Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 174
гр. Сливен, 06. 08. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
осми юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 412 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.М.Д. с ЕГН: **********,
с настоящ адрес: ***, подадена против Българска народна банка /БНБ/, за
заплащане на следните обезщетения за вреди: 1. Сумата от *****лева,
представляваща лихва за забавено плащане на сумата от ******лева, представляващи
г. р. на в. на ищеца в „Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ/, за периода от *******;
и 2. Сумата от *******лева, представляваща разлика между размера на в. на ищеца
в КТБ и изплатения му г. депозит. Ищецът твърди, че посочените вреди са
претърпени вследствие неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в нарушаване
на приложими с директен ефект норми от Общностното
право, и алтернативно вследствие
неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменените й
със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор. Относно твърдените
вреди вследствие на забавено изплащане на сумата от ******лева, счита, че: е
налице неправомерно бездействие от страна на БНБ да установи „неналичен
депозит“, съгласно чл. 10, т. 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити;
позовава се на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директивата; Относно твърдените
вреди, представляващи разлика между размера на в. на ищеца в КТБ и и. му г. д.,
счита, че: БНБ е действала в нарушение на чл. 17 и чл. 54 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, както и на чл. 63 - чл. 65 и чл. 120 от Договора
за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, и чл. 24 от Регламент (ЕС) №
575/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 26 юни 2013 година; БНБ не е упражнила дължимия от нея банков надзор.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията за основателност и
доказаност на исковите претенции. Заявена
е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба.
Ответникът – БНБ, редовно призована, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
исковата молба, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани, претендира присъждане на направените по делото разноски. В
представени писмен отговор и писмени бележки излага подробни съображения в
подкрепа на твърденията си за неоснователност и недоказаност на предявените
искове.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за основателност на първия иск и за неоснователност на
втория иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На ****** г. между
КТБ и ищеца е сключен договор за срочен депозит „4 х 4“ № 13047 с клауза за
капитализиране на лихвата по депозитната сметка, съгласно който: депозантът депозира на съхранение, а банката приема сума,
не по-малка от 1500 лева по депозитна сметка за срок от 4 месеца; банката
олихвява депозираната сума за времето на реалното й престояване по текущ
годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната сума; на падежа
начислената лихва се прибавя /капитализира/ към главницата по депозитната сметка,
при което автоматично се продължава действието на договора за същия договорен
срок и при същите условия за новата главница; сумите по банковата сметка са
защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, който гарантира
пълното им изплащане независимо от броя на сметките в размер до ******лева,
като към посочената сума се включват и начислените лихви към датата на
решението на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност;
при сключването на договора не са били предоставени
привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия.
На ****** г. между КТБ и ищеца е сключен рамков
договор за платежни услуги за потребители физически лица, уреждащ бъдещото изпълнение
на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от потребителя, както и
задълженията и условията за водене от банката на платежни сметки, открити по
искане на потребителя и при спазване на специалните и/или допълнителни условия
за водене на съответния вид сметки. На същата дата - ****** г., между страните
по рамковия договор е сключен Анекс № 98778, съгласно който: по възлагане на титуляра, банката открива на негово име банкова сметка ***
на преференциален безсрочен депозит, като минималният размер на депозираната
сума не може да бъде по-малък от ******, която депозантът
се задължава да поддържа постоянно; банката
олихвява депозираната сума по текущ годишен лихвен процент в зависимост от
размера на депозираната сума; банката олихвява и изплаща лихва еднократно в
края на всяка календарна година; начислената лихва се прибавя /капитализира/ към
авоара по сметката; сумите по банковата сметка са защитени от ФГВБ, който
гарантира пълното им изплащане независимо от броя на сметките в размер до ******лева;
при сключването на анекса не са били предоставени привилегировани лихвени
условия в отклонение от обявените от банката условия.
На 20.06.2014 г. в БНБ е получено писмено уведомление
от ръководството на КТБ, в което информира за изчерпване на ликвидността и
преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции.
С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет
/УС/ на БНБ, изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014 г. на УС на БНБ,
във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на
масирано теглене на средства, и писма от 20.06.2014 г. от изпълнителните
директори на КТБ, КТБ е поставена под специален
надзор за срок от три месеца; спряно е за срок от три месеца изпълнението на
всички задължения на КТБ; ограничена е дейността на банката, като й е забранено
да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност;
отстранени са от длъжност членовете на УС на КТБ; отстранени са от длъжност
членовете на Надзорния съвет /НС/ на КТБ; лишени са за срок от три месеца от
право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.
С Решение № 76 от 22.06.2014 г. на УС на БНБ, Търговска
банка „Виктория“ ЕАД, чийто капитал е 100 % собственост на КТБ, е поставена под
специален надзор за срок от три месеца, поради опасност от неплатежоспособност.
На 25.06.2014 г. от БНБ е възложена проверка на
активите на банковата група КТБ, като в КТБ проверката е извършена съвместно от
„Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД, а в
ТБ „Виктория“ ЕАД – от „Афа“ООД. Резултатите от
извършения от одиторите преглед са оповестени
публично от БНБ на 11.07.2014 г. При извършената проверка по отношение на КТБ е
установено, че за определена категория кредитополучатели /по кредити в общ
размер 3,5 млрд. лева от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лева/
липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото
усвояване на кредита.
С Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ, считано
от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния
им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет
и валути.
С Решение № 94 от 31.07.2014 г. на УС на БНБ е приет
Докладът за текущото състояние на КТБ, представен от квесторите в изпълнение на
чл. 121 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/; на основание чл. 107, ал. 3
от ЗКИ, са дадени задължителни предписания на квесторите на КТБ, между които и
следните: да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да
организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската
оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с
кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия
спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения
към банката; да сключат допълнителни договори с одиторските
фирми „Ърнст и Янг Одит“
ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“
ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок
до 20.10.2014 г.
С Решение от 16.09.2014
г. на УС на БНБ е удължен срокът на специален надзор за КТБ и ТБ „Виктория“ ЕАД
с още два месеца, съответно до 20 и 22 ноември, като е указано на квесторите на
КТБ най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ,
извършена от трите одиторски компании – „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ООД, а до
31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на
база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни
счетоводни операции. От УС на БНБ е счетено, че преди да се направи ясна оценка
на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да
бъдат взети икономически обосновани и правно обвързващи решения за бъдещето на
банката и че поради обема и сложността на извършваната пълна оценка за
състоянието на КТБ, се изисква тази дейност да продължи в рамките на указания
срок за приключване на оценката, а именно – не по-късно от 20.10.2014 г. В
издаденото на 16.09.2014 г. Прессъобщение на БНБ е
посочено, че предвид неяснотата по отношение на капиталовата адекватност на
КТБ, не може да се докаже пред Европейската комисия /ЕК/, че групата КТБ има
достатъчно ниво на капиталова адекватност за кандидатстване за държавна помощ.
На 25.09.2014 г. от ЕК е обявено, че открива процедура
за нарушение срещу Република България на Директива 94/19/EО. Процедурата е
прекратена с Решение на ЕК от 15.12.2015 г.
На 20.10.2014 г. от квесторите на КТБ са внесени в БНБ
Докладите на „Ърнст и Янг
Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ООД
за извършен анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови
гаранции от КТБ, които са разгледани на заседание на УС на БНБ на 21.10.2014 г.
и приети с Решение № 133. Заключението на одиторските
фирми е за необходимост от обезценки на активи на КТБ
в общ размер на 4 222 млн. лева. С Решението от 21.10.2014 г. на УС на БНБ, на
квесторите на КТБ е указано в срок до 31.10.2014 г. да предприемат необходимите
действия, съгласно Международните стандарти за финансова отчетност, за
осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на
активите на КТБ към 30.09.2014 г. и да представят в БНБ финансови и надзорни
отчети на КТБ, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията,
които са необходими за вземане на решенията,
предвидени в ЗКИ.
Едновременно с
назначаването на преглед на активите на КТБ от трите одиторски
фирми, в периода 04.07.2014 г. - 14.10.2014 г., в КТБ е извършена проверка на
място от екип инспектори от управление „Банков надзор“ на БНБ, според чиито
констатации и заключения, контролните и ръководните органи на банката са
прилагали порочни банкови и бизнес практики.
На 27.10.2014 г. от УС на БНБ е внесен в Народното
събрание на Република България доклад „Събитията и предприетите действия,
свързани с КТБ и ТБ „Виктория“ ЕАД, който съдържа информация за събитията и
всички предприети действия и взети решения от БНБ по отношение на групата КТБ
от 20.06.2014 г. /датата на поставяне под специален надзор на КТБ/ до датата на
доклада. На 30.10.2014 г. в БНБ е получено Писмо от новосъздаден консорциум,
съставен от EPIC, Фонда на Генералния държавен
резерв на Султаната на Оман и Gemcorp, за реорганизиране на КТБ. На 31.10.2014 г. писмото е
изпратено от БНБ до Министъра на финансите, Председателя на Народното събрание
и Председателя на временната Комисия по бюджет и финанси при Народното
събраните. Във връзка със съдържащото се в писмото искане за държавна помощ в
размер на до 2,3 млрд. лева, от Министъра
на финансите в качеството му на компетентен национален орган по Закона за държавните
помощи, е поискано становище относно възможността да бъде предоставена и
одобрена държавна помощ по описания от Консорциума начин и в съответните
размери. Към 06.11.2014 г. в БНБ не е получен отговор от Министъра на
финансите.
На 04.11.2014
г., в изпълнение на Решение № 133 на УС на БНБ, от квесторите на КТБ са внесени
в БНБ финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., от които, от УС на
БНБ е установена отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на
минус 3 745 313 хил. лева, както и че банката не отговаря на капиталовите
изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. В допълнително Писмо от
05.11.2014 г. на квесторите на КТБ, БНБ е уведомена, че след датата на поставянето на банката под специален надзор
до 31.10.2014 г., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени
между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към
банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, като към 31.10.2014
г. прехвърлените вземания по договори за цесия са на обща стойност 1 183 714
хил. лева, а волеизявленията за прихващане са на стойност 779 055 хил. лева.
С Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, на
основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и
чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от Закона за БНБ, е отнет лицензът
за извършване на банкова дейност на КТБ; на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за
банковата несъстоятелност /ЗБН/, да бъде подадено искане до компетентния съд за
откриване на производство по несъстоятелност на КТБ; на основание чл. 9, ал. 6
от ЗБН, ФГВБ да бъде уведомен за подаденото
искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на
КТБ, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик.
С Решение № 61 от 18.11.2014 г. на УС на ФГВБ е
определена датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните
влогове в КТБ.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. дело № 7549 /
2014 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, е обявена неплатежоспособността
на КТБ, определена е начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност за КТБ, обявена е в несъстоятелност
КТБ, прекратена е дейността на предприятието на КТБ, прекратени са правомощията
на органите на КТБ. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. дело № 2216 / 2015
г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, е отменено
горепосоченото Решение № 664 от 22.04.2015 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, в частта, в която за начална дата на неплатежоспособността
на КТБ е определена датата 06.11.2014 г., и е определена датата 20.06.2014 г.
за начална дата на неплатежоспособността на КТБ. Решенията са достъпни на
интернет страницата на Търговския регистър при Агенцията по вписванията по
партидата на КТБ.
В Удостоверение Изх. № 1035 от 04.06.2021 г., издадено
от КТБ – в несъстоятелност, са удостоверени следните обстоятелства: Към
06.11.2014 г. ищецът Д. е титуляр на следните сметки: срочен депозит в лева с
главница при откриването му на ***** г. в размер на ****** лева и начислена и
осчетоводена лихва до ***** г. в размер на ***** лева; и безсрочен депозит в ***,
открит на ****** г., с общ размер на начислена и осчетоводена лихва до ***** г. – ***** евро; На 06.11.2014 г. на Д. е
изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на ******лева
към ФГВБ, в която са включени и начислените лихви към ***** г. – датата на
решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност; Начислените, но
неосчетоводени възнаградителни лихви по сметки на Д.
са в размер, както следва: по с. в л. – ***** лева за периода 20.06.2014 г. –
06.11.2014 г., ***** лева за периода 30.06.2014 г.– 06.11.2014 г.; и по с.в е.
– ***** е. за периода 20.06.2014 г.– 06.11.2014 г., ***** за периода 30.06.2014 г. – 06.11.2014 г.; Вземането на
Д. в размер на *******лева е включено под № 2266 в списъка по чл. 66, ал. 7, т.
1 от ЗБН на приетите от синдика на КТБ /н/ вземания, по които не са направени
възражения, обявен в търговския регистър при Агенцията по вписванията по
партидата на дружеството, с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН; Вземането в размер на *******лева
е формирано от сумите, останали по партиди на името на Д. след изплащане на
гарантираната по закон сума в размер на ******лева.
Видно от представените по делото частични сметки за
разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ /н/ с приети вземания по
чл. 69, ал. 1 от ЗБН, обявени в търговския регистър при Агенцията по
вписванията по партидата на дружеството, ищецът Д.М.Д. е включен в четири
такива частични сметки с разпределени суми в следните размери: на 24.02.2017 г.
– **** лева, на 25.04.2017 г. – ***** лева, на 24.08.2020 г.– **** лева и на
17.02.2021 г.– **** лева. Горепосочените частични сметки са достъпни и на интернет страницата на
Търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на КТБ.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. със
специалност – С. и к., което дава заключение за: размери на лихвата в проценти,
начислявана по влоговете на ищеца в КТБ за периоди до 06.11.2014 г.; размери на
лихвата в лева, начислена върху сумата от ******лева за периоди до 04.12.2014
г.; и размери на законната лихва за забава върху сумата от ******лева, за
периоди до 04.12.2014 г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове – искове за присъждане на обезщетение за вреди с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявените обективно съединени искове са допустими.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на
административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица, а в чл. 203, ал. 3 от АПК е
предвидено, че по реда на тази глава /Глава единадесета „Производства за
обезщетения“/ се разглеждат и исковете за
обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на
иска се прилагат стандартите на извъндоговорната
отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
Исковете са предявени от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимиран ответник. БНБ е юридическо лице /чл. 1, ал. 1 от Закона за
БНБ/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Правилата
за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила
на чл. 45 - чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. В мотивите на Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 2 / 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, е прието, че разграничителният критерий за приложимия правен ред /ЗОДОВ
или чл. 45 - чл. 49 от ЗЗД/ при претенции за вреди от дейност на органи, които
не са част от изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа,
от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите
са причинени при или повод изпълнение на административна дейност, компетентни
са административните съдилища. БНБ е натоварена с изключителна компетентност да
регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с
оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на
вложителите /чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ/. БНБ е компетентният орган за
упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар.
1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
25.06.2013 г., а възложените в чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ правомощия да издава и
отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху
тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, тъй като
разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а
отношенията по повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки,
не са равнопоставени.
Претенциите на ищеца са за претърпени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, поради което е приложима
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, според която незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението. В този смисъл е и Решение от 25.03.2021 г. по дело C-501/18
на Съда на Европейския съюз /СЕС/.
По изложените съображения, предявените обективно
съединени искове са допустими.
Разгледани по същество, предявените искове са
неоснователни.
Относно иска за обезщетение
за вреди – за заплащане на сумата от *****лева, представляваща лихва за
забавено плащане на сумата от ******лева, представляващи г. р. на в. на ищеца в
КТБ, за периода от *******, съображенията на съда са следните:
С оглед заявената претенция, кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са:
незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод
изпълнение на административна дейност; вредоносен резултат; причинна връзка
между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът твърди, че неправомерното поведение на БНБ се
изразява в бездействие от нейна страна да установи „неналичен депозит“, съгласно чл. 10, т. 1 от Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за
гарантиране на депозити /Директива 94/19/ЕО/, като се позовава на чл. 1, т. 3,
подточка i) от Директива 94/19/ЕО.
В чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО е
предвидено, че компетентните органи установяват неналични депозити колкото е
възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като
са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила
депозити, които са дължими и изискуеми.
В тази връзка следва да бъде съобразено Решение от
25.03.2021 г. по дело C-501/18 на СЕС, в което е прието, че член 7, параграф 6
от Директива 94/19/ЕО не дава основание да се счита, че вложителят в банка има
право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на
гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор
от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито
депозити са станали неналични /т. 60 от решението/.
Съобразно т. 95 от Решение от 25.03.2021 г. по дело
C-501/18 на СЕС, задача на националния съд е да провери, с оглед приложимото
българско законодателство, дали за процесния период БНБ е била органът,
компетентен да установи неналичността на депозитите съгласно член 1, точка 3,
подточка i) от Директива 94/19/ЕО.
В действащото до 14.08.2015 г. национално
законодателство няма изричен текст, който да определя БНБ като компетентен
орган – оправомощен да установява неналични депозити. Със Закона за изменение и
допълнение на ЗКИ /обн., ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г./
е приета нова ал. 2 на чл. 1 от ЗКИ, съгласно която БНБ е компетентен орган в
Република България за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4,
параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 26 юни 2013 г. Но едва с приемането на Закона за гарантиране на
влоговете в банките / обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015
г., в сила от 14.08.2015 г./ БНБ е определена като орган, компетентен да
установи неналичността на депозитите /чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗГВБ/. В същия
смисъл е и новосъздадената т. 7 от ал. 1 на чл. 36 от ЗКИ /обн.,
ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г./, съгласно която БНБ може да отнеме издадения
лиценз за извършване на банкова дейност, когато БНБ е взела решение за
установяване, че влоговете в банката са неналични, на основание чл. 20, ал. 1,
т. 2 от ЗГВБ.
От изложеното следва, че през процесния период на 2014
г. БНБ не е имала качеството на компетентен орган да установи неналичност на
депозитите в КТБ по смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО.
Този извод е в съответствие и със следните изрични произнасяния на СЕС с Решение
от 25.03.2021 г. по дело C-501/18: обстоятелството, че депозитите са неналични,
трябва се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да
бъде извеждано от други актове на националните органи, като например
поставянето под специален надзор на банка, чиито депозити са станали неналични
/т. 99/; националният съд не може да изхожда от предпоставката–противоречаща на
член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, така както тази разпоредба е
тълкувана от Съда – че решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор и
да преустанови изпълнението на задълженията й може да бъде приравнено на
установяване на неналичността на депозитите в КТБ /т. 100/; Препоръка
EBA/REC/2014/02 е невалидна, доколкото приравнява решението на БНБ да постави
КТБ под специален надзор и да преустанови изпълнението на задълженията й, на
установяване на неналичността на депозитите по смисъла на член 1, точка 3,
подточка i) от Директива 94/19 /т. 101/.
Липсват по делото доказателства за незаконосъобразно
бездействие на БНБ. Съгласно константната практика на Върховния административен
съд на Република България, незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203
от АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато не е изпълнено задължение за
фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт. С чл.
1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, на компетентните органи са
възложени не фактически, а правни задължения, доколкото предвиденото в нормата
установяване на неналични депозити може и следва да се осъществи чрез изричен
властнически акт. Неизпълнението на задължение за издаване на изричен
властнически акт, не представлява фактическо бездействие и съответно не е основание
за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Стартирането на процедурата по изплащане на гарантираните депозити следва да започне
въз основа на акт – изрично волеизявление, което изисква правно действие по
приемането му, но не и извършването на фактически действия.
Не са налице и доказателства за другите елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: липсват доказателства за настъпила
вреда за ищеца, както и доказателства за причинна връзка между твърдяното от
ищеца незаконосъобразно бездействие и твърдения вредоносен резултат.
В съответствие с чл. 119, ал. 5 от ЗКИ /редакция до
ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г./, за периода от поставяне на КТБ
под специален надзор до отнемане на лиценза й за извършване на банкова дейност,
от КТБ е начислявана лихва по депозитите и тази лихва е била изплатена при
изплащане на гарантираните влогове до гарантирания от закона размер - чл. 4,
ал. 2 от ЗГВБ /отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./. За процесния период: от *******, за който се претендира лихва,
ищецът е получавал доходи от вложените в КТБ средства. За този период ищецът не
само че не е претърпял вреди, а е получил договорените с банката лихви, тъй
като главниците по депозитите му са били олихвявани през периода на специален
надзор. Тези обстоятелства са установени от издаденото Удостоверение Изх. №
1035 от 04.06.2021 г. на КТБ – в несъстоятелност, в което се съдържат данни за начислените
от банката лихви по вложените от ищеца суми. Размерът на лихвите е установен и
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. В
посоченото удостоверение на КТБ– в несъстоятелност, е удостоверено, че в подлежащата
на изплащане сума в размер на ******лева са включени и начислените лихви към
06.11.2014 г. – датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова
дейност на КТБ, като са посочени конкретните размери на възнаградителните
лихви, начислени по сметките на ищеца за процесния период.
