Решение по дело №2748/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 12.10.2017 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година,

                                                             в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря Виляна Цалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2748 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

                 Предмет на предявения осъдителен иск е претендирано притезателно лично право  за съдебно определяне на   първоначална   месечна издръжка, черпещо основание в нормите   на 143, ал.2 и чл.149   от СК.

Обстоятелствата, на които се основава  претендираното  право са следните: 1/  ответникът  Н.П.Н. е  баща на малолетното дете П Н Н.; 2/  от 22.11.2013   г.  той и майката не живеят съвместно; 3/ грижите по отглеждането, както  и тежестта  по осигуряване на издръжката на детето са поети  от майката с помощта на родителите й , като бащата  от време на време е изпращал различни парични суми за втората цел; 4/ трудово зает  е / работоспособен / , здрав е, не плаща наем и няма задължение  за издръжка към друго лице. Предвид горетвърдяното  пълномощникът на детето - адвокат  С.К. от  ВТАК , моли съдът да постанови решение, с което да осъди  ответника да заплаща  за удовлетворяване на нуждите му месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.08.2017 г.  до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва  при забава  в плащането, както и направените по производството разноски.  В с.з. поддържа предявения иск.

В срока по  чл.131 от ГПК ответникът  признава   по основание, но отрича размера на  предявения иск за издръжка , с възражение , основано на  обстоятелството , че  месечното брутно трудово възнаграждение, което получава  е в размер на 700 лева, поради което/ няма допълнителни доходи /  би могъл да заплаща  месечна издръжка за детето в минималния за страната размер - 115 лева. В с.з. писмено поддържа становището си.

              Съдът, като изслуша явилия се пълномощник на ищеца, обсъди доводите на страните     и прецени  събраните по делото доказателства, приема за установено:

 Ответникът е родител на малолетното дете, притежаващо качеството на ищец  по делото – факт,  предмет на удостоверение   за раждане № 080305/06.06щ.2008 г. на Община Перник. Безспорен  / и логически видим от различните им адреси/  факт е , че родителите не живеят съвместно от около 3 години.  Детето живее при майката и  е ученик в трети клас  в ОУ "Св.Патриарх Евтимий" В.Търново/ удостоверение № 1441/02.08.2017 г. на директора на училището/.   Майката  понастоящем не е  заета по трудов договор  и е регистрирана  като търсещо работа безработно лице - служебна бележка  изх.№ 174/02.08.2017 г.  и служебна бележка изх.№ 222/11.10.2017 г. на Д"БТ" В.Търново.   Бащата    работи като зает по трудов договор при ""Оушънфендърс" ЕООД-Перник и според издаденото  от работодателя удостоверение   изх.№ 23/05.09.2017 за времето от май  2017 г. до август / вкл./ 2017 г.  е получил  общ брутен доход  в размер на 2812,55 лева или средно на месец по 703,13 лева . В базата данни на НАП няма  сведения за други облагаеми доходи на лицето.   

 

            Тези факти/ обстоятелства/ обуславят правния извод за основателност на предявения   иск.

             Законът вменява  на родителите задължението  да издържат  своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл. 143, ал. 2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл. 142, ал.1  от СК. Справедливо и правно обосновано е най - напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл. 122, ал.2 от СК, чл. 140, ал. 3  от СК, чл. 6, ал. 2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено/ икономически значимо/  неравни. В  случая  следва да се приеме, че те  са реално  такива/неравни /,  предвид  обстоятелствата, че  майката на детето не е заета по трудов договор  , а  бащата  работи и получава доходи, надвишаващи с около 200 лева установената за страната минимална работна заплата.  Анализът на всички конкретни обстоятелства: възрастта на детето/ 9 години и четири  месеца/ , ученик е ,   икономическата обстановка в РБ, бележеща ръст на   сравнителна стабилност  на цените на стоките и услугите, сочи, че за издръжката му , ако неговите  родители живееха заедно и с общи усилия му осигуряваха препитание, на месец биха били необходими  най-малко около  220   лева- една относителна парична оценка на  текущите ,  обичайни потребности   на детето - за храна, дрехи,  разходи за обучение, обувки и т.н.  Безсъмнено те  не биха могли да бъдат адекватно удовлетворени, ако се запази ненормалното  положение на „изключено”  или недостатъчно участие на ответника в обема на алиментното   подпомагане.  Тъй-като той е сравнително  млад  , трудово зает , без  други деца  , без данни  да  страда от някакво заболяване,  изискващо разходи за системно лечение и   намаляващо работоспособността  му, както и да плаща наем и да погасява други задължения,   неговото   алиментно   задължение към   детето му    следва да бъде  измерено/ определено/  парично  в  размер на 150 лева. По делото няма представени доказателства  за обстоятелства , че плащането на тази сума  е свръх неговите възможности и  че би го  довело  до състояние   да премине  „надолу” търпимата граница на социална бедност.     Остатъчната тежест  следва да бъде поета от майката ,  като  тук  следва да бъде съобразено обстоятелството, че тя полага непосредствени всекидневни грижи за  детето.  За времето от 01.08.2017  г. до датата на подаване на исковата молба – 17.08.2017 г.,    ответникът нито твърди, нито доказва да  е участвал в натура и/или с  пари в издръжката на детето ,  въпреки , че е носил правно и морално задължение да го прави , независимо дали  житейските обстоятелства са го мотивирали да мисли , че  се е “освободил” от него. В този смисъл  претенцията за минало време , т.е. преди датата  на подаване на исковата молба , е основателна- чл.149 от СК.  Размерът на издръжката за минало време  трябва да съвпада  с  този за  бъдеще време, тъй-като  обстоятелствата , обуславящи нуждите на детето  за  този период от време  не са били по различни от сегашните.  Определената издръжка за в бъдеще следва да се изплаща  до 10-то число на текущия месец , за който се  дължи . За разликата от присъдения, до претендирания  му размер, искът търпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

            При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.6  от ГПК, вр. с чл.69, ал.1,  т.7 от ГПК  ответникът     следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС сумата  216 лева-  представляваща ДТ върху присъдената   издръжка.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК  дължи плащане на  сумата 112,50 лева , представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,  съразмерно с уважената част от  иска.  

              

            Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2, чл.149 от СК  Н.П.Н., с ЕГН: **********  да заплаща за  своето  малолетно дете П Н Н., с ЕГН:********** чрез неговата   майка и законен представител   В.Д.Н.  месечна издръжка  в размер на  150 /сто и петдесет  / лева , считано от 01.08.2017    г.  до настъпване на законна причина  за нейното изменяване или прекратяване, платима  до 10 –то число на текущия месец.

Отхвърля иска за разликата до претендирания му размер  на 200 лева като неоснователен и недоказан.

 

Допуска на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК  Н.П.Н., с ЕГН: **********    да заплати  по бюджетната сметка на ВТРС  сумата 216/ двеста и шестнадесет/ лева, представляваща следваща се държавна такса върху уважения иск за издръжка- в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.Н., с ЕГН: **********  да заплати на В.Д.Н., с ЕГН:********** сумата 112,50 лева представляваща направени по производството разноски  във вид на заплатено адвокатско възнаграждение за защита  на интересите на детето по делото , съразмерно с уважената част от иска.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок  от посочения по  реда на чл.315, ал.2 от  ГПК ден  за обявяването му – 26.10.2017 г. ,  пред ВТОС.

 

Районен съдия: