РЕШЕНИЕ
№461
гр. Хасково, 16.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 426 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба от Б.Р.И. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ч., срещу Решение № 1012-26-109-5/06.04.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Б.И.,
срещу разпореждане № **********/№7/прот.№N01489/21.12.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68а,
ал.1 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката намира
оспореното решение за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на
материалния закон. Сочи, че неправилно пенсионният орган приложил материалния
закон, относно незачитането на трудовия и стаж положен при работодателя КФ
„Тракия Турист“. Неправилно бил приложен и закона при зачитане на осигурителния
и доход за 2018г., 2019г. и 2020г., поради което и е определен и неправилно
индивидуалния коефициент за изчисляване на дохода, от който се определял
действителния размер на ЛПОСВ. Игнорирана била и доказателствената стойност на
данните по чл.5, ал.4 от КСО. Предвид изложеното се моли за отмяна на
Решение №1012-26-109-1/06.04.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ –
Хасково и на потвърденото с него разпореждане № **********/№7/прот.№N01489/21.12.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на жалбоподателката на
основание чл.68а, ал.1 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените
в нея съображения, излага допълнителни съображения, относно
незаконосъобразността на оспорения акт и в тази връзка, моли жалбата да бъде
уважена.
Ответникът
- директорът на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Счита, че правилно не е
зачетен стажът на жалбоподателката за периода от 28.10.1991 г. до 01.11.1992 г.
към КФ „Тракия турист“, тъй като наличния трудов договор и заповед за
прекратяване, не са от изброените документи в чл. 40 от Наредбата за пенсии и
осигурителен стаж, чрез които се установява такъв. Относно изчисленията на индивидуалния
коефициент, счита, че същият е правилно изчислен, въз основа на подадените
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за 2018г., 2019г. и 2020г., а относно окончателния
годишен доход на жалбоподателката след 2020г., сочи, че пенсията може да бъде
изменена, но след като лицето подаде заявление и приложи доказателства за
внесения осигурителен доход. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Хасково, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата,
като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
От
данните по административната преписка е видно, че на 28.08.2020г.
жалбоподателката Б.Р.И. *** заявление с вх. № Ц2113-26-1214/28.08.2020г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите
документи за това.
Въз
основа на представените документи и след извършени в хода на пенсионното
производство проверки с разпореждане № ********** /№7/ прот. №N01489 / 21.12.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68а, ал.1 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 28.08.2020г. на Б.И. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е
посочено, че към дата 28.08.2020г. И. има навършена възраст 60 години и 08
месеца и осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд – 03 години,
03 месеца и 04 дни; от трета категория труд – 34 години, 08 месеца и 17 дни,
общ осигурителен стаж превърнат съгласно чл.104 от КСО към трета категория труд
– 38 години, 09 месеца и 15 дни. Определен е и индивидуален коефициент,
изчислен по реда на чл.70, ал.4 -7, ал.10, т.1 и ал.11 от КСО, съгласно
нормативната уредба, приложима до 01.01.2019г., като в тази връзка за периода
от 01.01.1994г. до 31.12.1996г. и периода от 01.01.1997г. до 27.08.2020г.
съобразно брутното трудово възнаграждение / осигурителен доход/, е определен индивидуален
коефициент – 0.748. Изчислен е и индивидуалния коефициент, съгласно
нормативната уредба, приложима след 31.12.2018г., като съобразно общия
осигурителен доход за периода от 01.01.2000г. до 27.08.2020г. е определен
индивидуален коефициент, изчислен съгласно чл.70, ал.9, изречение първо и второ
от КСО – 0.9693. На следващо място е посочен и средномесечния осигурителен
доход за страната за периода от месец 08.2019г. до месец 07.2020г., в размер на
1030.45 лв. Определен е дохода, от който се изчислява размера на пенсията /
1030.45 лв. х 0.9693/ - 998.82 лева. Посочен е процента осигурителен стаж за
определяне размера на пенсията – 38 години, 09 месеца х 1.2% = 46.50%.
Приложено е правилото на чл.70, ал.1 от КСО – 46.50% от 998.82 лв. – 464.45
лева. Определеният размер е намален съгласно разпоредбата на чл.70, ал.14 от КСО по 0.4 на сто за 12 месеца до навършване на изискуемата от жалбоподателката
възраст 61г. и 08 м. – 4.8% от 464.45 лв. = 22.29 лв. Определен е намален
размер на пенсията - 442.16 лева. Посочено е, че намаленият размер на основание
чл.68, ал.1, изр. второ от КСО, се изплаща пожизнено.
Недоволна от горепосоченото разпореждане
жалбоподателката И. е оспорила същото пред директора на ТП на НОИ – Хасково с
жалба вх. № 102-26-109/12.03.2021г. В жалбата е посочила, че в представената
служебна бележка за осигурителен стаж/доход е допусната грешка, като неправилно
е отразен размерът на осигурителния и доход за месец 09.2018г., месец 10.219г.,
месец 11.2019г. до месец 03.2020г. и от месец 04.2020г. до месец 08.2020г.
Възразила е, че изчисленият ѝ осигурителен стаж е по-малък с
приблизително 11 месеца.
В
хода на извършения административен контрол от директора на ТП на НОИ – Хасково
е издадено Решение №№ 1012-26-109-5/06.04.2021г., предмет на разглеждане
в настоящото производство, с което е отхвърлена жалбата на Б.И., срещу
разпореждане № ********** /№7/ прот. №N01489
/21.12.2020г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Хасково с мотива, че длъжностното
лице по пенсионното осигуряване правилно е зачел осигурителния стаж и доход на
жалбоподателката, съответно правилно е изчислил размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст, отпусната на основание чл.68а, ал.1 от КСО, във
вр. с §22, ал.1 от ПЗР на КСО.
Решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено
на жалбоподателката на 09.04.2021г., която в
законоустановения срок го е обжалвал пред Административен
съд Хасково.
По искане
на жалбоподателката по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице Р.М.К. и приета без оспорване
от страните. В заключението си вещото лице първоначално сочи, че от извършената
проверка в ТП на НОИ Хасково е установило, че по отношение на КФ „Тракия
турист“е извършена ревизия за периода от 23.05.1990г. до 01.11.1992г. Изготвена
е ревизионна записка на осигурител с № 12958, в която е отбелязано, че
ревизията е извършена въз основа на приходно-разходните, финансово- счетоводни
и други документи по ДОО, като в хода на ревизията е установено, че по
приходите на ДОО начислени и невнесени осигурителни вноски не са констатирани.
Невъзстановени парични обезщетения за трудови злополуки не са констатирани. По
разходите на ДОО не са констатирани неправилно изплатени парични обезщетения за
временна неработоспособност, неправилно изплатени парични обезщетения за
отглеждане на малки деца, неправилно изплатени месечни добавки за деца,
неправилно изплатени едномесечни помощи за живо родено дете , неправилно
изплатени помощи при смърт, неудържани пенсии от работещи пенсионери. Вещото
лице е установило, че в ревизионната записка е отразен средно списъчен състав
от 8 души, като в досието са съхранени осем трудови договора, измежду които е и
този на жалбоподателката Б.И. от дата 28.10.1991г. В досието се съдържало и
искане от наетите лица за издаване на осигурителни книжки. В тази връзка вещото
лице посочва, че в приложения по делото Констативен протокол
№КП-5-26-00824444/13.10.2020г. се съдържа текст, който коментира извършената
ревизия на КФ „Тракия турист“ за периода от 23.05.1990г. до 01.11.1992г.
Отразено е, че не са констатирани нарушения, но е дадено предписание за
анулиране на УП – 30 с изх. № 03/01.06.1993г. на лицето Б.И., с вписан
осигурителен стаж от 28.10.1991г. до 31.05.1993г.. Поради факта, че за периода
от 01.11.1992г. – 31.05.1993г. е издадена осигурителна книжка, този стаж е
зачетен, а за периода от 28.10.1991г. до 01.11.1992г. стажа не е зачетен с
мотива, че осигурителя не може да представи разплащателни ведомости за
посочения период. Предвид подробните констатации от ревизията на КФ „Тракия
турист“, отразени в ревизионната записка и извода на ревизиращия орган, че не
са констатирани нарушения по всички проверявани пунктове, вещото лице извежда
заключението, че към момента на извършване на ревизията при ликвидацията на КФ
„Тракия турист“ са били налични разплащателните ведомости за спорния период.
Счита, че в този случай неможе да не се зачете трудовият стаж на жалбоподателката
за периода от 28.10.1991г. до 01.11.1992г., който е с начало отразен в Трудов
договор № 4/28.10.1991г. и край - заповед за освобождаване от 01.11.1992г., с
основание ликвидация на фирмата. В тази връзка посочва, че допълнителният
трудов стаж за И. е 1г. и 03 дни / от 28.10.1991г. до 01.11.1992г. /, който
прибавен към този приет в разпореждане № ********** /№7/ прот. №N01489 / 21.12.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково се увеличава и става 39г. 09м.
и 18 дни. На следващо място вещото лице е посочило, че се е запознало с
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за 2018г., 2019г. и 2020г., както и с
данните за осигурителния стаж и размера на осигурителния доход на
жалбоподателката, с оглед съдържащите се по делото доказателства, въз основа на
което е констатирало, че индивидуалния коефициент за жалбоподателката - 0.9693
правилно е изчислен от пенсионния орган, но е конкретизирало, че при проверка и
анализ на окончателния годишен осигурителен доход за 2020г., който не е бил
наличен към момента на произнасяне, индивидуалният коефициент ще се промени в
посока увеличение. В заключение вещото лице е обобщило, че имайки предвид така
изчисления индивидуален коефициент от пенсионния орган, а именно 0.9693,
размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката
ще се промени в резултат на добавения трудов стаж за периода 28.10.1991г. –
01.11.1992г., общо 1 г. и 03 дни и ще бъде в размер на 476.44 лв., а намаленият
размер, съгласно чл.70, ал.14 от КСО ще бъде 453.57 лв., т.е. същия ще се
промени в посока увеличение.
При тази фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Оспореното
решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.
В
случая спорните по делото въпроси са два: първият е свързан със незачитане от
пенсионния орган на осигурителния стаж на Б.И. за периода от 28.10.1991г. до
01.11.1992г., положен на длъжност „ организатор по туризма“ в КФ „Тракия
турист“, а в торият касае верността на зачетения при отпускане на ЛПОСВ на И.
осигурителен доход за 2018г., 2019г. и 2020г., определящ и съответния
индивидуален коефициент за отпуснатата пенсия.
По
отношение на първия спорен въпрос настоящия състав на съда намира следното:
Понятието "осигурителен стаж" е
дефинирано в чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Съгласно посочената разпоредба за осигурителен стаж се зачита времето, за което
са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал.
3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9
и чл. 4а КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски. В чл. 40 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва как се установява
осигурителния стаж, а именно с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски, отново с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Тези документи според ал. 3 се издават въз основа на
разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. В случаите когато документите по ал. 3 липсват,
осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. Анализът на разпоредбата
води до извода, че документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел
доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила
до оборването им с предвидения в закона ред и актове. В случая липсват годни документи,
които да удостоверят, че И. през периода от 28.10.1991г. до 01.11.1992г. е работила в КФ „Тракия турист“,
тъй като представеният по делото Трудов договор № 04/28.10.1991г., съответно
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.11.1992г. не са от
категорията документи, посочени в чл.40, ал.1 от НПОС, въз основа на които се
зачита осигурителния стаж.
Тези
изводи на съда не се променят, независимо от формирания от вещото лице извод в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице счита, че спорния
за жалбоподателката период от 28.10.1991г.
до 01.11.1992г., през който е работила в КФ „Тракия турист“следва да бъде
зачетен за трудов стаж и обосновава тези свои изводи с извършената на КФ
„Тракия турист“ ревизия за периода от 23.05.1990г. до 01.11.1992г. от
контролните органи в ТП на НОИ – Хасково, в хода на която при проверка на
приходно-разходните, финансово-счетоводни и други документи по ДОО е
установено, че по приходите и разходите на ДОО по отношение на осигурителя КФ
„Тракия турист“ не са констатирани нарушения. Тези съображения на вещото лице
няма как да бъдат възприети, тъй като на първо място не намират законодателна
опора, а след това се основат на извършен от същото преглед на документи, които
не
са приобщени като доказателства по делото и тяхната редовност, съдържание и
достоверност не може да бъде проверена и установена. Дори да се приеме, че е налице акт
от извършена ревизионна проверка, то този акт не може да бъде приравнен на
посочените в чл.40, ал.1 от НПОС документи, въз основа на които се установява
осигурителен стаж. Наличието на документи, които не отговарят
на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните
ведомости не може и не следва да се приемат както от съда, така и от
административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. В
случай, че лицето действително е работило при посочения осигурител, то има
възможността да докаже това по съответния законов ред. Трудов и осигурителен
стаж може да бъде доказван по Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред. След провеждане на посочената съдебна процедура и
постановен положителен за жалбоподателката съдебен акт за същата ще е налице
възможност за представянето му пред пенсионния орган, с искане осигурителния
стаж за спорния период от 28.10.1991г.
до 01.11.1992г. да бъде зачетен.
По отношение на втория спорен по делото
въпрос, настоящият състав на съда приема, че пенсионният орган правилно е зачел
и осигурителния доход на жалбоподателката, при определяне размера на ЛПОСВ.
От данните по делото се установява, че в
хода на административното производство пенсионният орган е извършил дължимата
проверка, относно осигурителния доход на жалбоподателката за периода 2018г.,
2019г. и 2020г.. В тази връзка от същия е установено, че съгласно подадена ГДД
за 2018г. окончателния размер на осигурителния доход за И. на основание чл.6,
ал.9 от КСО е в размер на 6125 лв., а съгласно подадена ГДД за 2019г.
окончателния размер на осигурителен доход е в размер на 6835 лв. Към момента на
проверката за 2020г. не са били налице данни за подадена от И. ГДД по чл.50 от
ЗДФЛ. Извършената от пенсионния орган проверка е подкрепена и от постъпилото в
ТП на НОИ Хасково писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, удостоверяващо
окончателния размер на осигурителния доход за жалбоподателката за посочените
по-горе периоди.
При това положение пенсионният орган се е
обосновал, че зачетеният осигурителен стаж и доход в издадената служебна
бележка на самоосигуряващото се лице Б.И. е верен и отговаря на Годишни данъчни
декларации за 2018г. и 2019г., а за 2020г. на избрания авансов месечен
осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 и ал.9
от КСО размерът на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното
обществено осигуряване, както следва: осигурителните вноски за лицата по чл. 4,
ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху
месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на
дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за
лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова
дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка
към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен
доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните
осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен
доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и
майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се
осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният
осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения
от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от
доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с
данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за
извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила
ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или
по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния
доход за съответната година.
С оглед гореизложеното при съблюдаване на
доказателствата по делото и цитираната нормативна уредба, при определяне
размера на ЛПОСВ правилно пенсионният орган е приел, че окончателният размер на
осигурителния доход за жалбоподателката за 2018г. е в размер на 6125 лв. или
както следва по месечно за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на
510.42 лв., а за 2019г. окончателният размер на осигурителния доход е в размер
на 6385 лв. или както следва по месечно за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. в размер на 569.58, а за 2020г., тъй като към дата на подаване на
заявлението за отпускане на ЛПОСВ срока за подаване на ГДД не е изтекъл и няма
данни за окончателния размер на осигурителния доход, доходът който следва да се
зачете в служебната бележка по чл.41 от НПОС е месечният авансов осигурителен
доход, деклариран в декларация обр.№1, върху който самоосигуряващото се лице е
внесло осигурителни вноски през годината.
В подкрепа на изложеното е и приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. В т.1 от експертизата вещото лице
еднозначно сочи, че от анализа на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за
2018г., 2019г. и 2020г. правилно от пенсионният орган е взет размера на
осигурителния доход за 2018г. и 2019г., който съответства на посочения от
жалбоподателката окончателен размер в ГДД. По отношение на надвнесените за
2018г. и 2019г. суми вещото лице сочи, че за жалбоподателката е налице
възможност същите да бъдат възстановени, след подаване на коригираща декл. обр.6.
По отношение на дохода за 2020г. вещото лице посочва, че правилно пенсионният
орган при изчисляване размера на пенсията е взел авансово внесените от
жалбоподателката осигурителни вноски, тъй като към момента на произнасяне не са
били изтекли сроковете за подаване на ГДД за 2020г.. Вещото лице обобщава, че
за изчисляване на индивидуалния коефициент, правилно пенсионният орган е взел
размера на осигурителния доход за 2018, 2019г. и авансовия за 2020г., като
същия е определен правилно - 0.9693, но след запознаване с ГДД за 2020г. се
налагат промени на индивидуалния коефициент, и тези свои изводи вещото лице
обосновава с окончателния осигурителен доход за 2020г. за жалбоподателката,
който е в размер на 11105.00 лева, а авансовия осигурителен доход е в размер на 10745.00 лв. В тази връзка на
зададен от съда уточняващ въпрос как към месец август пенсионният орган е могъл
да съобрази окончателния за жалбоподателката осигурителен доход за 2020г., за
да се вземе предвид при изчисляване размера на пенсията, вещото лице пояснява,
че това е нямало как да бъде съобразено от органа, тъй като все още от лицето
не е била подадена годишната декларация за 2020г., но за жалбоподателката
съществува възможност да поиска от пенсионния орган да и бъде изменена
пенсията.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че
оспореното решение на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено
разпореждане № **********/№7/прот.№N01489/21.12.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, е
законосъобразно на всички основания по чл. 146 от АПК и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено за сумата от 100 лева, на основание чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Административен съд Хасково, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Б.Р.И. ***, срещу Решение № 1012-26-109-5/06.04.2021г. на директора на ТП на
НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ, срещу разпореждане № **********/№7/прот.№N01489/21.12.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68а,
ал.1 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА
Б.Р.И.,
ЕГН **********, да заплати на Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт Хасково сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ: