Р Е Ш Е Н И Е
Номер 315/04.08. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и втори юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00930 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2116773 на ОД на МВР Перник, с който на Д.М.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя процесуален представител адв. Я.С.от ПАК, която прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които засягат правото на защита на нарушителя. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание. С придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 13.06.2018 г. в 11:50 часа на път І-6, км 85+900, след спирка Метал движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ** **** **преминал през обсега на радарното устройство № 632 на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с която бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства (МПС), което фиксирало скорост на движение 116 км/ч. Същата била монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим, като мястото се намирало в рамките на населено място – гр. Перник и след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч.
След преустановяване на извършвания видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 14.06.2018 г. с рег. № 1158р-3316.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е
собственост на Д.М.Д., ЕГН **********. В отсъствие на последния,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния
ЕФ, с който отчетената скорост била
редуцирана на 113 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост
на движение било с 33 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.1, т.4 от същия закон административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.189, ал.5 и ал. 6 от ЗДвП
да предостави в ОД на МВР Перник писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, а обжалвал ЕФ с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ** **** **е собственост на Д.М.Д., което не се и оспорва от последния. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на радарното устройство- кадри от клип № 2199, установяваща, че на 13.06.2018 г. в 11:50 часа автомобил с рег. № ** **** **е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от – 3% км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта.
Съдът кредитира като писмени доказателства по делото протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на Български институт по метрология и протокол № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, както и писмо изх. № 11-00-143 от 07.07.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 85+900 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на посочения км в посока на движение към гр. София, въведено с пътен знак В 26 е с цифрово означение 80 км/ч, който е позициониран 1510 метра преди конкретния участък.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ** **** **е
собственост на Д.М.Д., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в
законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и
ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените
хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, с оглед цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология и протокол № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”. Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 2199/13.06.2018 г. (снимка) от автоматизираната система за контрол, изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, която работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общия ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Същевременно клипът, който е създаден автоматично от използваното техническо средство, представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който представлява официален удостоверителен документ и съдържа определени реквизити, чрез които се удостоверява, че автоматизираното техническо средство е било използвано правомерно, от надлежен орган, и при спазване на всички изисквания предвидени в наредбата, които са гаранция и за достоверността на регистрираните и заснети данни, доколкото се касае за нарушение установено и заснето от техническо средство. Тяхното точно и пълно попълване е гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване скоростта на движещите се пътни превозни средства. В конкретния случай съдът намира за основателни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че изискванията за съдържащите се в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата реквизити не са изпълнени в своята цялост, а именно:
От приложената по административнонаказателната преписка снимка от техническото средство е видно, че жалбоподателят е бил заснет с клип № 2199 с радар № 632 на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М. В протоколът за използване на автоматизираното техническо средство, съставен на датата, на която се твърди да е реализирано нарушението, като диапазон от направените изображения са посочени границите от № 2192 до № 2000, в който, обаче, не попада посочената снимка № 2199. Предвид факта, че именно на направения запис от радарното устройство на автоматизираната система се базира заключението на административния орган за извършено нарушение, то съдът счита, че не може да бъде направен несъмнен извод, че именно на вменената на жалбоподателя дата, същият е бил заснет с процесното техническо средство, за което е съставен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Факта, че номера на вещественото доказателствено средства не попада в границите на номерата от направените снимки при използването на автоматизираното техническо средство води до недоказаност на заснетата скорост, тъй като приложеният клип не е релевантен към съставеният протокол за неговото използване на съответната дата. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при несъответствие, за жалбоподателя възниква невъзможност да разбере с кое техническо средство е бил заснет, на коя дата, респ. да организира своята защита по тези аспекти.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че издадения ЕФ се явява незаконосъобразен, тъй като при установяване и заснемане на нарушението не са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г, регламентираща съответният ред и процедурата по използване на мобилното автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Отделно от гореизложеното, доколкото е налице пълно несъответствие между номера на фотоклипа, приложен към ЕФ и съставеният протокол от 13.06.2018 г., то безспорно се поражда съмнение дали приложения по делото протокол, изготвен по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е относим към твърдяното нарушение, осъществено на визираната дата, час и място. В тази връзка, следва да се посочи, че доколкото разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК, то и по отношение на административнонаказателните производства се прилага разпоредбата на чл.16 от НПК, т.е. презумпцията за невиновност, според която всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиняемия или заподозрения, в настоящия случай – на жалбоподателя. Доказателствената тежест за установяване на административното нарушение по несъмнен начин се носи от административнонаказващия орган, респ. при възникване на съмнение досежно извършване на вмененото нарушение, същото не е доказано и влече необходимост от отмяна на ЕФ.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.21 договор за правна защита и съдействие от 27.05.2020 г. се установява, че жалбоподателят Д.М.Д. е възложил на адвокат Я.С.от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на Драгомира М.Д., ЕГН**********.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2116773 на ОД на МВР Перник, с който на Д.М.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д.М.Д., ЕГН********** сума в размер на 300 лв (триста
лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС