РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. Стара Загора, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530101204 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от
КЗ.
Ищецът И. А. Т. твърди в исковата си молба, че на 06.08.2021г. настъпило ПТП
между управлявания от ищеца лек автомобил Мерцедес С500, с peг. № СВ .... СК и
управлявания от Р. Г. .... лек автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ .... АР. Вина за настъпване
на събитието имал Р. Г. ...., водач на лек автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ .... АР, който
при управление на автомобила в гр. Стара Загора, по ул. Промишлена, до ВМ Петролиум,
при извършване на маневра завой на ляво, не пропуска управлявания от ищеца лек
автомобил и отнема предимството му, като настъпва удар между двата автомобила. Към
момента на настъпване на събитието, отговорността на виновния водач Р. .... е застрахована
в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с полица №BG/30/120003498312, валидна до
22.12.2021г.
От събитието били причинени значителни телесни повреди ищеца, вследствие на
които същият търпи значителни неимуществени вреди. Заявява, че веднага след инцидента е
прегледан в спешено отделение. След извършените медицински прегледи е установено, че е
получил множество порезни рани на лявата ръка и длан, умерено кървящи, с дефект на
кожата и загрозяване. Поради получените телесни увреждания, не е можел да извършва
трудова дейност и бил временно неработоспособен за периода от 09.08.2021г. до
22.08.2021г. През този период не е можел да изпълнява служебните си задължения. Освен
това изпитвал и затруднения при обслужване на домакинството си и отглеждането на
1
малките си деца, което силно го потискало. Ищецът сочи, че е левичар, което допълнително
затруднило ежедневните му дейности.
Като последица от пътно-транспортното произшествие, започнал да страда и от
безсъние, постоянно си припомнял инцидента и изпитвал страх, страдал и от нарушен сън.
И към момента на депозиране на настоящата искова молба, все още изпитвал неприятно
усещане, когато му се налагало да шофира, да пресича. Когато погледнел ръката си, върху
която стоят грубите белези, който ще останат за цял живот, постоянно се сещал за
инцидента.
Ищецът сочи, че в качеството си на пострадал от ПТП, на 22.10.2021г. предявил
застрахователна претенция пред „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, като е образувана
преписка по щета № 0801-006204/2021-01. Въз основа на подадената молба, му било
изплатено изключително занижено обезщетение в размер на едва 650,00 лв. На 03.12.2012 г.
депозирал молба за преразглеждане на размера на изплатеното обезщетение, но с писмо изх.
№150/10.01.2022г., дружеството ответник отказало да изплати допълнително обезщетение.
Счита, че така изплатеното обезщетение, не съответства на действително
претърпените неимуществени вреди. Същото е изключително занижено и не е съобразено с
интензивността на претърпените травми, продължителността на възстановителния процес,
преживеният стрес, както и с остатъчните загрозяващи белези, а и със съдебната практика,
при подобен вид увреждания. Белезите по ръката му са изключително груби. Освен това е
левичар и използва преимуществено лявата си ръка в ежедневните си дейности, при
подписване на документи, което му е създало допълнителен дискомфорт и ще му създава
такъв и за в бъдеще.
Счита, че справедливото обезщетение в конкретния случая, възлиза на сумата от 15
000 лева, от които към момента са му изплатени едва 650,00 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД да му заплати сумата в размер на 5000,00 лв., предявена като частичен иск от
общо дължимата сума в размер на 14 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени щети вследствие на настъпилото на 06.08.2021 г. застрахователно събитие,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София представя по делото
писмен отговор, в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер
и моли да бъде отхвърлен. Евентуално при основателност на иска оспорва неговия размер.
Оспорва твърденията, че в резултат от настъпването на процесното ПТП И. А. Т. е
претърпял описаните в исковата молба, като вид и характер телесни травми, като се
противопоставя на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на
уврежданията. Оспорва необоснованите твърдения, че вследствие от визираното
застрахователно събитие той е понесъл психически и/или душевни травми, както и стрес.
Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП по начина, по който се твърди в
2
исковата молба, че то се е реализирало. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП в гр.Стара
Загора, на 06.08.2021 г., към 13:10 ч., съгласно описаните в исковата молба механизъм,
участници и обстоятелства.
Оспорва изцяло истинността на отразените обстоятелства и констатациите,
обективирани в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.08.2021г.,
в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Неговата обвързваща материална
доказателствена сила в никакъв случай не се разпростира върху фактите, които
компетентният орган на МВР, съставил акта, не е възприел лично и пряко. Съгласно трайно
установената съдебна практика, а и предвид естеството на информацията в отделните графи
в образеца на полицейския протокол за ПТП, в обстоятелствената си част той няма
характера на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална
доказателствена сила. В посочената част протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР,
се третира като частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на
контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на
катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други
свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните
органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на
произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. В този смисъл е и
константната практиката на ВКС - Решение №90 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1751/2018 г.; Решение № 120 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2017 г. ; Решение №
71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г. Воден от горното счита, че
установяването на механизма на процесното ПТП, което е в процесуална тежест на
ищцовата страна, следва да бъде извършено в рамките на настоящото гражданско
производство, при спазване на принципа на непосредственост, както и въз основа на
изследването в тяхната съвкупност на всички релевантни писмени и гласни доказателства,
приобщени в хода на делото. Липсват каквито и да било доказателства, ползващи се с
реална доказателствена стойност, които да са в подкрепа на твърденията на ищеца, касаещи
механизма на конкретното застрахователно събитие.
Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между посочените в исковата молба
телесни увреждания и негативни последици за И. А. Т., и настъпването на пътния инцидент
от 06.08.2021 г., в гр. Стара Загора. Не са налице каквито и да било медицински документи,
въз основа на които да се установява, че ищецът е претърпял действително травми.
Единствените документи, приложени към исковата молба, които от външна страна приличат
на медицински документи, са крайно нечетливи, поради което същите не са годни
доказателства за удостоверяване на твърденията на ищцовата страна. В тази връзка оспорва
твърдението, че ищецът е бил прегледан в Спешно отделение след реализиране на
събитието. Липсва приложен към исковата молба Фиш от Център за спешна медицинска
помощ, какъвто задължително се издава от пристигналия екип, от което следва, че г-н Т. не
се е нуждаел от спешна медицинска помощ. Воден от горното счита, че дори да се установи,
че той е претърпял описаните в исковата молба травми, то същите са вследствие от друго
3
събитие.
Категорично оспорва вината на водача на лек автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ ....
АР Р. Г. .... за настъпването на процесното ПТП, тъй като същата не е установена с влязъл в
сила съдебен акт по смисъла на чл.300 от ГПК и може само да се презюмира.
Категорично твърди, че Р. Г. .... в качеството си на водач на застрахованото в
ответното дружество МПС не е нарушил императивните норми на Закона за движението по
пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
застрахователно събитие, така както се твърди неоснователно и напълно необосновано в
исковата молба. От последното следва, че липсва основният елемент от фактическия състав
на деликта, а именно - противоправно поведение. Позовава се на Тълкувателно решение
№2/6.06.2012г. по тълк.д. №1/2010г. на ОСТК на ВКС, съгласно което прякото право на
пострадалия по чл.432, ал.1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск
на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. С други думи, претенция за обезщетение към
застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за
непозволено увреждане от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи
повече от дължимото от прекия причинител на деликта, а погасяването, респективно
невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото
притезание по чл.432 ал.1 КЗ. Поддържа, че техническата причина за настъпване на
процесното ПТП представлява единствено противоправното пътно поведение на водача на
лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С500“, с peг. № СВ....СК, който е извършил груби
нарушения на правилата на ЗДвП, включително и като е отнел предимството на водача .....
Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил, марка „Рено“, модел
„Еспейс“, с peг. № СТ....АР за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от
него, като в условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна на
ищеца и твърдя, че принос в значителна степен има самият той. И. А. Т., в качеството си на
водач на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С500“, с peг. № СВ....СК е извършил
нарушения на нормите на чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС без да го
контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно
е превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване
на процесното ПТП. Същият разполагал с техническата възможност да предотврати
реализирането на пътния инцидент, в случай че е управлявал автомобила си със скорост,
съобразена с конкретните пътни условия.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от И. А. Т., в
качеството му на водач на МПС, поради което при основателност на предявения иск, моли
да бъде намалено претендираното обезщетение за неимуществени вреди на това отделно
основание, предвид обективния принос от страна на ищеца. Сочи, че той не е направил дори
опит да спре движението на управлявания от него лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„С500“, с peг. № СВ....СК, като не е реагирал адекватно на възникналата опасност. Направил
е спасителна маневра вместо да предприеме екстремно спиране, или алтернативно, въобще
не е реагирал и не е натиснал спирачния педал.
4
В условията на евентуалност, на отделно основание, моли да бъде намалено
претендираното застрахователно обезщетение, като се отчетете приносът на ищеца, в
качеството му на водач на автомобил, който е нарушил правните норми, уредени в чл.15 ал.1
и чл.16 ал.1 от ЗДвП, като непосредствено преди удара със застрахованото при ответника
МПС не се е движил плътно в най-дясната част на своята пътна лента, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Воден от горното, настъпването на процесното събитие е
било технически непредотвратимо за водача Р. Г. ...., който обективно не е разполагал с
възможността да реагира, по начин по който безопасно да избегне сблъсъка, поради това, че
управляваният от ищеца лек автомобил, марка „Мерцедес“ вече се е намирал в опасната му
зона, когато първият е възприел за първи път възникването на опасността.
Оспорва твърденията, че в резултат от процесното ПТП ищецът е търпял болки,
физически страдания и нарушения на психическото здраве, въз основа на които е понесъл
неимуществени вреди. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като
се установи, че действително са претърпени такива вреди”. Участието в пътен инцидент
само по себе си не влече като автоматична последица пораждането на вредоносни
последици, предвид индивидуалните особености на характера и психиката на всеки отделен
правен субект. В условията на евентуалност, дори да се установи, че И. А. Т. е претърпял
телесна травма, моли да се съобрази, че се касае за лице на млада и активна възраст, без
данни за предхождащи здравословни проблеми.
В условията на евентуалност, ако се приеме за установено, че ищецът е получил
телесни увреждания от процесното ПТП, вследствие от които е претърпял неимуществени
вреди, прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ищеца, поради
неизползването на обезопасителен колан към момента на удара, в качеството му на водач на
МПС. Твърди, че евентуално получените от него телесни травми са причинени от
свободното движение на тялото му, дължащо се на липсата на правилно поставен и
задействан предпазен колан. Ако такъв в действителност е бил поставен и използван, тялото
на ищеца обективно не би се придвижило по инерция напред, респективно не би
реализирало контакт на ръката му с части от вътрешността на автомобила. Именно поради
тази причина категорично твърди, че той не би получил телесни увреждания в описаните в
исковата молба обем и интензивност, а при всички случаи те биха били значително по-леки,
ако изобщо се констатира, че би претърпял някакви травми.
В условията на евентуалност в случай, че предявения от И. А. Т. иск за обезщетение
за неимуществени вреди е основателен, то моли да бъде намален съответно неговия размер,
поради съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Счита, че ищецът не е оказал
необходимата грижа за възстановителния си процес, а напротив - неглижирал го е грубо.
Счита, че от приложените към исковата молба документи се доказва, че той не е провел
лечение, нито е прилагал медикаменти върху лявата си ръка. Счита, че ако ищецът беше
положил необходимата грижа за здравния си статус и бе предприел своевременно лечение,
евентуално настъпилите усложнения не биха се появили, а възстановителният процес би
5
приключил значително по-бързо. Оспорва категорично, като необосновано твърдението, че
вследствие от процесното събитие г-н Т. е получил груб белег. Следва да се има предвид, че
всяка травма, която не е на вътрешните органи, по естеството си причинява белег. В
процесния случай обаче напълно бланкетни са твърденията, че такъв ищецът ще има за цял
живот.
