№ 1484
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501576 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, като срещу решение № 1330 от
09.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 5284 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Варна, дванадесети състав, са постъпили следните жалби:
1/ от М. Б. М. против решението в частта, с която е отхвърлен
предявения от него срещу Д. М. М., действаща чрез законния си представител
и нейна майка Р. С. К., иск за изменение на определената с решение № 204 от
17.10.2014 г., постановено по к.гр.д.№ 2664/2014 г. на III ГО на ВКС,
издръжка в размер на 450 лева чрез нейното намаляване на 170 лева, считано
от подаване на исковата молба /13.04.2021 г./ до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, на основание член 150 от СК, както и е
осъден М. Б. М. да заплати на Д. М. М., действаща чрез законния си
представител и нейна майка Р. С. К., сумата от 400 лева разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция;
2/ от Д. М. М., действаща със съгласието на майка Р. С. К., против
решението в частта, с която е отхвърлил предявения от Д. М. М., действаща
1
чрез законния си представител и нейна майка Р. С. К., срещу М. Б. М. иск за
изменение на определената с решение № 204 от 17.10.2014 г., постановено по
к.гр.д.№ 2664/2014 г. на IIIГО на ВКС, издръжка за разликата над 450 лева до
600 лева, считано от подаване на исковата молба /28.06.2021 г./ до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание член 150
от СК.
Във въззивната жалба на М. се излага, че решението не
незаконосъобразно и необосновано, тъй катох установените обстоятелства
относно здравословното състояние на детето не обуславят необходимостта от
специфични грижи за него. Същио така набляга, че не е установен конкретен
размер на разходите за Д., съобразно което да се извърши разпределение на
разходите, дължими от всеки един родител. Твърди се, че бащата е
безработен и разчита единствено на временна трудова заетост и заеми, че
жилището, което обитават майката и детето е общо на родителите, но след
раздялата М. им го е предоставил безвъзмездно за ползване. Отделно от това
намира за нецелесъобразно майката да обременява бюджета си със солиден
банков кредит. Не е отчетен и фактът, че бащата има проблеми със здравето,
поради което му е препоръчано да не упражнява тежък физически труд.
Поради изложеното намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено и да се постанови ново, като месечната издръжка за детето бъде
намалена на 180 лева.
Във въззивната жалба на М. се сочи, че решението в частта, която се
обжалва, е неправилно и необосновано. Твърди се, че районният съд не е
изложил мотиви, обусляващи конкретните нужди на детето в аспект
установените му заболявания, респективно специалните му потребности в
резултат на влошено здравословно състояние и представляващи
обстоятелства, които са от значение за спорното правоотношение. Излага се,
че от определяне на предходния размер на месечната издръжка са излинали
осем години, през което време не само са нарастнали нуждите на детето и са
се изменили социално-икономическите условия, но и на детето са открити
нови заболявания. Иска се да бъде отменено решението в атакуваната му част
и да се постанови ново, с което искът за увеличение на издръжката да бъде
уважен в предявения размер.
Срещу всяка от въззивните жалби е постъпил отговор от насрещната
страна, с който съответната жалба се оспорва.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че считано от 28.05.2020 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено и същият не реализира доходи, тъй
като е изтекъл и срокът, в който има право на обезщетение за безработица.
Излага, че към момента на определяне на първоначалната издръжка детето е
имало специфични нужди, който към настоящия момент са отпаднали
вследствие на множеството извършени хирургически интервенции по
отношение на последното. Излага, че следва да се вземе предвид, че майката
и детето живеят в общ на родителите апартамент, но бащата не се е
възползвал от правото да иска наемна цена за ползване на половината си, за
да не генерира финансова изгода на сметка на дъщеря си.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че не реализира доходи и
че са отпаднали специфичните нужди на детето. Предявен е насрещен иск за
изменение на определената с решение № 204 от 17.10.2014 г., постановено по
к.гр.д. № 2664/2014 г. на III ГО на ВКС, издръжка в размер на 450 лева чрез
нейното увеличаване на 600 лева, считано от подаване на исковата молба
/28.06.2021 г./ до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание член 150 от СК. Твърди се, че след постановяване
на решението на ВКС, с което е определена първоначалната издръжка на
детето, здравословното състояние на същото се е влошило. Поддържа се, че в
периода от 02.06.2015 г. до 22.04.2021 г. детето множество пъти е постъпвало
в болница, вследствие влошено здравословно състояние, както следва: на
20.07.2015 г. с диагноза „атипична лицева болка“, на 06.07.2016 г. с диагноза
„синдром на дразнимо черво без диария, нецелиакична глутенова
непоносимост, състояние след операция по повод на болест на Хиршпрунг“,
на 19.12.2016 г. с диагноза „синдром на дразнимо черво без диария, субилеус,
3
състояние след операция по повод на болест на Хиршпрунг“, на 04.12.2018 г.
с диагноза „диагностика и лечение на заболявания на хепатобилпарната
система, панкреаса и перитериума, дискинезия на жлъчен мехур, субилеус,
състояние след оперативна интервенция по повод на болест на Хиршпрунг“,
на 02.11.2020 г. с диагноза „синдром на дразнимо черво с диария, състояние
след операция по повод на болест на Хиршпрунг“, на 22.04.2021 г. с диагноза
„синдром на дразнимо черво с диария, състояние след оперативна
интервенция по повод на болест на Хиршпрунг“. Сочи се, че отделно от
специфичните нужди към настоящия момент детето е в осми клас в средно
училище с чуждо езиково обучение „А.С.П.“ – Варна и има нужда от
ежегодното закупуване на учебни пособия на стойност 307,58 лева. Твърди се,
че майката изплаща задължения по множество кредити в качеството си на
кредитополучател и на съдлъжник, а месечните доходи, които реализира от
трудово правоотношение са в размер на 1 318,10 лева брутно възнаграждение.
Сочи се, че бащата, макар да е безработен, е в работоспособна възраст, със
средно специално образование в областа на корабостроенето и
корабоплаването, не е възпрепятстван поради заболяване или друга обективна
причина да полага труд, същият може да реализира доходи поне в размер на
средната за страната работна заплата, като притежава, както следва: моторно
превозно средство „БМВ 525Д"; недвижимо имущество обактивирано в
нотариален акт /НА/ № 156, том IV, peг.№ 8123, дело № 762/1999 г., като
алеаторното задължение от гледане и издръжка е отпаднало поради смърт на
праводателя; НА № 157, том IV, peг.№ 8124, дело № 762/1999 г.; НА № 169,
том II, peг.№ 3943, дело № 210/2003 г. на нотариус с номер в НК № 192.
Същият няма задължения по изплащане на кредити, заеми, наеми и издръжка
спрямо други низходящи и/или възходящи лица. Предвид обстоятелството, че
от определяне на първоначалната издръжка са изминали седем години,
ответницата счита, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на член 150 от СК, поради което иска увеличаване на издръжката в
заявените размери.
В законоустановения срок ищецът е подал отговор по насрещната молба,
в който е застъпено становище за нейната неоснователност. Сочи се, че
посещенията в болнични заведения от детето и предписаните медикаменти и
физиотерапия са поети от здравна каса. Оспорва се твърдението, че в
здравословното състояние на детето са настъпили такива изменения,
4
обуславящи увеличение на издръжката. Оспорва се твърдяния от ответницата
размер на училищните пособия на детето, като се сочи, че от представения
документ „Протокол учебници 2020/2021 г.“ не може да бъде установен
точния размер на всеки от учебниците. Сочи се, че поради здравословното
състояние на детето то получава пенсия. Твърди се, че част от задълженията,
поети от майката към банки под формата на „овърдрафт“ и кредитна карта, не
представляват банков кредит, като се сочи, че въз основа на единия от
посочените от ответницата договори за кредит, същата е придобила
недвижим имот. В тази връзка се излага, че семейното жилище след развода е
предоставено за ползване на майката и бащата не е претендирал наем за
ползването му. Оспорва се, че получените от банковите кредити средства са
разходвани изразходвани в полза на детето. Оспорва се твърдението на
ответницата, че ищецът разполага с доходоносно имущество, като се сочи, че
единият от собствените му имоти използва за живеене, а другия е предоставен
за ползване на ответницата. Поддържа се, че ищецът издържа и други лица с
увреждания – баща му, който е с 50 % степен на увреждане, и майка му, която
е с 70 % степен на увреждане, и сестра му, която е с 80 % степен на
увреждане.
Страните не спорят по следните факти, които се установяват и от
събраните по делото доказателства:
1/ Че са родители на детето Д. М. М., родена на 12.10.2006 г.;
2/ Че Д. е ученичка в осми клас в *** – към настоящия момент в девети
клас;
3/ Че родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката и местоживеенето му е определено при нея.
Видно от решение № 204 от 17.10.2014 г., постановено по гр.д.№
2664/2014 г. по описа на ВКС - III ГО, с което е отменено въззивно решение
№ 2487 от 28.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 2620/2013 г. по описа на ВОС,
с което е отменено решение от 17.04.2013 г., постановено по гр.д.№
10852/2011 г. по описа на РС-Варна, в частта за издръжката е постановено М.
Б. М. да заплаща на дъщеря си Д. М. месечна издръжка в размер на 450 лева,
считано от 15.01.2013 г. на всяко първо число на месеца, до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
5
законната лихва от 15.06.2012 г.
От представено разпореждане на ТП на НОИ - Варна от 23.06.2020 г. се
установява, че на последния е отпуснато парично обезщетение за безработица
в размер на 74,29 лева дневно за периода от 08.05.2020 г. до 27.03.2021 г.
От представена служебна бележка от последния работодател на ищеца за
“МТГ-Делфин“ АД се установява, че за периода от месец декември 2014 г. –
месец август 2016 г. от трудовото възнагржадение на ищеца са правени
удръжки във връзка с изп.д.№ 7287/2014 г. в размер на определената
издръжка, а от представвени платежни нареждания се установява, че ищецът
е заплащал издръжка и за периода от месец август 2020 г. до месец януари
2021 г.
От представен трудов договор от 11.02.2021 г. се установява, че Р. К. е
била трудово заета в „ОББ“ АД с основано месечно трудово възнаграждение
от 1 318,10 лева. В хода на производството пред първата инстанция това
трудово правоотношние е било прекратено и същата е останала без работа. От
представено разпореждане на ТП на НОИ - Варна от 06.08.2021 г. се
установява, че на Р. К. е определено парично обезщетение за безработица в
размер на 64,59 лева на ден за периода от 02.08.2021 г. - 27.02.2022 г.
От представен по делото НА, в който е обективиран договор за покупка
на недвижим имот се установява, че Р. К. и М. М. са придобили през 2003 г.
апартамент в ***, за който няма спор, че се обитава от майката и детето.
От представен НА нотариален акт за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане се установява, че М. С. А. е прехвърлил на внука си М. Б.
М. 4/6 идеални части от правото на собственост върху етаж втори от сграда
на *** в град Варна.
От удостовеР.е, издадено от ОД на МВР - Варна се установява, че на
името на М. М. е регситриран един лек автомобил – „БМВ 525 Д“, рег.№
****, по отношение на който е наложен запор по изп.д.№ 7287/2014 г. от
01.06.2021 г.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК за детето Д. М.,
видно от което на същото е определена оценка на работоспособността – 50%
без чужда помощ със срок на определения процент до 01.05.2022 г. Като
водеща диагноза е посочено „паралитичен илеус и непроходимост на червата
без херния“. Представени са девет броя епикризи във връзка с диагноза
„синдром на раздразненото черво и болест на Хиршпрунг“, относими за
6
хоспитализации на Д. през месец юни 2015 г., месец юли 2015 г., месец юли
2016 г., месец декември 2016 г., месец декември 2018 г., месец ноември 2020
г., месец април 2021 г. и месец ноември 2021 г. От същите се установява, че Д.
е диагностицирана акто дете с болест на Хиршпрунг и страда от последващи
усложнения, извършена й е операция поради срастване на тъкните черва и е
поставена илеостома.
От представен амбулаторен лист от 28.09.2018 г. се установява, че месец
преди тази дата Д. е получила травма в областта на палеца на лявото стъпало,
наложила имобилизация на крайника с ортеза.
От представен амбулаторен лист от 08.10.2018 г. се установява, че Д. е
пострадала от навяхване и разтягане на ставите на ниво пръсти, поради
травма от 27.09.2018 г. в пръст на лявата ръка, довело до ограничен обем на
движенията и имобилизация на крайника с ортеза.
Представен е амбулаторен лист от преглед при очен лекар от 28.01.2021
г., от който се установява, че Д. е диагностицирана на миопия /късогледство/
и е предписана корекция с очила. Представени са фактури и фискални бонове
за закупуване на диаптрични рамки и очила през месец януари 2021 г. и месец
октомври 2021 г.
Представен е амбулаторен лист от 24.03.2021 г. за установен при Д.
хроничен максилатен синуит, като е предписана терапия с медикаменти.
От представена фактура и фискален бон от м.01.2021 г. се установява, че
на Д. е извършен тест за хранителна непоносимост към 216 храни на стойност
от 700 лева, която сума е заплатена.
По делото са представени рецепти за медикаменти и фискални бонове за
закупуването на такива.
От Р. К. е представено удостовеР.е от 16.06.2021 г. от „Банка ДСК“ АД,
видно от което тя е длъжник по сключени от нея жилищен кредит в размер на
100 000 лева, кредит-овърдрафт в разрешен лимит от 3 000 лева по договор за
една година и кредитна карта с лимит 1 000 лева по договор за една година.
Представен е договор за текущо потребление от 22.06.2012 г. за срок от 10
години и месечна вноска от 24,39 лева, договор за текущо потребление от
10.08.2012 г. за срок от 10 години и месечна вноска от 105,50 лева; договор за
овърдрафт по разплащателна сметка от месец януари 2004 г.
Към отговора на насрещния иск са представени три броя експертни
решения, от които се установява, че майката, бащата и сестрата на ответника
7
М. страдат от заболявания, обуславящи трайно намалена работоспособност.
В първото по делото заседание от ищцата по насрещния иск са
представени медицински документи касаещи заболяване на нейната майка.
В производството е изготвен социален доклад, от който се установява, че
детето се отглежда от майката, не се осъществява режим на лични отношения
между детето и бащата, не е осъществена среща с Д., тъй като към момента на
изготвянето на доклада през месец ноември 2021 г. детето е било в болница.
Сочи се, че основните грижи за детето се полагат от майката, като поради
хроничното заболяване детето периодично постъпва в болница, майката е
споделила, че то приема медикамент /салофакт/ на стойност от около 100 лева
месечно и отделно „Синкванон“ и „Дулкософт“ на стойност около 130 лева
месечно, както и че детето е на безлактозна и безглутенова диета, поради
поставената му диагноза. Към момента на проучването майката е посочила, че
е безработна и до месец януари 2022 г. ще получава обезщетение за
безработица. Майката получава помощи по член 8д от ЗСПД в размер на 350
лева. От представени служебни бележки се установява, че Д. е посещавала в
периода от 07.10.2017 г. - 26.05.2018 г. школа за чуждоезиково обучение в
учебен център „Инфо България“ със сума за обучение 272 лева; школа по
български език и литература за подготовка на национално външно оценяване
след седми клас в периода от месец септември 2019 г. – месец юни 2020 г.,
като е платена такса в размер на 680 лева; подготвителен курс по математика
за учебната 2019/2020 г. и е заплатена такса от 900 лева.
От ищеца е представена епикриза за болничен престой от три дни в
периода от 12.12.2021 г. - 15.12.2021 г. с двустранно активно кървене от
носните ходове, за овладяването на което е извършена тампонада, изписана е
и терапия за дома.
В хода на производството са разпитани двама свидетели – по един на
всяка от страните. От показанията на свидетеля Б. С. /баща на ищеца/ се
установява, че М. е безработен и среща трудности да си намери работа, като
сочи, че няколко пъти е започвал работа, но се е отказвал, тъй като не му
харесва работата. Излага, че взема пари назаем от приятели. Според него
високото кръвно, от което страда сина му, му пречи да работи тежка работа.
От показанията на свидетелката М. Н. /първа братовчедка на бащата на ищеца
по насрещния иск/ се установява, че знае, че детето от едногодишна възраст
страда от заболяване на дебелото черво и е оперирано шест пъти. Сочи, че
8
детето често постъпва в болница и приема антибиотици, налага се всеки ден
да пие пробиотици и спазва хранителен режим. Излага се, че само едно от
лекарствата, които и тя се е случвало да купува, струва 50 лева. Разказва, че
детето има късогледство и дерматит, последният развит вследствие на приема
на антобиотици. Сочи, че майката изпитва финансови затруднения и знае, че
има кредити, както и се е случвало да взема заеми от нея.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че Д. многократно е оперирана по повод
болест на Хиршпрунг, след което се оформя синдром на раздразненото черво,
хранителни непоносимости, дискинезия на жлъчния мехур, бактериален
свръхрастеж и в последните две години – дебелочревни дивертикули,
дивертикулит /изтънена стена на дебелото черво/ и възпаление на червата.
Към момента водещото заболяване е дивертикулитът – болки, редуване на
запек и диария, повръщане,високи стойности на калпротектина, нужда от
хиспитализация и домашно лечение с множество медикаменти. Вещото лице
е посочило, че следва да се приемат „Салофалк“, редуване на слабителни със
запичащи медикаменти, пробиотици, антибиотици, ензими, витамини, да се
извършва често излседване на калпротектина и наличие на хранителни
алергии. В открито съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице
уточнява, че медикаментите, получавани в болницата са безплатни, защото са
по клинични пътеки, а тези за амбулаторно лечение се поемат от родителите.
Сочи се, че пробиотици следва да се приемат непрестанно, уточнено е, че
лекарството „Салофалк“ също трябва да се приема постоянно и е на стойност
от 50-80 лева на опаковка, като месечно са необходими две опаковки.
Посочило е, че в последните три години е налице промяна в състоянието –
периодично влошаване, поява на нови симптоми, дивертикулитът е хронично,
дълготрайно и мъчително заболяване, което може да се усложни в
хирургично вмешателство. Сочи се, че занапред ходът на заболяването ще
продължи, ще се наблюдават периоди на подобР.е и влошаване, но няма да се
достигне до пълно излекуване. Излага, че може да се достигне до резекция на
дебело черво, ще има нужда от антибиотични курсове, изследване на
калпротектина, на хранителните непоносимости и чести хоспитализации.
Пред въззивната инстанция са представени от страна на Д. М. епикриза
от УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ –
Пловдив, пет броя амбулаторни листи - всички за престой в болница и
9
извършени прегледи след постановяване на първоинстаионното решение -,
както и писмени доказателства за закупени лекарства, учебници и дрехи за
нея и за извършени медицински изследвания.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ищецът мотивира искането
си за намаление на присъдената издръжка с твърдения, че не генерира
никакви доходи; че детето вече не страда от заболяването, което е имала; че
майката и детето ползват общото на родителите жилище.
От определяне на първоначалната издръжка са изминали осем години,
през който период потребностите на детето трайно са нараснали – същото се
нуждае от повече парични средства за облекло, храна, както и за обучение,
доколкото вече е ученичка в гимназиален курс. Освен обичайните разходи за
храна и облекло, предвид възрастта на детето следва да бъдат отделяни
повече средства за нормалното му интелектуално и социално развитие.
Основното в настоящия случай са твърдените изключителни нужди на
детето по смисъла на член 143, алинея 4 от СК. От събраните по делото в
двете инстанции доказателства безспорно се установява, че детето страда от
хронично заболяване „болест на Хиршпрунг“, изразяващо се в засягане на
нормалата дейност на дебелото черво поради загуба на нервни клетки в част
или цялото дебело черво. Заболяването е установено в ранна детска възраст и
е довело до множество хирургични интервенции и многократни болнични
престои; свързано е с периодични влошавания, които изискват медицинско
лечение в болница, както и с постоянно домашно лечение. От експертизата е
видно, че Д. постоянно следва да приема специално лекарство – преди
„Салофалк“, сега „Пентаса“, както и пробиотици. За да бъде поддържано
нормално за детето здравословно състояние, ключово значение има
спазването на определен хранителен режим, доколкото затруднената функция
на червото обуславя развитието на непоносимост към различни храни. Така
установеното обуславя необходимостта от специфични грижи за детето, които
се полагат от майката, доколкото от приетия по делото социален доклад се
установява, че тя полага всички необходими грижи, а между бащата и детето
не се осъществява режим на личен контакт, както и наличието на
допълнителни значителни разходи за закупуване на всички необходими
медикаменти и осигуряване на специална храна - безглутенов режим.
10
Установено е какви са разходите месечно за необходимите медикаменти
„Салофакт“ или „Пентаса“ /стойността на една опаковка е 60 лева, а месечно
са необходими две опаковки, тоест 120 лева/, за пробиотик /около 40 лева
месечно/, както и за други медикаменти /антибиотици, витамини и други,
специфични за заболяването/ или хранителни тестове, тоест минимум 200
лева месечно. Освен това се налага и закупуването на специфична храна,
която е общоизвестно, че е по-скъпа от съдържащата глутен, което означава
поне още 100 лева над обичайните разходи. Тези специфични нужди от една
страна не представляват нови обстоятелства, които да обуславят изменение на
издръжката, тъй като детето страда от това заболяване от ранна детска
възраст и този факт е бил отчетен при определяне на издръжката от съда през
2014 г., но съдът следва да вземе предвид развитието на заболяването и
констатираните нови обстоятелства във връзка с това заболяване. Разноските,
които се правят във връзка с болестта на Хиршпрунг имат постоянен, а не
инцидентен характер и, което е по-важно според заключението на вещото
лице, трябва да се спазва стриктно режима, за да се увеличат по времетраене
периодите на подобР.е, доколкото не е възможно да се постигне пълно
излекуване и се редуват периоди на подобР.е и на влошаване.
При определяне на размера на издръжката, който да задоволи нуждите на
детето, съдът следва да вземе предвид освен изменението на обстоятелствата,
така и възможностите на дължащия издръжката родител, която възможност е
обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да
се грижи. Също така следва да се има предвид, че задължението за даване на
издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите
на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага непосредствените
грижи за детето.
Няма спор, че ищецът е безработен от месец май 2020 г., няма данни да
извършва някаква стопанска дейност или да има имущество, от което да се
издържа. По делото са събрани доказателства чрез разпит на бащата на
ищеца, че М. е започвал няколко пъти нова работа, но по своя инициатива е
напускал, „защото не му харесва работата“. Свидетелят С. излага, че синът му
не може да извършва тежка физическа работа, поради проблеми с кръвното.
По делото обаче тези твърдения на ищеца за невъзможността да упражнява
11
тежък физически труд поради здравословни причини се подкрепят само от
показанията на неговия баща, които съдът цени при условията на член 172 от
ГПК. Не са събрани никакви доказателства, които да установяват, че ищецът
има здравословни проблеми с характер да обусловят ограничение на
трудовата дейност, която той може да изпълнява. Представената от него
епикриза, касае болнично лечение в края на 2021 г. за кръвотечение от носа с
неизяснена причина и не може да бъде прието като доказателство за наличие
на тежко или хронично заболяване. Установено е, че М. има квалификация в
областта на корабните ремонти, поради което съдът приема, че той притежава
знания и умения, които да му позволят да полага възмезден труд срещу
възнаграждение в размер на поне средната за град Варна заплата от 1 600 лева
/по данни на НСИ за месец септември 2022 г. средната заплата за град Варна е
в размер на 1 625 лева/.
Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството, че детето и майка
му живеят в съсобствен между родителите на Д. недвижим имот. Дали
ищецът е упражнил правото си да претендира обезщетение от Р. К. за
ползването от нейната страна на собствената му част от съсобствния между
двамата апартамент, би било предмет на друго правоотношение между тях,
което не влияе на безусловното задължение на М. за заплащане на издръжка в
полза на непълнолетното му дете. Или казано с други думи – неплащането на
обезщетение за ползване на недвижим имот на М. от страна на К. не може да
бъде компенсирано чрез неплащане на издръжка от негова страна на детето.
Изложеното обуславя извод за отхвърляне на иска за намаляване на вече
определената издръжка, дължима от бащата на детето Д..
Както това, че бащата е останал без работа и не реализира доходи не е
основание да бъде намалена издръжката, така и фактът, че майката е
безработна не е причина тя да бъде увеличена. Видно от представените
писмени доказателства К. е квалифициран кадър в областта на банковото дело
и също следва да може да реализира доход около средния за страната. И
двамата родителите притежават квалифицикация и следва да положат
достатъчни усилия, за да се ангажират трудово. Доводите, изложени от
майката, че плаща няколко кредита са неоснователни не могат да обосноват
по-висок размер на месечната издръжка. В тази връзка съдът съобразява
трайната съдебна практика, според която, при определяне издръжката на
ненавършили пълнолетие деца разходите, които някой от родителите прави за
12
своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия,
включително чрез кредит от банкова институция, не следва да се приспадат
от общия му доход.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство
за третото тримесечие на 2022 г. е средно в размер на 2 239,01 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно
лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства и други разходи, влог и дадени и получени
в заем суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на
1 592,10 лева или месечно по 530,70 лева. Отчитайки, че това са средства за
покриване на базисни потребности, а дете на 16 години има нужда от
средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични
средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за Д. е в размер
на поне 650 лева месечно. В този размер на издръжката се включват
разходите за лечение на обичайните за всяко дете заболявания, включително
зъболечение, както и необходимостта за закупуване на диоптрични очила,
която е установена в конкретния случай. По делото са представени
доказателства за заплащане на курсове по чужд език, български език и
литература и математика, които са за конкретен минал период, но не са
представени доказателства към настоящия момент детето да посещава
извънкласни платени занимания. Към сумата от 650 лева следва да се прибави
и сумата от 300 лева, за която съдът достигна до извод, че е размерът на
специфичните разходи, породени от хроничното заболяване на Д., тоест
общия необходим месечен размер на издръжката е в размер на 950 лева. От
тази сума следва да се приспаднат помощите, получавани от майката, в
размер на 350 лева по член 8д от ЗСПД, за които данни се съдържат в
социалния доклад. Родителите следва да поемат издръжката на детето в
размер на 600 лева. Определеният общ размер на необходимата издръжка
следва да бъде разпределен между двамата родители съобразно техните
възможности и кой осъществява непосредствените грижи за детето. С оглед
констатациите в социалния доклад, че бащата няма контакт с детето и не
подпомага майката в никоя от обичайните дейности, включително и в
специфичните грижи за детето, обусловени от честите му болнични престои,
то бащата следва да заплаща издръжка в размер на 450 лева, тоест
13
неоснователен се явява и предявеният иск за увеличение на издръжката.
По разноските
Тъй като и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, то
претенциите за присъждане на разноски, направени от всяка от страните,
следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1330 от 09.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 5284 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 2,
предложение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14