№ 708
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110207682 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В. К. М. против заповед за задържане на лице
рег. № 229 зз – 890/30.05.2022 г., издадена от Д. Г. на длъжност полицай в 05
РУ-СДВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е била задържана за срок от
24 часа.
Жалбоподателят М., чрез своя процесуален представител излага
съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – полицейски орган при 05 РУ-СДВР, чрез своя
процесуален представител излага съображения за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт.
С. Р. П. – редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
1
делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери
законосъобразността на административния акт, намери за установено
следното:
С оспорената заповед (л. 6 от делото) полицейски орган е наложил
принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа на
жалбоподателя, на основание чл. 72 от ЗМВР във връзка с управление на
МПС – мотопед Ямаха, който не е регистриран по надлежния ред, като лицето
е било задържано на 30.05.2022 г. в 15:25 часа и е било освободено на
следващия ден в 11:35 часа.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от приложеното
по делото досъдебно производство (ДП) № 814/2022 г. по описа на 05 РУ-
СДВР, пр.пр. № 13056/2022 г. по описа на СРП, се установява, че същото е
било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по
разследването – оглед на местопроизшествието, за това, че на 30.05.2022 г.
около 15:00 часа в гр. София, жалбоподателят М. е управлявала мотоциклет
(скутер) Ямаха, което не е било регистрирано по надлежния ред –
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. От материалите по делото се
установява, че при обход на маршрута двамата полицейски служители Д. Г. и
М.Г. са спрели за проверка скутер без поставени регистрационни табели,
управляван от жалбоподателката, за който скутер (мотопед) се е установило,
че не е бил регистриран. Това е наложило запазване на местопроизшествието
до пристигане на дежурна оперативна група и задържането на
жалбоподателката. След нейното задържане са й били снети обяснения, бил е
иззет скутера, бил е заснет и огледан. По време на задържането на
жалбоподателката са били извършвани и действия по разследването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът
намира, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото няма спор, а това се установява и от
доказателствата по делото, че Д. Г. е заемал длъжност полицай при 05 РУ –
СДВР. Осъществяваната от служителя дейност по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР и
заеманата длъжност го определят като полицейски орган по Глава пета,
Раздел I от ЗМВР, в правомощията на когото е издаването на заповед за
2
задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
При издаването на оспорения административен акт са спазени
административнопроизводствените правила и не е било допуснато
съществено процесуално нарушение, в това число атакуваният
административен акт е бил и надлежно мотивиран, като са били посочени
фактическите и правните основания за постановяването му.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма
по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на
лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите
на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т.
2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран.
Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е
посочено не само правното основание, но конкретните фактически
обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед
има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР. Съответстващи на посоченото правно
основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР допълнително са изложени фактически
данни за притежание на наркотични вещества, което е престъпление по чл.
354а от НК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателката за липса на мотиви. Противно на
оплакванията на жалбоподателката, в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР не е
необходимо да се посочи дали е извършено деяние и от кого, тъй като тези
обстоятелства се установяват в съответното наказателно производство.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършено
престъпление, което изискване в случая е спазено с фактическото посочване
на данни за извършено престъпление.
С издаването на оспорения административен акт не са били допуснати и
нарушения на материалния закон. По правната си същност, мярката
"задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка - административното
3
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние,
което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В този смисъл,
следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (относно необходимите условия за
образуване на наказателно производство). За прилагането на наложената с
процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението. Това дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без
да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по-малко
се изисква престъплението да е несъмнено и категорично установено или
съпричастността на лицето към него. Въпросът дали конкретното лице е
извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда
на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да
обвързват лицето с конкретното престъпление не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че нямало
достатъчно данни, за нейната съпричастност към разследваното
престъпление, тъй като същата е бил спряна за проверка докато е управлявала
процесното МПС без регистрационни табели. Без значение за изхода на
настоящото дело е дали по наказателното производство има привлечени към
4
наказателна отговорност лица и дали жалбоподателката е обвиняема по него –
а в случая дори и това условие е налице, тъй като тя е била привлечена като
обвиняема. Ирелевантен е и въпроса дали това деяние впоследствие ще се
окаже престъпление или поради своята по-ниска степен на обществена
опасност ще бъде преквалифицирано като административно нарушение. И
това е така, защото първоначалните данни са сочели наличие на престъпление
и полицейският орган правилно е обезпечил неговото разкриване, чрез
задържане на жалбоподателката.
Атакуваният административен акт съответства и на целта на закона,
като правомощията на административния орган не са били упражнени
превратно. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се попречи на
заподозряното лице в извършването на престъпление да се укрие, или да
извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване по
отношение на вече извършено престъпление. В случая е установено, че
жалбоподателката е била задържана защото срещу нея са били събрани
доказателства за съпричастност към разследваното престъпление – същата е
била спряна докато управлява мотопед (скутер) без регистрационни табели,
като при проверката се е установило, че този мотопед не е бил регистриран.
Това е наложило сигнализирането на дежурна оперативна група, запазване на
местопроизшествието и извършване на редица действия по разследването. И
видно от часа на нейното освобождаване същата е била освободена, веднага
след отпадане на необходимостта от задържането й, поради което последното
не се явява произволно и несъответно на преследваната от закона цел.
Поради тези съображения съдът намери, че заповедта е издадена и в
съответствие с целта закона, а не произволно и при превратно упражняване на
властнически правомощия.
Неоснователни се явяват и оплакванията на защитата, че задържането
било провокирано от „домогванията на полицейския орган до интимни
отношения“ с жалбоподателката, като задържането било ответна реакция за
това, че полицаят бил отхвърлен. На първо място по делото такива
доказателства не са налични. Разпитаният по делото свидетел К.М. (л. 48-49
от делото), действително сочи, че дъщеря му е разказала, че е имало такава
комуникация между жалбоподателката и полицая. Неговите показания обаче
са производни и което е по-важно в представената комуникация от
месинджър подобни данни липсват (спр. л. 54-56 от делото), което
5
опровергава обсъдените производни доказателствени източници, тъй като в
първичните доказателства подобни данни няма. Поради съдът приема, че това
обстоятелство е недоказано по делото. Независимо и наред с това обаче,
следва да се отбележи и друго – от данните по делото се установява, че
извършения полицейски арест, по преценка на настоящия съдебен състав, е
бил необходим за обезпечаване на разследването по делото и тази цел не е
могла да се постигне по друг начин. Ето защо, дори и да е имало лични
отношения между полицейския орган и жалбоподателката, то същите не
променят установените факти по делото и абсолютната необходимост от
арестуването й, за да се обезпечи нормалното протичане на проверката и
разследването на вероятното престъпление. .
При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, съдът не
констатира наличие на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК за отмяна
или изменение на административния акт, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, намира претенцията на АО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и
правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В. К. М. против заповед за задържане на лице
рег. № 229 зз – 890/30.05.2022 г., издадена от Д. Г. на длъжност полицай в 05
РУ-СДВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е била задържана за срок от
24 часа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, В. К. М. с ЕГН:
6
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР, сума в размер на 100 лева,
дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7