РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1587
град
Пловдив, 06. 10. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на деветнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д.Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 634 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на И.З.Б., ЕГН **********,
З.Д.Б., ЕГН ********** и Т.Д.Б. – Ш., ЕГН **********,***, представлявани от адв.М., против заповед № А-89 от 13.01.2022 г. на кмета на
община Асеновград.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта с доводи за постановяването ѝ при СПН и
в противоречение с материалноправни
разпоредби.
Излагат се
подробни съображения, базирани на твърдение за търпимост на разпоредения
за премахване строеж.
Сочат се и
допуснати СПН – разминаване в констатациите по КА и мотивите на заповедта.
Заема се и
тезата, че нито жалбоподателите като законни наследници, нито ЕТ“Д.С.-Т.“ са
извършители/възложители на строежа, за да им бъде възложено премахването му.
Сочи се, че
по действащия ПУП-ПРЗ, процесният обект попада във
второстепенна улица, обаче към момента на изграждането му е бил построен не
върху улица, а в парцел – държавна собственост, бил е част от производствената
база на дървопреработвателния завод „Васил Коларов“, чийто правоприемник е „Амбелино Рес“ – праводателят на наследодателя на оспорващите. Твърди се
също, че, тъй като предвидената второстепенна улица не е реализирана, а след 1997
г. е изтекъл преклузивния срок за осъществяването
ѝ, което е основания за изменение на ПУП.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените твърдения.
В крайна
сметка се иска отмяна на заповедта. В представена писмена защита се излагат
подробни доводи в подкрепа на заявената теза.
Претендират
се разноски.
За ответника
– Кмет на Община Асеновград, се твърди неоснователност на жалбата.
Представя се
писмена защита.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е заповед №А-89 от 13.01.2022 г. на
Кмета на Община Асеновград, с която е наредено премахването на обект,
представляващ „Постройка на допълващо застрояване, брой стаи 2, етажи 1,
застроена площ от 45 кв.м.“, кадастрален идентификатор 00702.510.142.1.
За да издаде
процесната заповед, АО е приел за установено
нарушение по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – процесният,
разпореден за премахване строеж, е извършен без
одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Изведен е и извод, че процесният строеж не представлява търпим такъв.
Тези
обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни
лица при Община Асеновград проверка и са обективирани в Констативен акт № 15/18.11.2021 г., връчен лично на жалбоподателите.
Видно от КА, IV.Установени нарушения, процесният
обект, представляващ постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1,
застроена площ от 45 кв.м., с кадастрален идентификатор 00702.510.142.1 по КК
на гр.Асеновград, с административен адрес гр.Асеновград, пл.“Борислав“ №2,
ползващ се като търговски обект, без разрешение за строеж за преустройство.
Последното е дало основание на проверяващите да квалифицират строежа като
незаконен по смисъла на чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и в крайна сметка е изведен
извода за налично нарушение на разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Срещу
КА е подадено възражение, което не е
уважено.
Въз основа
на КА е издадена оспорената заповед.
Жалбата
срещу нея е подадена от лица, чиито права и законни интереси са засегнати от
акта, за които съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Заповедта е
издадена и при спазване процедурата на закона – чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е
издаден КА.
Противно на
твърдяното по жалбата, съдът не констатира допуснати СПН в хода на проведеното
административно производство. Дали отправеното възражение против КА е
разгледано и преценено подробно не представлява СПН на административното
производство, което да доведе до отмяна на крайния акт. По възражението има
даден отговор макар и същия да е „бланков“ (според жалбата), а посредством
настоящото съдебно оспорване на заповедта за жалбоподателите съществува
възможността да защитят правата си в пълна мяра.
Неоснователни
се твърденията, че заповедта неправилно е насочена против ЕТ“Д.С.-Т.“, тъй като
нито търговеца, нито законните му наследници са извършители на строежа,
дотолкова доколкото не е спорно по
делото, че търговеца/законните му наследници са собственици на разпоредения за премахване обект.
Неоснователни
са и доводите по жалбата за налично противоречие между констатациите по КА и
оспорената заповед – и в двата акта ясно е описан процесния
обект и релевантния за премахването му, съответно издаването на оспорената
заповед факт, че е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж.
Съдът не
споделя и изложените твърдения по жалбата, че процесният
строеж е търпим и следователно не
подлежи на премахване съобразявайки и възприемайки напълно констатациите на ВЛ.
Кредитирайки заключението на ВЛ, настоящият състав на съда счита, че процесният строеж не попада в нито една от хипотезите на
§16 от ПЗР на ЗУТ или в тези по § 127 от
ПЗР на ЗИДЗУТ, за да бъде квалифициран като търпим и неподлежащ на
премахване. Този извод следва от изричната констатация на ВЛ, че разпореденият за премахване
обект не е отразен в нито един от наличните планове в архива на Община
Асеновград. Ако е изграден до края на 90-те години, следва да е заснет в
кадастралния план, одобрен със Заповед №596/11.07.1990г., с който е променено
отреждането на парцел I - Изложбен комплекс в парцел I - Озеленяване и църква,
като е предвидена и сграда за църква. Процесният
строеж следва да е отразен и в Кадастралния план, одобрен със Заповед
№А-1002/11.10.1994г., който е одобрен с цел попълване на кадастъра на основния
план на ПЗ"Север", одобрен през 1988г., за възстановяване на имоти по
ЗСПЗЗ. В съставения Акт за държавна собственост №2868/17.07.1995г. за сгради в
УПИ I - озеленяване и църква, кв.10 по плана на ПЗ"Север" е вписана
забележка, че сградите са строени от "Амбелино
Лес"ЕООД без строителни разрешения като този факт не е спорен между
страните. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че ако процесният строеж е изграден до края на 90-те години на
ХХ-ти век, действащи са били ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба №5/1977г. за
правила и норми по териториално и селищно устройство, обн.
ДВ, бр.69/02.09.1977г., отм. ДВ, бр.48/26.05.1995г. Допускането на застрояване
в промишлени зони е ставало по реда на чл.49 и чл.50 от ППЗТСУ /отм./.
Необходим е бил ЗРП, изготвен въз основа на Генерален строителен план /Генплан/, съгласуван по определения ред с КАБ и ГНС за
отделните сгради в парцела, както и обемно-пространствено оформяне на строежите
в зоната. За промишлената зона, в която се намира процесния
строеж няма ЗРП с предвидено основно и допълващо застрояване, няма
обемно-пространствено решение. Сградите, които са построени в парцела /УПИ/,
както е вписано в акта за държавна собственост, са построени без разрешения за
строеж.
ВЛ
изрично е направило констатация, че към плановете, одобрени след 1988г. и преди
действащия ПУП от 1998г., а именно тези от 1990г., 1994г. и 1997г., няма
одобрени застроителни планове, в които да е
предвидено основно и допълващо застрояване в кв.10, а от 1997г. в кв.3 по плана
на ПЗ"Север". С плана от 1997г. процесният
строеж попада в отреждане за улица - тупик. Тъй като
за парцела /УПИ/, в който се намира процесният строеж
няма одобрен ПУП - ЗП с точно определена устройствена
зона, няма и допустими показатели, които да бъдат проследени за съответствието
им с изискванията на наредбата. С
влизане в сила на действащия ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №А-556/21.06.1998г.
е одобрен и Застроителен план на ПЗ"Север"
/Приложение №8 към СТЕ/. Процесният строеж попада в
отреждане за улица - тупик и съответно няма
предвидено застрояване.
Съобразявайки
изложеното дотук, се налага извода, че процесният
строеж не е бил допустим нито по правилата и нормите към момента на
построяването му, нито по сега действащите по ЗУТ. Не може да се приеме тезата
на жалбоподателя, извлечена от договора за покупко-продажба на недвижим имот
(л.43 по делото), че процесният строеж е търпим като
изграден през 1983 г. при положение, че
липсва негово отразяване по всички действащи кадастрални планове преди 2021 г.
и има изрично вписване по АДС за построяването му без РС.
Основен
аргумент, че сградата не представлява
търпим строеж по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ или
по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ се извлича от факта на нанасянето й като нов обект в КККР на
гр.Асеновград едва на 15.09.2021 г. (заповед на л.67). След като процесния
обект не е отразен по кадастралните
планове/кадастралната карта до този момент и в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР,
съгласно която основните данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти и сгради, отразени в кадастъра, представляват доказателство
за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, следва да се приеме за доказано, че към
15.09.2021 г. сградата не е била изградена, което изключва търпимостта й по
смисъла на § 16, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ
или § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ.
В
крайна сметка, съдът намира за нужно да посочи, че предвид ситуирането
на обекта върху имот публична общинска собственост, представляващ улица-тупик, същият
не може да бъде допустим съгласно ЗУТ, съответно няма как да е налице търпимост
на сградата, което обстоятелство да повлияе на законосъобразното разпореждане
за премахването ѝ. Предвид липсата на предвидено застрояване (по данни от
СТЕ) по всички ЗРП след 1988 г. (от
когато е първият план за имота по данни от СТЕ) следва да се приеме и, че по
действащите към момента на изграждането на обекта планове същият не е допустим,
съответно не представлява търпим строеж.
По
тези съображения, съдът приема, че нареденият за премахване обект представляват
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ,
който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ
е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа – инвестиционен проект и
разрешение за строеж. Дотолкова доколкото същият не е търпим, той подлежи на
премахване.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се
уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника сумата от 100 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.З.Б., ЕГН **********, З.Д.Б., ЕГН ********** и Т.Д.Б. – Ш.,
ЕГН **********,***, против заповед № А-89 от 13.01.2022 г. на кмета на община
Асеновград.
ОСЪЖДА И.З.Б., ЕГН **********, З.Д.Б., ЕГН **********
и Т.Д.Б. – Ш., ЕГН **********,***, да заплатят на община Асеновград разноски по
делото в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: