РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. В. Търново, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА И. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10084 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021г. |
||
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** И.К.,
в качеството й на пълномощник на ЦУ на НАП, срещу Решение №120/10.03.2021г. по
АНД №1583/2020г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е
отменено Наказателно постановление №403896-F434402/04.02.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Кронос-1951“ ЕООД от гр. В.
Търново за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин/загл. изм.
ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, вр.
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
потвърдено обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на
разноски по производството.
Ответникът по жалбата – „Кронос-1951“ ЕООД от гр. В. Търново,
чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената жалба и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на разноски.
Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на решението
на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №120/10.03.2021г. по АНД №1583/2020г. състав
на Великотърновския районен съд е отменил Наказателно постановление №403896-F434402/04.02.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Кронос-1951“ ЕООД от гр. В.
Търново за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на „Кронос-1951“ ЕООД
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този
резултат съдът е приел, че в рамките на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правото за защита на ответника по касация/жалбоподател пред районния съд/,
както и до неправилно приложение на материалния закон. Направен е окончателен
извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от
фактическа страна не е спорно, че на 17.08.2019г. органи на ответника по
касация са извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Георги Измирлиев“ №15, стопанисван от „Кронос-1951“ ЕООД. При
проверката е било установено, че в обекта има регистрирано и работещо Фискално
устройство/ФУ/ модел DATECS DP-55, ИН на ФУ DT372560, ИН на ФП 02710479. При извършена
проверка на касовата наличност е установено фактическа такава в размер на
332,80 лв., а съгласно изведен междинен отчет от ФУ наличността следва да
е размер на 1 123,85 лв.
Проверяващите органи са приели, че е налице промяна в касовата наличност, която
не е отразена чрез операция „служебно изведени“ суми. Извършеното е било
квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1/ред. ДВ бр. 80/2018г./, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което се следва санкцията
по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като извършеното нарушение не влече като пряка
последица неотразяване на приходи, на основание изр. второ от ал. 2 на чл. 185
от ЗДДС на касатора е наложена санкцията по чл. 185,
ал. 1 от с.з. в минималния визиран в закона размер.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на
процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото
доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
въз основа на които е изградил правилни правни изводи.
Съгласно разпоредбата
на чл.185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите,
налага извода, че за да се наложи на търговец наказание „имуществена санкция“ в
размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е довело до
неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното
нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган,
както и изрично посочване в описание на нарушението. Съдът е приел, че след
като по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, която представлява основния състав е посочено
резултатно нарушение, при което следва да се установи вредоносния резултат, по
ал. 2 на чл. 185 такъв не следва да е налице такъв поради формалния характер на нарушението. Констатации в този смисъл, обаче, не се
съдържат нито в АУАН, нито в НП. Както
се посочи по-горе, както е посочил и самият ВТРС е налице неправилна правна
квалификация, освен това същата е неточна. Макар нарушената норма да е правилно
посочен чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез ФУ към
която препраща чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС,
като цяло е налице невярна и неточна правна квалификация. След като административно
наказателната отговорност е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ
от ЗДДС, то следва да се посочи целият текст, доколкото е налице съществено
различие в двете изречения, при първото изпълнителното деяние е само неиздаване
на касов бон и съответно вредоносен резултат, а ал. 2, изр.първо изисква
нарушението на нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на касов бон,
поради което посочените в правната норма наказания са в завишен размер.
Следователно и това нарушение по изр. 1 изисква да е налице вредоносен
резултат. Единствено изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изисква установяване на
факта, че такива вреди не са настъпили. Или в обобщение в състава на
нарушението се включва посоченото изпълнителното деяние и липсата на вредоносен
резултат – неотчетен приход респ. неначислен
ДДС в полза на фиска, което не е сторено в настоящата
хипотеза. Независимо от това, че посоченото нарушение на процесуалните норми би
могло да се разглежда като такова в полза на ответник касация, доколкото е
приложен по-благоприятния състав, това не отменя правилния извод на ВТРС, че е
налице съществено процесуално нарушение, тъй като той не е могъл да разбере в
какво е обвинен. На следващо място правилно ВТРС е посочил, че освен, че
правната квалификация не е правилно посочена, не е посочена и формата на
изпълнително деяние, доколкото ал. 2 от чл. 185 от ЗДДС има две форми – лицето
да извърши или допусне да се извърши нарушение по Наредба №Н-18/13.12.2006г.
Само по себе си това е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебната фаза. По вярното е това, че
след като оператор на ФУ е бил служител на търговеца, то отговорността да се
ангажира за допустителство. Но тези съображения на
съда са без значение по отношение законосъобразността на съдебното решение.
Пълната и вярна квалификация на нарушението кореспондира с нормативното предписание на чл.
33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 2, изречение последно
във вр. с чл. 185, ал. 1 от с.з., понеже търговецът не е изпълнил задължението си,
извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касова наличност/начална
сума, въвеждане и/или извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ, чрез
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми,
при което не са налице неотчетени приходи. Като е приел същото районният съд правилно е
изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни
основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора в полза на ответника по
касация се присъждат разноски в размер на 300 лв., представляващи договорено и
заплатено възнаграждение за адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №120/10.03.2021г. по АНД
№1583/2020г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е
отменено Наказателно постановление №403896-F434402/04.02.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „Кронос-1951“ ЕООД
разноски по делото в размер на 300/триста/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.