РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201623 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Х. Б. с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 23-0769-003910/ 30.01.2024 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 21.03.2024 г.,
а жалбата е депозирана на 04.04.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.09.2023 г., около 13.29 часа, жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, по ул.
„Стефан Караджа“ до № 2, в посока от ул. „Цар Симеон I“ към ул. „Славянска“ товарен
автомобил марка „Щаер 15 С 21“ с рег. ...., като преминавайки покрай паркирания вдясно
лек автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № ..., не оставил достатъчно странично разстояние и го
ударил, като му нанесъл материални щети. Между двамата водачи бил проведен разговор,
1
като жалбоподателят потеглил от мястото. Впоследствие водачът на удаения автомобил
сигнализирал органите на реда, като на място пристигнал св. Н. К.- служител в Сектор
„Пътна полиция“. За констатираното свидетелят съставил АУАН с бл. № 464661 за
извършени две нарушения по ЗДвП- по 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗдвП.
Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал, без да впише възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви,
като съдът ги кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, както и че при движението настъпило
съприкосновение с паркиран отдясно автомобил, при което са причинени материални щети.
Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно
която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. При движението си Б. не се е съобразил с
паркирания автомобил и е допуснал ПТП.
Съдът намира, че за конкретното поведение на Б. е приложима именно разпоредбата
на чл. 185 ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 20 лв., който е фиксиран.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление не е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
В постановлението е вменено извършването на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП. Тази разпоредба обаче има и три отделни букви, т.е. налице са три отделни хипотези.
При това положение не става ясно за коя хипотеза е ангажирана отгворността на
жалбоподателя. Тази непълнота не би могла да се преодолее и чрез тълкуването на
словесното описание на нарушението, тъй като в НП е записано само, че водачът „не остава
на място и не уведомява компетентната служба за контрол на МВР“. Същевременно,
съгласно закона водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в)
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани
2
с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Видно е, че фактическото описание на нарушението в НП не покрива нито една от
хипотезите на закона, поради което и не става ясно каква е била волята на АНО.
Налице е процесуално нарушение, което безспорно е съществено, тъй като на
практика не е посочено законовото задължение, което се твърди да не е изпълнено, което
ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Изложеното води до извод за отмяна на постановлението в тази част.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-003910/ 30.01.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в
която за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на Т. Х. Б. с
ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-003910/ 30.01.2024 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Т. Х. Б.
с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3