Р Е Ш
Е Н И Е
№ 459/12.10.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 424 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№232 от 20.07.2020 г. по АНД № 244 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № 38 от 03.01.2020год. издадено от Началника Отдел
"Рибарство и Контрол - Западна България" - София към ГД
"Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от
министъра на МЗХ. С
наказателното постановление на А.Е.А. с ЕГН * ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева /хиляда/, на основание чл.73, ал.1 от
ЗРА, за извършено административно нарушение на чл.39а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА,
като на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – 15,400кг. риба от вида „бяла риба“; 6,200кг.
риба от вида „сребриста каракуда“; 7,600кг. риба от вида „платика“ всички
върнати във водата;. 2бр. хрилни мрежи с размери 100м./2.00м./45мм и 2бр.
хрилни мрежи с размери 50м./2.00м./50мм .
Касационният жалбоподател А.Е.А. редовно призован не се явява, представлява
се от адвокат Д.Б. от САК, в писмена молба поддържа жалбата в която навежда доводи за допуснато
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излага доводи, че съдът е кредитирал показанията на трима от свидетелите
които са противоречиви поради което е стигнал до необоснован извод относно
установената по делото фактическа обстановка досежно авторството на извършеното
деянието. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
представлявана от изпълнителния директор, редовно призован, не се явява, от процесуалния му представител ст.
юрисконсулт И*** П*** в писмено становище се оспорва касационната жалба, като моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение. Навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.11.2019 г. в 18,40 часа на язовир О*** в района на
село Б*** , община Монтана касатора – А.Е.А. е наблюдаван от служители на ИАРА
– В*** К*** С*** и Р*** Й*** В*** които установила, че А.А. навлиза с гумена
лодка във водата при GРЅ координати 43.3673006.23.1992911, като разполага 4
/четири/ броя хрилни мрежи, които контролира. Междувременно на място пристигнал
и полицейски служител св. Б*** Х*** Б*** , а впоследствие и св.А*** П*** Г*** , като с появата им А.А.
избягал. Установено било от проверяващите, че вследствие на незаконния
стопански риболов, А. бил хванал 15.400 кг риба от вида бяла риба; 6.200 кг
риба от вида сребриста каракуда; 7.600 кг риба от вида платика, която била
върната във водата от проверяващите след измерването й с везна. Както и два
броя хрилни мрежи с размери 100м/2.00м/45мм и два броя хрилни мрежи с размери
50м/2. 00м/50мм. За извършената проверка били съставени Протокол №
446/26.11.2019 г. и Констативен протокол № 447/26.11.2019 г.
При предявяване на АУАН административно наказаното лице е
отказало да подпише същият, като отказа му е удостоверен с подписа на един
свидетел. В срока по чл. 44 от ЗАНН няма данни да е депозирал възражения.
Въз основа на акта било издадено и оспореното Наказателно
постановление № 38 от
03.01.2020год. издадено
от Началника Отдел "Рибарство и Контрол - Западна България" - София
към ГД "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от
министъра на МЗХ, с което на касатора било наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1000,00 лева на основание чл.73, ал.1 от ЗРА, за извършено административно
нарушение на чл.39а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА. Със същото на основание чл.90,
ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – два броя хрилни мрежи с размери 100м/2.00м/45мм и два броя хрилни мрежи с
размери 50м/2. 00м/50мм., както и уловената риба, която е върната във водата.
За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, както и че правилно е приложен материалния закон, тъй като в
хода на съдебното дирене от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства се установило по безспорен и категоричен начин, че касатора на
посочената в акта дата е извършил описаното в акта и в наказателното
постановление нарушение.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални
закон и констатира, че Районен съд - Монтана е постановил правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт. Съгласно чл. 220 от АПК касационния съд преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
При формулировката на административното обвинение не е
допусната твърдяната от касатора неяснота относно деянието, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно сочената за нарушена
в случая разпоредба на чл. 39а ал. 1 от ЗРА се забранява риболовът с мрежени
риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова,
извършван: 1. във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17;
2. от лица, регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е
извършена регистрацията. Обстоятелствата, изключващи забраната се установяват
от привлечените към отговорност лица, когато спрямо тях е повдигнато обвинение
за риболов с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1 от същия закон,
сред които и са и изкуствените водни обекти – язовирите / чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗРА/. Нарушена е императивна забрана за стопански риболов по чл.39а, ал.1,т.1 и
т.2 от ЗРА. Съгласно определението "Риболов" е поставянето на
разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване тоест не само
поставянето на разрешени уреди и средства във водата, предназначени и способни
да уловят риба и други водни организми, но и действията по изваждане на улова,
неговото пренасяне и превозване, също отговарят на определението за риболов.
Следователно описаните действия в АУАН и в НП по поставяне /разполагане/ на
мрежи представляват изпълнителното деяние, чрез което е осъществено нарушението
на забраната по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА. Знанието на другите фактически
обстоятелства от състава, а именно съзнаването на вида на мрежата и на обекта
сочат, че деянието е умишлено, каквото форма на вина се изисква за този състав.
Знанието на фактическите съставомерни обстоятелства, извън
изпълнителното деяние, което наред с тях е елемент от състава на нарушението е
потвърдено от свидетелските показания на част от разпитаните по делото
свидетели, чийто показания законосъобразно са били кредитирани, като не може да
се приеме тезата, че касатора не е бил на мястото на нарушението а поставените
от него мрежи случайно се намират там. Деянието е от вида на формалните, поради
което и количеството на рибата няма значение за неговата завършеност.
Количеството има значение за тежестта на нарушението, но в случая наложената
глоба е в минимално определения размер. Във връзка с установеното нарушение
законосъобразно е приложена и санкцията по чл.90 ал.1 от ЗРА, съгласно която, в
случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70,
71, 72, 73 – 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни
организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са
придобити, се отнемат в полза на държавата.
Касационната инстанция намира за правилни изводите на
въззивния съд относно липсата на съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП. Последното е издадено съгласно изискванията на чл. 57
от ЗАНН и отговаря на фактическата обстановка по делото. Настоящата инстанция
споделя горните изводи и намира, че въззивният съд правилно е приложил
материалния закон, като е приел, че е осъществен от страна на касатора съставът
на процесното административно нарушение по ЗРА, както от обективна, така и от
субективна страна. Фактическата обстановка, нарушението и авторството на
деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания за противното. Въззивният
съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, установил е
действителната фактическа обстановка по делото, въз основа на което е
формулирал обосновани правни изводи за установеност и доказаност на
нарушението, като е дал отговор и на наведените от страна на жалбоподателя
възражения за противното. В това число въззивния съд правилно не е кредитирал
показанията на доведения от касатора свидетел – Ц*** Б*** , като е приел същите
за изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателствени средства.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №232 от 20.07.2020 г. по АНД № 244 по описа
за 2020г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № 38 от 03.01.2020год. издадено от Началника Отдел
"Рибарство и Контрол - Западна България" - София към ГД
"Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от
министъра на МЗХ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: