№ 6010
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110133035 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „З.Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, чрез адв. П. И. – САК, срещу „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, партер, с която е предявен иск с
правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 16 781,02 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца на „М.-Б.“ ООД застрахователно обезщетение в общ размер на 65 954,50 лв. по
застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № 11022222220****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът „Б.Б.“ ЕООД, чрез адв. С. Д., оспорва иска по основание и размер.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл.
17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
предявен от „З.Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: /адрес/,
чрез адв. П. И. – САК, срещу „Б.Б.“ ЕООД, е ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, партер, за заплащане на сумата в размер на 16 781,02 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца на „М.-Б.“ ООД застрахователно
обезщетение в общ размер на 65 954,50 лв. по застраховка „Товари по време на превоз“ по
щета № 11022222220****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на договор (заявка) за международен превоз по суша между
1
„К.Л.“ ООД и „Б.Б.“ ЕООД, ответното дружество се е задължило да превози 140 велосипеда
в кашони с тегло 4620 кг. от Република България до Федерална република Германия. За
превоза била съставена международна товарителница от 07.10.2022 г. с товарополучател
„К.Г.“, Германия в Х.Х., Германия. Товарът бил застрахован при ищеца със застраховка на
товари по време на превоз с абонаментен договор № 110121****/21.01.2023 г., полица №
110121****023, дебитна нота № 110121****023/07.10.2022 г., сключен от „М.-Б.“ ООД.
Превозът бил извършен с товарна композиция с рег. № СВ****ВВ/С****ЕК. На 11.10.2022 г.
срещу 12.10.2022 г. по време на престой за нощна почивка в паркинг Петерсбер, Германия,
била извършена кражба на 26 велосипеда. Била извикана полиция, която установила
кражбата. При получаване на стоката на 13.10.2022 г. в склада на фирма Х.Х. в гр. Хоя,
Германия, бил установена (потвърдена) липсата на 26 бр. велосипеда, от които 6 бр. от модел
RED Cairon S2.0 625 SE DA 27/S 9G, dark petrolmetalic/lightblue 22080016 и 20 бр. от модел
RED Cairon S2.0 625 SE DA 27/M 9G, dark petrolmetalic/lightblue 22080017 и била направена
забележка в товарителницата. За настъпилата по време на превоза щета било изпратено
протестно писмо както до спедитора „К.Л.“ ОООД, така и до превозвача „Б.Б.“ ЕООД.
Дружеството „М.-Б.“ ООД предявило претенция за обезщетение по застраховка „Карго“,
която била заведена при ищеца под щета № 11022222220****/22.11.2022 г., по която ищецът
заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 65 954,50 лв. С плащане на сумите в
общ размер на 65 954,50 лв. ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на
увреденото имущество срещу ответника като превозвач на товара. Ищецът изпратил до
ответното дружество регресна претенция, получена от последния на 10.05.2023 г., но
плащане не последвало. Регресна претенция била отправена и към застрахователя по
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, а именно „ЗАД А.“ АД, но
последният отказал плащане с мотиви, че според него е налице недобросъвестност и
неизпълнение на условията и изричните указания по превоза от страна на водача, който
паркирал и останал за нощен престой на неохраняем паркинг, който не фигурира в списъка
на одобрените места за продължителен престой, посочен към заявката за превоз от
спедитора. Затова моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски. Тези твърдения, изложени в исковата молба, вярно отразяват данните
от приетите като доказателства по делото писмени документи, затова съдът приема
описаните с тях факти и обстоятелства за установени по делото.
Ответникът с отговора на исковата молба, подаден чрез адв. С. Д., макар да оспорва
предявения иск, не оспорва, че на ответното дружество е било възложено да превози товар,
представляващ 140 велосипеда в кашони, от България до Германия, че товарът е бил
натоварен в товарна композиция с рег. № СВ****ВВ/С****ЕК в гр. Монтана, както и че по
време на престой за нощна почивка на 11.10.2022 г. срещу 12.10.2022 г. била извършена
кражба на стока от товарната композиция, за която били сезирани местните полицейски
органи. Твърди, обаче, че вредите на увреденото лице не са причинени от ответното
дружество, респ. негов служител, а от извършителя на кражбата, който се явявал материално
отговорно лице по иска. Твърди, че в случая не е налице недобросъвестност и неизпълнение
на условията и изричните указания по превоза от страна на водача, тъй като соченият
2
списък на одобрени места за продължителен престой не бил цитиран в заявката договор за
транспорт и не представлявал неразделна част от нея. Върху самия списък, приложен като
писмено доказателство към исковата молба, липсвала препратка към процесния договор за
международен превоз. Оспорва този списък да е бил предоставен на водач на ответното
дружество. Сочи, че лицето, посочено като получател на инструкциите, не бил водачът,
осъществил процесния превоз, нито упълномощен представител или служител на ответното
дружество. Твърди, че спирането на паркинга, където била извършена кражбата, било
наложително, тъй като на територията на ФР Германия водачът се озовал в 13-километров
ремонтен участък на пътя, в който придвижването ставало изключително бавно, поради
което същият прекарал значителна част от оставащото му дневно работно време в
шофиране, без възможност за междинна почивка. Часовете за шофиране не достигали до
планираното място за престой, поради което се наложило шофьорът да спре на паркинга,
където била извършена кражбата. В тази връзка сочи, че времето за шофиране, дневното
работно време, дневните и седмични почивки на водача са стриктно регламентирани във
вторични източници на европейското право, като превозвачът носи отговорност за
нарушенията, извършени от водачите в тази връзка, а санкциите могат да бъдат налагани от
всяка държава-членка по маршрута на превозното средство. Твърди, че в настоящия случай
при спирането на паркинг Петерсберг, общото дневно работно време на водача било с
продължителност от 8 ч. и 41 мин., почти до максимално допустимото дневно време за
управление от 9 ч., съгласно правото на Съюза. Изминаването на разстоянието, необходимо
до най-близкия охраняем паркинг изисквало шофиране още около час и половина от паркинг
Петерсберг, при което водачът значително би надвишил нормативните ограничения.
Поддържа, че не е налице виновно поведение от страна на водача, който не е могъл да
избегне и преодолее последиците от усложнената пътна обстановка в Германия, тъй като се
е движел по определения му маршрут. С оглед изложеното счита, че ответното дружество не
носи имуществена отговорност за констатираните липси в превозвания товар на основание
чл. 17, пар. 2 от Конвенцията за договора за автомобилен превод (CMR). Оспорва иска и по
размер. Счита, че не се установява размера вредите. Твърди, че процедурата за доказване на
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение не е била спазена, тъй като
увреденото лице не е представило на ищеца всички документи, необходими съгласно
приложимите общи условия.
От събраните по делото писмени доказателства, както и изпълнените и приети като
доказателства съдебно-счетоводна и съдебно технически експертизи се установи във
фактическо и правно отношение още следното:
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е разчело техническите
показатели на тахопрограмата за движението на камиона, който е превозвал процесните
велосипеди на 11.10.2022г. и отчитайки изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006г., както
и документът, издаден от полиция Саксония – Анхалт, че кражбата на част от превозваните
велосипеди е настъпила във времето между 19:00 часа на 11.10.2022г. и 04:55 часа на
12.10.2022г., при спиране на паркинг на автомагистрала А 14, километър 117+500, в посока
3
на движение Шверин, ППЛ Пелерсберг, водачът на товарна композиция от влекач с рег. №
СВ **** ВВ и ремарке с рег. № С **** ЕК, е бил с отработено време на шофиране от 08:23
часа и други дейности от 0:18 часа, за които в съдебно заседание казва, че са свързани с
кратки престои на автомобила на място, от общо 08:41 часа, т.е. в края на позволеното време
за шофиране от 9 часа, съгласно Регламент /ЕО/ № 561/2006г. и е следвало да спре за почивка
най – късно след 19 минути.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че застрахователната премия в размер на
177, 57 лв. е платена от „М.-Б.“ ООД с платежно нареждане на 13.10.2022г. и е постъпила по
банкова сметка на ищеца на 14.10.2022г. Обезщетението в размер на 3 722 евро с
равностойност на 65 954, 50 лв. е изплатено на застрахованото лице „М.-Б.“ ООД по банков
път с преводно нареждане на 22.11.2022г. По фактурна стойност откраднатата стока от 26
броя велосипеди модел „Cairon S 2.0 625“ х 1 297 евро е в размер на 33 722 евро с
равностойност на 65 954, 50 лева. Средната пазарна цена на тези велосипеди в ново
състояние е в общ размер на 50 562, 98 евро без ДДС /26 броя х 1 944, 73 евро/ с
равностойност на 98 892, 59 лева.
От гласните доказателства – показанията на свидетелят А. К. се установява, че той е
водачът на камиона, който на 11-ти и 12-10.2022г. е превозвал процесните автомобили. Той е
и управител на ответното дружество. Свидетелят дава показания за мястото, времето и
начина на установяване на процесната кражба - в Германия на аутобан А14, на осветен
паркинг без охрана, около 4 часа сутринта на 12.10.2022г. при оглед на камиона забелязал, че
пломбата е скъсана и едната врата е полуотворена. Отворил вратата и видял, че има
откраднати колелета. Обадил се на полицията. Дошли полицай, които съставили протоколи,
взели му натривки от ръцете, както и проби от носа за наркотици, направили снимки.
Свидетелят дава показания за паркингът, на който е нощувал. Това е бил паркинг за
камиони, разчертан с места за спиране. Водачът на камиона, чрез който се е осъществил
превоза на колелетата посочва и причината, поради която е спрял на този паркинг, а именно
Регламент 561, по който има часове за каране. Той тръгнал от Чехия с идеята да спре на
охраняем паркинг, но в началото на пътуването от Чехия за Германия имало огромно
задръстване поради ремонт, а след това поради катастрофа. При това положение и тъй като
бил „на ръба на часовете си“, водачът решил, че най – добрият вариант е да се върне на
посочения от него неохраняем паркинг, тъй като до охраняемият паркинг трябвало да кара
още около 100-110 км., които се изминавали за около един час, с каквото време на
разполагал. Свидетелят дава показания, че разполагал със списъка с охраняеми паркинги,
който той не бил подписал, но причината, поради която не е шофирал до някои от тях е, че
нямал достатъчно време за това съгласно Регламент № 561.
При установеното във фактическо отношение съдът счита предявения иск за
неоснователен, поради следното:
Ищецът доказа наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“,
сключен по отношение на процесния товар; настъпването на застрахователно събитие –
4
кражба на част от превозваните стоки, представляващо покрит от имуществената
застраховка риск, в срока на застрахователното покритие; че е изплатил застрахователното
обезщетение в твърдения размер. Недоказано остана твърдението му, че за ответникът в
качеството му на превозвач съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на товари (Конвенция CMR) е възникнала отговорност към увредения, а именно
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие. Макар да е налице деяние, от което за възложителя на превоза да
са настъпили вреди в размер на стойността на откраднатите велосипеди, превозвачът не
следва да носи отговорност за тях, тъй като вредите са настъпили в резултат на кражба,
осъществена от трети на страните по делото лица. Именно това е обстоятелството, което
освобождава превозвачът ответник от отговорност за настъпилите липси и вреди. Съдът
счита, че в разглежданият по делото казус превозвачът е освободен от отговорност на осн.
чл.17, т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, тъй
като процесната липса на 26 броя от превозваните велосипеди се дължи на обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее.
Водачът на товарна композиция с рег. № № СВ****ВВ/С****ЕК е спрял за регламентирана
почивка след около 9 часа шофиране на неохраняем паркинг без умисъл да навреди на
възложителя на превоза, а в изпълнение на разпоредби на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на ЕП
и Съвета от 15.03.2006г., а именно: за да не надвиши дневното време за управление, което не
трябва да надхвърля 9 часа – чл. 6 от Регламента. В този смисъл застрахователят ищец не
може да се позове на т.1.3 и 1.4 от изключенията, при които не се покрива отговорността на
застрахования за вреди, а именно: неспазване от страна на застрахования или негови
работници/служители на нормативно определените стандарти за упражняване на дейността
му, правилата за безопасност на труда, технологичните норми, правила и изисквания, както
и не е налице умисъл, груба небрежност от страна на застрахования или негови
работници/служители, от общите условия по застраховката за обща гражданска отговорност
към трети лица на ищеца. Затова регресната претенция към ответното дружество по чл. 410,
ал.1, т. 1 от КЗ е неоснователна, а предявения иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК –
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК в общ размер на 2 622 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от „З.Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, партер, с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ,
във вр. с чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR), за осъждане на „Б.Б.“ ЕООД да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ ЕАД сума в размер на
16 781,02 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от „З.Б.В.И.Г.“ ЕАД на „М.-Б.“
5
ООД застрахователно обезщетение в общ размер на 65 954,50 лв. по застраховка „Товари по
време на превоз“ по щета № 11022222220****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.06.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „З.Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да плати на „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, партер сторените по делото разноски в размер на 2 622 лв. на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6