№ 21457
гр. С., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Д.Д.Н.
като разгледа докладваното от Г.К. Гражданско дело № 20231110148340 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД от
„К.Е.В.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
“*****“ ******, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от П.П. против „Е.3.Х.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. “*****“ №
17, бл. 2, ет. 2, представлявано от Г.Ц. и Д.Ц., с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на
ищеца в размер от 576,82 лева възнаграждение за предоставена услуга по
изпиране на хотелско бельо, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника услуга пране, за което е съставена фактура № ********** от
20.07.2021 г., която е на стойност 576,82 лева. Сочи се, че ответникът дължи
заплащане стойността на услугата, но не е заплатил същата. Исковата
претенция се основава на твърдения, че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство, но предвид постъпило възражение срещу
заповедта за изпълнение е налице интерес от предявяване на установителния
иск. Ищецът поддържа, че за съществуването на търговски взаимоотношения
между страните съществуват доказателства с оглед водена имейл
кореспонденция. Сочи се, че с оглед получаване на фактурата и липсата на
възражение от ответника следва да се възприеме, че ответникът не оспорва
възникване на задължението за сумата от 576,82 лева. В подкрепа на
твърдението си, че искът е доказан, ищецът изтъква, че дължимите суми по
други фактури са заплатени от ответника. Ищецът моли съда да уважи
исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„Е.3.Х.“ЕООД със становище за неоснователност на иска. Твърди се, че не е
1
доказано, че процесната фактура е получена на имейл адреса, на който са
получени по-късно издадените фактури. Сочи се, че обстоятелството,че други
фактури са заплатени, не води до извод, че паричната сума по тази фактура е
дължима. Оспорва се дължимостта на паричната сума предвид липсата на
сключен писмен договор, както и се изтъква, че ищецът би могъл да изпрати
уведомление до адреса на управление на дружеството. Според ответника
липсата на подадено възражение не означава приемане на фактурата като
плащането по всяка отделна фактура произтича от отделно правоотношение.
Ответникът заявява, че за процесната фактура узнал едва с връчването на
заповедта за изпълнение. Ответникът сочи, че не е осчетоводил фактурата и
не дължи плащане по същата. Моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК „К.Е.В.“ ООД претендира от
„Е.3.Х.“ ЕООД сумата от 576,82 лева главница за неизпълнено задължение за
предоставяне на услуга пране, за което е издадена фактура №
**********/20.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.
гражд. дело № 37399/2023 г. по описа на СРС, 42 състав.
Представени са разпечатки, видно от които са изпращани имейли от
счетоводството на ищеца до ответника, с прикачени файлове от дати
20.07.2021 г., 05.08.2021 г., 09.09.2021 г., 01.10.2021 г., като в съдържанието
на едно от съобщенията е посочено, че се отнася за извършване на услуга по
пране.
Приложени са фактури, издавани от ищеца до ответника от дати
20.07.2021 г., от 30.07.2021 г., от 31.08.2021 г., от 30.09.2021 г., както и
платежни нареждания за плащане на суми от ответника на ищеца, съответно
относно фактурите, издадени на 30.07.2021 г., на 31.08.2021 г. и на 30.09.2021
г.
Представена е заявка за услуга № 41785 с посочена дата на приемане –
19.07.2021 г. и дата на предаване – 20.07.2021 г., относно следните артикули –
средни и малки хавлии и пликове, с посочено количество и общо тегло – 565
кг. Заявката е подписана за „К.Е.В.“ООД и за гранд-хотел „В.“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
2
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай дружеството ищец следва да докаже,че е предоставило услуга пране
на хотелско бельо,както и да установи цената на тази услуга. Законът
предвижда,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
04.07.2023 г.
В настоящия случай и двете страни по делото са търговски
дружества,което означава,че законът не поставя изискване за наличието на
сключен при спазване на писмена форма договор,а е допустимо договорното
правоотношение да възникне неформално. Софийският районен
съд,отчитайки представените по делото доказателства,приема,че може да
бъде възприето,че страните са обвързани от договорно правоотношение за
предоставяне на услуга пране,която дружеството ищец реално е
предоставило,в която насока съдът взе предвид приетата по делото заявка за
услуга № 41785 с посочена дата на приемане – 19.07.2021 г. и дата на
предаване – 20.07.2021 г., относно следните артикули – средни и малки
хавлии и пликове, с посочено количество и общо тегло – 565 кг., носеща
подпис на служител на възложителя на работата,в която насока следва да бъде
отчетено,че законът не поставя изискване за приемане на работата единствено
от законен представител на дружеството,а е допустимо да бъдат извършени
действия от лице без представителна власт,в който случай се счита,че
действията са потвърдени,ако търговецът не се противопостави веднага след
узнаването – чл.301 от ТЗ. С оглед това,че се доказва пране да е предадено на
дружеството ищец,след което да е прието от служител на хотела на 20.07.2021
г.,както и като взе предвид,че не се установява дружеството ответник да се е
противопоставило изрично,съдът намира,че е доказано,че е приета извършена
услуга пране на хотелско бельо. Действително дружеството ответник отрича
да е осчетоводило процесната фактура,но въпросът дали фактурата е
осчетоводена,не променя извода на съда,че между страните е възникнало
договорно правоотношение относно услуга пране,за което е издадена
процесната фактура от 20.07.2021 г. Осчетоводяването на фактурата и
ползването право на данъчен кредит представляват признание,че е
реализирана съответната дейност,но в хипотезата,когато фактурата не е
осчетоводена от получателя й,липсата на осчетоводяване на фактурата не
води до извод,че липсва правоотношение,а преценката дали е извършена
дейността,за която е издадена фактурата,съдът реализира с допустимите по
ГПК доказателства. В настоящия случай неосчетоводяването от ответника на
процесната фактура не може да обоснове недължимост на уговореното
възнаграждение за услугата пране по конкретната фактура, тъй като по делото
се установява извършване на работата и приемане на работата съгласно заявка
за услуга № 41785. Следва да бъде отбелязано,че вземането,представляващо
цената за извършената услуга пране възниква с оглед предприемането на
дейности по изпълнение на услугата,а за преценка на дължимостта на това
вземане не е от значение дали ответникът е осчетоводил фактурата. В
подкрепа на разбирането,че е възникнало правоотношение по услуга
3
пране,както и да счете,че е дължимо претендираното за тази услуга
възнаграждение,съдът отчете представената имейл кореспонденция между
страните,която сочи,че фактурите са изпращани на един и същи имейл-
адрес,а по останалите фактури са реализирани плащания. С оглед това,че
според заявката за услуга прането е предадено от хотела на дружеството
ищец,а впоследствие е прието на следващия ден,съдът счита,че за
дружеството ищец е възникнало вземане в размер от 576,82 лева,т.е. искът
подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита, че следва да бъдат
присъдени такива в размер на 25 лева за заповедното производство и в размер
на 426,90 лева за исковото производство, като съдът намира, че възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно
при съобразяване цената на иска,провеждането на едно съдебно заседание,в
което делото е обявено за решаване,както и при съобразяване фактическата и
правна сложност на казуса.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, по отношение на „Е.3.Х.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. “*****“ № 17, бл. 2, ет. 2,
представлявано от Г.Ц. и Д.Ц., че съществува вземане на „К.Е.В.“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “*****“ ******, вх. А,
ет. 4, ап. 10, представлявано от П.П., в размер от 576,82 лева (петстотин
седемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) главница за неизпълнено
задължение за предоставяне на услуга пране, за което е издадена фактура №
**********/20.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – на 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 37399/2023 г. по описа
на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА „Е.3.Х.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. “*****“ № 17, бл. 2, ет. 2, представлявано от Г.Ц. и
Д.Ц. да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„К.Е.В.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
“*****“ ******, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от П.П. сумата от 25 лева
(двадесет и пет лева) сторени съдебноделоводни разноски за заповедното
производство и в размер от 426,90 лева (четиристотин двадесет и шест лева и
деветдесет стотинки ) за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4