Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 1508 Година 2019, 10.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ
състав
на 12.06.2019 година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 2446 по
описа за 2018 година и като обсъди :
Производството е по реда на
чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И. ***,
със съд.адрес ***, подадена чрез процесуалния му представител адв.Д., против Заповед № РД-05-323 от 12.06.2018г. на Кмета
на Община Хисаря с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ III-*, кв.18, по плана на с.Старо Железаре, община
Хисаря, като се заличава УПИ III-* и се
образува нов УПИ III-* за жилищно застрояване, като
вътрешната дворищно-регулационна граница между УПИ III-* и УПИ IV-*
минава по имотната граница между ПИ * и ПИ *, одобрена със Заповед № РД-05-186
от 12.04.2017г., по означените със зелен цвят надписи и зачертавания, линии и
щрихи за регулацията,запазва съществуващото застрояване на 2МЖ, построено по
одобрени проекти и Разрешение за строеж № 4/26.08.1992 и предвижда ново нискоетажно застрояване, зона Жм,
етажност до 3, Н до 10 м., плътност 60 %, озеленяване
мин. 40 %, Кинт до 1,2 , по плътни черни линии и
пунктирани червени линии, котировки в черен цвят и надписи в син цвят на
матрицата за застрояването, неразделна част от настоящата заповед.
Допустимостта на съдебния контрол
се обосновава с факта, че самият ответник е приел Б. за част от кръга
заинтересовани лица очертан в нормата на чл.131 от ЗУТ, одобреното изменение на
ПУП – ПРЗ засяга и собствения му имот – УПИ II-195, кв.18 по плана на с.Старо Железаре.
Твърденията са за незаконосъобразност,
като се твърди допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Изложените аргументи /както в жалбата, така и
допълнително в хода на съдебния процес/ могат да бъдат обобщени по следния
начин: не са на лице основанията по чл.134 ал.2 т.2 и т.6 от ЗУТ за допускане
на искането изменение, предвид данните за неприложена дворищна регулация по
действащия КРП одобрен със Заповед № 4887/1943г. и отпадналото му отчуждително действия по силата на закона и липсата на
дадено от него съгласие за исканото изменение; с процесното
изменение незаконосъобразно се променя регулационната граница между собствения
му УПИ II-195 и УПИ III-*,
собственост на заявителя, като към последния се придават части от собствения
му имот; изменен е и планът за застрояване без да са на лице нормативно
предвидените предпоставки за това; създават се намалени отстояния
за предвиденото застрояване спрямо границата на собствения му имот. Тези
съображения са доразвити и в представените писмени бележки. Настоява се за
цялостна отмяна на акта и присъждане на сторените в процеса разноски.
Ответникът – Кметът на Хисаря
чрез процесуалния си представител на първо място настоява жалбата да се приеме
за процесуално недопустима като подадена от лице, без правен интерес, и на
второ - оспорва жалбата като неоснователна, за което е представил и подробни
писмени бележки. Настоява се като краен резултат за отхвърляне на жалбата, с
аргументи че в случая не се променя регулацията между имота на оспорващия и на
заявителя – тя остава непроменена и е тази по действащия КРП одобрен със
Заповедта от 1943г., не се променя предназначението на имота; на лице е
основанието по чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ и чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ предвид влязлата
в сила Заповед № РД-186 от 12.04.2017г. на Кмета на Община Хисаря, за изменение
на кадастралния план относно имотна граница между ПИ * и ПИ *.
Заинтересованата страна – В.Б.Д.
е подала писмено становище чрез упълномощен процесуален представител /л.67 и
сл./, с което оспорва жалбата, настоява същата да бъде оставена без уважения
като неоснователна. Аргументите за това са, че със заповедта на ответника
единствено се изменя регулационната граница между УПИ III-* и УПИ IV-*,
като останалите дворищни и улични регулации не променят своята конфигурация
спрямо тези по влязлата в сила Заповед за одобряване на КРП от 1943г. Не се
оспорва че регулацията по плана от 1943г. не е приложена по отношение на
придадените части от ПИ 195 към собствения й парцел, частта която се отнема по
ПИ 195 не е изплатена на жалбоподателя и същата не е заета по установения за
това ред - на място в момента и изградена ограда по „старата имотна граница“
/изрично е изявлението в този смисъл в коментираното писмено становище/.
Заинтересованата страна – А.Д., в
съдебно заседание, проведено на 09.10.2018г. е изразила становище за
основателността на жалбата с аргумента, че „границата се измества навътре в
собствения й поземлен имот – ПИ *“.
Съдът, като разгледа становищата
и възраженията на страните по делото, след преценка на материалите по
административната преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА.
Видно от приложения към
становището от 08.10.2018г. нот.акт № 167, том 30, нот.дело № 9821/92г., л.68 и скица на л.80, оспорващият се
легитимира като носител на правото на собственост по отношение на „парцел II, имот планоснимачен номер
195, от квартал 18 по плана на с.Старо Железаре“, а от приетото по делото
заключение на вещото лице Г. се установява и че в разписния лист към КРП
одобрен със Заповед № 4887/1943г. именно същият е вписан и като собственик на
ПИ 195, на мястото на първоначално вписаните такива негови праводатели
– Н. и Е. Б..
Няма спор че същият този УПИ II-195, кв.18, по плана на с.Старо Железаре е съседен
да УПИ III-*, кв.18 по плана на с.Старо Железаре, както и че
същите са с неуредени сметки по регулация /части от ПИ 195 са придадени по
силата на посочената Заповед за одобряване на КРП от 1943г. на с.Старо
Железаре към новообразувания със същата заповед парцел III-*/, т.е. дворищната регулация не е приложена /така
заключението и на вещото лице, а и изрично изявление в становището на процесуалния
представител на В.Д., цитирано по-горе/.
Противно на становището на
процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна Д., съдът
не споделя твърденията, че с процесната Заповед не е
извършена промяна на регулацията между УПИ II-195 и УПИ III-*.
Видно от текстовата част на Заповедта със съща се „заличава УПИ III-* и се създава нов УПИ III-*“, т.е. същият се урегулира наново с посочените му
регулационни граници, които макар и да съвпадат в интересуващата ни част с
тези по предходния и изменен на практика с процесната
Заповед КРП от 1943г., не променят факта че се „залича същестуващият до момента
УПИ III-*“ и се урегулира един „нов УПИ III-*“
вкл. и с посочените му в графичната част всички негови регулационни граници,
като междувпрочем се посочва и за първи път и негово
предназначение за „жилищно застрояване“. Т.е. при така постановеното от
ответника се налага изводът, че именно с процесната
заповед се установяват регулационните граници на УПИ III-*, една от които е обща такава с УПИ II-195 – собственост на жалбоподателя, и не може да се
приеме при това положение, че за същата е „в сила дворищната регулация, така
както е установена със Заповед № 4887/1943г.“, което обосновава изводът за
наличието на правен интерес по смисъла на чл.131 ал.2 т.1, а и т.4 от ЗУТ.
В този смисъл следва да се
посочи, че съдът не споделя експертния извод на вещото лице, че с процесното изменение се променя единствено и само
„вътрешната дворищна регулационна граница между УПИ III-* и УПИ IV-*“
като не се предвиждат други изменение – това е вярно единствено при
самостоятелна преценка единствено на графичната част на заповедта на ответника
в частта „План регулация“, но не и спрямо текстовата част на същата.
Отделно от това според изричната
норма на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти
се прекратява. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС се прие, че отчуждителното действие на такива планове се прекратява
автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по
§ 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на
неприложения дворищнорегулационен план. Изрично е
прието,че съобразно тези норми норми „отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се
продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на
ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично,
по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ
правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост
върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били
отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел,
образуван от два маломерни имота, се прекратява.“
Следва да се посочи, че
посочената правна норма не прави разлика между дворищнорегулационните
планове приети при действието на ЗТСУ /отм./, ЗПИНМ /отм./, ЗБУН /отм./,
последния приложим в случая според годината на одобряване на действащия до
стореното изменение КРП за процесната територия, вкл.
като се държи сметка и че режимът относно отчуждителното
действие на дворищнорегулационните планове е
идентичен при действието на всеки един от тях. Приложимостта й спрямо планове
приети преди влизане в сила на ЗТСУ /отм./ е приета например и с Решение №
12139 от 3.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2007
г., II о.
Това поставя на разглеждане
въпроса кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен
план. По този въпрос е налице съдебна практика, обобщена в с ТР № 3 от
15.07.1993 г. на ОСГК на ВС. С него е прието, че дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на
регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ
(отм.). Разяснено е, че при действието на ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният
план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността
върху придаваемите части преминава по силата на
самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен
по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.), при което новият план се създава но
въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато
обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по
стария план като имотни. С тълкувателния акт е прието и това, че ако предшестващият
план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план
или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен
план на населеното място.
С решение № 200 от 11.05.2011 г.
по гр. д. № 439/2010 г. на ВКС, I-во г. о., постановено
в производство по чл. 290 ГПК /а и последващи такива/
е прието, че ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието
на ЗТСУ (отм.), но и към тези, които са приети при действалите преди това закони
- ЗПИНМ, ЗБНМ и Закон за благоустройство на населените места в Княжество
/Царство/ България. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет
при действието на ЗТСУ (отм.), съдът следва да проследи дали е бил приложен
някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони.
Посочено е също, че макар тълкувателният акт да е приет при действието на ЗТСУ
(отм.), той не е изгубил значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР.
В случая каза се по делото не е
спорно, че КРП от 1943г. не е бил приложен по отношение на имот 195 и имот *,
поради което и се следва изводът, че на основание чл. § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ с
изтичане на срока по § 6 ал.1 ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждително
му действие, поради което и частите от имот 195 включени по силата на тази
регулация в парцел III-* са се върнали в неговия патримониум и в този смисъл оспорващия се легитимира като
носител на право на собственост по отношение на имот, непосредствено засегнат
от стореното изменение – чл.131 ал.1 т.1 от ЗУТ.
Отделно от това с процесната заповед е повече от очевидно, че се „изменя и
плана за застрояване“ /отделен е въпросът, че по делото липсват доказателства и
такива не са представени относно действащия застроителен
план – такъв не е цитиран в нито един от документите по делото, вкл. и в
Решенията на ЕСУТ, в заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ и в процесната
такава, нито дори в обяснителната записка към проекта, вкл. и не фигурира в
графичната част към оспорената заповед, но това ще бъде коментирано по-долу/,
като се „запазва съществуващото застрояване на 2МЖ, построено по одобрени
проекти и Разрешение за строеж № 4/26.08.1992 и предвижда ново нискоетажно застрояване, зона Жм,
етажност до 3, Н до 10 м., плътност 60 %, Кинт до 1,2 , по плътни черни линии и пунктирани червени
линии, котировки в черен цвят и надписи в син цвят на матрицата за
застрояването, неразделна част от настоящата заповед“, т.е. предвижда се „нова
начин и характер на застрояването“ по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ.
На следващо място от материалите
по делото безспорно се установява, че процесната
Заповед е съобщена на Б. на 19.06.2018г., а жалбата до съда е подадена по
пощата на 02.07.2018г. с писмо с обратна разписка /л.65/, т.е. в срока по
чл.215 ал.4 от ЗУТ.
Изложеното в неговата цялост
обосновава извод за допустимостта на съдебния контрол.
ПО СЪЩЕСТВО.
От фактическа страна по
делото се установява, че със Заповед № РД-05-483 от 20.09.2017г. на Кмета на
Община Хисаря на основание чл.135 ал.3 от ЗУТ във вр.
с чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ и § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, Решение № 73, взето с
протокол № 28 от 14.09.2017г. на ЕСУТ при Община Хисаря по заявление вх. №
РД-00-В-210 от 31.08.2018г. на В.Б.Д. е разрешено „проучване и проектиране на
проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ III-*, кв.18 по плана на с.Старо Железаре, общ. Хисаря – изменение на
вътрешната дворищно-регулационна граница между УПИ III-* и УПИ IV-* имотната граница между ПИ * и ПИ *“ /л.17/. Тази заповед
няма данни да е съобщавана на страните в процеса.
По делото е представена
и Заповед № РД-05-186 от 12.04.2017г. на Кмета на Община Хисаря, с която на
основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, § 4 ал.1 т.2 от ПЗР на ЗКИР, § 4 ал.6 от ПЗР на
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри при условията на
чл.64 ал.1 и Констативен акт от 07.04.2017г. е одобрено поправка и допълване
на действащия Кадастрален план на с.Старо Железаре,ободрен със Заповед №
4887/1943г., като в графичната част на плана се заличи имотната граница между
ПИ * и ПИ * и същата се мести на 1,00 м успоредно на югозападната стена на новозаснетата двуетажна масивна жилищна сграда,построена в
УПИ III-* по одобрени строителни книжа, съгласно зелените линии и надписи в
скицата проект, неразделна част от Констативен акт от 07.04.2017г. и
настоящата заповед, съответно е постановена промяна и в разписния лист към
плана по отношение на същите два ПИ.
Следва да се посочи, че
тази заповед е представена на вниманието на съда едва с молба от 20.11.2018г.
/въпреки, че фигурира като описана в съпроводителното писмо с която е изпратена
жалбата на съда/, след като съдът е дал изрични указания на ответника, че не е
ангажирал доказателства за хипотезата на чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ.
По делото не са
ангажирани доказателства за влизането в сила на Заповед № РД-05-186 от
12.04.2017г. на Кмета на Община Хисаря, като това обстоятелство не е посочено
изрично и в нито един от документите по преписката.
В изпълнение на заповедта
по чл.135 ал.3 от ЗУТ по възлагане от заинтересованата страна е изработен
проект за изменение на Подробен устройствен план
/ПУП-ПРЗ/ за промяна на вътрешна дворищно-регулационна граница между УПИ III-* и УПИ IV-*, кв.18 по КРП на с.Старо Железаре, общ.Хисаря, обл.Пловдив
и същият е внесен за одобрение със заявление вх. № 94-00-В-86/05.04.2018г.
Видно от обяснителната записка към проекта целта му е именно да се помени
дворищната регулация между УПИ III-* и УПИ IV-* като новата регулационна граница се позиционира върху имотната граница
между ПИ * и ПИ *, като останалите дворищно-регулационни граници не променят
своята конфигурация, площта и размерите (лицата на парцелите) отговарят на
изискванията на чл.19 ал.1 от ЗУТ, като площта на УПИ III-* е 715,82 кв.м. Посочени са предвидената устройствена
зона, начина и характера на предвиденото ново застрояване, устройствените
показатели, отстоянията на застрояването от
регулационните граници и запазването на двуетажната постройка за която е
издадено РС № 4 от 26.08.1982г.
Част от материалите
изпратени на съда като част от този проект е и Предварителен договор за
покупко-продажба на реални части от недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите от 02.10.2014г., съгласно който А.Д. се задължила да продаде на В.Д.
реално обособена част от 42 кв.м., находяща се в
североизточната част на притежавания от нея УПИ IV-*, кв.18 по плана на с.Старо Железаре, която реално обособена част ще се
придаде по регулация към собствения на Купувача недвижим имот, съставляващ
дворно място от 605 кв.м. находящо се в с.Старо
Железаре, съставляващо УПИ III-*, кв.18 по плана на
същото населено място. Предвидено е прехвърляне на собствеността след влизане
в сила на Заповедта на Кмета на Община Хисаря за одобряване на нов ПУП в този
смисъл. Уговорено е продавача вкл. и да подаде заявление в Община Хисаря по
смисъла на чл.15 ал.3 от ЗУТ. Разбира се такова заявление, подадено и от А.Д.
по делото не е ангажирано.
Представени са също така
и доказателства за правото на собственост за Д. по отношение на УПИ III-*, кв.18 по плана на с.Старо Железаре, където същият е посочен с площ от
605 кв.м.
Следва да се посочи, че
никой от последно цитираните два документа не е заверен за „вярно с оригинала“
от ответника, респ. от материалите по делото е повече от очевидно, че
процедурата не е по чл.15 ал.3 от ЗУТ, като е упоменато в коментирания
предварителен договор, както и че площта на новопроектирания УПИ III-*, кв.18 е значително завишена /715,38 кв.м./, спрямо посочената му площ
по документа за собственост /605 кв.м., която е такава и по разписен лист към
действащия КРП за процесната територия, съобразно
заключението на вещото лице/ и при съобразяване на площта от собствения си
имот, която Д. се е задължила за продаде на Д. /48 кв.м./. Отделно от това
следва да се отбележи, че липсва подадено заявление вкл. и от А.Д.
/кумулативно изискващо се съобразно чл.15 ал.3 от ЗУТ/ в качеството й на
собственик на УПИ IV-* в аспекта и на възражението й в проведеното открито
съдебно заседание; датата и съдържанието на сключения предварителен договор –
такъв по чл.15 ал.3 от ЗУТ и за площ единствено от 48 кв.м.; и липсата на
доказателства за връчването и на това лице, респ. влизането в сила на Заповед №
РД-05-186 от 12.04.2017г. на Кмета на Община Хисаря, с която е променена
имотната граница между ПИ 195 и ПИ *, като непредставянето на съда на посочената
скица, разделна част нея и Констативен протокол.
Проектът е разгледа от
ЕСУТ при Община Хисаря, като с Решение № 52, по Протокол № 13 от 05.04.2018г.
/т.е. на деня на входиране на искането/ на основание
чл.128 ал.8 и чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ и Заповед № РД-05-483 от 20.09.2018г. е
„допуснат“ същият проект като е описан не по начина в обяснителна записка,
като „проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ III-*, кв.18, по плана на с.Старо
Железаре, община Хисаря, като се заличава УПИ III-* и се образува нов УПИ
III-* за жилищно застрояване,като вътрешната дворищно-регулационна граница
между УПИ III-* и УПИ IV-* минава по имотната граница между ПИ * и ПИ * по
означените с със зелен цвят надписи и зачертавания, линии и щрихи за
регулацията, запазва съществуващото застрояване на 2МЖ, построено по одобрени
проекти и Разрешение за строеж № 4/26.08.1992 и предвижда ново нискоетажно застрояване, зона Жм,
етажност до 3, Н до 10 м., плътност 60 %, Кинт до 1,2 , по плътни черни линии и пунктирани червени линии,
котировки в черен цвят и надписи в син цвят на матрицата за застрояването“.
След което е посочено, че следва да се изпълнят процедурите по съобщаването му.
Проведена процедура по
съобщаване по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ като няма данни да е редовно
сторено това съобщаване на А.Д. /писмото е върнато с отбелязване „непотърсен“,
като не се установява да са на лице предпоставките на § 4 ал.2 от ДР на ЗУТ
предвид стореното съобщаване по този ред, л.37/, съответно в законоустановения
за това срок е входирано възражение от страна
оспорващия – И.Б. /л.36/. Изложените аргументи са в насока, че със стореното
изменение се засяга границата между неговия и на възложителя ПИ, като се отнема
маст от притежавания от него имот, без да са на лице
основания за това
Процесният проект и постъпилото възражение е разгледано отново от
ЕСУТ при Община Хисаря на 31.05.2018г. Видно от т. 4 на протокол № 19 по
постъпилото възражение е изразено становище за неоснователност, доколкото „в
разработката предмет на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ УПИ II-195 не е предмет на проекта, не се изменя, той само граничи с УПИ III-* предмет на изменението, като се изменя само вътрешната
дворищно-регулационна граница между УПИ III-* и УПИ IV-* по имотната граница между ПИ * и ПИ * във връзка с изменен със Заповед №
РД-05-186 от 12.04.2017г., кадастрален план, касаещо
изменение на границата между ПИ * и ПИ *“. Съответно не е уважено
възражението, проектът е „приет“ и е взето решение за предлагане на Кмета на
Община Хисаря да издаде заповед за одобряването му на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ.
Последвало е издаването
на оспорената пред съда Заповед № РД-05-323 от 12.06.2018г. на Кмета на Община
Хисаря, с която на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ във вр.
счл.134 ал.2 т.2 и т.6 от ЗУТ и Заповед №
РД-05-483/20.09.2017г. и Решение № 69, взето с Протокол № 19 от 31.05.2018г. от
ЕСУТ при Община Хисаря по заявление вх. № 94-00-В-86 от 05.04.2018г. на В.Б.Д.,
е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ III-*, кв.18, по плана на
с.Старо Железаре, община Хисаря, като се заличава УПИ III-* и се образува нов
УПИ III-* за жилищно застрояване, като вътрешната дворищно-регулационна
граница между УПИ III-* и УПИ IV-* минава по имотната граница между ПИ * и ПИ *,
одобрена със Заповед № РД-05-186 от 12.04.2017г., по означените със зелен цвят
надписи и зачертавания, линии и щрихи за регулацията,запазва съществуващото
застрояване на 2МЖ, построено по одобрени проекти и Разрешение за строеж №
4/26.08.1992 и предвижда ново нискоетажно застрояване,
зона Жм, етажност до 3, Н
до 10 м., плътност 60 %, озеленяване мин. 40 %, Кинт
до 1,2 , по плътни черни линии и пунктирани червени линии, котировки в черен
цвят и надписи в син цвят на матрицата за застрояването, неразделна част от
настоящата заповед. Цветната графична част към оспорената заповед е представена
на съда с молба от 02.11.2018г. и е на лист 97 от делото.
По делото е по искане на
страните бе допусната, изготвена и приета СТЕ, заключението по която съдът кредитира
частично в дадените експертни изводи.
От същото се установява
по безпротиворечив начин, а и това не е спорно по
делото, че по силата на утвърдената със Заповед № 4887 от 15.04.1943г. /вещото
лице неправилно цитира същата заповед като така под № 4843 от 1943г.,
съответно № 4487/1943г./ дворищна регулация на всички строителни квартали по
плана на с.Старо Железаре, околия Пловдивска /л.102/, съответно в
интересуващите ни части на л.96, съответно л.48, са образувани процесните УПИ II-195, УПИ III-* и УПИ IV-*, както следва: УПИ II-195 от част от ПИ 195,
към който са придадени и части от ПИ 194 и ПИ 193; УПИ III-* за ПИ * към който са придадени части от ПИ 195, ПИ 194 и ПИ 193 и УПИ IV-* за ПИ * към който са придадени части от ПИ * и ПИ 775, както това е
посочено в Приложение № 1 към експертизата и описано в констативно-съобразителната
част на заключението. По отношение на интересуващите ни тук придаваеми
части от ПИ 195 /собственост на жалбоподателя/ към УПИ III-* е даден експертен извод /а и това не е спорно по делото/, че регулацията
не е приложена, вкл. с аргумента, че не е изменяна Кадастралната основа към
плана „с нова граница, съвпадаща с регулационната“, като на място съществува
материализирана ограда между ПИ 195 и ПИ *, която вещото лице е установило, че
не съвпада нито с имотната нито с регулационната граница и е дадена на
приложения № 4, като очевидно се намира навътре в УПИ III-*. В част застрояване е установено, че отстоянията
на новопредвиденото такова са дадени спрямо
регулационните границите, предвидени с плана. Проектът е изготвен върху извадка
от действащия КРП на с.Старо Железаре, одобрен със Заповед № 4887/1943г. /каза
се вещото лице допуска техническа грешка при изписване номера като 4783/ и
Заповед № РД-05-186 от 12.04.2017г. за попълване на нова имотна граница между
ПИ * и ПИ *.
В тези му части съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно дадено, съответно на
събрания доказателствен материал и неоспорено от
страните във фактическите си установявания, при сторените забележки относно
номера на заповедта от 1943г.
Не се кредитира
заключението в частта му относно експертния извод, че със стореното изменение
не се „променят“ регулационните граници между УПИ III-* и УПИ II-195 съобразно изложените по-горе мотиви в това изложения, съобразно текстовата
част на заповедта на ответника, както и в частта относно дадения на практика
правен извод, че са представени доказателства за това, че е на лице съгласие по
смисъла на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ на собствениците съответно, че е на лице
основанието по чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ.
При така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящото
производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността
на издадения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като
установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съот-ветната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.
За избягване на
повторения в това изложение следва да се посочи, че нормите на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове, цитирани в това изложение са такива в
редакцията им към приемането на оспорената пред съда заповед.
Съгласно чл. 136, ал.1
от ЗУТ, проектите за изменения на устройствените планове
на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 се изработват, съгласуват, обявяват,
одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма
/на ЗУТ/.
Процедурата по изменение
на ПУП е подробно регламентирана в раздел III, глава седма на ЗУТ и предвижда
издаване на мотивирано предписание от страна на кмета на общината за
изработване на проект за изменение на действащия план (чл. 135, ал. 3 от ЗУТ);
изработване на проект за изменение на плана; съгласуване на проекта от
заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост - и
със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества (чл. 128,
ал. 6 от ЗУТ); съобщаване на проекта на заинтересуваните лица (чл. 128, ал. 3
от ЗУТ), които могат да направят писмени възражения, предложения и искания по
проекта; приемане на проекта от ЕСУТ (чл. 128, ал.7 от ЗУТ); одобряване на
проекта със заповед на кмета на общината (чл. 129, ал. 2 от ЗУТ).
Отделно от това в случая
проекта следва да отговаря и на изискванията на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за
обема и съдържанието на устройствените планове.
Заповедта е издадена от
компетентен орган в предписаната от закона форма.
При издаването на
заповедта административният орган обаче е допуснал редица нарушения на
административно-производствените правила, които по съществото си са довели и до
неправилно приложение на материалния закон.
Настоящият съдебен
състав намира, че неправилно внесеното предложение за изменение на ПУП – ПРЗ,
вкл. в частта му относно регулацията е разгледано от ЕСУТ и съответно одобрено
от ответника, без да е проведена процедурата по съобщаване на заинтересованите
страни на Заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ и на Заповед № РД-05-186 от
12.04.2017г. за изменение на кадастралната основа към плана, съответно без да
установи по категоричен начин, че същите са влезли в сила.
Следва да се посочи, че допуснатото изготвяне
на проект за изменение на ПУП е на основание чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ, съгласно
която правна норма „Влезлите в сила подробни устройствени
планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато: .. т.2 При
изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална
карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не
съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната
карта,използвана като основа за изработване на подробен устройствен
план“, но доказателства за изпълнение на фактическия състав на посочената
правна норма не са ангажирани /каза се липсват доказателства за влизане в сила
на Заповед № РД-05-186 от 12.04.2017г. на Кмета на Община Хисаря/, а отделно от
това липсва подадено заявление и от собственика на УПИ IV-*, за да се приеме, че същата е запозната със съдържанието на казаната
заповед, като се държи сметка и за обема на права, които се е задължила да
прехвърли спрямо притежателя на УПИ III-* и реално увеличената
площ на последния УПИ със стореното изменение в част регулация. По тези
съображения не може да се приеме, че предвид представения предварителен
договор и то от 2014г. и такъв по смисъла на чл.15 ал.3 от ЗУТ, е на лице съгласие
на собственика на засегнатия от изменението ПИ * по смисъла на чл.131 ал.2
т.6 от ЗУТ.
Отделно от това с процедираното изменение на ПУП в част регулация не се е
стигнало единствено до промяна на „вътрешната дворищно-регулационна граница
между УПИ III-* и УПИ IV-*“ по имотната такава съобразно изменението на кадастралната основа към
плана съгласно посочената Заповед № РД-05-186/12.04.2017г. на Кмета на Община
Хисаря, дори и да се приеме, че същата е влязла в сила, а посочи се вече
по-горе съобразно текстовата част на оспорената Заповед е „заличен УПИ III-195“ и е образуван „нов УПИ III-195“, т.е. на практика
същият е урегулиран наново /и то по старите останали регулационни граници –
улична и вътрешни такива/, а и е променено и неговото предназначение /до този
момент не се установява да е на лице отреждане за този имот/, но за това
липсва съгласие на всички заинтересовани лица – съобразно изложеното по-горе за
липсата на приложена регулация по плана от 1943г. и отпадналото му отчуждително действия по силата самия закон /§ 8 ал.1 от
ПР на ЗУТ/.
Очевидно е, че именно по
този начин се е постигнало и заобикаляне на закона, като се цели избягване
приложението именно на последиците от неприложената регулация и процедурите по
§ 8 ал.2 от ПР на ЗУТ, вкл. и забраната по § 8 ал.5 от ЗУТ касателно
застроителната част от плана.
Не е на лице и второто
правно основание за допуснатото изменение посочено в Заповедта по чл.135 ал.3
от ЗУТ – това по § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, което е повече от очевидно и спрямо
представения проект за ПУП – ПРЗ.
На следващо място в процесния случай от приложените по делото доказателства е
видно, че с процесното изменение се засяга и режимът
на застрояване /учредява се изцяло нов начин и характер на застрояване“,
както и се променя с плана за регулация предназначението на „новообразувания“
УПИ **"жилищно застрояване", обстоятелства които изрично са посочени
в обяснителната записка към проекта, които на още по-голямо основание предполагат
спазване на изискванията визирани в чл.134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.
Основанието вкл. и по
чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ е само за промяна на регулационните линии, но не в
частта застрояване. То не може да се променя по този, а само по общия ред на
чл.134 от ЗУТ.
Липсата на
предпоставките по чл.134 ал.2 т.2 и т.6 от ЗУТ и неприложимостта в случая на §
8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ за изменение на действащия ПУП е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта.
Отделно съобразно
изложеното ответникът се произнесъл и без да е бил сезиран с искане за
„заличаване“ на съществуващия УПИ и изцяло новото му регулиране, което на
практика е и сторил, което от друга страна е довело и до несъответствие между
текстовата и графичната част на оспорената заповед, всичко което е
самостоятелно основание за отмяната й.
Отделно от това каза се
одобреният проект е за изменение на ПУП-ПРЗ. Тези планове, както и техните
изменения, се изработват в съответствие с ОУП за съответната територия, когато
има такъв и въз основа на задание, изработено по реда на чл. 125 ЗУТ която се
„съставя от възложителя и обосновава необходимостта от изработването на плана
и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за
изработване. Заданието се придружава от необходимата информация за
съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и
схеми за пространствено развитие и устройствени
планове.“ /ал.2/.
Или заданието е
необходимо, тъй като то обосновава необходимостта от изработване на проект за
такъв план и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, срокове,
етапи на изработване и др. данни. В случая изработения проект всъщност
установява изцяло нов начин на застрояване по отношение на процесния
имот, поради което е било необходимо изготвяне на задание по чл. 125 ЗУТ -
чл.47, т.1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а такова липсва.
В тази връзка съдът
установи, че изготвеният проект в частта застрояване не отговаря на изискването
и на чл.47 т.5 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове – липсва извадка от действащия план
за застрояване, вкл. и с обхват съседните имоти, който се твърди да се изменя,
респ. обяснителната записка към проекта, не отговаря на изискванията на чл.48
ал.5 от същия подзаконов нормативен акт, като въобще не съдържа данни за
предвиденото до този момент застрояване, респ. действащ застроителен
план, а само за съществуващото и реализирано такова, като се държи сметка, че в
имота има изградена сграда както се сочи въз основа на одобрени проекти и
издадено РС № 4 от 26.08.1992г. /всъщност в обяснителната записка е посочено
Разрешение за строеж № 4 от 26.08.1982г., и неясно кое е вярното/, което
очевидно няма как да е сторено без да е на лице действаща такъв план.
Отделно от това самото
разрешение за строеж и одобрени проекти не са представени като част от
материалите по преписката, за да се прецени и законосъобразността на акта в
аспекта и на забраната по чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ, още повече, че въпросната
сграда е предвидена за запазване съобразно одобрената застроителна
част, а същата е изградена на практика и в двете УПИ-та съобразно дворищнорегулационната граница между УПИ III-* и УПИ IV-* по плана от 1943г., вкл. и попада и в двете ПИ – ПИ * и
ПИ * спрямо имотната граница между същите по кадастралния план от 1943г., което
е индиция за приемане на заповедта именно в нарушение
на чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ.
По делото няма данни
вкл. и за представянето на въпросните „одобрени проекти и издадено РС“ било то
№ 4 от 26.08.1992г., респ. № 4 от 26.08.1988г.“ като част от административната
преписка, нито за служебното му изискване било то от ЕСУТ, било то от
ответника, нито за обсъждане на този въпрос /спазване вкл. и изискването по
чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ/ при приемането на проекта от ЕСУТ при Община
Хисаря.
Графичната част на
проекта не съдържа план-схеми съобразно изискването на чл.47 ал.2 т.4 от
Наредба № 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените
планове, като при липса на задание по смисъла на чл.125 от ЗУТ не може да се
направи преценка защо същите, вкл. и например в част водоснабдяване и
канализация, не са изготвени.
Към административната
преписка липсват данни за съгласуване на изработения проект за изменение на ПУП-ПРЗ
със съответните експлоатационни дружества съгласно изискванията на чл.128, ал.6 ЗУТ.
Предвид изложеното в
неговата съвкупност налага да се приеме, че актът е незаконосъобразен като
издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни
основания по чл.146 т.3 и т.4 от АПК, което налага неговата отмяна.
При този изход на спора
на основание чл.143 ал.1 от АПК във връзка със своевременно стореното искане
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, Община Хисаря /по аргумент
от § 1 т.6 от ДР на АПК/ следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер
общо на 720 лева /10 лева ДТ, 150 лева внесен депозит за вещо лице и 560 лева
уговорен и реално изплатен адвокатски хонорар, л.132-133/.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № РД-05-323 от
12.06.2018г. на Кмета на Община Хисаря с която на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ
във вр. с чл.134 ал.2 т.2 и т.6 от ЗУТ и Заповед №
РД-05-483/20.09.2017г. и Решение № 69, взето с Протокол № 19 от 31.05.2018г. от
ЕСУТ при Община Хисаря по заявление вх. № 94-00-В-86 от 05.04.2018г. на В.Б.Д.,
е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ III-*, кв.18, по плана на
с.Старо Железаре, община Хисаря, като се заличава УПИ III-* и се образува нов
УПИ III-* за жилищно застрояване, като вътрешната дворищно-регулационна граница
между УПИ III-* и УПИ IV-* минава по имотната граница между ПИ * и ПИ *,
одобрена със Заповед № РД-05-186 от 12.04.2017г., по означените със зелен цвят
надписи и зачертавания, линии и щрихи за регулацията,запазва съществуващото
застрояване на 2МЖ, построено по одобрени проекти и Разрешение за строеж № 4 от
26.08.1992 и предвижда ново нискоетажно застрояване,
зона Жм, етажност до 3, Н
до 10 м., плътност 60 %, озеленяване мин. 40 %, Кинт
до 1,2, по плътни черни линии и пунктирани червени линии, котировки в черен
цвят и надписи в син цвят на матрицата за застрояването, неразделна част от същата
заповед.
ОСЪЖДА Община Хисаря,
гр.Хисаря, ул.“Генерал Гурко“№14, да заплати на И.Н.Б.,
ЕГН **********,***, сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/