О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 623 Година 2019,20.05. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесети май Година две хиляди и
деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:………………………………………
Съдебни
заседатели:..……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
търговско дело
номер 105 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът Д.Д.К.-малолетен ,действащ чрез своята майка и законен представител В.Д.Р. и чрез пълномощника адв. П.В. с адрес ***,офис 6 е поискал от съда с исковата си молба да бъде освободен от изпълнението на задължението да заплати такса и разноски за производството по настоящото дело. Твърди, че не разполага с достатъчно средства за заплащането им. Представя, подписана от законния представител декларация към исковата молба,допълнена декларация , медицински документи,договор за наем и приемателно-предавателен протокол,в нарочна молба в изпълнение на указания по разпореждане № 752 от 12.03.2019 год. дава допълнителни разяснения.
Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2 от ГПК.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителя, данните по делото и представените доказателства и декларацир намира следното:
По отношение на релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за доходите на лицето и на неговото семейство,имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса и очакваните разноски. Материалното състояние на страната следва да бъде преценено към момента на поемане на фискалното задължение за заплащане на държавна такса.
В настоящия случай дължимата от ищеца държавна такса за настоящата първа инстанция е в размер от 3253,59 лв., като претенциите на ищеца са две- обезщетение за неимуществени вреди,предявено като частичен иск в размер на 80000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1339,85 лв. или общо 81339,59 лв , в резултат от деликт-пътнотранспортно произшествие, което няма данни към настоящия момент да е признато с влязла в сила присъда за престъпление.Отправени са доказателствени искания за осъществяване на три експертизи-съдебно автотехническа , съдебно-медицинска и съдебно-психологическа за доказване на исковите претенции,като впоследствие е отправено искане съдебно-.медицинската експертиза да бъде извършена от две вещи лица с различни специалности с оглед установените специфични увреждания,засягащи различни системи в организма на ищеца.Обичайният размер на възнагражденията на вещи лица за такива експертизи е в общ размер до около 800 лв. При това положение не са налице основания по чл.83,ал.1,т.4 на ГПК за констатация,че ищецът е освободен по силата на закона от задълженията да заплати такси и разноски за настоящото производство.Следователно искането по ал.2 на чл.83 от ГПК е допустимо.
Видно от писмените доказателства, приложени от ищеца, той е роден през 2008 год., следователно към настоящия момент е на възраст-навършени 10 години и е малолетен.Не се установява да има собствено имущество ,от което да се издържа.От депозираната от неговата майка молба вх. № 5463 от 03.04.2019 год. се констатира,че единственото имуществено право, които има е безусловното право на издръжка от родителите си.Парични средства от своя баща ищецът не получава,въпреки,че той от години живее и работи извън България,тъй като не поддържа връзка с него,нито с останалите си две деца,нито със съпругата си-майка на ищеца.
От данните от представената декларация се констатира,че майката на ищеца не притежава право на собственост върху недвижими имоти,не притежава моторни превозни средства,не притежава дялове и акции в търговски дружества,не притежава парични влогове.Въпреки,че ищецът е роден по време на брака между родителите си, баща му не живее в едно домакинство със съпругата си-майка на ищеца и на още две негови деца от дълги години.Майката на Д. се грижи и за брат му близнак-също 10 годишен и непълнолетната им сестра-15 годишна,като и четиримата обитават жилище под наем.Издръжката и грижите и за трите деца полага само майката.Освен месечен наем от 220 лв. В.Р. е съдлъжник и по теглен от съпруга й потребителски кредит,чийто размер към момента е около 50000 лв.,който Р. заявява,че не обслужва. Тъй като и трите деца са непълнолетно В.Р. има безусловно задължение по закон да ги издържа.
Не се установяват доходи от наеми или от участия в търговски дружества,а и не се установява след извършена от съда служебна справка в електронния търговски регистър, ищцата да упражнява търговска дейност като едноличен търговец , да е съдружник или акционер в търговски дружества или да участва в управлението на такива.Получаваните от В.Р. доходи са в общ размер от 550 лв.,от които 300 лв. по граждански договор-работи като чистачка в заведение за хранене в гр.Средец и 250 лв.-помощ от община Средец за отглеждане на близнаци.
От декларацията се констатира,че майката на ищеца не страда от заболяване,което да налага постоятнни разходи,поради което следва да се приеме,че е физически здрава.
От медицинската документация ,представена с исковата молба и от приложената декларация е видно,че ищецът-детето Д. има здравословни проблеми,засягащи различни системи в тялото му,проявили се след 22.06.2018 год. ,които налагат извършване на разходи за медицинско обслужване.
От представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие,ведно с адвокатско пълномощно се установява,че адв. П.В. оказва такива при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата-лицето е материално затруднено,като не е уговорено адвокатско възнаграждение.
При горната фактическа обстановка съдът намира,че искането за освобождаване от държавна такса и разноски за настоящото първоинстанционно производство следва да бъде изцяло уважено. Установява се, че нито ищецът,нито неговата майка и законен представител разполагат с достатъчно доходи,за да поемат заплащането на държавна такса и разноски за настоящия процес- единствените доходи на четиричленното домакинство ,в което се отглежда ищецът са от граждански договор и помощи в общ размер от 550 лв.,а по данни на НСИ потребителският общ разход средно на лице по групи разходи за първото тримесечие на 2019 год. е 1145,13 или средно по 381,71 лв. месечно.
При това положение искането е основателно и следва изцяло да се уважи.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал. 2 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСВОБОЖДАВА
молителя-ищец Д.Д.К.-малолетен ,действащ
чрез своята майка и законен представител В.Д.Р. с пълномощник и съдебен адресат адв. П.В. с адрес ***,офис
6 от задължението за заплащане на държавна такса и разноски за настоящото първоинстанционно
производство.
Определението е окончателно.
Съдия: