Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 81

 

 

Днес 15.11.2013 г., Божидарка Йосифова – съдия при БРС – 3 – ти състав – докладчик по НОХД № 274/ 2013 г. по описа на БРС, след като се запознах с внесения от РП – Белоградчик, обвинителен акт против подсъдимия Ж.А.И. ***, както и с материалите по ДП № 324/ 2012 г. на ОД МВР – Видин, намирам, че не са налице условията за насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради следните съображения :

 

Съгласно Част четвърта, глава ХІХ НПК – Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, и в частност – чл. 250 НПК, преди да насрочи делото за открито съдебно заседание, съдът следва да извърши задължителна проверка налице ли е някоя от визираните в чл. 250 ал.1, т. 1 и т. 2 НПК предпоставки за прекратяване на производството по делото. При извършването на тази задължителна проверка, съдът намира, че в случая, е налице хипотезата на чл. 250, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 НПК и наказателното производство срещу подсъдимото лице следва да бъде прекратено, тъй като наказателната му отговорност е погасена, поради изтичане на предвидената от закона давност.

Съображенията на съда за това са следните :

Подсъдимият Ж.А.И. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, за това, че на 09.05.2003 г. в гр. Б., обл. В., чрез използване на неистински документи :  Трудов договор № 5/ 19.10.2002 г., между СД „Нели – 100 – Георгиева и сие” и Ж.А.И., допълнително споразумение към трудов договор № 3/ 01.01.2003 г., между СД „Нели – 100 – Георгиева и сие” и Ж.А.И., и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 21.04.2003 г., между СД „Нели – 100 – Георгиева и сие” и Ж.А.И., пред Директора на Дирекция „Бюро по труда” – гр. Белоградчик, на основание Решение № 103/ 21.05.2003 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда” – Белоградчик за отпускане на парично обезщетение за периода 21.05.2003 г. – 20.04.2004 г., е получил без правно основание чуждо имущество – 1 404,52 лв., представляващо обезщетение за безработица, отпуснато от Дирекция „Бюро по труда” – гр. Белоградчик, с намерение да ги присвои.

 При систематическия и граматическия прочит на обвинението се установява, че датата на която се твърди, че подс. И. е извършил престъплението е 09.05.2003 г. По същия начин е формулирано обвинението и при привличането на Ж.И. в качеството му на обвиняемо лице на ДП.

При този начин на повдигане на обвинението досежно датата на деянието – на 09.05.2003 г., настоящия съдебен състав намира, че наказателната отговорност на подсъдимия е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност. Към датата на деянието /09.05.2003 г./, в редакцията на чл. 212, ал. 1 НК, действала към този момент, предвиденото наказание, е било „Лишаване от свобода” до 8 години, което в сравнение със сега действащата такава, е по – благоприятния закон, тъй като сегашния законов текст, предвижда и законоустановен минимум.

Предвид наказанието предвидено за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, и съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на 10 години. При обстойния анализ на извършените в хода на ДП, процесуално следствени действия, се установява, че единственото действие извършено по отношение на подс. И., от което се доказва, че спрямо същия е отпочнато наказателно преследване е, Постановлението за привличане на обвиняем от 05.09.2013 г. – л. 152 от ДП /Папка № 1/.

От датата за която му е повдигнато обвинение, че е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1 НК - 09.05.2003 г., до датата на привличането му в качеството на обвиняем – 05.09.2013 г., обаче е изтекъл десет годишния срок, след настъпването на който наказателното преследване се изключва по давност.

Съдът намира, че от дата на деянието, до датата на привличане на лицето като обвиняем, не е извършено нито едно действие, което е годно да прекъсне давността. Това е така, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, и за конкретно извършено от него престъпление. Съгласно установената съдебна практика по този въпрос, не всяко действие на надлежните органи е годно за започване на наказателно преследване. Само действията им, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността на наказателното преследване. В случая, действието, което е годно да прекъсне давността – привличането на лицето като обвиняем, е извършено след изтичане на десет годишния срок, считано от дата на деянието.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че посочения в обвинението период – 21.05.2003 г. до 20.04.2004 г. касае периода, за който по силата на Решение № 103 от 21.05.2003 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда” – гр. Белоградчик, на подсъдимия е отпуснато парично обезщетение за безработица /л. 16 от ДП, Папка № 2/ и с посочване на този период е извършена конкретизация за горецитираното Решение – за какво е издадено и за какъв период. Той не е периода на деянието, тъй като в този случай би бил приложен института на продължаваното престъпление /чл. 26, ал. 1 НК/. Датата на деянието е 09.05.2003 г. Съдът изцяло е обвързан с обвинението, така, както е повдигнато в хода на ДП и не е в правомощията му да излиза извън рамките на същото, тъй като би нарушил принципите за безпристрастност и равенството на страните в съдебното производство.

          Изтичането предвидената в чл. 80 и чл. 81 НК, давност е от категорията на абсолютните препятстващи по-нататъшното разглеждане на делото предпоставки, тъй като погасява изобщо възможността за наказателно преследване. За наличието на тази предпоставка, съдът следи служебно и е длъжен да я приложи, в случай, че констатира наличието й.

          При тези мотиви, съдът намира, че следва да прекрати наказателното производство спрямо подс. Ж.А.И., поради настъпила давност.

Предвид на това, че съда достигна до този извод и предвид изхода на делото, не намира за необходимо да описва допуснатите в обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на осн. чл. 250, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 НПК,

                               Р А З П О Р Е Д И

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производството, образувано и водено срещу Ж.А.И. ***, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, поради настъпила абсолютна давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК.

ОТМЕНЯ взетата на подсъдимия Ж.А.И. на ДП, мярка за неотклонение „Подписка” – на осн. чл. 250, ал. 2 НПК.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на БРП, на подс. Ж.А.И. *** – на осн. чл. 250, ал. 4 НПК.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 15 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :