РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-003910/26.10.2021 г., издадено от началник на група в сектор ПП
към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 850 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Б. от АК-
Плевен, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото е представено и
писмено становище за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказващият орган - началник на група в сектор ПП към ОД на
МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.05.2021 г., в 23:59 часа, в гр. Бургас, на път Е 773, км. 491, до бензиностанция
Ромпетрол, в посока от кв. Ветрен към КПП-1, автоматизирано техническо средство – Multa
Radar № 00209D32D4F9, засякло и заснело движещ със скорост от 163 км/ч лек автомобил -
Ленд Ровер Рейндж Ровер, с рег. № *****. Мястото на контролирания пътен участък
попадало в границите на населеното място, но имало и въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „снимка № 065“. Видно от справката на л. 12 от делото заснетият автомобил е
собственост на „К.К.Е.“ ЕООД, а негов ползвател е жалбоподателят С. Д. Г.. Установено е,
че скоростта следва да се счита на 158 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача) или с 68 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство, към датата на заснемане на нарушението, било годно и
калибрирано, видно от приложените по делото документи – удостоверение за одобрен тип
1
средство за измерване (л. 20-21 от делото) и протокол от проверка на Български институт по
метрология (л. 22-23 от делото).
По делото е представен и протокол за монтаж на пътни знаци /л. 24 от делото/.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до вписания като ползвател на
автомобила С. Д. Г. /л. 16 от делото/. На 06.08.2021 г. С. Д. Г. попълнил декларация по реда
на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че той е управлявал автомобила на процесната дата
и час (л. 17 от делото).
След получаване на информацията за водача, на 22.08.2021 г. св. Н.Д. съставил срещу
него АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. АУАН
бил съставен в присъствието на двама свидетели. АУАН е връчен на нарушителя, като
същият го е подписал без възражения /л. 10 от делото/. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени
възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН, на 26.10.2021 г. административнонаказващият орган издал и
процесното наказателно постановление, като възприел фактическата обстановка, описана в
акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание „глоба” в размер на 850 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка /л. 11/.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Р.П. - началник на Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР
- Бургас, която към дата 26.10.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи /л. 29-30 от делото/. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице - младши автоконтрольор към Сектор ПП - ОД на МВР - Бургас, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
2
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, стационарната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо
средство по смисъла на закона.
Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък е имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на
скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка /л. 11/,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 16.05.2021 г. в 23:59 часа. Доколкото представената снимка е изготвена със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че скоростта е установена със
система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват като
годно доказателство. Нарушението, което се вменява на жалбоподателя е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна. Същото е констатирано чрез
стационарно техническо средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, което е одобрен тип средство за измерване и отговаря на изискванията за
този тип измервателни средства. От приложения протокол за проверка става ясно, че
техническото средство отговаря на всички законови изисквания, поради което и
направените с него снимки следва да се вземат предвид.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. От представената, като писмено доказателство по делото, справка
за регистрация на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на
Сектор ПП е регистриран лек автомобил Ленд Ровер Рейндж Ровер, с рег. № *****,
собственост на „К.К.Е.“ ЕООД и с ползвател С. Д. Г..
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторното превозно
средство. В конкретния случай жалбоподателят е попълнил собственоръчно декларация с
която е заявил, че именно той е управлявал въпросния автомобил, като е посочил подробно
своите данни, а не на някой друг, поради което и правилно е ангажирана отговорността му.
В хода на съдебното следствие също не се ангажираха надлежни доказателства, които да
изключват административнонаказателната му отговорност, като жалбоподателят не се
възползва от възможността да обори собственото си твърдение, че той е управлявал
автомобила, така както е заявил в декларацията. Поради това съдът приема, че за
извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като регистриран ползвател на превозното средство. Обстоятелството, че в
акта и в НП жалбоподателят е посочен като собственик, а не като ползвател на МПС, респ.
3
че декларацията не е подадена от представител на дружеството - собственик, а от реалния
ползвателя, само по себе си не може да се отрази на съставомерността на извършеното.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл. 21 от ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай
съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50
км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 68 км/ч, поради
което и правилно размерът на глобата е определен на 850 лева и лишаване от
правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на представителя на АНО /л.
27/, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед на фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на Областна дирекция на МВР - гр. Бургас следва да се определи и присъди
възнаграждение в минимален размер от 80 лева, която сума да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-003910/26.10.2021 г.,
издадено от началник на група в сектор ПП към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя С. Д. Г.,
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** , да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - Бургас, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Вярно с оригинала!
МП
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5