В условията на евентуалност счита, че претендираното от И. А. Т. обезщетение за
неимуществени вреди, е необосновано и прекомерно завишено по своя размер и не
кореспондира на критерия „справедливост“. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението при непозволено увреждане и не
следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване на пострадалото лице.
Подчертава, че както изрично ищецът признава в исковата си молба, ответното дружество е
заплатило на 22.11.2021г. по неговата банкова сметка сумата от 650,00 лв., като по този
начин справедливо е удовлетворило неговия интерес.
Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва върху претендираните суми,
по аргумент от неоснователността на главните искове.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове като
неоснователни и недоказани в тяхната цялост, а в случай, че ги намери за основателни, то
моли да не се уважават в пълния им претендиран размер, като се съобрази размера на
обезщетенията с приведените от ответника възражения за съпричиняване и за прекомерност.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на 06.08.2021г. в гр.Ст.Загора, на ул.Промишлена до КМ
Петролиум е възникнало ПТП между лек автомобил Мерцедес С500, с peг. № СВ .... СК с
водач И. А. Т. и лек автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ .... АР с водач Р. Г. ....; наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на МПС Рено Еспейс, с peг. № СТ .... АР с ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ” АД София - застрахователна полица №BG/30/120003498312, валидна до
22.12.2021г.; изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 650,00лв. на
22.11.2021г.
За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в
който относно причините за ПТП е посочено – „участник 1“ /лек автомобил Рено Еспейс, с
peг.№ СТ ..../ при извършване на маневра завой на ляво не пропуска насрещно движещият се
автомобил „участник 2“ /лек автомобил Мерцедес С500, с peг. № СВ .... СК/. В протокола е
отразено, че на „участник 1“ е съставен АУАН №400134/06.08.2022г., което се потвърждава
и от показанията на св......
6
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на настъпване на
ПТП са допуснати гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебна авто-техническа
експертиза. От показанията на св....., водач на лек автомобил Рено Еспейс, с peг.№ СТ .... АР
се установява, че 06.08.2021г. управлявал бавно автомобила си по ул.Промишлена в посока
юг; подал мигач и предприел маневра завой на ляво; погледнал на дясно – нямало кола и
когато погледнал втори път видял Мерцедеса на 10-15 метра, като след секунди между двете
коли настъпил сблъсък.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът възприема
като компетентно и добросъвестно се установява, че произшествието е възникнало на
ул.Промишлена до ВМ-Петролиум; лек автомобил Рено с водач Р. .... предприема ляв завой;
в срещуположната посока се е движел лек автомобил Мерцедес С500 с водач И. Т.; .... не е
осигурил предимство на движещия се направо лек автомобил Мерцедес С500 и е настъпил
удар. Вещото лице дава заключение, че причината за настъпване на произшествието от
техническа гледна точка е навлизането в лентата за насрещно движение при извършване на
маневра „ляв завой“ от водача на ЛА Рено в непосредствена близост пред движещия се
направо срещу него ЛА Мерцедес. Вещото лице дава заключение също, че платното на
мястото на инцидента е с две ленти за двупосочно движение.
Вещото лице сочи, че произшествието би било предотвратимо за водача Т. в случай,
че водачът на ЛА Рено изпълни маневра „ляв завой“, когато ЛА Мерцедес е на разстояние
по-голямо от 33,19м от него; посоченото разстояние представлява опасната зона за спиране
на ЛА Мерцедес при движение с максимално разрешената скорост в населени места 50 км/ч.
Вещото лице дава заключение също, че процесния ЛА Мерцедес е обурудван с
триточкови, раменнобедрени, инерционни, обезопасителни колани. При правилно
поставени, коланите позволяват движение на тялото в определени граници, за наклоняване
напред и в страни, с цел минимизиране неудобството при пътуване, като коланът се развива
и навива автоматично на барабана; всеки колан е оборудван с два заключващи механизма,
които работят независимо един от друг. В момент на възникване на удар тези механизми
заключват барабана в положението, в което е бил непосредствено преди удара, като по този
начин се предотвратява възможността тялото да полети напред под действието на
инерционната сила. Установените увреждания на И. Т. са прорезни рани по гърба на лявата
китка. Вещото лице сочи, че обезопасителния колан не предпазва крайниците от движение и
удари в елементите на купето на автомобила. В конкретния случай използването на
обезопасителен колан от страна на Т. е без значение за степента на увреждането на лявата
му китка.
С оглед изясняване на обстоятелствата във връзка с причинените в резултата на ПТП
на ищеца вреди е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, представена е
медицинска документация и са допуснати и събрани гласни доказателства.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че ищеца И. А. Т. при ПТП на 06.08.2021г. е получил множество
наранявания на лявата ръка; тези увреждания се преценяват по медикобиологичния
7
квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
интензивността на претърпените болки е била силна; лечението се изразявало в
първоначална хирургична обработка на раните, последващи превръзки в рамките на две
седмици и последващо третиране с медикаментите Кело-кот-гел и Содермикс-крем до
настоящия момент. Вещото лице сочи, че при ищеца е доминираща лявата ръка. В областта
на травмата са налице значителни по брой и размери белези; за по-грубите от тях
преценката за отстраняване с методите на пластичната хирургия е от компетенцията на
пострадалия; не е налице затруднение на движенията на лявата ръка в резултат на тези
белези. Вещото лице дава заключение, че медицинската давност на травмите на И. А. Т.,
отговарят да са получени вследствие на процесното ПТП - при контакт с острите ръбове на
парчета начупено предно стъкло на автомобила. От получени в резултат от процесното ПТП
телесни травми ищецът е претърпял затруднения в самообслужването си, изразяващи се в
използване на хватателната функция на лявата ръка и пазене от намокряне на превръзката в
първите две седмици, а след това още две седмици на значителен дискомфорт при боравене
с лявата ръка. Вещото лице сочи, че при подобни травми /рани/ белезите не се заличават по
естествен път и остават за цял живот; в медицинската практика има медикаменти, чието
приложение води до намаляване на размерите на белези върху кожата от рани и изгаряния; в
конкретния случай такива медикаменти са ползвани от ищеца.
От показанията на разпитания свидетел .... Т.а /съпруга на ищеца/ се установява, че за
претърпяното от съпруга й ПТП узнала от негово телефонно обаждане докато го карат в
Спешния център, при което й съобщил, че няма нищо сериозно и това, което вижда е, че по
лявата му ръка има прорезни рани по дланта и по горната част. В Спешния център промили
раните, които били доста дълбоки и му направили превръзка, която трябвало периодично да
подменя. Свидетелката сочи, че ръката /китката, пръстите/ била цялата превързана, имало
рани отдолу и отгоре; съпруга й не можел да движи пръстите си, не можел да хваща нищо с
ръката, докато бил превързан. Освен това изпитвал силни болки. Свидетелката заявява още,
че медицинските лица са вадили стъкла от ръката на Т. и до ден-днешен продължавали да
излизат стъкла. Около две седмици ищецът бил с превръзка на цялата ръка, която се сменяла
периодично от медицинско лице. След две седмици махнали превръзките, но той
продължавал да има дискомфорт. Докато бил в болничен почти нищо не можел да прави; не
можел да й помага с децата /дъщеря им била на възраст шест месеца, а синът им на три
години/ и съответно не ходел на работа. След тези две седмици трябвало да се върне на
работа. Свидетелката заявява, че ищецът по принцип шофира, но му било трудно, защото е
левичар и лявата ръка му е водеща. Белезите също му създавали дискомфорт. И досега ги
третирал с медицински кремове. Т.а заявява, че освен физическата травма ищецът претърпял
и емоционална такава - събуждал се вечер, сънувал кошмари, говорел на сън, в началото
след инцидента се притеснявал да шофира; бил притеснен и за грижите за семейството си,
тъй като само той работел. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй
като макар и същата да е в близка родствена връзка с ищеца, показанията й отразяват преки
впечатления, логични и последователни са и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
8
С оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по
делото, че на 06.08.2021г. в гр.Ст.Загора, на ул.Промишлена до КМ Петролиум е възникнало
ПТП между лек автомобил Мерцедес С500, с peг. № СВ .... СК с водач И. А. Т. и лек
автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ .... АР с водач Р. Г. ...., като лек автомобил Рено Еспейс
при предприемане на маневра „ляв завой“ не осигурява предимство на движещия се направо
лек автомобил Мерцедес С500 и настъпва удар. При ПТП е пострадал ищеца И. А. Т.. В
резултата на ПТП на ищеца И. А. Т. са причинени множество наранявания на лявата ръка,
ищецът е изживял психологичен стрес.
От събраните доказателства се установява фактическия състав на деликта. В резултат
на поведението на лицето Р. Г. ...., осъществено при управлението на автомобил лек
автомобил Рено Еспейс, предприето в нарушение на ЗДвП, са настъпили щети.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД
се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което
счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явяват
основателен.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има
предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания – прорезни
рани на лявата ръка, имащи характера на лека телесна повреда. Травматичните увреждания
били свързани със силни болки. Възстановителния период е продължил около 4 седмици, но
и до настоящия момент в областта на травмата са налице значителни по брой и размери
белези, които биха могли да бъдат заличени по естествен път. Нарушен е нормалният ритъм
на живот на ищеца. Същия срещал затруднения в ежедневието си, както по отношение
самообслужването си, така и по отношение грижите за семейството, за което не без
значение е и обстоятелството, че увредената ръка е водеща за него. Освен това ПТП се е
отразило и на неговото психическо и емоционално равновесие – ищеца е бил в стрес от
преживяното, след инцидента се притеснявал да шофира, нарушен бил съня му, изпитвал е
страх за бъдещето на семейството си, тъй като само той бил трудово ангажиран. Предвид
горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид
горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че предявения частичен
иск в размер на 5000 лв. от цялата заявена претенция в размер 14350лв. /след приспадане на
сумата от 650 лв. изплатено на 22.11.2021г. застрахователно обезщетение/ се явява
9
основателен.
Ответникът възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като възражението се свежда до
твърдението, че ищецът е управлявал лекия автомобил в нарушение на ЗДвП - управлявал
МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост; не е
реагирал адекватно на възникналата опасност; не се е движил плътно в най-дясната част на
своята пътна лента; не използвал на обезопасителен колан. Съдът намира, че от обсъдените
по-горе доказателства не се доказа възражението.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че обезвредата, която по принцип се
дължи от самия застрахован виновен водач, може да бъде търсена и директно от
застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е настоящия случай.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е
застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за
установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432 ал.1 от КЗ.
Следователно, доколкото характерът на отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането и обема на същата, то
съдът намира, че предявения срещу предпочетения от ищеца ответник пряк иск по чл.432
ал.1 КЗ за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен и доказан в
предявения размер 5000лв.
Така определеното от съда обезщетение за вреди се дължи ведно със законната лихва.
Ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва от завеждане на исковата молба
– 28.03.2022г., с оглед на което законна лихва следва да се присъди от тази дата.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски общо в размер на 1220 лв. /200 лв. държавна такса, 440 лв.
възнаграждения за вещи лица и 580 лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ЕИК
*********, представлявано от Бисер Г. Иванов и Живко Стойков Колев, ДА ЗАПЛАТИ на
И. А. Т., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от
10
5000 лв., представляваща частична претенция за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.08.2021г. от Р. Г. .... при управление на
МПС - лек автомобил марка „Рено Еспейс“, с peг. № СТ .... АР, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София,
застрахователна полица №BG/30/120003498312, валидна до 22.12.2021г., предявена като
частичен иск от претенция от 14 350лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба – 28.03.2022г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в
общ размер 1220 лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
BG21UBBS80021073108940.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11