Р
Е Ш Е Н И Е
№
269
05.08.2021 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито
съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, Първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
НИКОЛОВ изслуша докладваното от председателя КАНД № 279/ 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Е.А. от гр. Добрич, подадена чрез
адв. Ю.Х., ДАК, срещу Решение № 260081/ 23.04.2021 г. по НАХД № 602/
2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Според
касатора решението на ДРС е нищожно, недопустимо и неправилно поради допуснати
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Касаторът прави оплакване, че ДРС не е изследвал всички
правнорелевантни факти, съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Настоява, че съдът неправилно е приел, че АУАН и НП са издадени при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Добавя, че съдът е
коментирал Протокола за ПТП, без да обсъди, че при съставянето му са допуснати
нарушения, тъй като съставителят му не е посочил свидетели при съставянето му. Иска
то да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ и му бъдат присъдени съдебно –
деловодните разноски за двете инстанции. Като нарушение изтъква, че съдът е
приел за несъществено нарушение факта, че в АУАН регистрационният номер на увреденото
МПС е добавен ръчно, без към добавката да има подпис на свидетеля по акта и на
жалбоподателката. Твърди, че между описаното в НП и приетото от съда като
фактическа обстановка на увреждането има противоречие относно мястото на
увреждането. Добавя, че на жалбоподателката не е станало ясно за какво
нарушение е наказана, тъй като описанието на същото не било пълно, нито в АУАН,
нито в НП. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено
НП изцяло.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х.,
който поддържа жалбата и претендира разноски за касационната инстанция, за
което представя доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.
М.А. е
санкционирана за това, че на 13.03.2020 г. около 16:00 часа, в гр. ххххх, по ул. „хххххх“, до Банка „ОББ“, управлявайки лек
автомобил с рег. № ххххх,
извършва маневра ляв завой да излезе от реда на паркираните автомобили, като
удря с лявата си част задната дясна
част
на паркирания лек автомобил „хххх“
с рег. ххххххх
и допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила, като не остава на място да установи последиците от
произтеклото ПТП.
Нарушенията
са квалифицирани по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и по
чл. 123, ал. 1, т. 1 от с.з. За тях е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на 13.03.2021 г., в който А. е отбелязала, че
няма възражения.
Впоследствие, на 17.03.2020 г.,
подава възражение, с което оспорва авторството на деянията и твърди, че нищо не
е извършила. Представя екземпляр от АУАН, в който не е отразен рег. номер на
втория автомобил.
Възражението е разгледано,
прието е за неоснователно, като в резултат на 02.04.2020 г. е издадено
обжалваното пред ДРС Наказателно постановление (НП) № 20 – 0851 – 000552,
издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич.
Съставът
на ДРС е приел, че в хода на съдебното производство не е
установена
различна от описаната в АУАН
и НП фактическа
обстановка от описаната, а разпитаните като свидетели в съдебно заседание
актосъставител и свидетел
по АУАН са потвърдили тази фактическа обстановка. Съдът е кредитирал
показанията и на останалите, разпитани по делото свидетели – очевидци и
собственик на лек автомобил Ауди 3, като се е мотивирал, че са еднопосочни,
логично подредени и безпротиворечиви.
Кредитирал
е и заключението на вещото лице по назначената СТЕ за механизма на
произшествието, като е счел, че според заключението на вещото
лице установеният
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие съответства на описания с гласните доказателства,
което е възприел за допълнително
основание за тяхното кредитиране.
При тези изводи е приел
нарушенията за доказани по безспорен начин, отчел е, че наложените наказания са
съответни на закона, обсъдил е липсата на предпоставки за приложението на чл.
28 от ЗАНН и в резултат е потвърдил НП изцяло.
Настоящият състав изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд.
Събраните по делото гласни
доказателства напълно отговарят на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
както правилно съдът е приел. Изписването на ръка на номера на втория пострадал
автомобил не представлява съществено процесуално нарушение. В съдебно заседание
е изяснен въпросът, че именно този автомобил е бил пострадал от неправомерните
действия на водача – касатор. Правата на наказаното лице не са нарушени, а
последното не е опровергало с надлежни доказателствени средства доказателствената
сила на АУАН. Доводите в касационната жалба са голословни и необосновани.
Механизмът на ПТП е потвърден и от заключението на вещото лице, което
заключение не е оспорено от наказаното лице. Процесуалният представител на
последното е заявил да се приеме заключението.
За пълнота, с оглед твърденията
в касационната жалба, следва да се отбележи, че касационната жалба се разглежда
по реда на АПК, но на основанията в чл. 348 НПК – когато е нарушен законът,
когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и когато
наложеното наказание е явно несправедливо. В случая материалният закон е
приложен правилно, а в съдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата
с допустимите способи. Въззивникът е бил надлежно представляван и е упражнил
правото си на защита.
Все пак съдът е длъжен да
посочи, че и наведените доводи за недопустимост и нищожност на съдебното
решение (основания по чл. 209 от АПК за касиране на първоинстанционното
решение) са неоснователни.
В случая не е налице липса или
ненадлежно упражняване на правото на съдебно производство, което би обусловило
наличието на приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК, и съответно би
довело до обезсилване на съдебното решение. Съдът се е произнесъл в пределите
на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за
форма и съдържание. Не е налице недопустимост на проверявания съдебен акт.
Неоснователно е и възражението
на касатора за нищожност на първоинстанционното съдебно решение. То би било нищожно,
ако не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на
правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на
основите на правовия ред, съставен от свръхповелителни норми (например
разпорежда престъпление), изпълнението му е правно или фактически невъзможно
при никакви обстоятелства или пък е непълно неразбираемо, така че волята на
съда не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Нито една обаче от
гореописаните хипотези не е налице касателно проверяваното решение, а доводите
на жалбоподателя не обуславят извод за противното, следователно няма основание
за произнасяне по реда на чл. 221, ал. 5 от АПК.
Предвид горното, касационната
жалба като неоснователна и необоснована следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на спора
поради липса на претенция за разноски от ответника, такива не се присъждат.
С оглед изхода на спора на
касатора не се дължат разноски.
Така мотивиран, Административен
съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260081/
23.04.2021 г. по НАХД № 602/ 2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: