О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №279
гр. Варна, 28.05..2020г.
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 166 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
въззивна жалба, подадена от Б.С.Х. и Л.С.-Х., и двамата представлявани по
пълномощие от адв. А. Д. ***, насочена против решение № 1563/27.12.19г.,
постановено по гр.д. № 1833/17г. на ОС-Варна, в осъдителните му части, с които:
1.Б.С.Х. е осъден да заплати на „Феномен“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, следните суми: сумата от 16963,34
лева, представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения му
имот, представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Л.Х.
първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с
адм.адрес: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с
ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в
качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й изплащане; сумата от 4519,20 лева представляваща
половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи
и покрив/ на сградата с
ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й изплащане; сумата от 2490,90 лева, представляваща
половината от общо заплатените от ищеца главница за местни данъци и такси и
лихви за забава в полза на Община Варна, дължими за имота с ид.10135.1507.876
по КК на гр.Варна и построената в него сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на
гр.Варна, събрани
принудително по изп.дело 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; сумата
от 2304,70 лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
2. Л.С.Х.-О. е осъдена да заплати на „Феномен“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, следните суми: сумата от 16963,34
лева, представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения й имот, представляващ ½ ид.част от
притежавания в съсобственост с Б.Х. първи
жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес:
гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 18 и ½ ид.част от
дворното място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения
от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й изплащане; сумата от 1026,96 лева,
представляваща увеличената стойност на собствения й имот – жилище, заемащо втори етаж в сградата с ид.
ид.10135.1507.876.1 по КК на гр. Варна,
вследствие на извършени от ищеца подобрения в качеството му на добросъвестен
владелец в периода 2006г. до 2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й
изплащане; сумата от 4519,20 лева,
представляваща половината от общо сторените необходими разходи за
запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1
по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.08.2017г., до
окончателното й изплащане;
сумата от 2490,90 лева, представляваща половината от общо заплатените
от ищеца главница за местни данъци и такси и лихви за забава в полза на Община
Варна, дължими за имота с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна и построената в
него сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, събрани принудително по изп.дело
20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 2286,06 лева
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивниците считат, че решението в
посочените части е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и претендират
същото да бъде отменено, а предявените срещу всеки от тях искове да бъдат
отхвърлени. Сочи се, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречи на материалния закон. На първо място се
сочи, че едва с уточняващата си молба от 29.09.17г. ищецът е формулирал петитум
по иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, какъвто иск не е бил предявен с първоначалната
искова молба и който иск е бил квалифициран като главен, наред с иска по чл.
72, ал. 1 от ЗС. На второ място е посочено, че делото е разгледано при
нередовна искова молба, тъй като държавна такса е била събрана от ищеца само по
главните, а не и по предявените в евентуалност искове, квалифицирани от съда
като такива по чл. 73, ал. 2 и чл. 74 от ЗС. В тази връзка се иска от настоящия
съд да укаже на ищеца да внесе изцяло дължимата ДТ и ако това не бъде сторено,
производството по делото да бъде прекратено, евентуално – делото да се върне на
първоинстанционния съд за отстраняване на тази нередовност.
На трето място, в нарушение на процесуалните
правила, първоинстанционният съд не е приел направеното от ответниците с
отговора на исковата молба възражение за прихващане, с дължимите от ищеца на
всеки от ответниците суми, представляващи получени от дружеството наеми
/добиви/ от вещта, собственост на ответниците (възлизащи на общо 90 946
лв. като левова равностойност на 46 500 евро), а при оспорване на наемите
/добивите/ - с дължимото им от ищеца обезщетение за ползите от имота им, от
които те са били лишени, за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г.; както и с
дължимата им се от ищеца сума по изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808 (в
размер на 7418.77 лв.). Всеки от ответниците е направил изявление за прихващане
с дължимите му се суми от по 49 182.38 лв. /с припадащата му се половина
от общата сума от 98 364.76 лв./. Тези суми се считат, че са ликвидни и
изискуеми и безспорно дължими им се от ищеца. Но дори и да се приеме, че сумите
не са ликвидни и изискуеми, то това подлежи на доказване при разглеждане на
делото. Претендира се релевираното от всеки от ответниците възражение за
прихващане с посочените суми да бъде разгледано от въззивния съд, като в тази
връзка се претендира от съда да бъде изискано изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З. Д..
На следващо място се поддържа, че решението е
необосновано, тъй като от описаните в него доказателства не става ясно на кои
от тях съдът се е позовал, а освен това същият не е коментирал събрани по
делото доказателства. От друга страна се поддържа, че е налице противоречие
относно приетото от съда по това дали има спор досежно осъществявана от ищеца
фактическа власт върху имота на ответниците за периода от 2006г. до 2013г.
/като неправилно е посочена и датата на въвода на ответниците в имота им -
15.01.13г./. Освен това съдът се е позовал и на оспорени от ответниците
доказателства – писмени и гласни такива,
както и експертни заключения. Първоинстанционния съд се е позовал и на
доказателства, които не са били събрани по съответния процесуален ред – на
протокол от съдебно заседание по друго дело, в който са инкорпорирани
показанията на свидетел.
Неправилни се считат и изводите на съда, че
ищецът е бил добросъвестен владелец на имота, че същият е извършил подобрения в
него и те са увеличили стойността му. Относно твърдяното от ищеца негово
качество на добросъвестен владелец се сочи, че е налице влязло в сила решение,
обвързващо страните по делото /решение № 22/29.06.17г. по гр.д. № 2113/16г. на
ВКС/, в което е прието, че дружеството не може да придобие имота по реда на чл.
79, ал. 2 от ЗС, тъй като то няма качеството на добросъвестен владелец.
Правните изводи на първоинстанционния съд противоречат на посоченото решение, а
освен това и са направени при допуснати процесуални нарушения /недопускане на
поискани от ответниците доказателства чрез изискването на материалите по цялото
предходно производство по гр.д. № 145/13г. на ВОС и на протокола за разпит на
свидетели, осъществен от нотариус Св. Стойчева във връзка с издаването на КНА в
полза на С.И.Ч. за имота, като придобит въз основа на придобивна давност/ и
неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Освен това
от събраните по делото доказателства не е било установено да са извършвани от
ищеца ремонти в процесния имот. Оспорва се и извода на съда, основан на
заключението на тройната СТЕ, че вследствие на извършени подобрения е била
увеличена стойността на имота, както и е установен размера на необходимите
разноски за запазване на общите части на сградата. Сочи се, че това заключение
е било оспорено от ответниците, тъй като е било основано на предположения.
Наред с горното съдът не е отчел изложеното от вещите лица, че извършените в
имота СМР са незаконни, тъй като къщата е паметник на културата и те е следвало
да бъдат съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство.
Неправилността на решението се поддържа и
поради приетото в него, че възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност за вземанията на ищеца, е неоснователно. В тази връзка по делото не
били събрани доказателства относно момента, в който евентуално владение на
ищеца е било превърнато в държане. Освен това за периода от 2008г., когато се твърди
от ищеца да са били извършвани СМР в имота, и до датата на предявяване на
исковете по настоящото дело на 22.08.17г., е изтекъл срок по-дълъг от 5 години.
Необосновано се счита и решението, с което
въззивниците са осъдени да заплатят суми, съизмерими със заплатени от ищеца
местни данъци и такси за имота. В тази връзка се сочи, че заключението на СИЕ е
било оспорено, а искането на ответниците за извършване на проверка в НАП не е
било уважено. Привежда се и аргумента, че ако ищецът е считал себе си за собственик
на имота, той е следвало да плаща тези данъци и такси, а не да допуска
събирането им по принудителен начин, което е довело до заплащането и на лихви и
разноски.
Отправеното до съда искане е да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искове. Формулирани са и следните доказателствени искания:
-
да се
изиска и приложи като доказателство към настоящото дело цялото гр.д. № 145/13г.
на ВОС;
-
да се
изиска и приложи към делото и изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808;
-
да се
изиска от нотариус Св. Стойчева, гр. Варна протокол за разпит на свидетели,
приложен към нотариално дело за снабдяване на С.И.Ч. с КНА за собственост върху
недвижим имот, вписан под Акт № 8, т. СХІ, дело 26001/05г., вх. рег. № 34267/20.12.05г. на СВ-Варна;
-
да се
задължи ищеца да представи сключените договори за наем за периода от
09.10.08г.-01.10.17г. за целия или за части от недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „Сан Стефано“, 18;
-
да се
задължи ищеца да представи цитираните от вещото лице по СИЕ в с.з. на
29.11.19г. договори и протоколи обр. 19;
-
ако
ищецът заяви, че ще се ползва от описаните в т. 9 - т. 19 от исковата молба
доказателства и представените с уточняваща молба вх. № 27013/29.09.17г. писмени
доказателства – Протокол обр. 19/20.01.11г., Протокол обр. 19/27.09.11г.,
Договор за СМР от 01.08.11г., фактура № **********/01.09.17г. и преводно
нареждане от 15.09.17г., както и от представения в с.з. на 21.06.19г. протокол
за въвод във владение от 03.10.17г., то се иска от съда да открие производство
по оспорване истинността на тези писмени доказателства, а на въззивниците да се
даде възможност да ангажират допълнителни доказателства с оглед разпределение
на доказателствената тежест при оспорването на тези документи;
-
да се
допусне 1 свидетел при условията на довеждане, за да се установи какво е било
състоянието на имота при въвода във владение на ответниците на 03.10.17г. и
недобросъвестността на ищеца;
-
да се
допусне тройна СТЕ, която след запознаване с документите по делото и тези,
касаещи имота, находящи се в Община Варна и район „Одесос“, както и след оглед
на място, да отговори на формулираните общо 5 въпроса - дали са изпълнени и ако
са изпълнени какво е качеството на СРР и СМР в процесния имот /отделяйки общи
части и дворно място, първи и сутеренен етаж, втори и отделно трети /тавански/
етажи/, въз основа на издадени строителни книжа, когато това е било необходимо,
и да се определи тяхната стойност по видове; кои от тях имат отношение към
запазване и съхраняване на имота; дали се е увеличила стойността на имота,
вследствие на направени подобрения и в какъв размер за всяка от посочените
части от имота към 03.10.17г. и към настоящия момент; да се посочи дали
представените стротелни книжа касаят процесния имот и дали тя увеличава
стойността на имота;
-
да се
назначи ССчЕ, която след запознаване с материалите по делото и с документите,
находящи се при ищеца и в ТД на НАП-Варна да посочи: има ли данни за сключени
от ищеца договори, по които същият да е извършил разходи за подобрения, СРР,
административни, технически услуги, данъци и такси относно процесния имот и
какви са те; има ли осчетоводени от ищеца наеми за отдаване под наем на
процесния имот и какви са те за периода от 09.10.08г. до 01.10.17г.; редовно ли
е водено счетоводството на ищеца от момента на неговата регистрация до датата
на изготвяне на заключението и кога и как е заприходен процесния имот в баланса
на дружеството;
-
да се
приемат като доказателства следните писмени доказателства, касаещи факти и
обстоятелства, отразени в търговския регистър по партидата на ищцовото
дружество: учредителен акт от 04.01.06г.; договор от 18.09.08г. за прехвърляне
на дружествени дялове; протоколи от 18.09.08г., учредителен акт от 18.09.08г. и
решение от 20.01.06г.
В предвидения срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна „Феномен“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Д. В.
***, чрез който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че съдът се е
произнесъл по редовна искова молба, тъй като са били внесени дължимите ДТ в
пълен размер по обективно съединените главни искове. Отделно от това липсва
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с
релевирано от ответниците възражение за прихващане. В тази връзка се сочи, че с
отговора на исковата молба не е било релевирано възражение за прихващане от
всеки от ответниците с размерите, посочени в самата въззивна жалба /суми от по
49 182.38лв./, нито такова възражение е било уточнено от въззивниците пред
първоинстанционния съд във вида му, изложен във въззивната жалба. Релевираното
възражение е било неуточнено по вид и размер за всеки от ответниците, по
основание и период на вземането, съдържало и елемент на „евентуалност“. Отделно
от това съдът не е длъжен да приеме за съвместно разглеждане и редовно
възражение за прихващане, ако това ще доведе до усложняване на процеса със
събирането на множество доказателства и поради липсата на връзка със спорното
правоотношение, което е предмет на делото. Отделно от това, ако се поддържа, че
ответниците имат ликвидно и изискуемо вземане, което е предмет на изп.д. №
611/17г. на ЧСИ З. Д., то
е следвало още с отговора на исковата молба да представят доказателствата в
тази връзка. Поради това и изискването на цялото изпълнително дело не е
необходимо. Неоснователно се счита и искането за изискване на договори за наем
за процесния имот, тъй като въззивниците не твърдят да има сключени такива, с
кои лица и за кой период, а освен това е невярно твърдението им, че към датата
на въвода им във владение в имота, в него е имало наемател /имайки предвид
отразеното в протокола на ЧСИ за този въвод/. Отделно от това предприетото увеличение
на размера на възражението за прихващане от 18 000лв. на 90 946лв.
при липсата на наведено основание на частичното вземане, е извършено след
настъпила преклузия /в с.з. на 21.06.19г./. Наред с това пред първата инстанция
ответниците са посочили период на претенцията от 01.10.14г. до 01.10.17г., а
във въззивната жалба сочат период от 09.10.08г. до 01.10.17г. Поради всичко
това и искането за разглеждане от въззивния съд на възражението за прихващане
се счита за неоснователно, а направените от въззивниците доказателствени
искания за установяването на факти от предмета на възражението, се считат за
нередовни и недопустими.
Поддържа се още, че липсват и други допуснати
от съда процесуални нарушения във връзка със събирането и обсъждането на
доказателствения материал по делото. Счита се, че е неоснователно искането за
изискване на материалите по цялото гр.д. № 145/13г. на ВОС, тъй като по делото
са приети постановените по същото дело съдебни актове и на трите съдебни
инстанции. Ответниците не са сочили кои факти и с кои документи от това дело,
желаят да доказват, а използването на доказателства по друго дело се явява
недопустимо. Като некоректно и неоснователно е квалифицирано оплакването на
въззивниците, че съдът е използвал недопустимо протокол за разпит, осъществен
по цитираното дело, а самите те искат да се ползват материалите от същото дело
именно по този начин. Неоснователно се счита и искането за изискване на
протокол за разпит на свидетели /които свидетели според ответниците са били
родителите на С.Ч./, съставен във връзка с обстоятелствената проверка,
извършена от нотариус Стойчева при издаването на КНА за собственост върху имота
в полза на С.Ч., тъй като с този документ не може да се установява
недобросъвестност на ищцовото дружество, което не е било страна в нотариалното
производство. За неоснователно се счита и искането за приемане като
доказателства на копия от документи, вписани в Търговския регистър, тъй като
процесуалния представител на ищеца не е оспорвал, че адреса на управление на
дружеството е ул. „Сан Стефано“, № 16, ет. 2, ап. 3 в гр. Варна. Поддържа се,
че и не са допуснати бланкетно посочените във въззивната жалба нарушения по
несъбиране на гласни доказателства, поискани от ответниците, тъй като съдът е
допуснал всичките им поискани гласни доказателства за фактите, за които им е
било указано, че носят доказателствена тежест и са относими към предмета на
делото. Освен това във въззивната жалба не са посочени кои са документите, за
които се твърди, че съдът незаконосъобразно не е открил производство по тяхното
оспорване, поради което и доказателственото искане в тази насока се явява
неоснователно. Допълнително се сочи, че въпреки дадената им от
първоинстанционния съд възможност ответниците не са посочили какво оспорват на
представените от насрещната страна доказателства, а само е било уточнено, че
представените доказателства не касаели процесния, а съседния имот. Като цяло се
счита, че решението е постановено след извършен съвкупен и обстоен анализ на
всички събрани по делото доказателства и поради това същото не се явява
необосновано. Сочи се в отговора, че възражението за незаконност на извършените
СМР в имота е въведено едва с въззивната жалба. Освен това евентуална преценка
дали СМР са законни или незаконни, не би променила извода за увеличена стойност
на имота. Споделя се извода на съда, че ищцовото дружество е било добросъвестен
владелец на имота по см. на чл. 74, ал. 2 от ЗС, тъй като собствениците са
знаели, че се правят подобрения в имота и не са се противопоставили на
извършването им. Счита се още, че предявените по делото вземания на ищеца не са
погасени по давност, тъй като за периода от установяването на фактическа власт
върху имота през 2006г. и до предявяването от настоящите ответници на
ревандикационните им искове на 15.01.13г., по които е било образувано гр.д. №
145/13г. на ВОС, ищцовото дружество е своило целия имот и не е знаело за
правата на трети лица. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 2 от ЗС, както и на
тази, разгледана в т. ІV от ППВС № 6/27.12.1974г. Поради това и давността не е
изтекла за периода от 15.01.13г. до 22.08.17г. Основателен се счита и иска по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е подкрепен от заключението на ССчЕ и на
писмените доказателства по делото. Претендира се от въззивния съд да потвърди
решението в обжалваните му части, ведно с присъждане на разноските за
настоящата инстанция.
Въззивната
жалба е редовна, подадена е в срок от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт в съответните му за всеки от тях осъдителни части, и при
наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
Имайки предвид предмета на въззивното
производство, определено чрез въззивната жалба на ответниците, насочена против
осъдителните му части за всеки от тях, то настоящия съд не следва да разглежда
възражението относно това дали първоинстанционният съд е събрал в пълен размер
дължимата по делото ДТ от ищеца. Аргумент за тази позиция следва да се изведе
от нормата на чл. 6 от ЗДТ, която не свързва като правна последица на
несъбирането от първоинстанционния съд на дължимата ДТ от ищеца, с недопустимост на въззивното производство (по
което всички дължими ДТ са платени от въззивниците). Отделно от това следва да
се имат предвид нормите на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, от които следва, че по
предявените евентуални искове, чрез които се защитава същия материален интерес като
този чрез главните, отделна ДТ не се дължи.
По отношение на доказателствените искания на
въззивниците, чиято допустимост е основана на твърденията за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Действително с отговора на исковата молба ответниците
са отправили искане за изискване и прилагане като доказателства по делото на
материалите по гр.д. № 145/13г. на ВОС. Доказателственото искане е било
обосновано с твърдението, че с окончателния съдебен акт, с който е приключило
това дело, е формирана сила на пресъдено нещо между страните и по отношение на
това, че ищцовото дружество не е имало качеството на добросъвестен владелец на
процесния имот. Твърдяло се е, че този факт е бил доказан с представените по
гр.д. № 145/13г. на ВОС доказателства, които установяват недобросъвестността на
ищеца по отношение придобиването и владеенето на имота (като в отговора са
наведени твърдения в тази връзка за свързаността на продавачите на имота с
първия и втория управители и еднолични собственици на ищцовото дружество, които
са били съответно майката и бащата на продавача С.Ч.). С определението си по
чл. 140 от ГПК съдът е указал на ответниците, че може да извърши служебна
справка с постановените по гр.д. № 145/13г. на ВОС съдебни актове, а ако те
твърдят, че това дело съдържа други относими към предмета на настоящото дело
доказателства – на ответниците е дадено указание да се снабдят с тях и да ги
представят по делото в първото по делото с.з. Такова е проведено на 21.06.19г.
и в него процесуалният представител на ответниците е посочил, че по гр.д. №
145/13г. са събирани доказателства, с които ще има възможност да се убеди съда
относно недобросъвестността на ищеца и освен това съда да се запознае с
движението на това производство. При нов отказ на съда да се изиска цялото
дело, ответниците са поискали да им се предостави възможност да направят копие
от документи (разпити на свидетели и протоколи от открити с.з.), които биха
доказали недобросъвестността на ищеца. В тази връзка съдът е възпроизвел мотивите
на определението си от подготвителното с.з., че е била дадена възможност на
ответниците, които са били страни по гр.д. № 145/13г. на ВОС да представят
документи, извлечени от материалите по същото дело, извън постановените по него
съдебни актове, до които съдът има служебен достъп, а и копия от същите са
представени от ищеца.
С оглед на горното настоящия съд намира, че
липсва допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение чрез отказа да
се изиска и приложи като доказателство цялото гр.д. № 145/13г. на ВОС. Това е
така, защото от една страна постановените съдебни актове по същото са били
представени по настоящото дело, а от друга страна на ответниците е била дадена
възможност да посочат и представят и други доказателства, извлечени от материалите
по това дело, от която те не са се възползвали в указания им от съда срок /до
първото по делото с.з., а и след това/. Това доказателствено искане следва да
се остави без уважение.
Поради неотносимост към предмета на
настоящото дело, следва да се остави без уважение и искането на въззивниците за
изискване на документ от трето неучастващо по делото лице - нотариус Св.
Стойчева, гр. Варна, а именно: на протокол за разпит на свидетели, приложен към
нотариално дело за снабдяване на С.И.Ч. с КНА за собственост върху недвижим
имот, вписан под Акт № 8, т. СХІ, дело 26001/05г., вх. рег. № 34267/20.12.05г.
на СВ-Варна. Доказателственото искане е обосновано най-общо в отговора на
исковата молба с целта да се установи отново недобросъвестността на ищцовото
дружество при осъществяваната от него фактическа власт върху процесния имот. В
първото по делото с.з. процесуалният представител на ответниците е уточнил, че
в този документ е инкорпориран извършения от нотариуса разпит на свидетели по обстоятелствената
проверка във връзка с изготвянето на КНА за собственост върху имота, като
придобит по давност от С.Ч.. Поддържано е, че като такива свидетели
най-вероятно са били разпитани майката и бащата на молителя С.Ч. – Ф. С. Ч. и И. Ч.. Предметът на настоящото дело изисква доказването на факта на
добросъвестност на владението, осъществявано от ищцовото дружество, а не
недобросъвестността на С.Ч. при придобиването от него на процесния имот, който
е продал имота на ищцовото дружество.
Относно оплакването за процесуално нарушение
във връзка с неприемането на възраженията за прихващане на ответниците:
С отговора на исковата молба ответниците са
навели твърдения, че ищцовото дружество е отдавало под наем първия етаж от
къщата и е получавало доходи от тази дейност, които за периода от 01.10.14г.
до 01.10.17г. възлизат на общо 18 000 лв. Освен това са посочили, че
ищцовото дружество им дължи и присъдените с влязлото в сила по гр.д. № 145/13г.
на ВОС направени от тях съдебно-деловодни разноски, възлизащи на общо
7 418.77 лв., за чието събиране те са образували против „Феномен“ ЕООД
изп.д. № 611/17г. по описа на ЧСИ З. Д., Варна. Въз основа на тези твърдения ответниците са релевирали
възражение за прихващане с общо дължимата им сума от 25 418.77 лв.,
представляваща 18 000 лв., получен от ищеца наем, а ако последният оспорва
получения наем – сумата е дължимото от ищеца на ответниците обезщетение за
същия период за ползването на собствения им имот, както и сумата от 7418.77лв.
– присъдена им с влязло в сила съдебно решение и предмет на принудително
изпълнение по цитираното по-горе изпълнително дело. Ответниците са цитирали
нормата на чл. 103 от ЗЗД като основание за направеното изявление за
прихващане. Отправили са искане да се изиска цялото изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д..
Първоинстанционният съд с определението си от
подготвителното заседание не е приел възражението за прихващане в
посочения общ размер за двамата
ответници, тъй като е счел същото за нередовно, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 103 от ЗЗД (за ликвидност и изискуемост на вземането), не е
било ясно основанието за претендиран от ответниците против ищеца наем или пък в
евентуалност - размера на претендираното
обезщетение от 18 000 лв.; не е било ясно и каква сума всеки от двамата
ответници претендира с възражението за прихващане. В първото по делото с.з.
процесуалният представител на ответниците е навел следните уточнения по
възраженията за прихващане - твърдението, че съгласно договор за наем от
09.10.08г. ищецът е предоставил първия етаж от къщата на посочен наемател за
годишна наемна цена от 15 500 евро, а наемателят е напуснал имота едва при
осъществения въвод във владение на ответниците през м.10.17г. Поради това
полученият от ищеца наем за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г. възлиза на
90 946 лв., което е левовата равностойност на 46 500 евро. Посочено
е, че с отговора на исковата молба е било направено възражение за прихващане с
част от тази сума, а с направеното уточнение се претендира да се извърши
прихващане с пълния размер от 90 946лв. Целият размер на възражението за
прихващане на ответниците възлиза на 98 364.76 лв., тъй като към посочената
по-горе сума се претендира и сумата от 7418.77 лв., предмет на посоченото
изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д.. Така всеки от ответниците претендира по
половината от посочените суми.
Приемането на възражението за прихващане
повторно е било отказано от първоинстанционния съд с аналогични на вече
изложените в определението от подготвителното заседание мотиви.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице
допуснато от съда процесуално нарушение в тази връзка, тъй като дадената от
страната правна квалификация на предприетото от нея действие /дали е релевирано
изявление за извършено материално правно възражение за прихващане или е
предприето процесуално действие за защита чрез възражение за съдебна
компенсация/ не обвързва съда, а при неяснота относно твърденията на страната
по фактите и отправеното искане – съдът е бил длъжен да даде съответните
указания на страната. В настоящия случай, в предвидения процесуален срок /с
подаване на отговора на исковата молба/ ответниците са релевирали възражение за
прихващане с насрещно свое вземане спрямо ищеца за получените от него добиви от
тяхната обща вещ под формата на граждански плодове /наеми/ за периода от
01.10.14г. до 01.10.17г., евентуално – с вземането си за обезщетение за
ползването на вещта им без правно основание от ищеца за същия период и в същия
размер. Това вземане не е ликвидно, тъй като не е безспорно между страните и не
е установено със силата на пресъдено нещо. Неговият размер допълнително е
завишен при уточняването на вземането в първото по делото с.з., а доказването
на основателността му следва да се извърши в настоящия процес. Отделно от това
ответниците са претендирали извършването на прихващане и с ликвидно и изискуемо
тяхно вземане против ищеца, което е предмет на принудително изпълнение по
посочено изпълнително дело. Отправили са съответните доказателствени искания,
които с оглед на гореизложеното, първоинстанционния съд незаконосъобразно не е
уважил.
С оглед на горното следва да се укаже на
страните, че настоящият съд ще разгледа релевираните и уточнени от ответниците
в първото с.з. възражения за прихващане с вземанията им към ищеца в размер на
по 49 182.38 лв. за всеки /с
припадащата им се половина от общата сума от 98 364.76 лв./,
представляващи суми от по 45 473 лв., претендирани като получени от ищеца
добиви /наеми/ от тяхната обща вещ /първи етаж от къщата/ за периода от
01.10.14г. до 01.10.17г., евентуално – като дължими от ищеца обезщетения за
ползването без основание на общата им вещ за същия период, съизмерими с
пазарния наем, и суми от по 3709.38лв., които им се дължат по посоченото
изпълнително дело.
В тази връзка съдът съобрази, че не е
необходимо изискването на материалите по цялото изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З. Д., а е достатъчно да се даде възможност на
ответниците, чиято е доказателствената тежест за установяване на вземанията им
по възраженията за прихващане, да представят актуално удостоверение, издадено
от ЧСИ по посоченото изпълнително дело, за дължимите им от ищцовото дружество
непогасени парични суми. Наред с горното, ищецът следва да бъде задължен да
представи и сключените от него договори за наем на процесния недвижим имот,
находящ в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ 18, но за периода от 01.10.14г. до
01.10.17г. /а не с начален момент на периода от 09.10.08г., тъй като
възраженията за прихващане са за вземания с начален период от 01.10.14г./.
Освен това следва да се постави допълнителна задача на ССчЕ, която след
проверка в счетоводството на ищцовото дружество и в ТД на НАП-Варна, да
отговори на въпроса дали са били осчетоводени и декларирани от „Феномен“ ЕООД
доходи от наеми за недвижим имот, находящ в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ 18, за
периода от 01.10.14г. до 01.10.17г. /отново ограничен от рамките на
релевираното възражение за прихващане на всеки от ответниците/ и какъв е техния
размер.
Още тук следва да се посочи, че не следва да
се поставя на ССчЕ задача да извършва пълна проверка на счетоводната дейност на
ищцовото дружество и да се отговаря на въпроса дали същото редовно е било
водено от момента на регистрацията му и до момента на изготвяне на
експертизата. Задачата се явява неотносима към предмета на доказването по
настоящото дело /и то не само относно възраженията за прихващане на
ответниците/.
В с.з. на 29.11.19г. при
изслушването на в.л. Ел. Трифонова същата е посочила, че при извършената
проверка в счетоводството на ищцовото дружество, там е видяла и договори към
първичните счетоводни документи. Същите тя не е разглеждала и описала в
заключението си, а в първата таблица на стр. 2 от заключението е описала само
фактурите с цитираните в тях основания за издаването им. Освен вещото лице е
посочило, че към фактурите е имало и приложени протоколи обр. 19, в които е
било изрично записано за кой обект се отнасят тези разходи. По делото са били
представени от ищеца и приети като доказателства заверени от страната копия на
описаните в първата таблица на стр. 2 от заключението на вещото лице фактури и
протоколи обр. 19 - фактура №
**********/20.01.11г. на л. 608 и протокол обр. 19 на л. 179; фактура №
**********/27.09.11г. на л. 50 и протокол обр. 19 на л. 180; договор за СМР от
01.08.11г. – на л. 181; фактура № **********/01.09.17г. на л. 177 (фактура №
86/16.11.12г., приложена на л. 52 е неотносима към предмета на настоящото дело
предвид необжалването на отхвърлената част на иска за тази сума). Липсват
изявления на вещото лице за наличието на други и конкретно индивидуализирани
договори и протоколи обр. 19 извън тези, които са приети по делото или свързани
с коментираните от вещото лице фактури. При това положение и имайки предвид, че
тежестта за установяване факта на извършване и стойността на разходи за СРР и
СМР в процесния имот, е върху ищеца, намира искането на въззивниците да се
задължи ищеца да представи „цитираните от вещото лице по СИЕ в с.з. на
29.11.19г. договори и протоколи обр. 19“, за неоснователно.
В отговора на исковата
молба е направено изявление, че се оспорва истинността /без уточнение на
верността или автентичността/ на документите, представени с исковата молба и
описани като приложения в т. т. 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 18. За скицата,
описана в т. 19 е посочено, че представеният документ е скица на поземления
имот, а е посочен идентификатор на сградата, което съставлявало противоречие,
създаващо затруднение в организиране защитата на ответниците. В първото по
делото с.з. процесуалният представител на ищеца е уточнил, че представената с
исковата молба скица е именно на поземления имот с идентификатор
10135.1507.876, а при описанието на доказателството в исковата молба е била
допусната техническа грешка /л. 41 и л. 617/.
Следва да се отбележи, че описаните
доказателства в исковата молба под т. 14, 15 и 18 са неотносими към предмета на
въззивното производство, поради необжалването от ищеца на отхвърлителните части
от решението, за които се отнасят тези писмени доказателства.
Наред с горното, описаното в т. 9 от исковата
молба доказателство представлява частна експертиза, която не е събрана чрез
съответен процесуален способ към доказателствения материал по делото.
В първото по делото с.з.
процесуалният представител на ищеца е представил оригиналите на описаните в
исковата молба фактури, за които насрещната страна е направила изявление, че ги
оспорва, както са оспорени в отговора на исковата молба /без конкретизация/.
Специално за фактура № **********/20.01.11г. процесуалният представител на
ответниците е посочил, че върху нея липсват подписи и печат и поради това тя не
представлява оригинал. Във второто с.з., проведено на 27.09.19г. процесуалният
представител на ответниците е уточнил, че оспорването на всички представени от
ищеца с исковата и уточнителната молба писмени доказателства, е направено, тъй
като те касаят имот, находящ се на ул. „Сан Стефано“, № 16, а не този на ул.
„Сан Стефано“, № 18 /така на л. 738 и л. 741/.
Предвид горното следва
да се приеме, че направеното във въззивната жалба искане да се даде възможност
на ищеца да заяви дали ще се ползва от
описаните в т. 9 - т. 19 от исковата молба доказателства и представените с
уточняваща молба вх. № 27013/29.09.17г. писмени доказателства (Протокол обр. 19/20.01.11г., Протокол обр.
19/27.09.11г., Договор за СМР от 01.08.11г., фактура № **********/01.09.17г. и
преводно нареждане от 15.09.17г., както и от представения в с.з. на 21.06.19г.
протокол за въвод във владение от 03.10.17г.), като при положителен отговор - да
се открие производство по оспорване истинността на тези писмени доказателства,
се явява неоснователно и следва също да се остави без уважение.
В отговора на исковата молба ответниците са отправили искане при
условията на равнопоставеност и на тях да се даде възможност да ангажират двама
свидетели. Произнасянето по това искане първоинстанционният съд е отложил за
първото с.з., тъй като същото не е било конкретизирано относно обстоятелствата,
за които страната желае да събере гласните доказателства. С молба от 03.06.19г.
/л. 581/ ответниците са уточнили, че чрез свидетелските показания желаят да се
установят следните факти: че описаните в исковата и допълнителните молби на
ищеца СРР и СМР са били извършени в съседен на процесния имот; че ответниците
не са знаели за извършвани СРР и СМР в собствения им имот; че ищцовото
дружество е било недобросъвестно, както при придобиването на имота, така и при
неговото владение; какво е било състоянието на процесния имот към 03.10.17г. В
първото по делото с.з. по искане на процесуалния представител на ответниците,
на същия е дадена възможност да уточни фактите и обстоятелствата, за които се
искат свидетелите, а те са били посочени така: двама свидетели за установяване
на обстоятелството, че ответниците не са знаели за ремонтните работи в имота.
Съдът е дал възможност на ответниците да се ползват от показанията на двама
свидетели за установяване на твърденията, че СРР и СМР в процесния период са
били извършвани в съседен на процесния имот; че ответниците не са били
уведомявани, че в имота се извършват СРР и СМР, както и че за периода от 09.10.08г. до 01.10.17г. в
имота е имало наемател /л. 623-624/. След разпита на допуснатите им свидетели
ответниците не са направили искане за разпит на свидетел и за установяването на
факта какво е било състоянието на имота към 03.10.17г. /за който факт е събран
като доказателство и официален писмен документ, какъвто е Протокола за въвод
във владение от 03.10.17г./, както и за установяване недобросъвестността на
ищеца. При това положение липсва допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд и искането на въззивниците да се допусне 1 свидетел при условията на довеждане, за да се установи
какво е било състоянието на имота при въвода във владение на ответниците на
03.10.17г. и недобросъвестността на ищеца, следва да се остави без уважение
като неоснователно.
Неоснователно се явява искането и за назначаване на нова тройна СТЕ за
изготвяне на заключение по вече изследваните пред първата инстанция въпроси
чрез единична и тройна експертизи. Това е така, защото от една страна не е
налице нито една от двете хипотези на чл. 201 от ГПК, а от друга страна,
оспорването на заключението на тройната СТЕ, изслушано в с.з. на 18.10.19г., е
било оспорено от процесуалния представител на ответниците единствено със
съображенията за неправилно определяне пазарната стойност на земята и за това,
че описаните в заключението СМР са били извършени в съседния, а не в процесния
имот. Поради това искането следва да се остави без уважение.
Не следва да се уважава и искането
за назначаване на повторна ССчЕ за изготвяне на заключение по вече изследваните
пред първата инстанция въпроси, тъй като изслушаното в с.з. на 29.11.19г.
заключение е било оспорено от процесуалния представител на ответниците
единствено с аргумента, че вещото лице не е отговорило на въпроса дали
счетоводството на ищеца е било водено редовно и поради липсата на посочване
дали имотът е бил заприходен в баланса му. По първото възражение съдът изложи
по-горе становището си, а вторият въпрос се явява неотносим към предмета на
делото. Това искане /извън въпроса, относим към предмета на доказване по
възраженията за прихващане/ като неоснователно следва да се остави без
уважение.
Към въззивната жалба не са
приложени документите, описани в т. 10 от доказателствените искания, които се
иска да бъдат приети като доказателства по делото. Същите са приложени към
задната корица на т. ІІІ от първоинстанционното дело, тъй като в с.з. от
21.06.19г. съдът е отказал да ги приеме като доказателства. Настоящият състав
на съда намира, че тъй като тези документи /представени пред първата инстанция
като незаварени от страната копия/ са част от общодостъпната база данни на
Търговския регистър, същите не следва да се приемат като доказателства. Отделно
от това и процесуалния представител на ищцовата страна е заявил в посоченото
с.з., че вписаните по партидата на дружеството в Търговския регистър
обстоятелства са верните обстоятелства. Поради изложеното, и това
доказателствено искане следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
следните доказателствени искания на въззивниците:
-
да се изиска и приложи като доказателство към настоящото дело цялото
гр.д. № 145/13г. на ВОС;
-
да се изиска и приложи към делото и изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д., рег. №
808;
-
да се изиска от нотариус Св. Стойчева, гр. Варна протокол за разпит на
свидетели, приложен към нотариално дело за снабдяване на С.И.Ч. с КНА за
собственост върху недвижим имот, вписан под Акт № 8, т. СХІ, дело 26001/05г.,
вх. рег. № 34267/20.12.05г. на СВ-Варна;
-
да се задължи ищеца да представи цитираните от вещото лице по СИЕ в с.з.
на 29.11.19г. договори и протоколи обр. 19;
-
ако ищецът заяви, че ще се ползва от описаните в т. 9 - т. 19 от исковата
молба доказателства и представените с уточняваща молба вх. № 27013/29.09.17г.
писмени доказателства – Протокол обр. 19/20.01.11г., Протокол обр.
19/27.09.11г., Договор за СМР от 01.08.11г., фактура № **********/01.09.17г. и
преводно нареждане от 15.09.17г., както и от представения в с.з. на 21.06.19г.
протокол за въвод във владение от 03.10.17г., да се открие производство по
оспорване истинността на тези писмени доказателства, а на въззивниците да се
даде възможност да ангажират допълнителни доказателства с оглед разпределение
на доказателствената тежест при оспорването на тези документи;
-
да се допусне 1 свидетел при условията на довеждане, за да се установи
какво е било състоянието на имота при въвода във владение на ответниците на
03.10.17г. и недобросъвестността на ищеца;
-
да се допусне тройна СТЕ, която след запознаване с документите по делото
и тези, касаещи имота, находящи се в Община Варна и район „Одесос“, както и
след оглед на място, да отговори на формулираните общо 5 въпроса - дали са
изпълнени и ако са изпълнени какво е качеството на СРР и СМР в процесния имот
/отделяйки общи части и дворно място, първи и сутеренен етаж, втори и отделно
трети /тавански/ етажи/, въз основа на издадени строителни книжа, когато това е
било необходимо, и да се определи тяхната стойност по видове; кои от тях имат
отношение към запазване и съхраняване на имота; дали се е увеличила стойността
на имота, вследствие на направени подобрения и в какъв размер за всяка от
посочените части от имота към 03.10.17г. и към настоящия момент; да се посочи
дали представените стротелни книжа касаят процесния имот и дали тя увеличава
стойността на имота;
-
да се назначи ССчЕ, която след запознаване с материалите по делото и с
документите, находящи се при ищеца и в ТД на НАП-Варна да посочи: има ли данни
за сключени от ищеца договори, по които същият да е извършил разходи за
подобрения, СРР, административни, технически услуги, данъци и такси относно
процесния имот и какви са те; редовно ли е водено счетоводството на ищеца от
момента на неговата регистрация до датата на изготвяне на заключението и кога и
как е заприходен процесния имот в баланса на дружеството;
-
да се приемат като доказателства следните писмени доказателства, касаещи
факти и обстоятелства, отразени в търговския регистър по партидата на ищцовото
дружество: учредителен акт от 04.01.06г.; договор от 18.09.08г. за прехвърляне
на дружествени дялове; протоколи от 18.09.08г., учредителен акт от 18.09.08г. и
решение от 20.01.06г.
УКАЗВА на страните във въззивното
производство, че настоящият съд ще
разгледа релевираните и уточнени от ответниците в първото с.з. пред
първоинстанционния съд възражения за прихващане с вземанията им към ищеца в
размер на по 49 182.38 лв. за всеки
/с припадащата им се половина от общата сума от 98 364.76 лв./,
представляващи суми от по 45 473 лв., претендирани като получени от
ищеца добиви /наеми/ от тяхната обща вещ /първи етаж от къщата/ в гр. Варна,
ул. „Сан Стефано“ 18, за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., евентуално – като
дължими им от ищеца обезщетения за ползването без основание на общата им вещ за
същия период, съизмерими със средния пазарен наем, и суми от по 3709.38лв.,
които им се дължат по изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808.
УКАЗВА на въззивниците,
че е тяхна доказателствената тежест за установяване на вземанията им по
възраженията за прихващане, както и че не сочат доказателства за размера на
вземанията им към ищеца за обезщетения за ползването без основание на общата им
вещ за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., съизмерими със средния пазарен наем.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците в 1-седмичен срок преди открито с.з. да представят с
препис за насрещната страна актуално удостоверение, издадено по изп.д. №
611/17г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808, за дължимите им от ищцовото дружество
непогасени парични суми.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата
страна „Феномен“ ЕООД, гр. Варна, в 1-седмичен срок преди открито с.з., да
представи с преписи за насрещните страни сключените от него договори наем на
процесния недвижим имот, находящ в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ 18, касаещи
отдаването му под наем за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г.
НАЗНАЧАВА допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза с вещото лице Елеонора Трифонова, която след
проверка в счетоводството на ищцовото дружество и в ТД на НАП-Варна, да
отговори на въпроса дали са били осчетоводени и съответно декларирани от
„Феномен“ ЕООД доходи от наеми за недвижим имот, находящ в гр. Варна, ул. „Сан
Стефано“ 18, за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., както и и какъв е техния
размер.
Определя депозит в размер на 120 лв. като
възнаграждение на вещото лице, вносим от въззивниците в 1-седмичен срок от
съобщаването им на настоящото определение.
УКАЗВА на вещото лице,
че при нужда ще му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи
пред ТД на НАП- Варна за изпълнение на поставената задача, както и че следва да
депозира заключението си в срока по чл. 199 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на
15.07.20г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители, на които да се връчи и настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми незабавно след внасянето на депозита от въззивниците.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: