РЕШЕНИЕ№
гр..........Русе,
13.07..........2012
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито............................
заседание на.........двадесет и осми юни.......................................
през.....две хиляди
и единадесета...........година в състав:
Председател:.........Свилен
Сирманов........................................................
Членове:..........Татяна
Черкезова........................................................
...........Александър
Иванов.............................................
при секретаря..............Г.И......................................................................................................................и в
присъствието на
прокурора.....................................Добромира
Кожухарова.................като разгледа
докладваното от
.................................................................................................съдията
Сирманов......................................................в.н.а.х.дело ¹...408...по описа
за...2012...год., за да се произнесе, съобрази следното:......................................................................................................................
Производството
е по гл.ХХІ, вр. чл.378 ал.5 от НПК.
С решение № 509/27.04.2012г.,
постановено по НАХД № 342/2012г., Русенският районен съд, признал обвиняемата Е.Й.Н.,
за невинна в това, че на 25.09.2010г., в Русе, в съизвършителство с Н.П.Н.,
причинила по хулигански подбуди лека телесна повреда на В. К. П., изразяваща се
в кръвонасядане, оток и повърхностни наранявания по полулигавицата на долната
устна, кръвоносядане на лигавицата на долната устна, кръвонасядане и охлузване
на лявата предмишница, охлузване н лявата гривнена става, оток на лявата предкитка,
охлузвания по пръстите на дясната ръка, кръвонасядания и охлузвания на гърдите,
с които му причинила болка и страдание без разстройство на здравето, поради
което и на осн. чл.378 ал.4 т.2 от НПК я оправдал по обвинението по чл.131 ал.1
т.12 (изм.) пр.4, вр. чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Със същата
присъда Русенският районен съд признал за невинен и обвиняемия Н. П. Н. в това,
че на 25.09.2010г., в Русе, в съизвършителство с Е.Й.Н., причинил по хулигански
подбуди лека телесна повреда на В. К. П., изразяваща се в кръвонасядане, оток и
повърхностни наранявания по полулигавицата на долната устна, кръвонасядане по
лигавицата на долната устна, кръвонасядане и охлузване на лявата предмишница охлузване
на лявата гривнена става, оток на лявата предкитка, охлузвания на пръстите на
дясната ръка, кръвонасядания и охлузвания на гърдите, с което му причинил болка
и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.378
ал.4 т.2 от НПК го оправдал по обвинението по чл.131 ал.1 т.12(изм.) пр.4, вр.
чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Недоволен от решението останал прокурор в
Русенска районна прокуратура, който го протестира с молба да бъде отменено. Предлага
обвиняемите бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения и след като бъдат
освободени от наказателна отговорност да им се наложи административно наказание
по реда на чл.78„а” от НК. В мотивите към протеста се съдържат доводи, в
смисъл, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материални я
закон.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция, представителят на Русенска окръжна прокуратура поддържа протеста
изцяло по изложените в него съображения.
Ответниците по протеста, обвиняемите Е.Й.Н.
и Н.П.Н., както и техният защитник, го считат за неоснователен и молят решението
да се потвърди изцяло.
Съдът, след проверка на решението по
основанията, посочени в жалбата и изцяло служебно на основание
чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Първоинстанционният съд е събрал
достатъчно доказателства за правилното изясняване предмета на делото. При
анализа им обосновано приел за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемите Е.Н.
и Н.Н., са съпрузи. Те притежават вилен имот, в местността
„А.”, край Русе. На 25.09.2010г., преди обяд, обв.Н. била сама във вилата. Перяла
с маркуч килими и пътеки, които разстилала върху найлон на пътното платно отпред.
Свид.В. П. имал вила в непосредствена близост и по същото време имал гости -
свидетелите И. Х. и А. Д.. Около обяд тримата решили да се прибират с колата на
свид.П.. Имали възможност да се приберат в града по два пътя, единият, от които
бил по улицата, където перяла обв.Н.. Вторият бил черен, неподдържан и
изоставен. Свид.П. насочил автомобила си по улицата пред вилата на обвиняемите.
Спрял в близост до мястото където обв.Н. перяла, тъй като нямал възможност да
заобиколи разстлания килим. Изчакал обвиняемата да го изпере, но тя веднага извадила
друг килим, който поставила на пътя. Тогава свид.П. потеглил бавно, с намерение
да заобиколи, но Н.. застанала пред колата и препречила пътя. П. излязъл от
автомобила и двамата се скарали. Разменили си обидни думи. Обв.Н. хванала свидетеля
за ризата и го дръпнала. Двамата се сдърпали, подхлъзнали се и паднали. Като се
изправили, свид.П. избутал обвиняемата до входната врата на вилния й имот. След
това се качил в автомобила и се приготвил да потегли. В този момент пристигнал
обв.Н.. След като разбрал от съпругата си какво се е случило, взел от вилата
дървен предмет наподобяващ бухалка и се насочил към предната лява врата на
автомобила на свид.П.. През полуотворения прозорец започнал да нанася на П.
удари с дървения предмет и с юмрук по тялото и лицето. Обв.Н. също застанала до
него и през прозореца удряла свид.П. с юмруци. Част от ударите с дървения
предмет, предпазвайки се, свид.П. поел с ръцете си, а някои от ударите, с мушкаща
насоченост, попаднали в лицето му. В един момент, свид.П. освободил спирачката.
Автомобилът му потеглил назад и с отворената междувременно врата, повалил обвиняемите.
Като се възползвал от това, подсъдимият го привел в движение и тримата свидетели
се отдалечили.
На 27.09.2010г.
свид.В. П. се явил в Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ - Русе и бил
освидетелстван от съдебен лекар. В хода на разследването били назначени основна
и допълнителна съдебномедицински експертизи, от заключението на които се установява,
че на свид.П. са причинени: кръвонасядане, оток и повърхностни наранявания по
полулигавицата на долната устна, кръвонасядане на лигавицата на долната устна,
кръвонасядане и охлузване на лявата предмишница охлузване на лявата гривнена
става, оток на лявата предкитка, охлузвания по пръстите на дясната ръка,
кръвонасядания и охлузвания на гърдите, с което са му причинени болка и страдание,
без разстройство на здравето.
В хода на досъдебното
производство била назначена и съдебномедицинска експертиза на обв.Е.Н.. Според
заключението й поради липса на обективно съдебномедицинско описание на получените
от нея при инцидента телесните увреждания, не може да с даде обективно заключение
за вида и механизма на тяхното евентуално получаване.
Тези фактически положения са правилно установени. В предходното
разглеждане на делото обвиняемите оспорили частично фактите, на които се
основава обвинението, но след прецизен анализ на всички доказателства,
обясненията им обосновано са отклонени като средство за защита, без
доказателствена стойност.
Преценявайки установените факти по делото, Районният съд приел, че с
доказателствата се установява наличието на два самостоятелни инцидента, протекли
непосредствено един след друг. Първият протекъл като конфликт между свид.П. и
обвиняемата Н.. Той приключил след като свидетелят успял да я избута в двора и
се качил в автомобила си. След пристигане на обв.Н. започнал вторият, който се
изразил в нанасяне побой от двамата обвиняеми на свид.П., докато седял в автомобила
си.
Този извод, който впрочем съдът пропуснал да мотивира, рефлектирал определящо
върху правната преценка на събитията. Като игнорирал фактически първия
инцидент, първоинстанционният съд лишил втория от действителното му основание и
го свел до битова междусъседска свада, лишена от хулигански мотив. Според
мотивите обвиняемите желаели само да засегнат свид.П. и нямали намерение да
демонстрират пренебрежение към обществените ценности. Поради отсъствието на
един от признаците на състава по чл.131 ал.1 т.12 от НК, а именно хулигански мотив,
двамата обвиняеми били оправдани.
Окръжният съд счита тези изводи за необосновани и незаконосъобразни. В
обжалваното решение няма никакви мотиви защо съдът разделил деянията на двамата
обвиняеми на два самостоятелни инцидента. Като анализира доказателствата по
делото, въззивният съд преценява, че такъв извод е необоснован. Няма изискване
за постоянно нарастване интензивността на увреждане на защитените от закона
обществени отношения. Възможно е редуване на пикове и спадове в напрежението и единствено
логическата и житейска връзка определя единството на човешките деяния. В конкретния
случай, действително конфликтът почти приключил, защото отначало обв.Н. се
изправила сама пред физически по-силен противник, който разполагал и с подкрепата
на свидетелите Х. и Д.. Това принудително умиротворяване на обвиняемата можело
да доведе до приключване на инцидента, ако преди отдалечаването на пострадалия
не беше получила помощ в лицето на втория обвиняем. Несериозно е да се твърди,
че той започнал някакъв съвършено нов конфликт, причинен от стари междусъседски
вражди, нямащ нищо общо с досегашните събития. Аргументите против тази теза са
толкова очевидни, че са намерили място дори в мотивите на протестираното решение.
Във фактическите положения, които приел за доказани, Районният съд отбелязал
дословно: „В този момент пристигнал обв.Н.. След като разбрал от съпругата си
какво се случило, взел от вилата дървен предмет, наподобяващ бухалка и се насочил
към … свид.П..” Впоследствие, като обсъждал субективните елементи на деянието,
съдът изрично приел, че двамата обвиняеми причинили телесните увреждания именно
заради съпротивата, която оказал свид.П. в началото на инцидента. При тези
данни да се разграничава изкуствено станалото на две отделни деяния е
неправилно. Този извод очевидно е смутил вътрешното убеждение на първостепенния
съд, който на стр.4 употребил израза „условно разграничения втори инцидент”.
Какво е условното и в този случай не посочено, но проведеното разграничение действително
е умозрителна, чисто мисловна конструкция, нямаща опора в доказателствата по делото.
Разгледани в своята логическа цялост, събитията налагат различни от
приетите в протестираното решение изводи. Без да съобразява огромната
възрастова разлика между себе си и свидетелите П., Х. и Д., обвиняемата се
счела за достатъчно значима, за да може да разпорежда как да става движението
по обществена транспортна артерия. Тя проявила упоритост, достигаща арогантност
в това свое неправомерно поведение и дори с физическа сила се опитала да
попречи на свидетелите да реализират едно от най-елементарните си човешки права.
Въпреки, че се включил на един по-късен етап, обв.Н., се информирал за
предходните събития и много активно се ангажирал със защитата на тази кауза. Лошите
отношения със съседа му, несъмнено са оказали някакво влияние върху прекомерната
интензивност на нападението му, но конкретният конфликт е породен само от
желанието на свид. Петков да премине по улицата, преди обв.Н. да счете за възможно
да я освободи. Следователно и за двамата е представен хулиганския мотив,
изискуем от състава на чл.131 ал.1 т.12 от НК. Наличието и на личен мотив
неправилно е интерпретирано от първоинстанционния съд като изключващо умисъл за
хулигански действия. Възможност за съвместяване на двата мотива принципно
съществува и е възприета в съдебната практика, цитирана в протеста. Налице са и
обективните признаци за такива намерения. Без да се смутят от възрастта на
пострадалия, двамата обвиняеми му нанесли нелек побой, по унизителен начин, на
публично място, в присъствието на поне още двама възрастни мъже. От това следва,
че наред с желанието да разрешат предходни конфликти с него, те искали да
демонстрират намерението си безнаказано да ограничават движението по обществен
път, в зависимост от личните си потребности. Тези действия могат да бъдат
квалифицирани като типичен случай на хулиганство, тъй като изразяват явно
неуважение към обществото и грубо нарушават установения обществен ред. По
отношение всички останали признаци на престъпния състав, по който са обвинени,
протестираното решение съдържа обосновани изводи, които настоящият състав споделя
напълно.
При тези данни,
Окръжният съд преценява, че деянието на обвиняемите осъществява обективните и
субективни признаци на състава по чл.131 ал.12 пр.4, вр. чл.130 ал.2, вр. ал.1
от НК, тъй като на 25.09.2010г., в Русе, в съизвършителство помежду си,
причинили по хулигански подбуди лека телесна повреда на В. К. П., изразяваща се
в кръвонасядане, оток и повърхностни наранявания по полулигавицата на долната
устна, кръвоносядане на лигавицата на долната устна, кръвонасядане и охлузване
на лявата предмишница, охлузване н лявата гривнена става, оток на лявата
предкитка, охлузвания по пръстите на дясната ръка, кръвонасядания и охлузвания
на гърдите, с които му причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Налице са предпоставките по чл.78„а” от НК,
тъй като към момента на довършване на деянието, за престъплението по чл.131
ал.12 пр.4, вр. чл.130 ал.2, вр. ал.1 от НК, се е предвиждало наказание „лишаване
от свобода” до една година или пробация. Обвиняемите са пълнолетни и не са
осъждани. Няма данни да са освобождавани от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. От престъплението не са причинени имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемата Н. съдът
съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства провокирането на конфликта
и осъществяването на престъплението в съучастие. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство взе предвид липсата на минали осъждания. При превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери най-ниското наказание, предвиденото
в чл.78„а” от НК, а именно глоба в размер хиляда лв. Това наказание, ще бъде
достатъчно за постигане целите по чл.12 от ЗАНН, при минимално използване на наказателна
репресия.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия Н.
съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства осъществяването на
престъплението в съучастие и много по-големия каузален принос. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство взе предвид липсата на минали осъждания. При превес
на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери най-ниското наказание,
предвиденото в чл.78„а” от НК, а именно глоба в размер хиляда лв. Това
наказание, ще бъде достатъчно за постигане целите по чл.12 от ЗАНН, при минимално
използване на наказателна репресия.
В рамките на
служебната проверка, Окръжният съд констатира, че при постановяване на
решението е нарушен законът. Чл.378 от НПК изисква постановяването му в съдебно
заседание, в присъствие на страните. Само в този случай, производството по
обжалването му може да протече по реда на гл.ХХI
от НПК, както повелява чл.378 ал.5 от НПК. Законът не съдържа разпоредби, в
които се въвеждат срокове за обявяване на неприсъствено решение и последващото
му обжалване, поради което при използваната техника срочността на жалбите и
протестите не може да бъде контролирана.
Мотивиран
така и на основание чл.336 ал.1 т.2, вр. чл.378 ал.5, от НПК съдът
Р е ш и:
ОТМЕНЯ решение № 509/27.04.2012г.,
постановено по НАХД № 342/2012г. от Русенски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемата Е.Й.Н., род. на ***г***,
българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., неосъждан, омъжена, с
висше образование, работи в ***” - Русе, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 25.09.2010г., в
Русе, в съизвършителство с Н.П.Н., причинила по хулигански подбуди лека телесна
повреда на В. К. П., изразяваща се в кръвонасядане, оток и повърхностни
наранявания по полулигавицата на долната устна, кръвоносядане на лигавицата на
долната устна, кръвонасядане и охлузване на лявата предмишница, охлузване н
лявата гривнена става, оток на лявата предкитка, охлузвания по пръстите на дясната
ръка, кръвонасядания и охлузвания на гърдите, с които му причинила болка и
страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131 ал.1
т.12 (изм.) пр.4, вр. чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК, я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като й
НАЛАГА административно наказание глоба в
размер ХИЛЯДА лв.
ПРИЗНАВА обвиняемия Н.П.Н.,***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., неосъждан, женен, със средно
образование, не работи, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2010г., в
Русе, в съизвършителство с Е.Й.Н., причинил по хулигански подбуди лека телесна
повреда на В. К. П., изразяваща се в кръвонасядане, оток и повърхностни
наранявания по полулигавицата на долната устна, кръвоносядане на лигавицата на
долната устна, кръвонасядане и охлузване на лявата предмишница, охлузване н
лявата гривнена става, оток на лявата предкитка, охлузвания по пръстите на дясната
ръка, кръвонасядания и охлузвания на гърдите, с които му причинила болка и
страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131 ал.1
т.12 (изм.) пр.4, вр. чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му
НАЛАГА административно наказание глоба в
размер ХИЛЯДА лв.
ОСЪЖДА обвиняемите Е.Й.Н. и Н.П.Н., със
снета по-горе самоличност, да заплатят по сметката на Окръжен съд - Русе ШЕСТДЕСЕТ
лв., представляващи съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.