РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 28.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия
:Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 642 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно
основание чл.55 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Д. – 2005“ ООД, представляван от адв. А.,а твърди да се е задължил да отговаря солидарно с „М.-Д“
ЕООД по договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. с предмет кредитна
линия, предназначена за оборотни средства в общ размер на 475 000 лв. със
срок от 84 месеца. Кредитът бил обезпечен по реда на Закона за договорите и
финансови обезпечения и ипотеки върху недвижими имоти. Ответникът „И.А.Б.“ АД
уведомил кредитополучателя, че освен главницата дължи и 45916,66 лв. – лихви с
указание за обявена предсрочна изискуемост на кредита в отклонение от трикратно
посочван значително по-нисък размер на лихвите и указание главницата да е
редовна при редовно изплащани вноски по главницата и възнаградителната
лихва до датата на окончателното погасяване – 07.03.2019 г. Твърди се, че на
03.07.2019 г. ищецът превел сумата 61 857,52 лв. при изрично указание, че я
смята за недължима. Оспорва се да е обявена надлежно предсрочна изискуемост на
кредита при довод, че не е даден достатъчен срок на длъжника, а ищецът не бил
уведомен, нито да е обследвано финансовото му състояние, за да се обоснове
предсрочна изискуемост по смисъла на чл. 432 ал. 1 т. 4 ТЗ. Застъпва теза, че
начисляването на наказателна надбавка противоречи на ТР № 3/27.03.2019 г. по
т.д. № 3/2017 г., което смята да определя като дължима при предсрочна
изискуемост единствено законната лихва. Евентуално застъпва теза, че надбавка
от 10 процентни пункта противоречи и на добрите нрави, съответно е прекомерна.
Претендира сумата от 61857,52 лв. (съгласно увеличение в съдебно заседание от
29.09.2021 г.), а евентуално сумата 2000 лв. съставляваща разлика между
платеното и дължимата законна лихва за периода 19.04.2018 г. – 03.07.2019 г. При условията на чл. 214 ал.
2 ГПК претендира и законна лихва върху сумите, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното й плащане.
В отговор по исковата молба процесуалният представител
на ответника – юрк. С., признава сключения договор и
че процесната сума е получена. Сочи, че с чл. 4 от
договора за кредит е изразено съгласие, че банката може да обяви договора за
предсрочно изискуем, ако кредитополучателят „М.-Д“ ООД или свързани с него
трети лица по смисъла на Закона за кредитните институции, са в неизпълнение на
задълженията си по други договори. Твърди, че с договор за инвестиционен кредит
№ ДК-491-022076-142/29.12.2015 г. ответникът е предоставил кредит на „П.К.“
ЕООД, чийто едноличен собственик е „М.-Д“ ООД, който е и солидарен длъжник. По
този договор е допуснато неизпълнение – не са заплатени погасителни вноски през
периода 31.12.2017 г. – 03.04.2018 г. Банката обявила вземанията по този
договор за предсрочно изискуеми на 19.04.2018 г., а съществуването им било
установено и по съдебен ред.. Сочи се, че върху сметките на „М.-Д“ са наложени и
запори съответно през месеците декември 2016 г., април 2017 г. и март 2018 г. Застъпва
теза, че с оглед нормата на чл. 20 ЗЗД съгласуваната воля ищецът е приел тази
договорка..Позовава се и на указан механизъм за формиране размера ла мораторна лихва – чл. 13 ал. 2 от общите условия. Твърди Н.А.да
е упълномощен да представлява „Д.“ ООД като получава документи като на
19.04.2018 г. приел уведомлението за предсрочна изискуемост, адресирано до „Д.“
ООД при указание, че управителят е и негова майка. Твърди при предходно
издавани удостоверения да е допусната грешка като не е отразена обявената
предсрочна изискуемост като сочи, че след обявената предсрочна изискуемост е
начислено мораторно обезщетение, а не се претендира възнаградителна лихва. Застъпва теза, че договореното
основание за предсрочна изискуемост в общите условия изключва приложението на
чл. 432 ал. 1 т. 4 ТЗ, предпоставящо анализ на финансовото
състояние на длъжника.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
наложените обезпечителни мерки и установени други задължения да са в състояние
да обосноват предсрочна изискуемост поради липсващи подписи на представляващите
банката, едностранно определеното им съдържание при изрично договорени
предпоставки за предсрочна изискуемост и липса на изрично препращане към гл. ХI
„Предсрочна изискуемост“. Застъпва теза, че клаузата на чл. 31 ал. 1 т. 8 и т.
10 от общите условия противоречи на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи. Смята, че липсата на указание Н.А.да е действал като пълномощник при
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост опорочава връчването.
Твърди, че предсрочната изискуемост не е обявена и на други съдлъжнищи,
което счита за пречка да настъпи. Доводът, че предсрочната изискуемост не е
настъпила на указаната дата обосновава и с приемано изпълнение на договорни
лихви до 07.03.2019 г. както и с оглед липсващото обявяване в Централния
кредитен регистър.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца – адв. А.
поддържа иска с довод, че към 18.04.2019 г. не е била настъпила предсрочна
изискуемост, съответно ищецът не е бил уведомен за това обстоятелство към тази
дата. Претендират се и разноски като е представен списък.
Процесуалният представител на ответника – юрк. М., оспорва иска при довод, че не е доказан. Твърди,
че е налице неизпълнение на договорно поето задължение, обуславящо предсрочна
изискуемост, за което е бил уведомен и пълномощник на ищеца. Застъпва теза, че
несвоевременното счетоводно отразяване на предсрочната изискуемост говори за
недобро администриране на кредитния процес по конкретния кредит, но не може да
рефлектира върху предсрочната изискуемост към месец април 2018 г. Развива
доводите си в писмени бележки. Претендира разноски и възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът като
обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи, прецени по
реда и при условията на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От Договор А.Б.Д.№
ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. се установява писмено изразено съгласие, че „И.А.Б.“
АД, посочван в договора накратко като БАНКАТА предоставя на „М.-Д“ ООД кредитна
линия, предназначена за оборотни средства в общ размер на 475000,00 лева за
срок от 84 месеца. Договорът е подписан и от ищеца с указание, че е солидарен
длъжник и обезпечител по смисъла на ЗДФО. Съгласно
чл. 4 от договора кредитополучателят и солидарните длъжници
се задължават да погасяват предоставения кредит при условията на договора,
анексите към него и общите условия. Съгласно чл. 31 ал. 1 от представените и
неоспорени Общи правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи
търговска дейност (Общи условия) банката има право по своя преценка да отнесе
само размера на непогасените лихви и/или главница по кредита в просрочие или да обяви част или целия кредит за предсрочно
изискуем, когато: върху сметките на
кредитополучателя и/или друга страна по кредитната сделка бъде наложен запор
и/или започнат действия по принудително изпълнение от страна на трето лице или
бъдат предприети и/или наложени други обезпечителни или изпълнителни мерки
върху имуществото на кредитополучателя и/или третото задължено лице (т. 8) или
е налице неизпълнение на задълженията по други договори между банката и
кредитополучателя/другите страни по кредитната сделка, и/или свързани с тях
лица, в т.ч. по свързаните договори във връзка с кредитната сделка, както и по
договори между страни по кредитната сделка и трети лица, свързани с
предоставения кредит. Съгласно чл. 13 ал. 2 от Общите условия при обявяване на
част или целия кредит за предсрочно изискуем банката начислява върху размера на
изискуемата главница наказателна лихва, формирана като сбор от приложимия
годишен лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта. Наказателната лихва се
дължи от датата на предсрочната изискуемост до окончателното погасяване на
предсрочно изискуемата сума.
По делото не се
спори, че „М.-Д“ ЕООД е солидарен длъжник по договор за инвестиционен кредит №
ДК-491-022076-142/29.12.2015 г. с кредитополучател „П.К.“ ЕООД. Поради просрочие на 4 вноски от 31.12.2017 г. до 03.04.2018 г. кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, за което законният представител на „М.-Д“ ООД
е уведомен на 19.04.2018 г. и с влязло в сила решение е установено съществуване
на част от задължението в размер на 194 000 лв. – главница, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение на 28.02.2019 г. Няма спор също
така, че върху вземанията на „М.-Д“ ООД от поддържани в банката авоари са
наложени запори съответно на 13.12.2016 г., 11.04.2017 г. и 06.03.2017 г.
С уведомление от
неустановена дата, адресирано до „Д.“ ООД директор на Дирекция „Проблемни
кредити“ към „И.А.Б.“ се е позовал на чл. 4 от договора във връзка с чл. 31 ал.
1 т. 8 от Общи правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи
търговска дейност на „И.А.Б.“ АД, е посочил, че върху сметка на „М.-Д“ ООД е
наложен запор. Позовавайки се и на чл. 31 ал. 1 т. 10 от Общите условия е
посочено допуснато просрочие на задължения по
„Договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015 г. На тези
обстоятелства е основано изявление, че банката обявява за предсрочно изискуем
кредита, възлизащ към 04.04.2018 г. на главница
475 000 лв., лихви в размер на 2375 лв. и такси 791,64 лв.
Спорна между
страните е датата на връчване на уведомлението за обявена предсрочна
изискуемост до ищцовото дружество. Съгласно чл. 180 ГПК частният документ ангажира неговия автор с обективираното
в документа изявление, част от което е и датата на изявлението. Документът,
отразяващ обстоятелствата около получаването изхожда от Н.А., който е отразил,
че лично е получил документ с поето задължение да го предаде на Е.А.(майка).
Това му изявление обаче не сочи да е направено с намерение да ангажира чужда
правна сфера и в частност – тази на „Д.“ ООД. Липсва указание да приема
документа като пълномощник на дружеството, поради което изследването на
представителната му власт спрямо дружеството остава безпредметно. Последиците
от действията на пълномощника настъпват пряко в патримониума
на представлявания само когато пълномощникът се позове на представителната си
власт. Ето защо при изрично въведения спор и отсъствие на нормативно предписано
предположение, че полученото от трето лице в това число и при задължение да
предаде полученото на адресата е равностойно на пряко връчване, ответникът
следва да докаже, че изявлението е достигнало до адресата и то на отразената в
документа дата – 19.04.2018 г. Това от доказателствата по делото не се
установява. Обстоятелствата, че документът е адресиран до дружество, чийто
управител е указаната в изявлението майка на получилия го не обосновава извод
за надлежно връчване още повече, че в самия договор е указан реда за това – чл.
31 ал. 3 от Общите условия.
От показанията
на свид. Н.А.обаче се налага извод, че отразената
дата не съответства на датата, на която е получен документът, а е посочена по
настояване на представител на банката с указание, че това е необходимо за
освобождаване на ипотеката по договора. Макар и да е налице семейна връзка
между свидетеля и едноличния собственик на ищцовото
дружество, обуславяща вероятност от заинтересованост, липсват каквито и да било
обстоятелства, разколебаващи дадените показания. Предпочитанието ищцовото дружество да бъде уведомено за изявлението за
предсрочна изискуемост чрез Н.А., при все, че той не се афишира като
пълномощник на адресата, вместо по изрично договорения ред, който гарантира
еднозначно получаване на изявлението и достоверност на датата, а и липсата
данни за регистриране на издаденото уведомление в деловодството на банката,
каквото се установява за всички едностранно издавани от банката уведомления за
текущия дълг също потвърждават показанията на свидетеля. Показателно е също
така и заявеното от вещото лице при защита на заключението по
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е осчетоводен като
предсрочно изискуем едва на 22.03.2019 г., а за периода от 19.04.2018 г. до
22.03.2019 г. е обслужван като редовен. На 22.03.2019 г. е начислена сумата
44333,33 лв. – наказателна надбавка за минал период – разлика между начисляваната
и погасявана договорна лихва и размера на обезщетението по чл. 13 ал. 2 от
Общите условия. Липсващото отразяване в счетоводните книги на ответника на
променен статус на задълженията навежда на извод, че кредиторът не е считал
кредита за предсрочно изискуем. Предвид неяснотата за момента на обективиране на изявлението за предсрочна изискуемост и получаването
му от ищцовото дружество твърдението за допусната
грешка при отразяване статуса на кредита не намира опора в събраните
доказателства. Според Правила и процедури за управление и събиране на проблемни
кредити на „И.а.б. АД класификацията на кредита като проблемен предполага
осъществена нарочна процедура, а по делото не се установява кога е взето
решение за препращане на кредита към Дирекция „Проблемни кредити“ и съответно е
взето решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е един от
възможните варианти за управление на проблемен кредит (чл. 7а ал. 2 от
Правилата).
При възприетата фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Ищецът оспорва
да е налице зачетена от правния ред причина за разместване на блага, поради
което и ответникът дължи да я докаже. В случая процесната
сума се извлича от договорено основание за събиране на допълнителна сума при
обявена предсрочна изискуемост. Затова и ответникът дължи да докаже както
наличието на твърдяното съгласие, така и че е настъпила визираната в клаузата
предпоставка за възникването му – обявена е предсрочна изискуемост.
Законът
утвърждава като принцип реалното изпълнение на сключен договор. Поради тази
причина и отрича на кредитора възможността да наложи прекратяване на правната
връзка, ако неизпълнението е незначително – чл. 87 ал. 4 ЗЗД и овластява длъжника да изпълни обещаното включително и след
срока ведно с обезщетение за причинените от забавата вреди, когато кредиторът
има интерес от изпълнението (чл. 79 ал. 2 ЗЗД). Специфично за заемното
правоотношение е доверието у заемодателя, че заемателят
ще бъде в състояние да изпълни задължението си (арг.
от чл. 241 ЗЗД). Разколебаното доверие освобождава ангажиралия се да даде заем (при
все, че общият закон определя договора за заем като реален), а при възникнала опасност
реалното изпълнение да бъде осуетено – да бъде поискано предсрочно изпълнение
(чл. 71 ЗЗД). Принципно утвърденото разбиране, че паричното задължение не се
погасява поради невъзможност с чл. 81 ал. 2 ЗЗД не е достатъчно, за да ангажира
кредитора с договорения срок за плащане при наличието на данни, разкриващи
неплатежоспособност у заемополучателя. Настоящият
състав приема, че няма пречка в договора за кредит да бъдат указани индикатори
за формиране на извод за възникнала неплатежоспособност, обуславящи и потестативното право на кредитора да обяви договора за
кредит за предсрочно изискуем. Договорът указва да е сключен при общи условия, което
само по себе си ги определя като противопоставими на
ищеца по силата на чл. 298 ал. 1 т. 2 ТЗ, а и от представения и неоспорен
подписан екземпляр се установява, че за тях са известени както
кредитополучателят, така и ищецът като солидарен длъжник. Договорът не ограничава
приложението им до случаите, уредени в гл. V,
поради което меродавни са и предписаните в чл. 31 предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост. Освен, че Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори е неприложима,
очертаната вече хипотеза отчита противопоставим включително и на потребителя
интерес за търговеца.
При утвърждаване
на потестативното право за банката обаче наложително
е съблюдаване на правилото на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република
България – не се допуска злоупотреба с
права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси
на други. Това ще рече, че всяко право, независимо дали произтича от закон
или от приравнено нему съглашение, следва да е средство за реализация на
конкретен, разпознаваем от правния ред интерес за титуляра
на правото. Липсата на връзка между регламентирано право и реален интерес за
неговия титуляр не може да обоснове засягане на чужд интерес. В случая по
отношение на банковата институция напълно приложим е и прогласеният с общия
закон интерес да предотврати несъбираемостта на отпуснат кредит поради
неплатежоспособност на кредитополучателя. Затова и според настоящия състав
постигнатото съгласие за определени индикатори за финансови затруднения само по
себе си не е достатъчно, за да обоснове едностранна промяна в съдържанието на
правоотношението. Наложително е еднозначно установен конкретен интерес банковата
институция и за целта огласените индикатори следва обосновано да навеждат на
опасност от осезаемо затрудняване на реалното изпълнение.
Настоящият
състав споделя тезата на процесуалния представител на ищеца, че зачетената с
чл. 432 ал. 1 ТЗ договорна свобода касае нерегламентирани от закона хипотези. Специалният
закон изрично визира неизпълнението на задължения по други договори като
основание за настъпване на предсрочна изискуемост – чл. 432 ал. 1 т. 4 ТЗ, но и
еднозначно свързва това обстоятелство с обективен факт – сериозно влошено
финансово състояние. Обстоятелството, че в общите условия нормативно
утвърденото основание не е възпроизведено изцяло не изключва приложението на
закона. След като законът отрича суверенната преценка на банката като за
основание визира предсрочна изискуемост наличието на обективен факт, няма
основание да се приеме, че пренебрегването му от банката като автор на общите
условия, го лишава от правно значение.
Дори да се
приеме, че страните могат да игнорират предписана от закона предпоставка за
настъпване на предсрочна изискуемост, това предполага изрично заявена воля, каквато
в случая липсва. Както неизпълнението на задълженията по друг договор, така и
наложените запори от трети на кредитното правоотношение лица са индикатори за
влошено финансово състояние, но доколкото то не се отразява на изпълнението по
конкретния договор, те са относими към така
наречените ранни признаци за проблемно
обслужване на дълга (чл. 10 ал. 2 от договора). Страните са договорили нарочна
процедура за периодичен и инцидентен контрол на общото финансовото състояние
както на кредитополучателя, така и на солидарните длъжници.
Следователно, налице е нарочна предписана процедура, обезпечаваща постигане и
на законоустановената цел – едностранната промяна на
съществен елемент от договора за кредит (реда за връщане на сумата), е обусловена
от обективно засегнат зачетен от правния ред интерес за банката. Този интерес
именно осмисля и властта й да наложи промяна в правоотношението. Както бе
посочено вече правото е ценност, доколкото осигурява реализацията на конкретен,
зачетен от правния ред интерес. Игнорирането на очертаната връзка води до
упражняване на формално признато право по начин, накърняващ зачетен от правния
ред интерес за кредитополучателя и солидарния длъжник да изплатят получената
сума на части, което е недопустимо. По тези съображения съдът споделя тезата на
процесуалния представител на ищеца, че предписаното от закона условие за
настъпване на предсрочна изискуемост при неизпълнение на друго задължение е предпоставено от сериозно влошаване на финансовото
състояние, обвързва ответника. Ответникът е обвързан и от правилото на чл. 432
ал. 2 ТЗ. Доколкото неизпълнението не касае конкретния, а друг договор, предписаният
достатъчен срок е относим към задължението по другия
договор, а връзката между предсрочната изискуемост и неизпълнението следва да е
изрично предизвестена. Следователно, изводът, че неизпълнението по други
договори е в резултат на сериозно влошено финансово състояние е изводим само
ако в разумен срок не последва изпълнение по просрочените договори. Освен, че в
случая не се установява изявлението за предизвикване на предсрочна изискуемост
да е достигнало до ищеца на твърдяната дата, липсва и изрично предписаното от
закона условие, овластяващо банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Също така, в
контекста на очертания като зачетен от закона интерес за банката, наложително е
да се държи сметка, че освен кредитополучател пряко задължен по кредита е и
ищецът. Ако при необезпечения кредит единствената причина за предоставянето на
паричния ресурс и зачитането на поетия ангажимент за връщане на сумата в
договорения срок е доверието в платежоспособността на кредитополучателя, в
случая банката разполага с допълнителни средства, за да си обезпечи реално
изпълнение на обещаното при безспорно в процеса изпълнявани задължения и то
преди да пристъпи към ресурсоемката процедура по
реализация на даденото реално обезпечение. По изложените съображения настоящият
състав приема, че изложените в уведомлението данни, индициращи
влошено финансово състояние на „М.-Д“ ООД, но непозволяващи еднозначен извод в
тази насока, сами по себе си не обосновават потестативното
право за банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наложителна е преценка
и на финансовото състояние на солидарните длъжници,
която освен, че е договорено да се осъществява регулярно, изрично е предвидена
възможност за банката да изиска и ангажимент за всички задължени по кредитната
сделка лица да съдействат за инцидентна оценка на финансовото им състояние.
Дори хипотетично
да се приеме, че договорната клауза, игнорираща предписани от закона
обстоятелство и условие като предпоставка за възникване на потестативно
право е единствено меродавна в отношенията между страните, не се установява
еднозначно момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.
31 ал. 1 от Общите условия предсрочната изискуемост е право на банката, което
предполага да бъде упражнено и то по начин, позволяващ еднозначното
установяване както на съдържанието на изявлението, така и момента, към който е
направено. Съгласно чл. 13 ал. 2 от общите условия обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, което предполага и възможност то да бъде възприето от
ищеца като негов адресат, е предпоставка за начисляване на обезщетение. Ето
защо дори да се приеме, че финансовото затруднение на кредитополучателя е
достатъчно, за да породи правото на банката да предизвика предсрочна
изискуемост на главницата по кредита, недоказано остава кога това изявление е обективирано. По изложените вече съображения отбелязаната
дата 19.04.2018 г. от лице, различно от адресата не обвързва ищеца. Липсват
каквито и да било обективни данни, позволяващи яснота за момента на обективиране на изявлението – уведомлението не отразява и
изходящ номер на банката, нито се твърди по някакъв начин да е регистриран в
търговските й книги. Предвид и показанията на свидетеля А. посочената дата не
отразява реалната, на която е получен документът.
За пълнота
следва да се посочи, че понеже предсрочната изискуемост е предпоставена
от упражнено потестативно право изявлението, с което
то се упражнява очертава меродавните в случая обстоятелства. Уведомлението не
визира задължения за ищеца, за да е относима към него
хипотезата на чл. 31 ал. 1 т. 10 от общите условия, а и не се сочат
обстоятелства по смисъла на чл. 31 ал. 1 т. 8 от общите условия. Затова и
безпредметно остава изследването на въпроса дали такива са възникнали и
съответно кога. Дори нещо повече, от данните по делото се установява, че на
21.02.2019 г. друга финансова институция – „Търговска банка Д“ АД е зачела
платежоспособността на ищцовото дружество,
предоставяйки му кредитен ресурс включително за рефинансиране на кредита по процесния договор. С молба вх. № 044/22.03.2019 г.,
позоваваща се на информация, предоставена от „И.А.Б.“ АД, клон Галакси, е поискано погасяване на сумите по три договора с
отразени редовни главници в това число и по процесния
договор. Изявлението, че е известена за обявена предсрочна изискуемост, считано
от 05.04.2018 г. не се свързва нито със съдържанието на уведомлението, нито с
твърдяната от ответника дата на обявяване на предсрочна изискуемост на процесния договор, за да бъде третирано като признание за
спорния в случая факт. От друга страна, молбата определя като възможна дата за
узнаване на изявлението 22.03.2019 г. Предвид осигуреното финансиране обаче индикации
за проблемно обслужване на дълга към този момент липсват. Показателно е и
извършеното пълно погасяване на дълга.
По изложените
съображения съдът приема, че при отсъствието на разумно обоснована ззаплаха, че наличието на други задължения за
кредитополучателя ще препятства изпълнението и на поетото задължение по процесния договор липсва основание за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Клаузата на чл. 13 ал. 2 от общите условия, обуславя
вземането от настъпила предсрочна изискуемост и доколкото това в случая не се
установява, даденото е без основание, поради което и предявеният иск е
основателен. При така достигнатия извод безпредметно остава обсъждането на
противопоставеното възражение за нищожност на клаузата, регламентираща
механизма за формиране размера на неустоечното
вземане, произтичащо от несвоевременно връщане на ползвана при противопоставяне
от кредитора сума.
По вземането за лихва, предявено при условията на
чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон установява изключение от правилата за формиране на сила на пресъдено нещо върху акцесорно
вземане за лихва за периода след предявяване на исковата молба. В тази насока
съдът е ангажиран да установи и утвърди вземането по основание, а размерът му
подлежи на определяне към момента на погасяване на задължението. Процесуалният
закон обаче не утвърждава собствени правила за възникване на вземането, поради
което приложими са установените от материалния закон.
Съгласно чл. 86 ЗЗД неизпълненото в срок парично задължение поражда отговорност за обезщетение
при нормативно регламентиран механизъм за остойностяването му. Съгласно утвърдената съдебна практика с
Тълкувателно решение № 5/2017 г. на ОСТК на ВКС длъжникът по дадено без
основание изпада в забава след покана. Такава в случая не се установява да е
отправена извънсъдебно. За разлика от нормата на чл. 136 ал. 2 ЗЗД, действащият
понастоящем закон не придава правно значение на процесуалното действие по
предявяване на иск. Доколкото изискуемата от чл. 84 ал. 2 ЗЗД поканата предпоставя обективна възможност за длъжника да разбере
кой, какво и защо търси от него депозирането на исковата молба полученият
препис от исковата молба е равнозначно на покана. Тъй като ответникът не е
заплатил претендираната сума веднага, с изтичане на
деня, в който е поканен е изпаднал в забава.
По разноските
С оглед изхода от спора ответникът дължи да поеме направените
от ищеца и доказани по делото разноски.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и
направените от него самия разноски. Понеже не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността за разноски на ищеца, неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на възнаграждение за осигурена защита от юрисконсулт.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.А.Б.“ АД, ЕИК
*******със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*******
да заплати на „Д. – 2005“ ООД, ЕИК ********* с адрес по делото: гр. Джебел, кв.
ПРОГРЕС № 2 както следва:
1) на основание чл. 55 ал. 1 предл.
първо ЗЗД сумата от 61 857,52 лв. – платена сума с платежно нареждане
*********/03.07.2019 г. на основание чл. 13 ал. 2 вр.
чл. 31 ал. 1 т. 8 и 10 от Общи правила и условия за кредитиране на лица,
осъществяващи търговска дейност,.ведно със законната лихва, считано от 09.07.2020 г. до погасяване на
главницата;
2) на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 5568,80 лева – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия: