тези клаузи не
отговарят на изискванията за добросъвестност и натоварват потребителите
със задължения асиметрични на поетите от банката, като й гарантират
печалба, което е довело до нееквивалентност на насрещните престации в
противоречие с добрите нрави. Горните клаузи са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП, тъй като налагат на
потребителите да поемат задължение, с което не са имали възможност да се
запознаят преди сключването му, а именно валутният риск, който следва да
носят. Ищците са сключили договора за кредит в швейцарски франкове без
да подозират риска за тях от покачване на курса на франка, което ще доведе
до повишаване на главницата. Неуведомяването им от страна на банката за
това обстоятелство е в нарушение на чл.58, ал.1 и ал.2, чл.59, ал.2 от ЗКИ и
чл.147, ал.1 от ЗЗП. Процесните клаузи са неравноправни по смисъла на
чл.143, т.18 от ЗЗП. На ищците не са били разяснени икономическите
последици от постигнатите уговорки. Банката не им е предоставила цялата
релевантна информация на ясен и разбираем език, така че те да разберат
валутния риск и как евентуалните промени в обменния курс ще рефлектира
6
върху възможността да престират в швейцарски франкове. Декларациите,
обективирани в чл.23, ал.2 от процесния договор не са равнозначни на
реално изпълнение на задължението на търговеца да предостави достатъчно
преддоговорна информация за възможното увеличаване на курсовата
стойност и това да се повлияе на задължението им. Търговецът не е
разяснил на ищците икономическите причини за въвеждане на механизма на
индексация на кредита в чужда валута, икономическите последици от
въвеждането му и конкретните икономически дадености към момента на
сключване на договора, а именно исторически ниските нива на швейцарския
франк, високите курсови разлики в периода на кризата през 1997г. и
очакваните тенденции за повишаване на курса му. При липса на
прозрачност търговецът е въвел механизъм за промяна на стойността на
задължението в чужда валута и е възложил върху кредитополучателите
валутния риск. Клаузите на чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от процесния договор не
отговарят на изискването за добросъвестност предвид различното ниво на
информираност, професионална подготовка и възможност на двете страни да
преценят последствията към момента на сключването му. К.и поддържат, че
чл.2, ал.3 в частта, регламентираща начина на определяне на размера на
левовата равностойност на задълженията в швейцарските франкове и чл.2,
ал.3 в частта, в която регламентираща начина на определяне на размера на
левовата равностойност на задълженията в швейцарските франкове от втория
договор за кредит са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП във
връзка с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Целта на този договор е била погасяване на
задължението по първия договор за кредит. В него е предвиден механизъм
за усвояване, служебно превалутиране и погасяване на франковия кредит без
реално банката или кредитополучателите да използват ресурс в такава
валута. Механизмът, приет във втория договор, предполага откриване на
земна сметка и усвоените пари по нея в лева служебно да се превалутират от
банката по курс „безкасов продава“ към датата на откриване на сметката и се
превеждат по сметка на ищците в швейцарски франкове за погасяване на
франковия кредит. По този начин стойността на левовия кредит е поставен в
зависимост от стойността на дължимата сума в швейцарски франкове,
изчислена в лева на база курса на банката към датата на усвояване на новия
кредит. В този случай ищците отново понасят валутния риск за отпуснатия
кредит в швейцарски франкове. Те получават ресурс в лева, но на стойност,
7
отговаряща на завишената цена на швейцарския франк. По този начин се
елиминира валутния риск за банката. Ищците считат за неравноправни и
чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от процесния договор от 2008г. на основание
чл.143, т.3 от ЗЗП, чл.143, т.9 от ЗЗП ичл.143, т.10, т.12, т.13 и т.18 от ЗЗП. В
тази връзка излагат, че в договора не е посочена методика, по която ще се
определя лихвеното ниво и основанието за такава промяна се характеризира с
неяснота и неопределеност, която навежда на извода, че кредитополучателите
не са запознати с каквато и да било методология на банката за начина на
определяне на лихвата. Едностранната промяна на стойността на
предоставения финансов ресурс е довела до значителна неравностойност на
договорните престации и оттам до невъзможност за погасяване на кредита.
Съгласно задължителната практика на СЕС и ВКС съдът е длъжен служебно
да се произнесе по неравноправни клаузи от договорите. Ищците твърдят, че
банката е получила сума над възнаградителна лихва по процесния договор,
формирана от курсовата разлика швейцарски франк/ евро при
превалутирането в периода от 07.08.2013г. до 01.09.2015г. е платена без
основание и подлежи на връщане в размер на 33 251, 82 лв. От подписването
на договора за кредит от 2008г. до 01.09.2015г. всички месечни вноски са
платени. Затова ищците претендират връщането на курсовите разлики на 26
месечни вноски за периода 07.08.2013г. до 01.09.2015г. при начална липса на
основание. Ищците твърдят, че банката е получила сума за пълното
предсрочно погасяване на дължимата по процесния договор за кредит в
швейцарски франкове, формирана от курсовата разлика швейцарски
франк/евро, лев при превалутирането на 01.09.2015г., която е платена без
основание и подлежи на връщане в размер на 157 858, 55лв. на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. К.и поддържат, че поради едностранно завишаване
на БЛП от страна на банката въз основа на нищожни клаузи за периода
07.08.2013г. до 01.09.2015г. ежемесечните вноски за погасяване на кредите
са завишени с размера на лихвата и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
подлежи на връщане в размер на 10 309, 50лв., представляващи общия
завишен размер на лихвите по 26 месечни вноски. В исковата молба е
направено материалноправно възражение за прихващане по чл.103, ал.2 от
ЗЗД, поради което предявяват отрицателни установителни искове за
недължимост на 2 172, 58 лв. като част от цялото вземане на ищеца К. от 13
758, 66 лв. по договора за кредит от 2008г., която сума се прихваща с
8
вземане за неолихвяема главница от договора за кредит от 14.08.2015г. в
размер на 73 443, 94лв. Направено е материалноравно прихващане от ищеца
К. с надплатени лихви по договора за кредит от 2008г. за периода 07.09.2010г.
до 07.07.2013г. в размер на 11 406, 08 лв., представляваща част от вземането
му от 13 578, 66 лв. с вземане на банката по договора за кредит от
14.08.2015г. за олихвяема главница от 385 580, 71 лв. Направено е
прихващане с вземане на А. К. от заплатените от него на банката суми за
курсови разлики в периода от 07.09.2010г. до 07.07.2013г. поради нищожност
на договорни клаузи в размер на 6 385, 66 лв. , представляваща част от цялото
вземане от 39 910, 37лв. и вземане на банката по договора за кредит от
14.08.2015г. за неолихвяема главница в размер на 73 443, 94лв. Част от
вземането на ищеца К. за заплатените от него суми за курсови разлики за
горния период в размер от 33 524, 71 лв. и вземане на банката по договора за
кредит от 14.08.2015г. за олихвяема главница от 385 580, 71лв. Затова А.К. и
Н.К. молят съда да признае за установено по отношение на „Юробанк
България“ АД са нищожни като неравноправни : чл.1, ал.1 в частите,
регламентиращи задължение в швейцарски франкове, чл.6, ал.2 в частта на
изречение първо и на изречение второ и на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за
кредит от 27.06.2008г. Молят да се признае за установено по отношение на
ответника, че са нищожни чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора за кредит
от 27.06.2008г. Да се признае за установено по отношение на ответника, че
чл.2, ал.3, пар.1 в частта, регламентираща на начина на определяне на
левовата равностойност на задължението в швейцарски франкове и на чл.2,
ал.3, пар.2 в същата част от договора за кредит от 14.08.2015г. са нищожни.
Ищецът К. моли съда да осъди „Юробанк България“ АД да му заплати на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 33 251, 82 лв., представляващи
курсови разлики за периода 07.08.2013г. до 01.09.2015г. по договор за
потребителски кредит от 27.06.2008г., в едно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът К.
моли съда да осъди ответната банка да му заплати на основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД сумата от 157 858, 55 лв., представляваща недължимо платени
курсови разлики на 01.09.2015г. по договор за кредит от 14.08.2015г.,
включително курсови разлики по договор за кредит от 27.06.2008г., в едно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Ищецът К. моли съда да осъди ответника да му заплати на
9
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 10 309, 50лв., представляваща
разликата за периода от 07.08.013г. до 01.09.2015г. между предварително
уговорената и реално заплатена възнаградителна лихва по договор за кредит
от 27.06.2008г., в едно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Н. и А.К.и молят съда да признае за установено по отношение на „Юробанк
България“ АД., че не й дължат 2 172, 58лв., представляваща част от цялото
вземане от 13 578, 66 лв. за надплатени лихви за периода 07.09.2010г. до
07.07.2013г. с вземането на банката по договора за кредит от 14.08.2015г. за
неолихвяема главница в размер на 73 443, 94лв. Ищците молят съда да
признае за установено, че не дължат на ответника сумата от 11 406, 08лв.,
представляваща част от цялото вземане на А. К. и вземането на банката по
договора за кредит от 14.08.2015г. олихвяема главница в размер на 385 580,
71лв. Ищците молят съда да признае за установено, че не дължат на
ответника сумата от 39 910,37 лв., представляваща курсови разлики,
платени по договора за кредит от 2008г. без основание за периода от
07.09.2010г. до 07.07.2013г., а именно: 6, 385, 66 лв. и вземане на банката по
договора за кредит от 14.08.2015г. за неолихвяема главница в размер на 73
443, 94лв. и вземане за сумата от 33 524, 71 лв., представляваща част от
цялото вземане от 39 910, 37 лв. и вземане на по договор за кредит от
14.08.2015г. олихвяема главница в размерн на 385 580, 71 лв. Претендират
разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
„Юробанк България“ АД счита, че два от исковете са недопустими. Счита, че
направеното материалноправно изявление за прихващане е недопустимо.
Ищците нямат правен интерес да го направят, тъй като срещу тях не е
предявен осъдителен иск от банката срещу тях, нито е започнало
принудително изпълнение. Поради това по отношение на тези искове
производството следва да бъде прекратено. В отговора се поставя въпроса за
това дали исковете за нищожност на клаузи от договорите за кредит като
неравноправни са оценяеми или не. Не оспорва, че между страните са
сключени два договора за кредит. Първият е от 27.06.2008г. за текущи
нужди в швейцарски франкове , а вторият от 14.08.2015г. в лева. Последният
е бил с цел да се погаси задължението по първия договор. Не е спорно, че и
по двата договора кредитите сумите са усвоени. Към договора от 2008г. е
сключено приложение № 1, в което са посочени конкретният размер на
10
сумата по кредита в швейцарски франкове и след подаденото от ищеца А. К.
искане по сметка в швейцарски франкове е постъпила сумата по кредита.
Тази сметка е блокирана защото първият договор е целеви. Това, че
кредитополучателите не са могли да ползват сума в швейцарски франкове, не
означава, че договорът за кредит не е валутен. Оспорва, че ищците са
потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП като излага довод, че от
копие от електронната система на Имотния регистър се установява, че те са
сключили и други договори за кредит, обезпечени с ипотеки. С тях са
закупували жилища, офиси и позелени имоти в гр. София, гр. Пловдив, гр.
Лом и гр. Видин. За това ищците не са сключили договорите за кредит за
задоволяване на техни потребителски нужди, тъй като те вече са били
собственици на многобройни жилища и те не могат да търсят защита по ЗЗП.
Не е вярно, че и двата договора са типови, изготвени са били предварително и
е липсвала възможност за промяна. Банката твърди, че договорите са
сключени след индивидуално договаряне. Оспорва, че кредитът по първият
договор от 2008г. е усвоен в евро, а не в швейцарски франкове. Самите ищци
са изпълнявали задължението си за плащане на погасителните вноски във
франкове. Ответникът твърди, че нито той, нито ищците са могли да
предвидят какво ще бъде движението по курса на швейцарския франк спрямо
еврото или лева. К.и като средно информирани потребители с висше
медицинско образование са били наясно , че движението на валутните
курсове е постоянно. Банката не е била длъжна и не е била в състояние да
предвиди и занапред какви биха били конкретните изменения на
обективните обстоятелства, които определят валутните курсове. Клаузите на
чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от втория договор са ясни, разбираеми и не
противоречат на закона и добрите нрави. Оспорва, че чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и
чл.12 от договора в швейцарски франкове позволявали на банката да
увеличава едностранно възнаградителната лихва. Промяната на лихвата е
ставала по Методология за определяне на БЛП. В отговора на исковата молба
се оспорва дължимостта на суми за курсови разлики за месечни анюитетни
вноски. Договорът от 2008г. е сключен при променлива, а не фиксирана
лихва. Всички клаузи от двата договора са ясни и разбираеми. Не е налице
значително неравновесие между правата и задълженията на сключилите ги.
Не са неравноправни клаузите, свързани с валутата на кредитите и
разпределението на валутния риск. Позовава се на практика на СЕС.
11
Не се спори, че между страните по делото са сключени два договора за
кредит. Първият е за потребителски кредит от 27.06.2008г., с който на К.и
като кредитополучатели им е предоставен финансов ресурс за текущи нужди
в швейцарски франкове на равностойността им на 180 000евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към еврото на банката. Предвидено е
кредитът да се усвои по блокирана сметка в швейцарски франкове. Кредитът
е следвало да се изплати за 276 месеца. Към договорът за потребителски
кредит от 2008г. е сключено Приложение № 1 от 07.07.2008г. Вторият
кредит е сключен на 14.08.2015г., с който на ищците се отпуска финансов
ресурс в размер на 491 000лв. за предсрочно погасяване на задължението по
договора от 2008г. Крайният срок на издължаване на кредита е 192 месеца.
Към договора е подписано Приложение № 1 от 01.09.2015г., погасителен
план.
Не се спори, че ищците са учредили договорна ипотека като
обезпечение на договора от 2008г. с нот. акт № 153/30.06.2008г.
Безспорно е, че като обезпечение на договора за кредит от 14.08.2015г.
ищците са учредили договорна ипотека в полза на банката с нот. акт №
136/14.08.2015г.
Към отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства: справка от Имотния регистър за двамата ищци, договор за
цесия от 05.09.2008г., сключен между „Юробанк и еф джи България“ АД и
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД, актуален погасителен план към договора от
27.06.2008г., извлечения от сметката на А. К., искане за предсрочно
погасяване на кредит от 01.09.2015г., искане за жилищно- строителен кредит
от 01.07.2015г., декларация за свързани лица от А.К. от 01.07.2015г.,
Декларация за свързани лица от Н.К. от 07.07.2015г., декларация от лице за
контакт от Б. А. К. от 01.07.2015г., искане за усвояване на кредит от
01.09.2015г. от А.К., бордеро, с което по сметката му са преведени 385 580,
51лв. на 01.09.2015г., молба от А.К. за покупка на 252 766, 88 швейцарски
франка по курс 1.816 и бордеро за покупката, Методология и стойности на
БЛП, промени в лихвата на БЛП за ипотечни кредити към 01.01.2006г., 7бр.
извлечение от протоколи от заседанието на Комитета по управление на
активите и пасивите на „Юробанк България“ АД.
Страните са представили и други писмени доказателства с оглед
12
твърденията и възраженията си.
В хода на съдебното дирене е допусната счетоводна експертиза-
основна и допълнителна, според които по договора за потребителски кредит
от 27.06.2008г. до датата на последната вноска на 07.08.2015г. са били
платени общо главница, лихви и такси в размер на 201 471, 68 швейц. фр.
Задълженията по него са погасени чрез отпуснатия банков кредит по договор
от 14.08.2015г. в размер на 252 766, 88 швейц.франка. Вещото лице е
посочило лихвените проценти като сбор от БЛП и надбавка за времето о
07.07.2008г. до 07.10.2012г. То е посочило, че в Методологията на банката за
определяне на БЛП няма математическа формула, по която да се изчислява и
да се определя относителната тежест на отделните компоненти. Вещото лице
е посочило дължимата възнаградителна лихва при лихвен процент от 6, 15%
за периодите 07.09.2010г. до 07.07.2013г. и 07.08.2013г. до 01.09.2015г., както
и с увеличения лихвен процент за същите периоди. Разликата между платена
и дължима възнаградителна лихва по договора от 27.06.2008г. за двата
периода. Погасяването на кредита не е ставало при спазване на погасителния
план. Експертът – счетоводител е посочил курсовите разлики в резултат на
увеличаване на курса на швейцарския франк за горните два периода, както и
надвзетата главница под формата на курсова разлика- 157 858, 55 лв. по
договора от 27.06.2008г. на 01.09.2015г. Вещото лице е дало дефиниция на
понятието „арбитражна сделка“. Посочило е какви са били историческите
нива на швейцарския франк. Отговорило е на въпроси, поставени от банката
във връзка с определянето на БЛП, как е осчетоводено усвояването на
кредита по договора от 27.06.2008г. и в каква валута е заверена сметката на
А.К. в деня на усвояване на кредита, както и какви преводи е извършвала
банката и в каква валута след подписване на кредита от 2008г. Погасяването
на кредита от 2008г. е ставало от банковата сметка на кредитополучателя в
швейцарски франкове. При пълното предсрочно погасяване на задължението
по кредита от 2008г. банката не е използвала финансов ресурс в швейцарски
франкове, тъй като погасяването е станало в такава валута срещу
предоставяне на кредит в лева. Вещото лице е отговорило и на други
поставени от страните въпроси. В съдебно заседание експертът е допълнил
заключенията си.
Съдът на основание чл.202 от ГПК кредитира депозираните
13
заключения като обективни, безпристрастни, изчерпателни, обосновани и
отговарящи на научните правила и закона.
В съдебното заседание, проведено на 08.12.2020г. ищецът А.К. е дал
обяснения по делото на основание чл.176 от ГПК.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. К. е син на ищците и желае да свидетелства. Заявява, че
е запознат с кредитите на родителите си, предмет на делото. При сключването
на франковия договор са получили евро. Поради това, че е бил неизгоден са
сключили по-късно друг договор в лева. Договор в швейцарски франкове е
предложен на ищците от банката като най- добрият за тях. Вторият договор е
сключен отново по предложение на банката, за да се облекчи първия кредит.
При сключването на договорите банковият служител им е предоставял
готови документи, които са били подготвени предварително само са били
разпечатвани и са им давани да ги подпишат. Родителите му не са ги чели
в детайли. Не са имали физическа възможност да ги прочетат. Банката не им
е предложила да вземат конкретно кредит от нея, а им е предложила това,
което тя предлага като услуга. Родителите му са сключили договор с банката,
тъй като са знаели, че тя предлага изгодни условия. Не са имали
необходимост от швейцарски франкове, а от евро и такава валута са
получили.
Съдът кредитира показанията на свидетелят като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага. Прецени ги при условията на
чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка между него и ищците, а
именно техен син, но ги намира за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства СГС е уважил част от исковете, а
другите е отхвърлил. С решение № 263810/09.06.2021г.
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност на чл.23 от договора за кредит от 2008г. и на
разпоредбата на чл.2, ал.3, пр.1 и пр.2 от договора за кредит от 14.08.2015г.
като неравноправни. Решението е влязло в сила.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно обжалване са обективно и субективно
14
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143
от ЗЗП, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и отрицателни установителни искове по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност е обвързан от посоченото в жалбата –
чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Не се спори, че страните са били обвързани от договор за
потребителски кредит, сключен на 27.06.2008г. , който има своята легална
дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на заемателя парична
сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит
се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За
отпусната сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков
кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му.
Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието. От това
легално определение като характеристики на договора за банков кредит
могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен.
Процесният договор за кредит е действителен като сключен в изискуемата от
закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените
му елементи- размер на кредита, начин на погасяване вноски, срок на
издължаването му.
Ищците посочват в исковата молба, че договорът от 27.06.2008г
съдържа неравноправни клаузи относно вида на валутата, в която той е
отпуснат, усвоен и подлежи на връщане. Основното възражение на банката е ,
че ищците нямат качеството на потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР
на ЗЗП, поради което не могат да се ползват от неговата защита. Това е
въпрос от съществото значение, на който трябва да се даде отговор преди да
се разгледат, предявените от ищците искове, основаващи се на нищожност на
клаузи от двата договора, доколкото той е относим към тяхната
основателност. В цитираната правна норма е дадена легална дефиниция на
понятието „потребител“. Според него потребител е всяко физическо лице,
15
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. В този смисъл е даденото
определение на същото понятие в чл.2 от Директива 93/13/ЕО на съвета от
05.04.1993г. Нашият закон извежда две хипотези, в които физическо лице
има качеството на потребител. В първата е, когато придобива стоки или
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска дейност. Във
втората, то е страна по договор извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. „Юробанк България“ АД поддържа възражението,
че А. К. извършва търговска дейност като ЕТ „АИПСПМП- д-р А.К.“,
поради което с договори за кредит и от други банкови институции е
закупувал имоти във връзка с нея. В обясненията си по реда на чл.176 от ГПК
той е заявил, че договорът в швейцарски франкове е сключен, тъй като е бил
с по- ниска лихва. Сключването на втория договор също е било мотивирано
от предложена по- ниска лихва, предложена от банката. Преди договора от
27.06.2008г. той е сключил и други договори за кредит, както и във времето
между двата договора от 2008г. и от 2015г. Ищецът К. е обяснил, че към
момента на сключване на договора от 2008г. не е получавал доходи в
швейцарски франкове. Отрекъл е, че преди подписване на договора за кредит
от 2008г. е обсъдил с банката как ще се погасяват месечните анюитетни
вноски. Заявил е, че притежава няколко имота. Във връзка с това
обстоятелство ответникът е представил справка от Имотния регистър за
недвижимите имоти, притежавани от ищците. От нея се установява, че само
един от тях е закупен от едноличният търговец д-р А. К.. Останалите са
закупени от него и Н. К. като физически лица. Закупуването на повече
имоти не означава, че са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Видно от двете справки от Имотния регистър е, че
ищците са закупували недвижими имоти с предназначение за жилище.
Анализът на всички доказателства, както и обясненията на ищеца К., дават
основание да се приеме, че той и съпругата му са придобивали недвижимите
имоти, с изключение на този на ул. „Княз Борис I“ № 192 , които не са били
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и
извън тях. Затова те имат качеството на потребители по смисъла на пар.13,
т.1 от ДР на ЗЗП.
16
Този правен извод рефлектира върху разглеждането на исковете за
нищожност на договорни клаузи по двата договора за кредит, сключени
между страните.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от
ЗЗП за нищожност на чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от договора за кредит от
27.06.2008г.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от договора определя предмета на договора,
а именно предоставяне на паричен ресурс от банката на кредитополучателите
в швейцарски франкове и в какъв размер. Съгласно чл.4, пар.2 от Директива
93/13/ЕО на Съвета клаузи от договор, свързани с понятието „основен
предмета на договора“, което характеризира основната за договора
престация, не може да се счита за неравноправна при условие, че е изразена
на ясен и разбираем език. Цитираната клауза от договора за кредит от 2008г.
е изразена на ясен и разбираем език, определя основната престация по него,
поради което не може да се разглежда като неравноправна поради това
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП. / Р №
60079/19.01.2022г. по т.д. № 105/20г., ВКС, I т.о, Решение по дело С-
186/16г., Определение по дело С-119/17г. на СЕС/. Поради това този иск е
неоснователен.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от
ЗЗП за нищожност на чл.6, ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г.
Разпоредбата определя валутата, в която отпуснатия и усвоен кредит
ще се погасява, както и начина, по който това ще стане. Но от друга страна
предвижда право на банката служебно да превалутира средствата по сметка
на кредитополучателите в швейцарски франкове по нейния курс „продава“.
В първата си част клаузата не е нищожна, доколкото се отнася до основния
предмет на договора. Това служебно превалутиране може да се приравни на
едностранна промяна на условията по договора, доколкото курс „продава“ на
валутата, която се купува, се определя от него като банкова институция, в
чието правомощие е да го прави. Този курс е валиден за всички потребители,
които се възползват от тази услуга на банката. Курсовата разлика по този
начин остава за сметка на кредитополучателя. Тя рефлектира непосредствено
върху размера на погасителната вноска, респективно върху стойността на
кредита. Определянето на курсовете „купува“ и „продава“ става едностранно
17
от банката, тъй като това е в правомощията й като институция, която оперира
с парични средства в национална или чужда валута. Тя има право да
извършва валутна търговия, а поради това и превалутиране.
Съотношението между курс „купува“ и курс „продава“ е променлива
величина и може да бъде различна към момента на падежа на всяка една
месечна анюитетна вноска. Според решение по дело С-186/16г. на СЕС
кредитните институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани
на добра информираност и благоразумие. Клауза, съгласно която кредитът
трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа страна, но
и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
може не само да установи възможно поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Според определение по дело С-119/17г. клауза
от договор за потребителски кредит, в следствие на която целият риск от
обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена
прозрачно, така, че той да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и
разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на този
договор е неравноправна. Тя създава значително неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, сключена е в ущърб на една от тях.
„В частта, предвиждаща служебното превалутиране да се осъществява по
курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на
превалутирането, клаузата чл. 6, ал. 2 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. Не са ангажирани доказателства, че банката - касатор е
предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да
извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за
валутния риск спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения при
евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Включената в договора
уговорка, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или
18
продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на
повишаването им, не води до извод, че потребителят е достатъчно
информиран по смисъла на тълкуването на горепосочените правни норми,
дадено от СЕС. Кредитополучателят е физическо лице - потребител и е
икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в
договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това ответната банка като икономически по-силната страна в
правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания
относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в
краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало
при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на потребителя
достатъчна информация относно прогнозите за промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск / в този смисъл решение № 168 от
29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 170 от
16.03.2021 г. по т.д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ Липсват
доказателства, че банката е представила на кредитополучателя необходимата
информация и че му е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове, въз основа на които да
вземе решение, основано на добра информираност и да направи разумна
преценка какъв договор за кредит да сключи - договор за кредит при по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или договор за кредит при по-висока
лихва, но да не носи валутния риск. Предвид липсата на информация в
дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк,
той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици
върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута. По този начин
банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение на клаузата на чл. 6, ал. 2 в частта за приложимия при
19
служебното превалутиране курс/“/ Р № 60079/19.01.2022г. по т.д. № 105/20г.,
ВКС, I т.о., Р № 295/22.02.2019г. по т.д. № 3539/15г., ВКС II т.о., Р №
9/27.02.2020г. по т.д. № 62/19г., ВКС, I т.о., Р . 170/16.03.2021г. по т.д. №
1901/19г., ВКС, II т.о./ От показанията на разпитания свидетел се
установява, че на ищците не е бил разяснен риска от сключване на договор
за кредит във валута.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от
ЗЗП за нищожност на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора за кредит от
2008г.
Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993г., както и чл.143 от ЗЗП
изрично посочва като неравноправна всяка клауза, разрешаваща на търговеца
да променя едностранно условията по договора. Съгласно чл.58 от ЗКИ, в
посочената редакция, при отпускане на кредит банката предоставя в писмена
форма на клиента своите условия, които имат минимално изискуемо от
закона съдържание: данни за общите разходи по кредита/такси, комисионни и
други разходи, пряко свързани с договора/ и за обективните критерии, въз
основа на които тези разходи могат да се изменят. На второ място банката
следва да предостави информация за лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се промени тя до пълното погасяване на
кредита. На трето място предоставя информация за допълнителните
задължения, свързани с разплащането и условията и разходите при
предсрочно погасяване на кредита. И тази клауза предвижда задължителна
яснота относно всички параметри на договора за кредит и начина на
формиране на всички разходи и плащания, които следва да се направят от
кредитополучателите, включително и начина на изчисляване и определяне на
лихвата. Няма спор, че банката като търговец има като основен предмет на
дейност приемане на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и
кредитиране в това число отпускане на потребителски кредити или такива,
обезпечени с ипотека. Тя извършва финансова услуга по смисъла на пар.13,
т.12, б. „б“ от ДР на ЗЗП към приложимата редакция.
Според чл.3, ал.1 от договора за кредит от 27.06.2008г. банката
отпуска на ищеца кредит в швейцарски франкове при 4,5% БЛП и надбавка
от 1, 65%. В ал.5 на същата разпоредба е предвидено, че действащият БЛП
20
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните. За банката е договорено задължение да уведоми
кредитополучателите за новия размерна БЛП за жилищни кредити и датата,
от която той е в сила, чрез обявяването им на видно за това място в
банковите салони. В договора е посочено, че крайният срок за погасяване на
отпуснатия кредит е 276 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.
Предвидено е при промяна на БЛП размерът на погасителните вноски да се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие с
подписването на договора- чл.6, ал.3. В този случай потребителят следва да
получи предварително информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може той да реагира по най- уместния начин. В
договора за потребителски кредит от 27.06.2008г. клаузите относно БЛП и
промяната му не са уговорени по ясен и недвусмислен начин. От тях не
може да се извлече начинът, методиката и математическия алгоритъм за
начина на формиране на едностранно променената лихва. Трябва да има
методика за изчисляване на лихвата, респективно БЛП, също се явява
елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността
да бъде едностранно променян след сключване на кредитния договор,
независимо дали са касае за фиксиран лихвен процент или променлив такъв.
Единствено от банката зависи с колко точно ще се измени лихвата като не е
предвидена реципрочна възможност за намаляването й. / Р № 77/22.04.2015г.,
постановено по гр.д. № 4452/14г. на III г.о. на ВКС, Р № 424/02.12.2015г. по
гр.д. № 1899/15г., IV г.о. на ВКС, Р № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/15г., II
т.о. на ВКС, Р № 168/29.01.2021г. по т.д. № 2184/19г., ВКС, II т.о./. Поради
това клаузата на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 от договора за кредит от 27.06.2008г. са
неравноправни, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните на основание чл.143, т.10 от ЗЗП.
Горните мотиви са относими и към чл.12 от договора за кредит от
27.06.2008г., която също е неравноправна на основание чл.143, т.10 от ЗЗП.
В исковата молба и молбата- уточнение от 20.11.2019г. ищците К.и
изрично са уточнили, че претендират нищожност на чл.2, ал.3, пар.1 и пар. 2
от договора, сключен на 14.08.2015г. Първоинстанционният съд е разгледал
21
и постановил решение по отношение на чл.2, ал.3, но от договора за
потребителски кредит, сключен на 27.06.2008г. Това се установява от
мотивите, изложени в съдебния акт. В жалбата на А. и Н. К.и се навежда
довод за разгледан непредявен иск. Въззивният съд следва да обезсили
решението на СГС в частта, в която е отхвърлил иск за нищожност като
неравноправна на клаузата на чл.2, ал.3, пар.1 от договора за потребителски
кредит от 27.06.2008г. като недопустим. По отношение на иска за
нищожност на клаузата на чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от договора за кредит от
14.08.2015г. е постановено решение на 09.06.2021г., с което той е отхвърлен
и съдебният акт е влязъл в сила. В него е допусната очевидна фактическа
грешка в диспозитива му по отношение на договора, от който е разглежданата
клауза на чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2., но тя не оказва влияние върху предмета на
въззивно обжалване.
По осъдителните искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно ППВС № 1/28.05.1979г. първият фактически състав на чл.55,
ал.1 от ЗЗД изиска предаване, съответно получаването на нещо при начална
липса на основание. Т.е. още при самото получаване е липсвало основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Възможно е даването на нещо при първоначална липса на основание да е
станало и при липса на правоотношение. Разпределението на
доказателствената тежест с оглед фактите, от които всяка страна черпи
благоприятни за себе си правни последици изисква ищецът да докаже, че е
дал нещо на ответника. В тежест на последния е да установи основанието на
което е получил даденото от ищеца/ Р № 29/28.03.2012г. по гр.д. №
1144/2010г., ІV г.о. на ВКС, Р № 211/26.11.2013г. по т.д. № 1082/2012г., ІІ то.
на ВКС/. Ищците основават осъдителните искове за неоснователно
обогатяване на нищожни като неравноправни клаузи от договорите за кредит
от 27.06.2008г. и 14.08.2015г.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 10 309,
50лв. надплатена договорна лихва за периода 07.08.2013г. до 01.09.2015г. С
предявените установителни искове по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.143 от
ЗЗП са приети за нищожни като неравноправни клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6,
ал.3 от договора за потребителски кредит от 27.06.2008г. Това води след себе
си до неоснователно получени от кредитора суми по договорната/
22
възнаградителна лихва с по- висок размер от този, който е първоначално
договорен. Допусната счетоводна експертиза, чието заключение съдът
възприема, е установила, че за горния период тя е с 7778, 86 CHF в
повече. Искът е предявен за 6 076, 60 CHF с левова равностойност 10 309,
50 лв. С тази сума банката неоснователно се е обогатила в следствие на
едностранната промяна на БЛП. Претенцията е основателна и следва да се
уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за недължимо
платени курсови разлики в размер на 33 251, 82лв. Тази претенция е свързана
с иска по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за признаване на
нищожна като неравноправна на клаузата на чл.6, ал.2 от договора за
потребителски кредит от 27.06.2008г. в частта, в която е предвидено
служебно превалутиране на наличните средства на кредитополучателите в
швейцарски франкове. Въззивният съд е приел, че тя е неравноправна,
поради което полученото в повече поради повишаване на обменния курс на
курс купува/продава на банката е платено без основание и с него тя се е
обогатила неоснователно. Според счетоводната експертиза платените в
повече парични средства по кредита от 27.06.2008г. от ищците за периода
07.08.2013г. до 01.09.2015г. е 29 409, 79 лв. за тази сума искът е основателен
като до пълния предявен размер се отхвърли.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 157
858, 55 лв., представляваща недължимо заплатени суми по договора от
14.08.2015г. на 01.09.2015г. от курсови разлики по договора от 27.06.2008г.
Тази претенция се основана на нищожност поради неравноправност на чл.2,
ал.3, пр.1 и пар.2 от Договора от 14.08.20015г. С влязло в сила решение
последната е отхвърлена, поради което и не са налице предпоставките на
неоснователното обогатяване на плащане без основание. Искът следва да
бъде отхвърлен изцяло. Той е неоснователен и поради следните съображения:
Договорът за кредит, сключен на 14.08.2015г. има за цел да се предостави
на кредитополучателите сума от 491 000лв. за предсрочно погасяване на
кредита, отпуснат с договора за потребителски кредит от 27.06.2008г. В чл.2,
ал.3 от договора от 14.08.2015г. е предвидено, че финансовият ресурс се
усвоява по блокирана разплащателна сметка на кредитополучателя А. К. в
лева. Той се превалутира в швейцарски франкове по обменен курс „безкасов
23
продава“ към датата на откриване на заемната сметка. В Приложение № 1 от
01.09.2015г. към същия договор е посочен курса на швейцарския франк към
лева, определен от банката, по който ще се извърши превалутирането. Не
може да се приеме, че левовият кредит от 491 000лв. ще се превалутира по
курс на швейцарския франк към лева, валиден към един минал момент и тази
курсова разлика да се претендира като неоснователно обогатяване от ищците
за сметка на банката. Договорът се сключва според условията към този
момент, независимо, че ще се погаси стар дълг.
По отрицателните установителни искове с правно основание чл.124, ал.
1 от ГПК, основаващи се на направено материалноправно възражение за
прихващане.
Както с отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба
„Юробанк България“ АД е навела довод за тяхната недопустимост поради
липсата на правен интерес и насрещни изискуеми вземания. Т.е. липсата на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск. Правният интерес винаги
произтича от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява. Този на
ищците по делото е да установят със сила на присъдено нещо, че не дължат
определена сума пари, с което се намалява задължението към банката. Те
твърдят, че ответникът е техен длъжник, както, че и те му дължат парична
сума по договора за кредит от 14.08.2015г. Според тях има две насрещни
задължения, които да се компенсират. Няма пречка ищецът да упражни
материалноправно възражение за прихващане на основание чл.103, ал.1 от
ЗЗД./ Р № 240/15.12.2012г. по гр.д. № 1438/11г., ВКС, IIIг.о./ То може да се
определи като едностранна сделка, с която се упражнява материално
потестативно право на прихващане. Това възражение следва да се разграничи
от възражението за прихващане като защитно процесуално средство на
ответника по предявен срещу него осъдителен иск за парично вземане.
Правните последици на двете са различни. При упражняване на
материалноправното възражение за прихващане погасяването на
задължението има обратно действие. Един минал момент, към който
компенсацията е могла да се направи. При този вид прихващане насрещните
задължения трябва да са ликвидни и изискуеми, което означава да са
установени по основание и размер. Само в този случай може да настъпи
24
извънсъдебната компенсация. Съдебното прихващане, упражнено от
ответника, е процесуално действие насочено към съда и чрез което се
процесуалното право на съдебна защита чрез разрешаване на правния спор
със сила на пресъдено нещо. При нея не е необходимо вземанията да са
ликвидни и изискуеми. Тяхната безспорност ще настъпи със съдебното
решение и затова съдебното прихващане има действие занапред. При
извънсъдебната компенсация трябва да са налице предпоставките на чл.103
от ЗЗД. Една от тях е да има две насрещни задължения, които да са
безспорни, установени по основание и размер, за разлика от съдебното
прихващане. / Р № 834/29.11.1999г. по гр.д. № 201/98г., ВКС, Iг.о., Р №
135/07.06.2019г. по гр.д. № 4271/18г., ВКС, IV г.о./ Пред съда е възможно да
се предяви както вече настъпило прихващане, за да се вземе предвид/
твърдение, че материалноправните последици по чл.103 от ЗЗД са вече
породени/ и двете насрещни вземания не са спорни/ ликвидни и изискуеми
са/, така и едновременно да се предприеме материалноправно възражение за
прихващане и възражение за прихващане като процесуално действие./ Р №
110/25.07.2016г. по гр.д. № 5119/15г., ВКС, IVг.о./ Материалноправното
възражение за прихващане е отправено от ищците с исковата молба и е
достигнало до ответника в момента на връчването й. Те твърдят, че
вземанията им произтичат от нищожни договорни клаузи в договора за
кредит от 2008г. и този от 14.08.2015г. на основание неправомерно отнасяне
на плащания за покриване на лихви вместо главница и за възнаградителна
лихва в размер на 8 018, 77 швейцарски франка и второ вземане срещу
банката, произтичащо курсови разлики в размер на 39 910, 37лв. Не са
установени два насрещни дълги по основание и размер, т.е. не са безспорни,
поради което компенсация не може да настъпи към един минал момент.
Вземането на ищците не е безспорно. Не са налице предпоставките на чл.103,
ал.1 от ЗЗД, поради което прихващане не може да настъпи. Това прави
предявените отрицателни установителни искове неоснователни.
Изложените правни изводи налагат отмяна на първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен искът по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с
чл.143 от ЗЗП за признаване като неравноправна на клаузата на чл.6, ал.2 от
договора за потребителски кредит от 27.06.2008г. и се постанови друго от
въззивния съд, с което тази претенция се уважи.
25
Поради това следва да се отмени решението в частта, в която е
отхвърлен искът по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на курсови разлики
за периода 07.08.2013г. до 01.09.2015г. и се уважи до размер от 29 409, 79лв.
като решението се потвърди в частта, е отхвърлен до пълния предявен
размер.
Решението на СГС трябва да се отмени в частта, в която е уважен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за сумата от 8 018,
77 швейцарски франка с левова равностойност 13 604, 57 лв.
Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на „Юробанк
България“ АД са присъдени разноски за производството пред СГС над
5331, 03лв.
Решението на първоинстанционния съд трябва да се обезсили и
производство да се прекрати по иска с правно основание чл.26, ал.1 ,пр.1 от
ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за признаване на нищожна като неравноправна на
клаузата на чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от договора за потребителски кредит от
27.06.2008г. като недопустимо поради произнасяне по непредявен иск.
Решението трябва да се обезсили в частта, в която е уважен искът по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 10 309, 50лв. по отношение на Н. В. К.
поради оттегляне на иска от нея и производството се прекрати.
В останалата част решението следва да се потвърди.
По разноските.
На страните се дължат разноски съобразно уважената и отхвърлена част
от исковете според правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.
На ищците се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на
1205, 06лв. и още 878, 32 лв. разноски за СГС.
На ответника „Юробанк България“ АД се дължат разноски за САС от 4
408, 55лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
26
ОБЕЗСИЛВА решение № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28ми състав,
постановено по гр.д. № 10700/18г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 10309,50лв. по отношение на
Н. В. К. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решение № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28ми състав,
постановено по гр.д. № 10700/18г. в частта, в която е отхвърлен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за нищожност като
неравноправна на клаузата на чл.2, ал.3, пар. 1 и пар.2 от Договор за
потребителски кредит № НL 40522/27.06.2008г. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28ми състав,
постановено по гр.д. № 10700/18г. в частта, в която е отхвърлен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за нищожност като
неравноправна на клаузата на чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит
№ НL 40522/27.06.2008г. в частта, в която предвижда служебно
превалутиране на парични средства на кредитополучателите в швейцарски
франкове, както и в частта, в която в полза на „Юробанк България“ АД са
присъдени разноски за производството пред СГС над сумата от 5331, 03лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от А. И. К., ЕГН
********** и Н. В. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, бул. „***“
№ **, вх. *, ет.*, ап.** и със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 58,
вх. С, ет.1, офис 1 чрез адв. Д.Р. срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул.„ Околовръстно шосе“ № 260, че клаузата на чл.6,
ал.2 от договор за потребителски кредит № НL 40522/27.06.2008г. в частта,
в която предвижда служебно превалутиране на парични средства на
кредитополучателите в швейцарски франкове, е нищожна като
неравноправна на основание чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.
ОТМЕНЯ № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28 ми състав, постановено
по гр.д. № 10700/18г. в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание с
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата до 29 409, 79 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.„
Околовръстно шосе“ № 260 да заплати на А. И. К., ЕГН **********, гр. ***,
27
бул. „***“ № **, вх. *, ет.*, ап.** и със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № 58, вх.С, ет.1, офис 1 чрез адв. Д.Р. сумата от 29 409, 79 лв. /
двадесет и девет хиляди четиристотин и девет лева и седемдесет и девет
стотинки/ на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, представляваща курсови
разлики за периода 07.08.2013г. до 01.09.2015г. по договора за потребителски
кредит № НL 40522/27.06.2008г., в едно със законната лихва върху нея,
считано от 06.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28 състав,
постановено по гр.д. № 10700/18г. в частта, в която е уважен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за сумата от 8 018, 77
швейцарски франка с левова равностойност 13 604, 57 лв. и вместо
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. И. К. и Н. В. К. с правно чл.124, ал.1
от ГПК срещу „Юробанк България“ АД за сумата от 8 018, 77 швейцарски
франка с левова равностойност 13 604, 57 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28
състав, постановено по гр.д. № 10700/18г. в останалата обжалвана част.
Решение № 263810/09.06.2021г., постановено по гр.д. № 10700/18г. е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.„
Околовръстно шосе“ № 260 да заплати на А. И. К., ЕГН ********** и Н. В.
К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, вх. *, ет.*,
ап.** и със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 58, вх.С, ет.1, офис 1
чрез адв. Д.Р. сумата от 1205, 06лв. / хиляда двеста и пет лева и шест
стотинки/ разноски по делото пред САС и 878, 32/ осемстотин седемдесет и
осем лева и тридесет и две стотинки/ разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, вх. *, ет.*, ап.** и със съдебен
адрес: гр. София, бул. „България“ № 58, вх.С, ет.1, офис 1 чрез адв. Д.Р. да
заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.„
Околовръстно шосе“ № 260 сумата от 4 408, 55 лв. / четири хиляди
четиристотин и осем лева и петдесет и пет стотинки/ разноски по делото пред
САС.
28
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29