М О Т И В И
към присъдата,
постановена на 09.12.2015г.
по НДОХ №1477/2015 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е внесла във
Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство №3184/2014г.
по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна срещу:
М.А.А. – ЕГН ********** за извършено
престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 във връзка с чл. 198 ал.1 от НК за това, че на 14.11.2014г. в гр.Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - портмоне и сума в
размер на 40 лева, всички вещи на обща стойност 49 лв., от владението на Д.К.М.,
с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това заплашване.
В
съдебно заседание подсъдимият, след запознаване с правата му по чл.371 от НПК
заявява, че се признава за виновен, признава изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, не желае събирането на нови доказателства.
Представителят на ВОП
моли подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното обвинение, като му
бъде наложено наказание Лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една
трета по силата на законовата преференция.
Защитникът
на подсъдимия адв.Ж. от ВАК пледира за преференция по
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Излага доводи за наличие на многобройни
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, с оглед данните за семейното
положение и ниската стойност на отнетото.
Подсъдимият в
последната си дума се присъединява изцяло към казаното от своя защитник.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК прие за установена следната фактическа обстановка:
На процесната дата 14.11.2014г., пострадалият
М. заедно със своя приятел - св.Л.Л.,***, отишли до
гр.Варна. След
като се разходили в центъра на града, отишли до „Ботевата градинка”, където посетили
игрална зала „Споуджей” на ул.”Д-р Пискюлиев” №62. Там двамата играли на игрални автомати/ротативки/.
В един момент излезли навън да пушат. Отвън бил и подсъдимият А. и си
говорел със св.А.Ж.. След като видял
двамата свидетели А. се приближил до тях, извадил една лула и им я предложил за
продан. Л. огледал лулата, но не я харесал и я върнал на подсъдимия. А. попитал
св.М., дали има пари в себе си. Последният отговорил, че няма пари. Тогава подсъдимият
попитал заплашително св.М. „ти бой от мен ял ли си?”. М. се изплашил, да не му
бъде нанесен побой от подсъдимия, след което А. му казал да извади всичко от
джобовете си. Пострадалият извадил портмонето от задния си джоб и го подал на А..
Той отворил портмонето, видял вътре сумата от 40 лева в различни банкноти и ги
взел. През цялото време св.Ж. стоял настрани, без да се намесва. Като взел
парите А. се отдалечил, при което след него тръгнал и Ж.. Двамата се разделили по-късно. Св.М. и св.Л., изплашени
влезли в игралната зала и попитали дали някой познава човека, който ограбил М..
Един от посетителите им казал, че извършителят на грабежа бил известен като „М.
Черния".
По-късно М. *** и
разказал за грабежа. Като видно от приобщените протоколи за разпознаване
свидетелите М., Л. и Ж. разпознали подс.А. като
лицето извършило грабежа.
Съгласно заключението
приложената съдебно - счетоводната експертиза, стойността на отнетите вещи е 49/четиридесет
и девет/лв.
Съгласно
заключението на приложената съдебно - психиатричната експертиза е, че А. не
страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието същият е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Видно от заключението е, че А. употребява канабиноиди
и метамфетамин.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия депозирани
при условията на чл.371, т.2 от НПК, св. показания, СМЕ, СОЕ, св. за съдимост,
и др. прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка, като прецени
и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът достигна до
извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.199
ал.1 т.4 във връзка с чл. 198 ал.1 от НК - за това, че на 14.11.2014 год. в
гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - портмоне
и сума в размер на 40 лева, всички вещи на обща стойност 49 лв., от владението на
Д.К.М., с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това
заплашване.
Квалификацията
„опасен рецидив" по чл.29, ал.1 буква „а” от НК се определя от предходните
осъждания на А., както следва :
- По НОХД №1420/2011г.
на състав на Окръжен съд- гр.Варна, с която на обв.А.
е било наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от 3г." за деяние
по чл.211 пр.1 вр.чл.210, ал.1 т.1 от НК;
-
По НОХД №3190/2011г.
на състав на Окръжен съд-гр.Варна, с която на А. е било наложено наказание
„Лишаване от свобода за срок от 3 г. и 4 месеца" за деяние по чл.206, ал.3
от НК;
-
По НОХД №1725/2011г.
на състав на РС-гр.Варна, с която на А. е било наложено наказание „Лишаване от
свобода за срок 1г. и 6 месеца" за деяние по чл.211, пр.3 вр.чл.210, ал.1,
т.1 от НК;
- По
НОХД №4703/2010г. на състав на РС - гр.София, с която на А. е било наложено
наказание „Лишаване от свобода за срок от 12 месеца" за деяние по чл.196
ал.1 т.1вр.чл.194 ал.1 от НК, и други присъди.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия,
съдът прецени, че са налице следните смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства:
Отнетото имущество е на много ниска стойност.
Сравнително млада възраст на извършителя.
По отношение на отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства:
Недобри характеристични данни, в частност наличието на
предходно осъждания не влияещи на квалификацията.
ВОС намери за неоснователни аргументите на защитата за
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, доколкото данни за такива липсват по делото. Ниската стойност на
вещите и тежкото семейно положение не могат да мотивират съда да приложи
разпоредбата на чл.58А, ал.4 респективно чл.55,ал.1,т.1 от НК.
Въз основа на
изложеното съдебния състав счете, че съответен за подсъдимия размер на
наказанието Лишаване от свобода е такъв към минималния предвиден в специалната
норма , а именно ШЕСТ ГОДИНИ, който по реда на чл.58а, ал.3 от НК редуцира до ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, който следва да изтърпи при СТРОГ режим в затвор.
Съдебният състав счита, че с така определеното наказание
могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК и
по-конкретно на индивидуалната и генерална превенция, като на подсъдимия се
покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да съобразява поведението си
с установените законови правила в РБ.
ВОС осъди подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :