№ 97
гр. В., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100601367 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от адв.Б.Ж., защитник на подс. Х.К. срещу
присъда № 260146/15.09.2021 г., постановена от РС-В., 4 състав, по НОХД № 20203110204623.
С атакувания съдебен акт подсъдимият ХР. ХР. К. бил признат за виновен в това, че в
периода 06.01.2019 до 10.01.2019г. в гр.В. при условията на продължавано престъпление не
изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно заповед за незабавна защита №
149/09.10.2018 г., издадена по гр.д. № 15327/2018 на РС-В., с която същият се задължава да се
въздържа от домашно насилие по отношение на К. К.а и му се забранява да приближава на по-
малко от 100 метра конкретни адреси – престъпление по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Наложено му е наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
С жалбата и допълнението към нея се иска подсъдимия К. да бъде оправдан. Твърди се, че
при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения изразяващи се в липса на мотиви относно определени възражения на защитата, което е
рефлектирало като нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. В пледоарията си
сочи, че доказателствата по делото са противоречиви и не може да се направи безспорен извод за
неизпълнение на съдебната заповед от К. както по отношение на твърдяното психическо насилие,
така и да е приближил на по-малко от 100 метра, адреса на който пребивавала бившата му съпруга
на 08.01.2019 Алтернативно излага доводи,че водената кореспонденция между бившите съпрузи,
покрива изцяло хипотезата на чл.9 ал.2 от НК . В този смисъл пледира за отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна, или за връщане на делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане.
Представителят на Окръжна прокуратура-В. изразява лаконично становище, за
потвърждаване на обжалваната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна.
1
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият отрича да е нарушавал заповедта
за приближаване и да е упражнявал психическо или какво то и да е друго насилие върху бившата
си съпруга.Твърди,че водената с нея кореспонденция била с цел осъществяване на контакт с
децата си. С последната си дума поиска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
и като инстанция по същество, намира за установено следното:
Подс. ХР. ХР. К. и свид.К. Г.а К.а били съпрузи във фактическа раздяла, като през есента
на 2018 г. било образувано дело за разтрогване на брака им.
Във връзка с конфликт, възникнал на 04.10.2018 г. между двамата, било образувано дело
пред РС-В. за осъществено домашно насилие от К. спрямо К.а. Със заповед за незабавна защита №
149 от 09.10.2018 г., издадена въз основа на определение № 11412 от 09.10.2018 г. по гражданско
дело № 15327/2018 г. по описа на Районен съд-В., подс.К. бил задължен да се въздържа от
домашно насилие по отношение на К. Г.а К.а и му се забранявало да приближава на по-малко от
100 метра следните адреси: град В. ж.к. „В.", ул."П.А. ****** на който адрес било местоживеенето
на К.а; град В., ж.к."В.", бл.64, вх.2, ет.З, ап.32, дома на родителите на К.а, град В.; к**********,
където било училището на едно от децата на К.и, и град В., ул."*******, ЗПЗ-„Чайка" АД, където
се намирала местоработата на К.а.
Въпреки че подс.К. бил запознат със заповедта за незабавна защита, той всекидневно
търсел по телефон К. К.а като отправял различни претенции спрямо нея, квалифицирал я
негативно и я обиждал.
На 06.01.2019 г., около 11.00 часа, подс.К. отишъл до адреса, където към този момент К.а
живеела, а именно в град В., ж.к. „В.", ул."П.А. ****** собственост на И.Х. сестра на К.а. Подс.К.
се качил до апартамента, в който се намирала К. К.а, и започнал да звъни на звънеца на вратата на
апартамента. К. К.а видяла през шпионката на вратата, че подс.К. бил дошъл и точно той звънял на
звънеца. К.а не отворила вратата, а сестра й позвънила на тел.112.
Тогава подс.К. започнал да изпраща текстови съобщения чрез приложението „Вайбър" от
абонатен номер *****, ползван от него, до абонатен номер *****, ползван от К.а. Заявил й, че тя
ограничавала правата му на баща, че се намирал пред блока и искал да вземе едната от двете им
дъщери, след което започнал да я укорява, изпращайки на К. К.а текстови съобщения със
съдържание за което знаел, че са акт на психическо насилие над нея, като част от тях били:
„защото си психично неуравновесена", „и предизвикваш психични разстройства и на двете ни
деца", както и „отново си изключително неадекватна и брутална спрямо бащинските ми права". В
резултат на обаждането на тел. 112, пристигнал екип на полицията, но подс.К. си бил заминал и не
бил установен от полицейските служители на адреса.
На 08.01.2019 г., подс.К. отново отишъл до адреса, където към този момент живеела свид.
Кр.К.а - в град В., ж.к. „В.", ул."П.А. ****** качил се до апартамента. В него по това време сама
била дъщеря им К., която била на 11 години. Подс.К. позвънил на звънеца на апартамента, К. К.а
отворила вратата и видяла баща си, той й казал, че иска да влезе, за да вземел столчето за кола на
Х., но К. не го пуснала. Потърсила по телефон майка си и й разказала какво се било случило. След
това подс.К. си заминал.
В същия ден, 08.01.2019 г., между 9.00-11.00 часа, подс.К. изпратил текстови съобщения
чрез приложение „Вайбър" от абонатен номер *****, ползван от него, до абонатен номер *****,
ползван от свид.Кр.К.а. Подсъдимият отправил към нея множество реплики, укорявайки я за
влиянието й над децата им, включително и за това, че не разрешила на К. да му даде столчето за
кола. Написал й и следните съобщения: „Не стига че си ги размазала",„Психически", „И
физически", „Държиш ги затворени", „Да гният", „Нямаш елементарна трезва преценка", „Не
виждаш ли че не си способна да се грижиш".
На 10.01.2019 г., между 9.00-9.30 часа, подс.К. отново изпратил текстови съобщения чрез
приложение „Вайбър" от абонатен номер *****, ползван от него, до абонатен номер *****,
ползван от К.а, като отново с конкретни реплики, негативно я квалифицирал, а именно
„Унижението, което съм принуден да търпя е още един знак за твоето безскрупулно отношение
към тях, НАШИТЕ ДЕЦА" и „Изключително безотговорна и безскрупулна жена, не майка!".
2
На 14.01.2019г. К. К.а депозирала жалба в 03 РУ на ОД МВР-В. за нарушенията на
заповедта за защита от домашно насилие от страна на подс.К..
От заключенията на изслушаните СТЕ и допълнителна такава, се установява проведената в
инкриминирания период кореспонденция чрез приложението „Вайбър“ между свид.К.а и
подсъдимия, и използваните от последния изрази.
Съдът недвусмислено е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Кр.К.а и Ив.Х.,
заключенията по изготвените СТЕ и допълнителна СТЕ, и писмените материали по делото, като
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Анализът на частта от обясненията на подс.К. и
показанията на свид. Петров (приобщени по реда на чл.281 НПК) е формирал извода на съда, че
целят да обслужат защитната теза на подсъдимия относно твърдението му, че не е посещавал
адреса на свид.К.а на 06.01.2019 г. и 08.01.2019 г. Съпоставката на тези обяснения с показанията на
свид. К.а и свид. Х., които съдът е кредитирал изцяло логично е довела до извода, че именно
подс.К. на първата дата е влязъл в жилищния вход, въпреки съдебната забрана и настоятелно е
звънял на звънеца на апартамента, което довело до сезиране на тел.112 и изпращане на полицейски
екип на място, както и че на 08.01.2019г. свид. К.а и свид. Х. са били уведомени от К. К.а, за това,
че баща й посетил дома им, но тя не го е допуснала да влезе. В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения и
липса на мотиви са неоснователни.
С посочените по-горе действия подс.К. е нарушил заповедта за незабавна защита № 149 от
09.10.2018 г., издадена въз основа на определение № 11412 от 09.10.2018 г. по гражданско дело №
15327/2018 г. по описа на Районен съд-В., т.к. на два пъти се приближил на по-малко от 100 метра
от адреса в град В., ж.к. „В.", ул."П.А. ****** на който по това време живеела свид.Кр.К.а с децата
си.
Употребата на конкретните изрази в установените от СТЕ текстови съобщения, изпратени
от подсъдимия като: „защото си психично неуравновесена", „и предизвикваш психични
разстройства и на двете ни деца", както и „отново си изключително неадекватна и брутална
спрямо бащинските ми права";„Не стига че си ги размазала", „Психически", „И физически",
„Държиш ги затворени", „Да гният", „Нямаш елементарна трезва преценка", „Не виждаш ли че не
си способна да се грижиш";„Унижението, което съм принуден да търпя е още един знак за твоето
безскрупулно отношение към тях, НАШИТЕ ДЕЦА" и „Изключително безотговорна и
безскрупулна жена, не майка!" не се отрича от Крачоров. Твърдението в жалбата, че съдът
безмотивно ги е възприел като акт на психическо насилие над свид. Кр.К.а, а не като изразяване на
лично мнение е неоснователно. От характера на използваните изрази, интензивността на
изпращане на съобщенията и контекста в който това е правено, не може да се формира извод, че
целят засягане на личната самооценка, чест и достойнство на свид. К.а, относими към състава на
обида по см. на чл.146 НК. В случая се е въздействало върху психиката на свидетелката така, че да
бъде унижена и поставена в лабилно състояние, на фона на вече водения бракоразводен процес с
подсъдимия. Това поведение не може да квалифицира деянието като малозначително, тъй като
степента на отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения не е по-ниска от
обикновените случаи от този вид.
Анализирайки макар и лаконично доказателствената съвкупност първоинстанционният
съд обосновано приел от правна страна, че подс. Х.К. е осъществил престъплението по чл.269
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК през инкриминирания период.
Подсъдимият е извършил активни действия по нарушаване на заповедта, като на два пъти
се приближавал в непосредствена близост до дома на свид. К.а – описан в заповедта на РС-В. и
многократно й изпращал горепосочените текстови съобщения чрез приложение от мобилния си
телефонен номер. Подс.К. е съзнавал, че е налице заповед за защита от домашно насилие с която
той е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свид.К.а и му е
забранено да се приближава на по-малко от 100 метра на конкретни адреси. На един от тях се
доказа, че той е бил на 06.01.2019 и 08.01.2019 г. нарушавайки забраната.
Както беше посочено по-горе в мотивите въззивният съд, прецени като неоснователни
възраженията в жалбата и тези направени от защитника на подсъдимия в съдебно заседание. Не се
констатираха твърдените съществени процесуални нарушения и липса на мотиви, а изводът от
правна страна въз основа на релевантните факти и връзката между тях е безспорно за осъществен
3
състав на престъпление по чл. 296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. В този смисъл няма основание за
оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото на първоинстанционния съд.
По отношение на наказанието въззивният съд прие, че неправилно първоинстанционния не
е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, доколкото съгласно ТР № 2/21.10.2010 г. на ВКС по
т.д.2/2010 г. ОСНК „… институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2016 г. престъпления при
условията на чл.26 НК, когато са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона“. В
случая те са налични: предвиденото наказание за престъплението по чл.296 ал.1 НК е лишаване
от свобода до три години или глоба до 5000 лева, подсъдимият не е осъждан и липсват
имуществени вреди, поради което настоящият съдебен състав освободи подсъдимия Хр.К. от
наказателна отговорност като му наложи административно наказание "глоба". Предвид ниската
степен на обществена опасност на дееца и факта че работи, съдът определи размера на
глобата – в минималния, посочен в чл.78а ал.1 от НК, а именно 1000 лева.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на ОС-В. счете, че обжалваната
присъда, следва да бъде изменена в посочения смисъл и на осн. чл.337 ал.2 т.4 НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260146/15.09.2021 г.постановена от РС-В., 4 състав, по НОХД №
220203110204623 в частта с която на подс.ХР. ХР. К. е наложено наказание глоба в размер на
1000 лева на осн. чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 НК като:
ОСВОБОЖДАВА подс. ХР. ХР. К. от наказателна отговорност и му налага
административно наказание на осн. чл.78а ал.1 от НК, „Глоба“ в размер на 1000 лева за
престъпление по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4