От действията на БНБ не може да последва пряко
изплащане на суми по гарантираните депозити. Преди да започне изплащане на
гарантираните депозити, ФГВБ и други лица следва да извършат редица
подготвителни действия, предвидени в ЗГВБ, включително приемане на решение от
ФГВБ за започване на изплащането. Изплащането на гарантираните депозити се
извършва от ФГВБ, който приема съответен акт за изплащане на гарантираните
депозити. Това обстоятелство прекъсва пряката причинна връзка между който и да
е акт, действие или бездействие на БНБ и получаването или неполучаването на
плащане от ФГВБ.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение за вреди– за заплащане на
сумата от *****лева, представляваща лихва за забавено плащане на сумата от ******лева,
представляващи г. р. на в. на ищеца в КТБ, за периода от *******, е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за обезщетение за вреди – за заплащане на
сумата от *******лева, представляваща разлика между размера на в. на ищеца в
КТБ и и. му г. д., съображенията на съда са следните:
С оглед заявената претенция, кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са:
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или
по повод изпълнение на административна дейност; вредоносен резултат; причинна
връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Ищецът твърди, че неправомерното поведение на БНБ се
изразява в неправомерни действия, нарушаващи приложими с директен ефект норми
на Общностното право, а при условията на алтернативност – неправомерно бездействие, изразяващо се в
неупражняване на ефективен банков надзор. Счита, че БНБ е действала в нарушение
на чл. 17 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и
на чл. 63 - чл. 65 и чл. 120 от ДФЕС, и чл. 24 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година. Твърди, че нарушенията
на Общностното право са в резултат на: прилагане с ретроактивно действие на административни мерки, изразяващи
се в изменение на възприети от банката правила и методики за обезценка и отнемане със задна дата на вече издадено
разрешение на КТБ, съгласно Заповед № БНБ- 43011 от 28.03.2014 г. на
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“; и взето решение за
отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ на основата на
документи, които не кореспондират с вътрешното национално право и
международното такова. Счита, че: отнемането на лиценза на КТБ е осъществено
при съобразяване с доклад за обезценка на активите на
КТБ от 20.10.2014 г., изготвен от „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД
и „Афа“ООД, който доклад БНБ в противоречие с
вътрешните и международни норми нарича „одиторски
доклад“; в изпълнение на задължителните предписания на БНБ от 31.07.2014 г.,
квесторите на КТБ са приели методика, съгласно която обезценката
на активи на КТБ отчита бъдещи загуби в кредитния портфейл на банката, което не
съответства на МСС 39, съгласно който на отчитане подлежат реално настъпилите
загуби, а не бъдещите такива; неправилно е била приета датата, към която следва
да се извършва тази обезценка – в изготвения от одиторите документ тази дата е 30.09.2014 г., а правилната
дата е 30.06.2014 г., тъй като към края на м. юни 2014 г. КТБ е действащо
предприятие; спрямо КТБ неоправдано е възприета и наложена най-тежката форма на
специален надзор, с което е допуснато неоправдано и непропорционално
ограничение на свободното движение на капитали; по време на квестурата и
особения надзор, осъществяван от БНБ, действията на квесторите и БНБ са насочени
не към оздравяване на банката, а към влошаване на нейното състояние.
По делото не са събрани доказателства в подкрепа на
гореизложените твърдения на ищеца. Липсват доказателства относно твърденията на
ищеца за прилагане с ретроактивно действие на
административни мерки, както и относно твърденията, че взетото решение за
отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ е на основата на
документи, които не кореспондират с вътрешното национално право и с
международното право. Наред с изложеното, решението за отнемане на лиценза за
извършване на банкова дейност на КТБ не е и не може да бъде предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в производството пред настоящата съдебна
инстанция. В тази връзка следва да се съобрази и практиката на Върховния
административен съд на Република България, който в поредица от влезли в сила
определения е приел, че за лица, вложители в КТБ, не е налице пряк и
непосредствен правен интерес от оспорване на Решение № 138 от 06.11.2014 г. на
УС на БНБ, с което е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на КТБ.
Не са налице твърдените от ищеца действия, изразяващи
се в нарушения на приложими с директен ефект норми на Общностното
право. От цитираните от ищеца разпоредби от Хартата на
основните права на Европейския съюз, ДФЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, не могат
да се извлекат конкретни задължения на БНБ, за неизпълнение на които да е
възможно да се ангажира отговорността на БНБ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следва
да се съобрази и обстоятелството, че КТБ е поставена под специален надзор с
решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г., която дата е определена и за начална
дата на неплатежоспособността на КТБ с Решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.
дело № 2216 / 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
С поставянето на КТБ под специален надзор са предприети мерки за временно
преустановяване на плащанията, които мерки, съобразно приетото в Решение от
25.03.2021 г. по дело C-501/18 на СЕС /т. 108/ имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на
кредитната институция и отговарят на призната от Съюза цел от общ интерес.
Според цитираното решение на СЕС, правото на собственост, гарантирано в член
17, параграф 1 от Хартата, не е абсолютно и упражняването му може да бъде предмет
на определени ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата, при
спазване на принципа на пропорционалност /т. 107/.
Действията на БНБ не са в нарушение и на чл. 1 от
Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
в който е предвидено, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да
се ползва от своята собственост, като никой не може да бъде лишен от своята
собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право. Правата върху собствеността
не са абсолютни и следва да бъдат съобразени с обществения интерес. Съгласно
ал. 2 на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията, държавите имат правото да
въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяване на
контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.
Следователно, правото на собственост се осъществява съгласно и само в рамките
на установените в правната система на съответната държава граници, което би
могло да включва и съответен административен ред и временни ограничения,
обосновани с обществен интерес. В тази връзка следва да се приеме, че
временните ограничения върху ползването на депозитите на ищеца са предприети в
защита стабилността на банковата система и в съответствие с общия интерес.
Липсват доказателства и за неправомерно
бездействие на БНБ. Ищецът твърди, че са
му причинени вреди в резултат от бездействие на БНБ да упражни ефективен банков
надзор. Следователно, твърденията на ищеца са за правно бездействие –
неупражняване на законови надзорни правомощия на БНБ, което е различно от
фактическото бездействие и не може да бъде основание за обезщетяване по реда на
чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Не са налице и доказателства за причинени на ищеца
вреди. За ищеца не са настъпили имуществени вреди. Исковата сума в размер на *******лева,
представляваща разлика между размера на в. на ищеца в КТБ и и. му г. д., е
включена в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от ЗБН на приетите от синдика на КТБ
/н/ вземания, по които не са направени възражения, от което следва, че ищецът
продължава да бъде кредитор на КТБ /н/ за посочената сума. В качеството си на
кредитор, включен в списъка на кредиторите на КТБ /н/ с приети вземания,
ищецът има правото да се удовлетвори от
изплащаните суми от осребряването на масата на несъстоятелността на КТБ, което
вече е започнало. От представените по делото частични сметки за разпределение
на налични суми между кредиторите на КТБ /н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1
от ЗБН, обявени в търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата
на дружеството, е видно, че ищецът е включен в четири такива частични сметки с
разпределени суми. Наред с изложеното, БНБ не е участник в производството по
несъстоятелност на КТБ и не би могла да носи отговорност за размерите, в които
ще бъде изплатено вземането на ищеца като кредитор на КТБ /н/. След като ищецът
продължава да бъде кредитор на КТБ /н/, на същия не са причинени вреди.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение за вреди– за заплащане на сумата от *******лева, представляваща
разлика между размера на в. на ищеца в КТБ и и. му г. д., е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. 1 от ЗОДОВ,
ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. С § 5, т. 2 от ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ,
бр. 94 от 29.11.2019 г./ е създадена нова ал. 4 на чл. 10 от ЗОДОВ, съобразно
която съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска. В § 6, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./
е предвидено, че новата алинея 4 на чл. 10 от ЗОДОВ се прилага по делата,
образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Настоящото
производство е заварено – образувано е по искова молба, подадена чрез изпращане
по пощенски куриер на 04.12.2017 г., поради което след влизане в сила на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ, въпросът дължи ли ищецът Д. разноски за адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, се явява „неуреден
въпрос“ по смисъла на § 1 от ЗР на ЗОДОВ и по силата на тази препращаща
разпоредба, приложение по настоящото дело следва да намери нормата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба на ГПК, ответникът има право на
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. В гореизложения смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 2 от
20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В мотивите на това определение е възприето
изрично, че промените, приети със ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ,
бр. 94 от 29.11.2019 г./, следва да се прилагат не само по отношение на
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, но същото следва
да бъде разрешението и по отношение на заварените дела, с оглед вече изразената
воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно
третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време. По
изложените съображения, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 2 720 лева, от които: 2 520 лева– договорено и
платено адвокатско възнаграждение, и 200 лева – внесен депозит за вещо лице.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.М.Д. с ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, против Българска народна банка, за заплащане на обезщетение за
вреди в размер на сумата от *****лева, представляваща лихва за забавено плащане
на сумата от ******лева, представляващи г. р. на в. на Д.М.Д. в „К. т.б.“ АД,
за периода от *******
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.М.Д. с ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, против Българска народна банка, за заплащане на обезщетение за
вреди в размер на сумата от *******лева, представляваща разлика между размера
на в. на Д.М.Д. в „К. т.б.“ АД и и. му г. д..
ОСЪЖДА Д.М.Д. с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: ***, да заплати на Българска народна банка сумата от 2 720
/две хиляди седемстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: