№ 2151
гр. Бургас, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120107820 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу Х. Т. К., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата от 13293,94 лева, представляваща главница по сключен между страните
Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законна лихва върху главницата от
депозиране на заявлението в съда - 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 485,30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
16.05.2021 г. до 25.08.2021 г., сумата от 1127,39 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.04.2021 г. до 11.01.2022 г., сумата от 31 лева, представляваща такса чл. 2 ал.
2 от договора, във връзка с Раздел XIV. б. „В“ т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните
за периода от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г., сумата от 14 лева, представляваща такса за
обслужване на разплащателна сметка по чл. 5 ал. 2 от договора за периода от 19.04.2021 г.
до 26.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № *** на РС-
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** г.,
по силата на който ищецът е превел по банков път сумата от 21000 лева, а ответникът се е
задължил да върне сумата на осемдесет и четири вноски по 338.77 лева с падеж всяко
шестнадесето число на месеца и краен падеж на 16.03.2025 г., ГПР – 10,82 % и променлив
ГЛП – 7,5 %, формиран като сбор от референтния лихвен процент „шестмесечен
СОФИБОР“ на ищеца плюс фиксирана договорна надбавка. Сочи се, че при просрочие в
тежест на кредитополучателя се начислява мораторна лихва в размер на законна лихва, на
основание чл. 9 от договора, а при просрочие на една или повече вноски вземанията по
договора могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, на основание чл. 14 от договора.
Твърди се, че поради неплащане в срок на вноската от 16.12.2020 г. вземанията по договора
са обявени за предсрочно изискуеми на 25.08.2021 г. чрез сключено допълнително
1
споразумение от 25.08.2021 г., по силата на което страните са се съгласили остатъкът от
дълга на ответника да бъде заплатен на дванадесет равни вноски, в рамките на една година,
в която банката няма да инициира изпълнително производство. Сочи се, че преди
споразумението се е начислявала мораторна лихва върху всяка просрочена вноска, а след
споразумението – върху целия предсрочно изискуем остатък. Поддържа се, че длъжникът не
е изпълнил задълженията си и по споразумението, поради което същото е прекратено и
задълженията по кредита се дължат изцяло, по силата на обявената със споразумението
предсрочна изискуемост. В тази връзка се излага, че ответникът дължи и такси за
обслужване на разплащателна сметка и такава по чл. 2 ал. 2 от договора, във връзка с Раздел
XIV. б. „В“ т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните за периода от 19.04.2021 г. до
26.08.2021 г.. Твърди се, че за вземанията по договора, банката се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и са дадени
указания за предявяване на иск относно вземането, което обуславя правният интерес от
предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземанията
по договора са обявени за предсрочно изискуеми, като се сочи, че след падежа на вноската,
но преди подписване на споразумението същата е заплатена, както и се изтъква, че същата е
следвало да бъде обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, което не е сторено.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 380/2022 г. на Районен съд - гр. Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда
срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит № *** г., сключен с ответника. С този договор страните са
договорили отпускането на паричен кредит в размер 21000 лева, който трябва да бъде
погасен на 84 месечни вноски, с падеж 338.77 лева и краен падеж на 16.03.2025 г., ГПР –
10,82 % и променлив ГЛП – 7,5 %, формиран като сбор от референтния лихвен процент
„шестмесечен СОФИБОР“ на ищеца плюс фиксирана договорна надбавка. Съгласно чл. 9 от
договора при забава на месечна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законна лихва. Съгласно чл. 14 от договора при допусната забава в плащанията на
една или повече вноски по договора, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно
изискуем. Към договора за кредит е представен план за погасяване на задълженията, ОУ и
Тарифа. Представено е сключено между страните допълнително споразумение от 25.08.2021
г. към договора за кредит, по силата на което длъжникът признава, че е уведомен, че поради
неизпълнение на вноска с падеж 16.12.2020 г., съобразно погасителния план вземанията по
договора се обявяват за предсрочно изискуеми. По силата на споразумението така обявеният
2
за предсрочно изискуем остатък е разсрочен на 12 вноски по 400 лева, които длъжникът се е
съгласил да заплати в периода от м.08.2021 г. до м.07.2022 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява усвояване по банков път на заемната сума от 21000 лева. Установява се, че към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост – 25.08.2021 г. ответникът е имал
просрочия по договора в размер на 2888,33 лева, включващи задължения за главници и
лихви. За периода от 27.03.2018 г. до 23.03.2020 г. възнаградителната лихва е определяна в
съответствие с приетата от БНБ Методология след 17.02.2020 г. е начислявана лихвена
корекция в размер от 3,50 %, поради неизпълнение от страна на длъжника на поетото от
него задължени по чл. 11 от договора за ползване на преференциални лихвени условия, да
осигурява ежемесечно постъпление по банковата му сметка не по-малко от МРЗ. Установява
се, че към датата на изготвяне на заключението непогасената главницата за исковия период
възлиза в размер от 13293,54 лева, възнаградителната лихва в размер от 485,30 лева,
мораторната лихва в размер от 1127,73 лева, а при изчисляването съобразно законната
лихва е в размер от 577,47, такса за ограничаване на негативните последици при просрочие в
размер от 31 лева и такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 14 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата молба споразумение,
включващо твърдяните клаузи за дължимост на главница, лихви, такси и разходи, както и
предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от ответника и за
него е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за
предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните
размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да
заплати процесните суми, или направените правоизключващи възражения.
От представения от ищеца договор за потребителки кредит и заключението на
вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че заетата на ответника сума в
размер от 21000 лева е усвоена.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата
на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като той се преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на
две кумулативни предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от
момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва
да предхожда по време сезирането на заповедния съд.
3
Установи се безспорно от заключението на вещото лице липсата на извършено от
ответника погашение на задължения за главница и лихви по договора за кредит. Установи се
и че на 25.08.2021 г. между страните е подписано споразумение към договора за кредит, с
което неизпълнението на задължението за вноска е признато от длъжника, изрично
уговорено е, че споразумението ще се счита за уведомление за обявяване на вземанията по
кредита за предсрочно изискуеми. В споразумението страните са се уговорили и че така
обявените за предсрочно изискуеми вземания ще бъдат разсрочени съобразно описан в
споразумението едногодишен погасителен план.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
предсрочната изискуемост на договора не е надлежно обявена, доколкото към момента на
подписване на споразумението неплатената вноска е била преведена на кредитора. От
заключението на вещото лице се установи обратното, към момента на подписване на
споразумението са просрочени общо пет вноски за месеци от април до август на 2021 г. на
обща стойност 2888,33 лева. Освен това, с подписване на споразумението ответникът е
признал, че има непогасена вноска по договора за кредит. С оглед изложеното, не
неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че предсрочната
изискуемост не е била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Дори и същата да бе обявена след този момент, то това обстоятелство
съдът е длъжен да вземе предвид по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. От друга страна
разсрочването на вече обявеният за предсрочно изискуем остатък не се нуждае от повторно
обявяване на предсрочна изискуемост, доколкото същата е вече обявена, а разсрочването,
извършено със споразумението е обстоятелство следващо вече обявената предсрочна
изискуемост. Предвид изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е
надлежно обявена на 25.08.2021 г. и от този момент ищецът има право да получи
предсрочно пълния размер на непогасената главница, незаплатената договорна лихва до
обявяване на предсрочната изискуемост, претендираното обезщетение за забава и такси,
който вземания според заключението на вещото лице са: непогасената главницата за
исковия период възлиза в размер от 13293,54 лева, възнаградителната лихва в размер от
485,30 лева, мораторната лихва в размер от 1127,73 лева, а при изчисляването съобразно
законната лихва е в размер от 577,47 лева, до който размер претенцията е основателна и
следва да бъде присъдена, съобразно чл. 33 ал. 2 от ЗПК, а за разликата над този размер иска
за мораторна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за сумата от 14 лева, представляваща такса за
обслужване на разплащателна сметка по чл. 5 ал. 2 от договора, неоспореното от страните
заключение на вещото лице установи, че към момента на изготвяне на заключението същата
е именно в този размер в рамките на който същата следа да бъде присъдена..
По отношение на претендираната от ищеца такса за ограничаване на негативните
последици при просрочие по чл. 2 ал. 2 от договора, във връзка с Раздел XIV. б. „В“ т. 10 от
Тарифата за таксите и комисионните за периода от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г. в размер от
31 лева, съдът приема следното: Видно от т. XIV.5. В.10 от Тарифата е, че същата се дължи в
случай на просрочие от длъжника на задължения по договора за кредит, за това че
кредиторът ще предприеме действия по ограничаване последиците от просрочието, като го
уведоми за това просрочие и за последиците от него чрез телефонни обаждания, изпращане
на писма, покани и други. Тези действия по своята правна същност са такива по управление
на кредита (управление на „лош кредит“), поради което претендираната за тях такса
противоречи на забраната визирана в чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Разноските от действията по
управление са включени и се покриват от уговорената възнаградителна лихва, което
изключва възможността те да бъдат претендирани като допълнително уговорени
задължения. В допълнение следва да се отбележи, че тази такса по естеството си е
мораторна неустойка, доколкото нейният размер е предварително определен и дължимостта
зависи единствено от изпадането в забава на кредитополучателя. Така уговорената
неустойка се кумулира с обещетението за забава, поради което противоречи на
ограничението визирано в чл. 33 ал. 1 от ЗПК.
4
По изложените съображения, съдът приема, че претенцията по такса за ограничаване
на негативните последици при просрочие е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените от ищеца искове са
основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 13293,94 лева, представляваща
главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със
законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 24.01.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 485,30 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 25.08.2021 г., сумата от 577,47 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.04.2021 г. до 11.01.2022 г. и сумата
от 14 лева, представляваща такса за обслужване на разплащателна сметка по чл. 5 ал. 2 от
договора за периода от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 3508,90 лева, от които за
заплатена държавна такса – 367,90 лева, адвокатско възнаграждение - 2013,40 лева, депозит
за особен представител - 839,30 лева и депозит за вещо лице – 288,30 лева.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 1137,60 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Т. К., ЕГН ***
с адрес гр. Б. дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, следните суми:
сумата от 13293,94 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за
потребителски кредит № *** г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на
заявлението в съда - 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
485,30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.05.2021 г. до
25.08.2021 г., сумата от 577,47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
16.04.2021 г. до 11.01.2022 г. и сумата от 14 лева, представляваща такса за обслужване на
разплащателна сметка по чл. 5 ал. 2 от договора за периода от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г.,
като отхвърля иска за мораторна лихва за разликата над уважените 577,47 лева до
предявените 1127,39 лева и иска за сумата от 31 лева, представляваща такса чл. 2 ал. 2 от
договора, във връзка с Раздел XIV. б. „В“ т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните за
периода от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № *** на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Т. К., ЕГН *** с адрес гр. Б., да заплати на „Юробанк България” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от 3508,90 лева /три хиляди петстотин и осем лева и
деветдесет стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни
разноски, както и 1137,60 лева /хиляда сто тридесет и седем лева и шестдесет стотинки/ за
разноски по ч. гр. д. № 380/2022 г. на РС - Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
5
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6