РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
град Ловеч, 18.03.2024 година
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Радева адм. дело № 123/2024г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.
276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Посоченото по-горе административно
дело е образувано въз основа на Определение № 484 от 06.03.2024г., постановено
по адм. дело № 109/2024г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което
трети съдебен състав при посочения съд е разделил производството по Жалба,
подадена от П.А.Ш., ЕГН: **********, лишен от свобода, срещу Заповед №
15/14.02.2024г. на Началника на ЗО „*“ гр. ., от производството по жалба на
лишеният от свобода П.А.Ш. срещу незаконосъобразни действия с искане за
„прекратяване на действията по насилствено отвеждане на лишени от свобода за
срещи с членове на администрацията на затвора“ по чл. 276 от ЗИНЗС. С
посоченото определение трети съдебен състав при Административен съд гр. Ловеч е
постановил, че предмет на адм. дело № 109/2024г. остава жалбата на лишеният от
свобода П.А.Ш. срещу Заповед № 15/14.02.2024г. на Началник на ЗО „*“ гр. .,
прекратил е производството по делото в частта, с която се оспорват незаконосъобразни
действия с искане за „прекратяване на действията по насилствено отвеждане на
лишени от свобода за срещи с членове на администрацията на затвора“ по чл. 276
от ЗИНЗС и е разпоредил да се докладва жалбата в прекратителната й част на
Председателя на Административен съд гр. Ловеч за образуване и разпределяне чрез
системата за случайно разпределение на делата.
На 07.03.2024г. е образувано адм.
дело № 123/2024г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, като с Протокол от
същата дата 07.03.2024г., чрез системата за случайно разпределение на делата,
делото е разпределено на съдия Даниела Радева, в качеството й на дежурен съдия.
С Определение № 491 от 07.03.2024г. съдът е
конституирал страните, указал е доказателствената тежест и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание предвид разпоредбата на чл. 279 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание жалбоподателят П.А.Ш., редовно призован, се явява лично, доведен от
органите на ОЗ "Съдебна охрана" гр. Ловеч. Поддържа искането си по
доводи изложени в него. По съществото на делото заявява, че не желае да говори.
Ответната страна – Началник на ЗО „*“ гр. .
към Затвора гр. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Изпратено е писмено становище с приложени доказателства, с което се моли
искането на П.А.Ш. да бъде оставено без уважение като неоснователно с изложени
подробни доводи в този смисъл.
Съдът, като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
П.А.Ш. изтърпява наказание лишаване от
свобода в ЗО „*“ гр. . към Затвора гр. Л..
На 30.01.2024г., в 15:45 часа, в 303-то
жилищно помещение, в което е настанен лишеният от свобода П.Ш., влязъл постави
надзирател – мл. инспектор Д.Х.Д.и разпоредил на Ш., че следва да се яви при
Началника на ЗО „*“ гр. . за изслушването му във връзка с налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС. П.А.Ш. отказал да изпълни
това разпореждане и останал в помещението. В 16:00 часа лишените от свобода от
помещението излезли за престой на открито, като Ш. минавайки покрай пост № 9,
на който бил мл. инспектор Делян Христов Дулев, отново бил известен, че следва
да се яви при Началника за изслушване, при което същият заявил, че „това няма
как да се случи“. Започнал да говори на висок тон, да ръкомаха и да се държи арогантно
със служителите от надзорно-охранителния състав. След като на П.Ш. отново било
разпоредено, че следва да бъде отведен при Началника, същият побягнал към
мястото за престой на открито, което
наложило същият да бъде отведен в дежурната стая на командира на
отделение. След като и там Ш. продължил не изпълнява дададените му
разпореждания и да се държи грубо и арогантно с Началника на ЗО „*“ гр. . и да
блъска служителите от надзорно-охранителния състав, му били поставени белезници
за около 5-10 минути. Горното се установява от приложените и приети като
доказателства по делото Докладна записка от мл. инспектор Д.Х.Д., Докладна
записка от мл. инспектор М. М. В., Обяснения от лишените от свобода Г.М.А., В.И.Х.,
И.К.З., Л.Б.М. – очевидци на случилото се, както и от Доклад, изготвен от И.Д.Н.
– инспектор „СДВР“ на IV група в ЗО „*“
гр. .. На 31.01.2024г. в 08:55 часа, П.А.Ш. е бил прегледан от д-р П.– лекар в
затворническото общежитие, като са били установени кръвонасядане на дясна
мишница 10/5 см, на ляв лакът 1/1 см и лек оток на двете китки.
Със Заповед № 15 от 14.02.2024г. на Началника
на ЗО „*“ гр. . към Затвора гр. Л., на П.А.Ш. е било наложено наказание
„изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“ за дисциплинарно
нарушение по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – неспазване на реда и дисциплината в
помещенията…/ и т. 5 от ЗИНЗС – неизпълнение или лошо изпълнение на възложени
задачи и заповеди на съответните длъжностни лица.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Искането с правно основание чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС е депозирано от активно процесуално легитимиран да го
предяви, тъй като изтърпява наказанието си лишаване от свобода в ЗО „*“ гр. .
към Затвора гр. Л., пред местно и родово компетентния съд, като е внесена и
дължимата държавна такса. В искането си П.А.Ш. излага, че администрацията на
затвора отвежда насилствено лишените от свобода за срещи с членове на
администрацията на места без видеонаблюдение, които действия са „нецелесъобразни,
поставящи лишените от свобода в ситуации на чл. 3 от ЗИНЗС – необоснована
употреба на помощни средства, действия, уронващи човешкото достойнство,
пораждащи чувство на страх, незначителност и малоценност“. Излага, че
действително е отказал да се срещне с Началника на ЗО „*“ гр. . на
30.01.2024г., като го е направил, тъй като на мястото, където е бил извикан не
е имало видеонаблюдение, както и че след като е бил насилствено въведен в
дежурната стая е бил физически и психически тормозен от Началника на
общежитието и негови трима подчинени – служители на надзорно-охранителния
състав. На основание чл. 276 от ЗИНЗС П.А.Ш. прави искане съдът да разпореди
прекратяване на „незаконосъобразни
действия по насилствено отвеждане на лишени от свобода за срещи с членове на
администрацията на затвора на места без видеонаблюдение, с които действия
лишените от свобода се поставят в
ситуации, посочени в чл. 3 от ЗИНЗС – необоснована употреба на помощни
средства, действия, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство за страх,
незначителност и малоценност“.
Подаденото искане е допустимо, но по същество
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.
2 на чл. 3 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да
иска: по т. 1 - прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение
на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3; по т. 2 – извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване
на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася
с разпореждане в срока по чл. 278, ал. 1, като съгласно ал. 2, с разпореждането
съдът може да отхвърли искането /т. 1/ или да разпореди на органа по изпълнение
на наказанията или на съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия,
с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията,
представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това /т. 2/. Съгласно чл.
283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на глава
петнадесета, раздел І от АПК.
Разпоредбите на чл.
276-283
от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия на органите
по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия
нарушават забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.
На основание разпоредбата на чл. 277, ал. 4
от ЗИНЗС съдът е задължил органа по изпълнение на наказанията да предостави
данни за оспорваните действия. Предоставена е информация от Началника на ЗО „*“
гр. . към Затвора гр. Л., относно твърдяните от П.А.Ш. незаконосъобразни
действия от страна на надзорно-охранителния състав.
На първо място от събраните по делото писмени
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 30.01.2024г.
лишеният от свобода П.А.Ш. е отказал да изпълни разпореждане да се яви при
Началника на ЗО „*“ гр. ., за да бъде изслушан във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС. На второ място установи се, че Ш. е имал арогантно поведение спрямо
служителите от надзорно-охранителния състав и спрямо гл. инспектор Х.П. –
Началник на ЗО „*“ гр. . към Затвора гр. Л.. На даденото му разпореждане от гл.
инспектор Д.Д., П.А.Ш. е заявил „това няма как да се случи“, бутал е и е
обиждал надзирателите, говорил е на висок тон, държал се е арогантно и е
отказвал да изпълнява дадените му разпореждания. Няма законово изискване в
местата за лишаване от свобода да има повсеместно видеонаблюдение или срещите
на лишените от свобода с ръководството на затвора и служителите от
надзорно-охранителния състав да се провеждат само на места с видеонаблюдение.
Не се установи по отношение на П.А.Ш. да са извършвани действия, с които да се
уронва неговото достойнство или други действия, попадащи в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС. Използването на помощни средства в конкретният случай е било наложително
с оглед поведението на лишеният от свобода и отказа му да изпълни дадените му
разпореждания. От приетата като доказателство по делото Заповед № 15 от
14.02.2024г., издадена от гл. инспектор Х.П. – Началник на ЗО „*“ гр. . към Затвора
гр. Л. се установява, че П.А.Ш. е наказван многократно с налагане на
дисциплинарни наказания. От изготвения доклад от И.Д.Н. – инспектор „СДВР“ се
установява, че това поведение на лишения от свобода П.А.Ш. не е инцидентно, а
обичайно, като същият редовно отказва да изпълнява дадени му разпореждания от
служители на надзорно-охранителния състав на ЗО „*“ гр. ., дразни останалите
лишени от свобода и се държи все по-неприемливо. С оглед разпоредбата на чл.
96, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да изпълняват точно
нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица. В конкретният случай
със събраните по делото писмени доказателства, се доказа по несъмнен начин, че
на 30.01.2024г., около 16:00 часа, П.А.Ш. е отказал неколкократно да изпълни
дадено му разпореждане от служители от надзорно-охранителния състав, като е
имал арогантно поведение спрямо Началника на затворническото общежитие и
надзиратели. Не се доказа и твърдяното от Ш. в депозираното искане
незаконосъобразно поведение на администрацията на затвора и
надзорно-охранителния състав, а именно „незаконосъобразни действия по насилствено отвеждане
на лишени от свобода за срещи с членове на администрацията на затвора на места
без видеонаблюдение, с които действия лишените от свобода се поставят в ситуации, посочени в чл. 3 от ЗИНЗС –
необоснована употреба на помощни средства, действия, уронващи човешкото
достойнство, пораждащи чувство за страх, незначителност и малоценност“.
Предвид горното, не се установиха
противоправни фактически действия и бездействия в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС на длъжностни лица и Началника на ЗО „*“ гр. . към Затвора гр. Л., поради
което искането на лишеният от свобода П.А.Ш. следва да се отхвърли като
неоснователно.
С оглед изложеното и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, Административен
съд гр. Ловеч, пети съдебен състав
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.Ш., ЕГН: **********, изтърпяващ
наложено му наказание "лишаване от свобода" в ЗО „*“ гр. . към Затвора
гр. Л., за преустановяване на „незаконосъобразни действия по насилствено отвеждане на лишени от
свобода за срещи с членове на администрацията на затвора на места без
видеонаблюдение, с които действия лишените от свобода се поставят в ситуации,
посочени в чл. 3 от ЗИНЗС – необоснована употреба на помощни средства,
действия, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство за страх,
незначителност и малоценност“.
Разпореждането на основание чл.
281 от ЗИНЗС може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Ловеч, в тридневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.
138, ал. 3 от АПК препис от разпореждането да се изпрати незабавно на
страните по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: