Р Е Ш Е Н И Е
№164/7.3.2022г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XI КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 09.02.2022 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
участието на секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Стефан
Янев, като разгледа дело номер 73 по
описа за 2022 година докладвано от
съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на А.Г.Б.,***, чрез адв. У. срещу РЕШЕНИЕ № 741 от 29.11.2021 г.
на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 666/2021г.
В касационната жалба са развити доводи
за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се
ОТМЕНИ изцяло електронен фиш 4577042 на
ОДМВР Пазарджик.
В съдебно заседание, касаторът не се
явява и представлява. Постъпило е становище, с което моли да бъде уважена
касационната жалба и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба- ОДМВР
Пазарджик не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище от
процесуалния му представител- гл. юрисконсулт Пенова, с което моли за потвърждаване на решението на РС Пазарджик.
Претендират се разноски.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
От приложен по делото Електронен фиш серия К №4577042 на ОД МВР Пазарджик, е установено, че на 25.01.2021 г., в 16.51 часа, в гр.Пазарджик, ул.“Царица Иоанна“ №4, с посока на движение към ЖП гара Пазарджик, с АТСС тип TFR М 521 е заснето МПС Ауди А5, с рег.№РА 2424 КН, което е управлявано със скорост от 83км.ч., при максимално разрешена скорост за движение от 50 км.ч. Отчетен е толеранс от -3% от измерената скорост. Посочено е, че собственик, на когото е регистрирано МПС е А.Г.Б., ЕГН ********** ***. Наложена е на жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ глоба в размер на 400лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.1т.4 ЗДвП.
Към процесния електронен фиш са приложени 4 броя снимки за МПС с рег.№ РА 2424 КН, данните от които съответстват на релевантните във фиша обстоятелства.
По делото е прието заверено копие на Протокол за проверка №1-26- 20/20.11.2020-г. на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери за проверка на мобилна система тип TFR М ,като при проверката е установено съответствие /функционалност/ с одобрения тип.
Прието е по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, касаещо мобилна/ система за контрол на скоростта TFR1 М, със срок на валидност 24.02.2020г.
По делото е приобщен и Протокол №1006р-870/26.01.2021г. за използване на автоматизирано техническо средство или система - Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 3-532/2015 г., приложима съобразно чл.165ал.З ЗДвП , за дата на използване - 25.01.2021 г. от 14.00ч. до 17.00ч. с мястото на контрол - гр. Пазарджик, с посока на движение ул.“Царица Йоанна“ №4, с посока на движение към ЖП гара Пазарджик .
В
мотивите си съдът е приел, че е безспорно доказано осъществяването на това
нарушение. Посочил е, че са неоснователни възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения и е изложил аргументи защо счита това.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В решението въззивният
съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция,
поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се
посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство
възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да
оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от
повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената
част на ЕФ факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да
аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно
нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и
вина. Описаното в атакувания ЕФ нарушение е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Районният съд е изложил подробни
съображения, че в процесния казус е спазен реда за използване на АТСС, визиран
в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., които се споделят от настоящата инстанция.
Техническото средство е от одобрен тип и е преминало през последваща
метеорологична проверка. Действително удостоверението за одобрен тип за
измерване № 10.02.4835 е със срок на валидност 24.02.2020, но съгласно
разпоредбата на чл. 30 ал.5 от ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип
е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се смятат за одобрен тип.
От друга страна, по делото е приложен и протокол за проверка №
1-26-20/20.11.2020, видно от който към датата на нарушението, средството за измерване
е било технически годно.
За извършеното нарушение е приложен снимков
материал, от която е ясно различим регистрационния номер на лекия автомобил, координатите
на мястото на нарушението, датата и часа
на заснемането му, отчетената скорост. В Протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изрично е посочено, че снимковия материал е изготвен на
датата и на мястото на осъществения пътен контрол и не изготвянето на снимка за
разположението на уреда, правилно не е отчетено като съществено процесуално
нарушение от въззивния съд.
Правилно е посочен в атакувания ЕФ
санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като наложеното наказание е
определено в абсолютен размер, който не подлежи на ревизиране от съда.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 741 от 29.11.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 666/2021г.
ОСЪЖДА
А.Г.Б.,*** да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни разноски по делото в
размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/