№ 211
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000502959 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.623, ал.6 във връзка с чл.622б от ГПК.
Д. В. М. обжалва в цялост Разпореждане № 460/04.09.2023 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 277/2023 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, с което
съдът в производство по реда на чл.622, ал.2 от ГПК, е оставил без уважение
молбата му с правно основание чл. 39, § 1, букви а), б) и в), както и § 2 от
Регламент (ЕС) 2019/1111 на съвета от 25 юни 2019 година, относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца (Регламентът), да се постанови отказ за
признаване изпълнението на решение от 22.11.2022 г. на 19-ти състав на
Френскоезичен първоинстанционен съд – Брюксел, референтен № 22/4836/А,
постановено на основание Закона от 15 юни 1935 г., относно използването на
езици в съдебната област, чл. 374 и следващи от Гражданския кодекс и
членове 1253-3/5, 1398/1 от Съдебния кодекс, което решение се отнася до
децата Д. Д. М. и Р. Д. М. и техните родители: Д. В. М. и М. Х. Ч. като
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от
1
разпореждането е връчен редовно на 21.09.2023 г., а въззивната жалба е
подадена на 05.10.2023 г.-пощенско клеймо), чрез процесуален представител
адвокат Б., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
въззивната жалба.
Поддържа се, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и постановено в
противоречие с най-добрите интереси на децата Д. Д. М. и Р. Д. М.. Развиват
се подробни съображения по съществото на производството.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него
постанови друго, с което да откаже да признае решението на френскоезичния
първоинстанционен съд-Брюксел. Претендира разноските направени и пред
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-М. Х. Ч. чрез процесуалния й представител адвокат Р.
с надлежно учредена представителна власт, съгласно пълномощно приложно
към отговора. Оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В открито съдебно заседание, въззивникът чрез своя процесуален
представител моли съда да постанови решение, с което да отмени
разпореждането на ОС-Сливен и вместо него постанови решение, с което да
откаже да признае решението от 22.11.2022 г. на 19 състав на Френскоезичен
съд Брюксел. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от
ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
обжалваното разпореждане по доводите изложени в писмения отговор.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд – Сливен е бил сезиран от Д. В. М. чрез процесуалния му
представител адвокат М. Б. с искане съдът да откаже на основание чл.39, §1,,
б.“а“, „б“ и „в“, както и на основание §2 от Регламент 2019/1111 да признае
2
решение от 22.11.2022 г. на 19 състав на Френскоезичен първоинстанционен
съд-Брюксел, референтен № 22/4836/А, постановено на основание Закона от
15 юни 1935 г., относно използването на езици в съдебната област, чл. 374 и
следващи от Гражданския кодекс и членове 1253-3/5, 1398/1 от Съдебния
кодекс, което решение се отнася до децата Д. Д. М. и Р. Д. М. и техните
родители: Д. В. М. и М. Х. Ч., с което Съдът: 1) Заявява, че родителските
права над общите непълнолетни деца и управлението на имуществото им ще
се упражняват изключително от г-жа Ч., 2) Поверява на г-жа Ч. насТ.ването
на общите ненавършили пълнолетие деца, които ще бъдат регистрирани на
нейния адрес в регистрите на населението и 3) Прекратява правото на лични
взаимоотношения на г-н М..
Молителят е представил препис от решението заедно удостоверение по
чл.36, §1, б.“б“ от Регламента, удостоверения за раждане на децата Д. М. и Р.
М.. Представено е и протоколно определение от 26.04.2022 г., постановено по
гр.д.№ 50/2022 г. по описа на РС-Котел, с което са постановени привременни
мерки, като местоживеенето на малолетните деца е определено на адреса на
бащата в гр.***, ул. *** № *, упражняването на родителските права е
предоставено на бащата, а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка от
по 500 лв. за всяко дете. Следва да се посочи, че на съда му е служебно
известно обстоятелството, че с влязло в сила на 15.02.2024 г. Определение №
189 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 50/2022 г. по описа на Районен съд - Котел,
производството по делото е прекратено, поради липса на международна
компетентност.
При така установените факти и с обжалваното разпореждане, ОС-Сливен
е приел неоснователност на молбата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.623, ал.6 във връзка с
чл.622б във връзка с чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
3
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по същество
неправилно.
На основание чл. 622, ал.1 ГПК и чл. 623, ал.1 ГПК Окръжен съд -
Сливен е бил компетентен да разгледа и се произнесе по подадената молба, с
оглед обстоятелството, че ответната страна е с постоянен адрес в гр. Котел.
Производството по отказ за изпълнение на съдебни решения по въпроси
свързани с родителската отговорност, постановени в друга държава-членка на
ЕС, е уредено в Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години
относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по
брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца, известен като Регламент „Брюксел ІІб“, в
сила от 01.08.2022 г. В този смисъл и доколкото искът на М. Ч. против Д. М. е
предявен на 16 септември 2022 г., а решението постановено на 22.11.2022 г.,
то Регламентът е приложим.
В регламента е уредено правото на длъжника по съдебното решение да
предприеме „превантивна мярка“, като поиска отказ на
признаването/изпълнението преди началото на изпълнителното производство.
На следващо място следва да се посочи, че предмет на настоящото
производство е решение на съд на държава членка по произход, с което са
постановени временни мерки.
Временните, включително охранителни мерки, постановени от съда,
компетентен по същество, могат да бъдат признати и изпълнени съгласно
регламента (член 2, параграф 1, буква б) и глава 5 „Изпълнение“).
По същество на искането.
На първо място молителят се позовава на основанието за отказ,
предвидено в член 39, § 1, б.“а“ от Регламента.
Принципно това основание за отказ се прилага само, ако признаването
на постановеното в държавата членка по произход решение е в явно
противоречие с обществения ред в държавата членка по изпълнение.
Следователно свързаното с обществения ред изключение следва да се тълкува
ограничително и да се прилага само при изключителни обстоятелства. С
регламента се забранява преразглеждането на компетентността на съда, който
4
е постановил решението, изрично когато се позовава на обществения ред
(член 69), както и преразглеждане на постановеното в друга държава членка
решение по същество (член 71), т.е. свързаното с обществения ред
изключение може да се използва само в случай на нарушение по недопустим
начин на основен принцип. Нарушението трябва да съставлява явно
нарушение на правна норма, считана за съществена в правния ред на
държавата по изпълнение или на право, което е признато като основно в тези
правопорядъци. Не на последно място, Съдът на ЕС ограничава прибягването
до свързаното с обществения ред изключение, като изисква страната, която
желае да се позове на него, да е използвала всички налични способи за
съдебна защита в държавата членка по произход, освен ако не са налице
особени обстоятелства, които го правят прекалено трудно (дело С-681/13).
С оглед на горното наложената временно с решението на белгийския
съд мярка „прекъсване правото на лични отношения на г-н М.“, не
представлява нарушение по недопустим начин на основен принцип, въведен с
правна норма в РБ.
Аналогична норма в българското право е нормата на чл.131 от СК,
която определя мерки за закрила с оглед поведение на родителя (действие или
бездействие), с което е създадена опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето. Това поведение на родителя следва
да е виновно и случаят да не е особено тежък. Когато поведението на родителя
представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето или по обективни причини родителят не е в състояние
да упражнява родителските си права и отговорности, като мярка за закрила, е
предвидена в чл. 131 СК възможност съдът да ограничи родителските права –
отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да
възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде
променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън
семейството.
В случая съдът по произход е приел, че бащата е извършил поредица от
незаконни действия за отвеждане на децата, без съгласието на тяхната майка,
като по този начин грубо и без основание прекъсва контакта с единия
родител, което действие прави невъзможно продължаването на съвместното
упражняване на родителските права.
5
По така изложените мотиви въззивният съд намира за неоснователно
възражението въведено с въззивната жалба, относно неправилност на извода
на първостепенния съд за липсата на основанието по б.“а“.
Основателно е обаче възражението на въззивника за невярност на
констатацията на решаващия съд, че твърденията на молителя относно
липсата на връчена искова молба или съобщаване на решението били
непроверими и било недопустимо опровергаването на верността на
представените документи.
В член 39, § 1, б.“б“ от Регламента е предвидено второ основание за
отказ, което се прилага само, ако решението е постановено в държавата
членка по произход при отсъствие на ответника. В този случай съдът или
компетентния по изпълнението орган преценява дали на ответника е връчен
препис от исковата молба или равностоен документ, своевременно и по такъв
начин, че той да има възможност да организира защитата си.
Въззивният съд намира, че това основание за отказ е налице и е
доказано в настоящото производство по следните съображения:
Връчването на препис от исковата молба или равностоен документ в
друга държава членка се извършва в съответствие с Регламента относно
връчването на документи, а в трета държава, която е страна по Хагската
конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела - в съответствие
с тези правила. Ако адресът на ответника е неизвестен или връчването се
окаже невъзможно, съдът, който е постановил решението, трябва да
предприеме всички необходими мерки, за да даде възможност на ответника да
получи документа за образуване на производството или равностоен документ
в достатъчен срок, който да му позволи да организира защитата си (член 19,
параграф 1).
Както от изпълнената съдебна поръчка, така и от представените пред
настоящата инстанция писмени доказателства, безспорно се установи, че
белгийският съд, при известен адрес на ответника в Република България,
изрично посочен в исковата молба, а именно гр.***, ул. „***“ № *, не е
извършил връчване на препис от исковата молба по реда установен с
Регламент 2020/1784 на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2020 г.
относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи
6
по граждански или търговски дела.
При липса на надлежни писмени доказателства, удостоверяващи
връчване по някой от начините предвидени в чл.чл.11, 16, 18, 19, 20 от
Регламента (предаване чрез предаващи и получаващи органи, предаване по
консулски или дипломатически път, връчване чрез пощенски услуги,
електронно връчване и пряко връчване), не може да бъде приета за вярна
констатацията в решението на съда по произход, че ответникът е редовно
призован. Видно от решението призовката до Д. М. е изпратена по чл.1034-6
от Съдебния кодекс, т.е. очевидно съдът не е приложил Регламент 2020/1784
относно връчването на съдебни книжа, а е приложил норма от своето
национално право. На следващо място невярна е и констатацията в
решението, че г-н Д. М. е без посочен постоянен или настоящ адрес в
чужбина, доколкото видно от исковата молба – има изрично посочен адрес в
Република България.
С оглед нередовното уведомяване и призоваване на ответника М.,
налице е и основанието за отказ по чл.39, §1, б.“в“ от Регламента. Безспорно с
постановеното решение са нарушени правата на родителска отговорност на
молителя и същото е постановено без да получи възможност да бъде
изслушан. С решението е прекъснато правото на лични отношения на бащата
с двете му деца, без да е получил възможност да бъде изслушан в
проведеното на 10 октомври 2022 г. заседание.
Поради което и второто въведено с въззивната жалба възражение се
явява основателно.
По третото възражение за нарушение на чл.39, §2.
Признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с
родителската отговорност, може да бъде отказано, ако на детето, което е
способно да формира своето мнение, не е дадена реална и ефективна
възможност да изрази мнението си в съответствие с член 21. С тази
разпоредба се установява възможност, но не и задължение за отказ.
Във всеки случай фактът, че на детето не е била предоставена
възможност да изрази своето мнение, не следва да е автоматично основание
за отказ на признаването и изпълнението на автентични актове и
споразумения по въпроси, свързани с родителската отговорност (член 68,
параграф 3 и съображение 71).
7
Ето защо въззивният съд намира, че третото възражение не е
основателно.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че въззивната жалба е
основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което съдът уважи молбата на
основание чл. 39, § 1, букви б) и в) от Регламент „Брюксел ІІб“.
По разноските:
При този изход на делото на въззиваемата страна разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата - ответница ще следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски и пред двете
съдебни инстанции, съответно 650 лв. пред първоинстанционния съд, от която
сума 600 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат и 50 лв. държавна
такса, както и 1 025 лв. пред въззивната инстанция, от която сума 1000 лв.
възнаграждение за един адвокат и 25 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 460/04.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.№
277/2023 г. по описа на Окръжен съд-Сливен и вместо него постановява:
ОТКАЗВА на основание чл. 39, § 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС)
2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година, относно компетентността,
признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси,
свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане
на деца ПРИЗНАВАНЕТО и ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Решение от 22.11.2022 г.
на 19-ти състав на Френскоезичен първоинстанционен съд – Брюксел,
референтен № 22/4836/А, постановено на основание Закона от 15 юни 1935 г.,
относно използването на езици в съдебната област, чл. 374 и следващи от
Гражданския кодекс и членове 1253-3/5, 1398/1 от Съдебния кодекс, което
решение се отнася до децата Д. Д. М. и Р. Д. М. и техните родители: Д. В. М. и
М. Х. Ч..
ОСЪЖДА М. Х. Ч., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № *, със съдебен
адрес: гр.Сливен, ул. „Г.С.Раковски“ № 13, ет.3, офис 10, адвокат Т. Р. да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Д. В. М., ЕГН **********, гр.***,
8
ул. „***“ № *, с адрес за връчване на съобщения: гр.***, бул. „***“ № *, вх.*,
ет.*, ап.**, адвокат М. Б. сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лв.)
разноски направени пред първоинстанционния съд, както и сумата от 1 025
лв. (хиляда двадесет и пет лв.) разноски направени пред настоящата въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9