Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 12.03.2019 г. гр.С.В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Стойка
Стоилова
Прокурор…………………….
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско
дело N 1331 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по въззивна жалба от Л.Г.Г. против
решение № 1104 от 19.10.2017г., постановено по гр. дело № 2385/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.
Възивникът Л.Г. обжалва
решението в частта му, в която е присъдена сумата 14880.85 лв. – съответната
част от извършените разноски и подобрения на съсобствения недвижим имот, като
счита, че е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи, че било налице
разминаване в мотивите и диспозитива на решението относно размера на претенцията.
Счита, че съдът в решението си преразказал събраните по делото доказателства,
но анализ, аргументи и разсъждения, обосновка в мотивите му липсвали. Излага
съображения.
Моли
съдът да приеме, че като не е мотивирал решението си районният съд е допуснал
съществено нарушение на чл.236, ал.2 ГПК и да обяви същото за нищожно на
основание чл.270 ГПК, а делото да върне на същия съд за ново разглеждане от
друг състав. Евентуално моли съда да отмени постановеното по делото решение в
обжалваната част и да отхвърли претенцията на ищеца.
Въззиваемият
Е.Г.Г., чрез адв. К.А. взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че решението на съда съответства на реалната действителност и е
съобразено с всички събрани по делото доказателства. При уважаването на иска за
подобрения, съдът се съобразил с доказателствата и практиката на съда.
Ответникът не успял да докаже възраженията си за влагани лични средства или
участието си в извършените ремонтни дейности.
Счита,
че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС – С.като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Претендира за разноски.
Съдът,
като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Производството
е по втора фаза на делба на наследствени недвижими имоти и касае претенция по
сметки предявена от Е.Г.Г. против Л.Г.Г. за извършени подобрения в размер на 15587.28
лв., представляващи половината от стойността на извършените подобрения в
наследствен имот – апартамент в гр.Стара Загора, в общ размер на 31174.57 лв., посочени
в молба, представена в съдебно заседание на 04.04.2017г. и уточнени с молба от
20.11.2018г.
Съдът е
уважил претенцията до размера на 14880.85 лв., като половината от установената
стойност на подобренията от заключението на вещото лице – 28800 лв. В решението
си, съдът е изброил представените писмени доказателства, преразказал е подробно
показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел за доказано
извършването на претендираните подобрения от Е.Г. с негови средства.
С уточняващата молба от 20.11.2018г.,
ищецът по претенцията по сметки Е.Г. е индивидуализирал вземанията си за
подобрения, като е посочил вида на извършените ремонти, момента на извършването
им и претендираната сума за всяко перо. Посочил е, че претендира разноски, без които вещта би се повредила или погинала
т.е. за запазването й и подобрения а именно:
1. изграждане на нова водопроводна инсталация за чиста и мръсна вода през
2011г. - 10м на стойност 632,56лв;
ремонт на баня с тоалетна -през 2011 г. - къртене, полагане на нова
замазка на пода и измазване на стени - 675лв; поставяне на гипсокартон, през
2011г. 12 кв.м. на стойност 370 лв.; поставяне на фаянс, през 2011г. 12 кв.м.
на стойност 450лв.; поставяне на теракот/гранитогрес, през 2011г. 3 кв.м. - 125
лв.; поставяне на окачен таван - хънтър, през 2011г. 3 кв.м. - 65 лв.;
закупуване и монтаж на дограма - врата през 2011 г. - 265 лв.; оборудване за
баня и тоалетна през 2011г. - мивка, душ, бойлер и моноблок - 950 лв. всичко - 3532,56лв.
2. Закупуване
и поставяне на
ламиниран паркет в помещенията на имота: спалня 12 кв.м. през 2011г. за материали-
430лв ; дневна 20 кв.м. през 2011г. - за материали- 570 лв.; детска 7 кв.м.
през 2011 г. - за материали - 346.13 лв. на обща стойност- 1346,13лв.
3.
Подмяна
на ел.инсталация през 2011г. - поставяне на нови кабели, осветление и кутии в
дневна, спалня, коридор, детска, баня
за материали- 1046,50лв.
4. полагане на подова настилка в кухнята
/замазка/ през 2012 г. -25кв.м. - 200лв.; ново кухненско обзавеждане през 2012
г.- 3500лв.; поставяне на теракот/гранитогрес през 2012 г - 6 кв.м. - 150лв.;
вътрешна изолация на стените за 6 кв.м. през 2012 г. - 150 лв.; облицовка с
камък, латекс по стените през 2012 г. - 80лв.; поставяне на окачен таван - гипсокартон
през 2012 г. - 25 кв.м. - 420лв. на обща
стойност - 4500лв.
5. полагане на подова настилка в антре /замазка/
през 2012 г. 6
кв.м. - 80лв.; Поставяне на гранитогрес 6 кв.м. през 2012 г. - 150лв.;
Поставяне на окачен таван 6 кв.м. през 2012 г.- 150лв.; Мазилка на стените
30кв.м. през 2012 г. - 150лв.; Шпакловка на стени 30 кв.м. през 2012 г.- 250лв.
Латекс на стени 30кв.м. през 2012 г. - 69,38лв.; Поставяне на осветление на
антре през 2012 г.- 800 лв. - 1649,38лв.
6. Къртене, шпакловка,
боядисване, поставяне на паркет,
фаянс и теракот, поставяне на нова водопроводна система и ел.
инсталация през 2011г. и 2012г. за труд - общо 19100лв.
С обща стойност - 31174,57 лв.
Уточнил е, че ремонтите са извършвани със
знанието на Л.Г..
Ответникът
по претенцията по сметки Л.Г. оспорва извършените подобрения като не отговарящи
на обективната действителност, като нагласени по перо, неточни и повтарящи се в
отделните точки. Оспорва твърдението, че СМР са извършвани със знанието и без
противопоставянето на Л.Г., както и че са извършени през 2011г. Твърди, че една
част от подобренията са извършени от Л.Г., който не е довършил ремонта, поради
несъгласие между собствениците.
От
изложените в уточняващата молба обстоятелства, предвид твърденията на ищеца, че
подобренията са извършени със съгласието на ответника, съдът намира, че
правното основание на претенцията по сметки е чл. 30, ал.3 ЗС.
В тежест на ищеца е да докаже, че е извършил
посочените в молбата от 20.11.2018г. подобрения в процесния недвижим имот, кога
е извършено всяко едно от тях, с чии средства и от кого са извършвани СМР.
Следва да установи стойността на имота с подобренията и без тях, както и
стойността на всяко едно от подобренията.
В тежест на ответника е да докаже
възраженията си в отговора, че също е предоставил
средства за извършване на ремонта, конкретно за какви СМР, колко средства е
предоставил, кой е извършил конкретните СМР. Следва да докаже, твърдението си,
че не е бил съгласен с извършваните ремонтни дейности и че се е противопоставил
на извършването им, както и твърдението си, че
ремонтните дейности, описани в молбата не могат да бъдат извършени през 2011г.
Следва да докаже, че част от ремонта е извършен от Л.Г. и каква част, както и
че ремонтът не е довършен, поради несъгласие между собствениците на имота, как
да бъде осъществен и с какви материали.
От
събраните пред двете инстанции доказателства, съдът намира за установено
следното:
Първоначално
Л.Г. е започнал ремонт на процесния апартамент, тъй като майка му св. М. Г.и
брат му Е.Г. са били в Г., но последните
са изпращали средствата за ремонта. /св. М. Г./ Л. е усвоил терасите и направил замазка в
апартамента. Когато през 2011 г. Е. се е върнал в България апартаментът не е
бил годен за живеене. Е. е направил висящи тавани, осветление, водопровод, мебели
е подновил, банята е направил наново, шпакловка, боядисване, паркет, врати,
прозорци, алуминиева дограма. През 2011г. апартаментът е бил в окаян вид,
нямало вода, тоалетна. В същия смисъл са и показанията на св. В.П., която
установява, че когато започнали ремонта на апартамента, жилището не е било
обитаемо, нямало легло, чешма баня, тоалетна. От ремонта, който Л. е правил са
били усвоени терасите, на пода е поставен
цимент. Двете свидетелки твърдят, че Л. не е влагал лични средства в ремонта. В
началото той е намирал майстори, но със средства, изпратени му от брат му Е..
Съдът
намира, че следва да даде вяра на показанията на двете свидетелки, тъй като
показанията им са непротиворечиви по между си, последователни и логически
издържани.
От
показанията на св. Г., съдът намира, че
следва да приеме, че подобренията в имота на страните са извършвани със
знанието и съгласието на ответника Л.Г.. Това е така, защото Л.Г. по уговорка и
със средства на Е.Г. първоначално е започнал ремонтите в съсобствения имот, а
след завръщането на Е.Г., последният е продължил извършването на ремонтите,
като това е станало без противопоставянето на Л.Г..
Съдът
намира, че не следва да кредитира показанията на св. А. Т. досежно твърденията
й, че ремонтът е бил извършен изцяло от Л.Г., тъй като същите са вътрешно
противоречиви. Първоначално свидетелката заявява, че е ходила два пъти в
процесното жилище – първия път преди да му се извърши ремонт и знае какво е
било преди ремонта състоянието му. Впоследствие заявява, че знае, че Л. е
започнал ремонта на жилището още преди тя да се запознае с него през 2009г., а
след това, след 3-4 месеца през 2009г. апартаментът е бил напълно ремонтиран.
От друга страна, свидетелката не сочи, с чии средства Л.Г. е извършвал ремонта
на съсобствения имот, поради което съдът намира, че следва да приеме, че
ремонта е извършен със средства на Е.Г..
Съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в
тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й.
Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието
на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им съразмерно на дела
им. В този случай, следва да се докаже само, че тези разноски са предпазили
вещта от развала, но не и дали да увеличили нейната стойност. В случая страните
не установяват извършването на такива необходими разноски за запазване на
вещта.
Подобрение е налице ако фактически е била увеличена и стойността на
имота, т.е. направени са полезни разноски, макар и да не са били необходими. Подобренията
следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Те са такива нововъведения, които
изменят общата вещ - имота, които не са били необходими за запазването и
съхраняването им. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването на
стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е
налице подобрение.
Извършените
в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на
съсобствениците съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради
това, съсобственикът извършил подобренията може да иска от другите
съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Когато
съсобственикът извършва подобрения като владелец на своята идеална част и
държател на идеалната част на другия съсобственик, ако подобрението е извършено
със съгласието на другия съсобственик отношенията се уреждат по правилото на
чл. 30, ал.3 от ЗС. В този случай съсобственикът има право да получи действително
извършените разходи съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената
стойност на имота. В този смисъл е Решение № 615
от 17.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 93/2002 г., I ГО.
От
заключението на вещото лице от 11.02.2019г., е видно, че пазарната стойност на
недвижимия имот, представляващ апартамент № 33, с площ 57.40 кв.м., находящ се
в гр. С., кв. „Т.“ бл.., вх.., ет.., с посочените в молбата от 20.11.2018г.
подобрения е в размер на 60270 лв., а без подобренията е в размер на
46 332.24 лв. Стойността на самите подобрения е 13 937.76 лв. В
случая, съдът намира за установено, че със стойността на претендираните подобрения
е увеличена стойността на съсобствения недвижим имот, поради което ответникът
по тази претенция дължи заплащане на половината от тази стойност – 6968.88 лв.
на подобрителя.
Доколкото
изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено частично в обжалваната част за сумата
над 6968.88 лв. до размера на уважената претенция по сметки – 14880.85 лв.,
като вместо това претенцията по сметки в тази част следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Решението в частта за присъдените разноски
между страните и определената държавна
такса по претенцията по сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, следва да бъде
отменено, като вместо това въззивната инстанция следва да присъди съразмерно на
уважената и отхвърлена част от претенциите разноски на страните и ДТ върху
уважената претенция.
В полза на въззивника следва да се присъдят направените
разноски за двете инстанции във връзка с претенцията по сметки в размер на 1392
лв., съразмерно на отхвърлената й част. В полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за двете инстанции в размер на 648.28 лв., съразмерно на
уважената част от претенцията по сметки.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1104 от 19.10.2017г., постановено по
гр.дело № 2385/2016г. по описа на С. районен съд, в частта, с която е уважена
претенцията по чл.30, ал.3 ЗС за сумата над 6968.88 лв. до 14880.85 лв., както
и в частта относно присъдените разноски между страните и определената ДТ –
595.23 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Е.Г.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. К.А. ***,
оф.. против
Л.Г.Г., ЕГН
********** *** за
заплащане на ½ ид. ч. от общата стойност на извършените разноски и подобрения
на съсобствения недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.С., кв. Т., бл..,
вх.., ет.., ап.. за сумата над 6968.88 лв. до 14880.85 лв. като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.Г.Г.,
ЕГН ********** ***.
да заплати държавна
такса по сметка на ОС – С.в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 278.76 лв. /
двеста седемдесет и осем лв. и 76 ст./ за уважената част на претенцията по
сметки.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.Г.Г., ЕГН ********** ***
да заплати на Е.Г.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. К.А. ***, оф.9
сумата от 648.28 лв. / шестстотин четиридесет и осем лв. и 28 ст./,
представляващи направените разноски по претенцията по сметки, съразмерно на
уважената й част за двете инстанции.
ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник адв. К.А. ***, оф… да заплати на Л.Г.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 1392 /хиляда триста деветдесет и два/ лв., представляващи направени
разноски по претенцията по сметки, съразмерно на отхвърлената й част за двете
инстанции.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: