Р Е Ш Е Н И Е
№……………/18.07.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното
от председателя АД № 460/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.
145, ал. 1 от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Г.Т.К., с ЕГН **********,***, срещу Заповед № 4581з-1296 от 01.08.2022 г. на
ректора на Академията на МВР, с която на основание
чл. 109, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 163, т. 4
и чл. 168, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Академията на
Министерството на вътрешните работи (Правилника)
на жалбоподателя е наложено наказание “отстраняване от академията”. Твърди се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден при допуснати нарушения на материалния закон и
на процесуалните правила. Счита се, че в заповедта липсват мотиви, които да предпоставят налагането на най-тежкото наказание по Правилника. В нея е посочено
единствено, че с присъствието си на инцидента заедно с криминално проявени лица
К. е нарушил задълженията си по чл. 72, т. 17 и чл. 162, т. 12 от Правилника,
като с поведението си не е допринесъл за издигане на авторитета на академията и
е уронил престижа на академията. Сочи се, че твърдяното нарушение не е
конкретно описано, поради което не става ясно кое точно действие или бездействие
е станало причина за уронване престижа на академията по смисъла на чл. 162, т.
12 от Правилника. Счита се, че липсват каквито и да е данни курсантът да е
знаел, че посочените лица са криминално проявени и че с присъствието си в
тяхната компания нарушава установените с правилника правила. Твърди се, че от
страна на К. не са извършени каквито и да е противоправни действия, още
по-малко пък такива, които биха могли да субсумират състав на престъпление по
НК. В съдебно заседание се изразява становище, че наложеното наказание не съответства на
тежестта на допуснатото нарушение. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът –
ректорът на Академията на МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, подробно
изложени в писмен отговор и в писмена защита по делото. Иска жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
По делото не се спори, че Г.Т.К.
е курсант от трети висш редовен курс на факултет „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на Академията на МВР.
По повод
на постъпили данни за задържането на жалбоподателя в РУ – Самоков към
ОД на МВР – София е наредено извършването на проверка за изясняване на случая. С
писмо с рег. № 4581-11124/14.07.2023 г. от ректора на Академията на МВР до
началника на РУ – Самоков е поискана информация относно причините за
задържането на курсанта. От
справка с рег. № 338р-9507/19.07.2022 г. от началника
на РУ – Самоков до ректора на Академията на МВР е установено, че на
29.06.2022 г. в РУ – Самоков е образувано досъдебно производство № 196/2022г.
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от
НК във връзка с подаден сигнал от Д.С.Л.. По данни на пострадалия той е бил
нападнат от две лица, придвижващи се с лек автомобил „Рейндж
Ровер“ с рег. № ХХХХХ, на разклона за с.
Злокучене, по пътя от гр. Самоков за гр. София. При последвали заградителни мероприятия автомобилът е спрян
за проверка и в него са установени водачът А.Г.Н., криминално проявен за престъпления по чл. 194, чл.
195, чл. 338 и чл 325 от НК и
осъждан, и пътниците - А. П.Г., с регистрации за престъпления по чл. 194 и чл. 354а
от НК, както и Л.В.С., и Г.Т.К., курсанти в
Академията на МВР. Двамата курсанти
са задържани на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа за изясняване на
съпричастността им към извършеното престъпление от общ характер, разпитани са като
свидетели и са освободени. Към справката е приложена преписката по издаването на Заповед за задържане на лице с рег.№ 338зз-201/04.07.2022 г., удостоверяваща задържането на жалбоподателя в помещение за временно задържане в РУ - Самоков.
В хода на проверката са снети писмени
обяснения от жалбоподателя с рег. № 4581-10782/07.07.2022 г., в които по същество не са оспорени
обстоятелствата около инцидента. Катраджиев е обяснил, че на
посочената дата двамата с курсант Л.С. и А. Г., с когото се познавал от Добрич,
били заедно във фитнеса, когато А. получил обаждане от А.Н.. В 15, 00 часа
четиримата се качили в черен джип Range Rover
със затъмнени стъкла и тръгнали за Самоков. По пътя А.им обяснил, че има проблеми
с един стар познат, с когото има среща в 17, 00 часа. Заедно с А. започнали да
правят планове как да го набият. К. се уплашил. Не посмял да слезе от колата,
защото нямало как да се прибере в София, а и се страхувал да не му направят
нещо. В 17, 06 часа А.спрял колата успоредно до автомобила на въпросното лице,
след което двамата с А. слезли и се саморазправили с него. К. останал в колата,
докато всичко приключи. В шока от цялата ситуация не разбрал какво става, само
видял, че човекът се държи за главата и псува. А.Н.и А. Г.се качили в колата и
четиримата тръгнали обратно към София. На входа на града имало патрулиращ
автомобил с двама полицаи, който очевидно бил изпратен по сигнал. Полицаите не
ги спрели веднага. Започнали да карат след тях, скъсявайки дистанцията. След
около пет минути ги спрели, взели им документите за самоличност, записали
имената им и ги пуснали да си ходят. В обясненията си К. е посочил, че тогава
трябвало да уведоми началниците си, но не го направил. На 30.06.2022 г. получил
обаждане от полицията в град Самоков, че трябва да се яви за разпит. На
04.07.2022 г. отишъл заедно с А. Г.в РУ – Самоков, където бил задържан и
разпитан като свидетел. Около 15, 30 часа бил освободен от полицаите, след като
при извършеното разпознаване потърпевшият е разпознал А. Георгиев.
За извършената проверка по случая са
изготвени докладни записки с рег. № 45881р-10820/08.07.2022 г. и №
4581р-11263/18.07.2022 г. от началника на курса – М. Б., като във втората от тях е
направено предложение на
курсанта да се наложи дисциплинарно
наказание „отстраняване от академията“ за извършено нарушение на чл. 162, т. 12 от Правилника –
уронване престижа на академията.
Оспорваната заповед, с която е наложено
дисциплинарно наказание „отстраняване от академията“, е издадена на 01.08.2022 г. от ректора на Академията
на МВР. В мотивите към нея е прието, че курсант Г.К. не е допринесъл със
своето гражданско поведение и подготовка за издигане престижа и авторитета на
академията, а
напротив с присъствието си на
инцидента заедно с криминално проявени лица е уронил престижа на академията. Изложени са съображения, че
жалбоподателят е станал свидетел на саморазправа и побой над гражданин и вместо да предприеме мерки за предотвратяването им, е стоял безучастно в колата и е
бездействал. При спирането на автомобила от
органите на реда не е обяснил на полицейските служители за случая, а е затаил
деянието. Позовавайки се на
криминалните регистрации на участниците в инцидента, дисциплинарнонаказващият
орган е заключил, че курсант от Академията на МВР не би трябвало да влиза във връзка със съмнителни лица и
да се движи с тях по
никакъв повод. Въз основа на
обясненията на Г.К. е направен извод, че
курсантът е бил наясно с правилата на академията,
но не е докладвал по надлежния ред на ръководството
за инцидента. Прието
е, че от субективна страна курсантът е разбирал свойството и значението на постъпката си.
След
запознаване с цялостното поведение на К. е установено, че от началото на месец април до момента на издаване
на заповедта на курсанта са наложени две дисциплинарни наказания: “мъмрене” за
срок от три месеца за
неявяване на дежурство в АМВР съгласно Заповед № 4581з-525/12.04.2022 г. на декана на факултета по ПБЗН и “писмено
предупреждение” за срок от шест месеца за морална разпуснатост по смисъла на чл. 162, т. 10 от Правилника съгласно Заповед № 4581д-586/20.04.2022 г. на декана на факултета по ПБЗН. Установено
е също така, че към момента на издаване на заповедта лицето се намира в срок на изтърпяване на наложено
дисциплинарно наказание и на основание чл. 165, ал. 1 от Правилника е предупредено,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание. От
правна страна е прието, че с поведението си курсант К.
е нарушил задълженията си, посочени в чл. 72, т. 17 и чл. 162, т. 12 от Правилника, поради което и на
основание чл. 109, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 163, т. 4
и чл. 168, т. 5 от Правилника е наказан с
“отстраняване от академията”, считано от датата на връчване на заповедта.
От приложената по делото справка с вх. № 4604/30.12.2022 г. от Районна
прокуратура – Самоков е видно, че образуваното по случая досъдебно производство № 196/2022г. не е приключило и процесуално – следствените
действия по него продължават.
В хода на производството по
искане на жалбоподателя е
разпитан като
свидетел другият очевидец на случая - Л.В.С., курсант във факултет „Полиция“
при Академията на МВР. Свидетелят потвърждава, че
двамата с Г.К. са присъствали на инцидента от 29.06.2022 г. Заявява, че инцидентът станал на място, без А.и А. да ги предупреждават.
Недев шофирал автомобила, когато по някаква причина решил да засече друг
автомобил. Двамата с А. слезли от колата и започнали да се саморазправят с другия
шофьор. Всичко станало за около 30 секунди, след което четиримата отново потеглили
с колата. Посочва, че той и К.
са останали в автомобила и не са участвали в
саморазправата.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която твърди, че двамата с Катраджиев са присъствали на
инцидента и не са участвали в саморазправата, защото съответстват на писмените обяснения
на жалбоподателя и на събраните в хода на проверката доказателства, но не
кредитира показанията му в частта, в която твърди, че всичко се случило много
неочаквано, без предупреждение, защото противоречат на писмените обяснения на
жалбоподателя, според които А.и А. предварително се уговаряли в колата как ще
се саморазправят с потърпевшия. В тази част обясненията на К. съдържат
признание на неизгодни за страната факти и съставляват годно доказателствено
средство, разколебащо достоверността на показанията на С..
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл.
170, т. 1 от Правилника,
видно и от представената по делото Заповед №
8121К-3209 от 12.02.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, в необходимата писмена форма по чл. 171, ал. 2 от Правилника и е
фактически и правно мотивирана. Дисциплинарнонаказващият орган е описал фактическите обстоятелства по извършване на нарушението, въз основа на които е приел, че са налице материалноправните
предпоставки за налагане на най-тежкото наказание. Цитирал е и нормативните разпоредби, които са му
послужили като правно основание за упражненото административно правомощие. В
мотивите към заповедта са посочени конкретните действия и бездействия на
курсанта, довели до осъществяване на хипотезата на чл. 162, т. 12 от
Правилника, поради което не е налице неяснота на волята на
дисциплинарнонаказващия орган, ограничаваща правото на защита на наказаното
лице. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая са описани две
отделни нарушения по чл. 72, т. 17 и чл. 162, т. 12 от Правилника, без да са
изложени конкретни мотиви за всяко едно от тях. От съдържанието на заповедта е
видно, че се касае за едно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 162, т. 12
от Правилника, което е резултат от неспазването на разпоредбата на чл. 72, т.
17 от Правилника.
В рамките на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Заповедта е издадена в двумесечния срок по чл. 171,
ал. 1 от Правилника
след спазване на процедурата по чл. 169 от Правилника. За разкриване на
обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства, като
курсантът е дал писмени обяснения по случая пред прекия си началник - така Решение № 4462/26.04.2023 г. по адм. д. № 11682/2022 г., V отд.
на ВАС.
Заповедта съответства на
материалния закон.
Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР
приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в
редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти, като
техните права и задължения се определят с правилника за устройството и
дейността на Академията на МВР. Съгласно чл. 54, ал. 2 от Правилника курсант е този, който се обучава за придобиване на
образователно-квалификaционна степен „бакалавър“ за нуждите на МВР. Според чл. 160, ал. 2 от Правилника курсантите носят дисциплинарна отговорност за
нарушения по този правилник и други актове в академията.
Задълженията на курсантите са
посочени в чл. 72 от Правилника, като в т. 17 е предвидено, че те следва да
допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа
и авторитета на академията. Дисциплинарните нарушения са изброени в чл. 162 от
Правилника, сред които е и уронване престижа на академията – т. 12.
В случая дисциплинарната
отговорност на К. е ангажирана за това, че е присъствал на инцидент заедно с
криминално проявени лица, станал е свидетел на саморазправа и побой над
гражданин и не е предприел мерки за предотвратяването им, при спирането им от
полицейските органи не е обяснил за случая, а е затаил деянието, не е докладвал
за инцидента и на служебното ръководство на академията. Именно това поведение на
курсанта е определено като неизпълнение на задълженията му по чл. 72, т. 17 от
Правилника, което съставлява нарушение по чл. 162, т. 12 от ЗМВР.
По делото няма спор, а това се
установява и от събраните писмени и гласни доказателства, че на 29.06.2022 г.
жалбоподателят е присъствал на инцидент на разклона за с. Злокучане, по пътя от
гр. Самоков за гр. София, в който са взели участие две криминално проявени лица,
с които той е пътувал в един автомобил. Не е спорно и това, че по време на
инцидента К. е станал свидетел на криминална проява, без да
ѝ противодейства
и без да съобщи за нея на компетентните органи. Спорно е тълкуването на тази
постъпка на курсанта като несъвместима с морала и уронваща престижа на
академията.
В Правилника липсва определение за
това кое поведение води до уронване престижа на академията. Под „деяние,
уронващо престижа на академията“ следва да се разбира такова деяние, изразено
под формата на действие или бездействие, което реално да застрашава с намаляване или загубване на общественото доверие в полицейската институция. То може да не е свързано с
изпълнение на преките задължения на курсантите, а да касае правонарушения по
други действащи в държавата закони или да е морално укоримо, т.е. да е
несъвместимо с наложените в обществото морални норми и принципи. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място,
но е задължително действията да са станали или да е възможно да са станали
достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на академията
и би довело до липса на обществена подкрепа за нейната цялостна дейност (ТП № 3 от
7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г.).
Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗМВР и
чл. 2, ал. 1 от Правилника обучението в Академията на МВР цели подготовка на
кадри за нуждите на МВР. В чл. 2, ал. 1 от ЗМВР е посочено, че основна дейност на
МВР е насочена към защита на
права и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението, а в чл. 152 от ЗМВР е предвидено, че служителите в системата на МВР са
длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за
предотвратяване или пресичане на правонарушения. Безспорно като обучаем в академията и бъдещ държавен служител в МВР курсант Г.К.
е следвало съобразно
възможностите си да съдейства
за предотвратяване и за преустановяване на саморазправата и побоя над пострадалото
лице, както и да съобщи на компетентните органи за престъпното деяние, каквото
задължение има и всеки друг гражданин съгласно чл. 205, ал. 1 от НПК. Ето защо, правилно и законосъобразно ректорът на
академията е преценил, че с бездействието си по време на инцидента, стоейки
безучастно в колата, и с неуведомяването на полицията
за криминалната
проява, курсантът не е допринесъл с подготовката си и с
гражданското си поведение за издигане престижа и авторитета на академията
съгласно чл. 72, т. 17 от Правилника, с което на практика не е опазил в
достатъчна степен доброто име на академията и е уронил нейния престиж по
смисъла на чл. 162, т. 12 от Правилника.
Действително по делото липсват
данни К. да е знаел, че двамата
участници в престъпното деяние са криминално проявени лица и че с контактите си
с тях би могъл да навреди на публичния имидж на академията, но това не изключва
съставомерността на поведението му. Самото безучастно присъствие на курсанта по
време на инцидента представлява
несъвместимо с морала деяние, което накърнява
авторитета на Академията на МВР и противоречи на принципите и целите на
осъществяваната от академията дейност да подготвя професионално специалисти за нуждите на МВР. Правилно е становището на ответника, че подготовката на кадрите е насочена към изпълнение
и стриктно спазване на закона, зачитане на основните права и свободи на
гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Опазването на човешкия живот и здраве е висш морален
принцип и липсата на
реакция срещу действията на саморазправа и побой над гражданин е в разрез с
този принцип. Това деяние
не съответства на засилените морални изисквания към курсантите и се отразява
негативно на престижа на академията в обществото, на което тя служи. Недопустимо
е един бъдещ служител на МВР да има поведение, което е извън рамките на
законността и на морално - етичните правила. Вън от всякакво съмнение е, че деянието
на жалбоподателя е станало достояние на широк кръг от лица – на органи на
полицията и на прокуратурата, както и на самия потърпевш, което безспорно компрометира
доброто име на институцията и разколебава доверието в нея.
Вярно е, че неправилно
дисциплинарнонаказващият орган е вменил като виновно поведение и недокладването на случая на началниците на
курсанта, защото това не съставлява деяние, което би довело до уронване на
престижа на академията, дори и да нарушава конкретна норма от правилника. Този
недостатък обаче не опорочава оспорената заповед. Безспорно е, че
жалбоподателят не е съобщил на
полицейските органи за престъпното деяние, когато
автомобилът е бил спрян за проверка при последващите заградителни мероприятия, както и по-късно, прибирайки се в гр.
София, което е в
противоречие с дължимото
гражданско поведение и заедно с проявеното бездействие при инцидента е достатъчно основание за приложението
на чл. 162, т. 12 от Правилника.
Без правно значение са
възраженията на жалбоподателя, че не е извършил каквито и да е противоправни действия,
които биха могли да осъществят състав на престъпление от НК. Дисциплинарната отговорност е отделна и
независима от наказателната, като извършителят може да
бъде санкциониран дисциплинарно, независимо дали са налице основания за
квалифициране на поведението му като престъпление. Достатъчно е с деянието да се нарушава
установения обществен ред в държавата и поведението да се оценява като
несъвместимо с морала, което в случая е налице.
С оглед на изложеното съдът
намира, че правилно и законосъобразно дисциплинарнонаказващият орган е приел,
че с поведението си К. е нарушил изискванията на чл. 72, т. 17 от Правилника,
което е довело до уронване престижа на академията. Квалифицирането на деянието на
курсанта като нарушение на чл. 162, т. 12 от Правилника е в съответствие с
данните по делото и с изискванията на закона. Дисциплинарното наказание е наложено
при осъществяване на материалноправните предпоставки за това, като при
определянето му е спазена разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Правилника. При
установяване на тежко дисциплинарно нарушение дисциплинарнонаказващият орган действа
в условията на обвързана компетентност. Нормата на чл. 168, т. 5 от Правилника
е императивна и изисква при уронване престижа на академията да се наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание - „отстраняване от академията“ съгласно чл.
163, т. 4, във вр. чл. 109, ал. 1, т. 6 от Правилника, поради което и при
изпълнение на фактическия състав на чл. 162, т. 12 от Правилника ректорът на
академията е бил длъжен да издаде процесната заповед. При налагане на
наказанието дисциплинарнонаказващият орган е съобразил и цялостното поведение
на курсанта, вземайки предвид, че лицето има две предходни наложени
дисциплинарни наказания и нарушението е извършено в срока на изтърпяване на
второто дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Оспорената заповед е съответна и на целта на закона да се ангажира дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя за извършеното от него тежко нарушение,
последиците от което са несъвместими с продължаване на обучението за служба в
МВР. Тя има предупредителен и
възпитателен ефект както върху курсанта, така и върху останалите обучаеми в
Академията на МВР.
Следователно заповедта е законосъобразна по същество и жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед на изхода от спора
жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал
разноски в производството, поради което и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.К., с ЕГН **********,***, срещу Заповед № 4581з-1296 от 01.08.2022 г. на
ректора на Академията на МВР.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :