Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260004/26.01.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети
януари, двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 489/20
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по две въззивни
жалби и по частна жалба, подадени от страните против решение №260028/3.07.2020
г. и определение № 260517/23.09.2020 г. по гр.д.№ 1121/19 г. на Окръжен съд –
Варна, с което са уважени отчасти исковете по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД,
предявени от С.З.Ш. ***– Варна за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от смъртта на майката на ищеца
З.А.Ш. и на детето, за което се е грижил и отглеждал – М.Д.М.
Пълномощникът
на С.З.Ш. обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищеца
З.А.Ш. – за разликата над присъдения размер от 70000.00 лева, до претендирания
размер от 100000.00 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за постановяване на ново решение
по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло.
Ищецът
обжалва с частна жалба и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 260517/23.09.2020 г., с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта му за
разноските, с искане за уважаването й.
Процесуалният
представител на Община – Варна обжалва решението в осъдителните му части.
Оплакванията са за незаканосъобразност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което
исковете бъдат отхвърлени изцяло, евентуално – за намаляване на присъдените
обезщетения до справедлив размер.
В
подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва въззивната жалба на
насрещната страна и изразява становище за правилност на решението в
осъдителните му части.
Въззивните жалби и частната жалба са
подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД от С.З.Ш. ***– Варна за заплащане
на обезщетение в размер на по 100000.00 лева за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания, причинени от смърт чрез удавяне на неговата майка З.А.Ш. и
на детето, за което се е грижил и отглеждал М.Д.М. на 19.06.2014 г. в резултат от
наводнение в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, причинено от виновното бездействие на
служители на ответника, ведно със законната лихва.
Ответникът твърди недопустимост на иска за вреди от
смъртта на детето М.М., тъй като
не е установен биологичнният му произход от ищеца; твърди неоснователност на
двата иска предвид липсата на виновно противоправно поведение на служителите на
ответника, съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите и погасянане
на претенциите по давност.
Прието е за безспорно, че приливна вълна на
19.06.2014 г. съборила къщата на Ж.Ш., находяща се в гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
ул.“Горна Студена“ № 68, в резултат от което настъпила смъртта на З.А.Ш. и на М.
Д.М., за когото той се грижел.
От приложените писмени доказателства се
установява, че ищецът е син на починалата на 19.06.2014 г. З.Ш.
С акт за раждане № III – 904/18.11.2008 г. се
установява, че М.Д. М. е роден на *** г. от майка Д.М.П. и баща „неизвестен“, а
постоянния адрес на майката е гр.Варна, ул.“Орлово гнездо“ 43А. Видно от
представения препис-извлечение от акт за смърт, детето е починало на
26.06.2014г.
По
делото е прието заключение на комплексна съдебно-геодезическа и хидротехническа
експертиза, съдържащо извод, че дерето в кв.Аспарухово не е било оразмерено
правилно според нормативните изисквания, което е задължение на собственика –
Община Варна. Освен неправилното оразмеряване и непочистването на дерето след
2011 г., вещите лица сочат като причина за формирането на толкова мощна и
висока приливна вълна в урбанизираната територия намалената му пропускателна
способност - следствие от незаконното застрояване и множеството битови и
строителни отпадъци.
Показанията
на свид.Д.В. установяват, че ищецът
живеел в гр.Варна, ул.“Орлово гнездо“ в едно домакинство с майка си З.Ш., със сина си М. и с дъщеря си, а свидетелката е тяхна съседка. Ищецът не
бил вписан в акта за раждане като баща на детето М., за да може да получава социални
помощи като самотна майка. От раждането си детето живеело заедно с баща си и
баба си, тъй като майката често ги изоставяла. Ищецът бил много грижовен баща.
В деня на наводнението майка му отишла с внуците си на гости в дома на сестра
си Ж.в кв.Аспарухово. Когато
научил за наводнението в Аспарухово ищецът тръгнал пеша натам и се върнал в шок
от смъртта на близките си. Тялото на детето М. било открито последно след 2-3 дни. С. и
майка му имали много силна връзка, живеели заедно исе уважавали взаимно.
Майката се грижела за домакинството и му помагала за отглеждането на децата,
докато той ходел на работа и изкарвал пари за семейството. Грижила се изцяло за
М., който не ходел на детска
градина. И до сега ищецът продължавал да се просълзява като говори за М., бил самотен, тъжен и мълчалив, без
партньорка.
Свидетелката
Й.А. - сестра на ищеца установява
същите обстоятелства около смъртта на майка й и на племеника й. Когато се
прибрал през нощта след наводнението, ищецът бил в шок и споделил със сестра
си, че близките им вероятно са починали, защото къщата на леля им Ж. я нямало, на нейно
място имало само кал; плачел и я прегръщал. Тялото на майка им З.било открито на следващия ден в
канала до морето, а М. бил открит последен. Свидетелката установява, че отношенията на ищеца с
майка му били много добри – обичали се и се уважавали, семейството живеело
задружно, имали много силна връзка и когато някой от тях бил тъжен – заплаквал
и другия. Ищецът много обичал сина си М., който бил на 6г., когато починал. От бебе живеел с него
и той се грижел за него, но не носел името му, за да получава майка му помощи
като самотна майка. С. работел, за да издържа децата си, а майка му З. помагала за отглеждането им. Детето
било много привързано към баща си-търсел него, а не майка си. Откакто починали
близките му, С. не можел да спи, бил самотен и не създал ново семейство. И
понастоящем всеки път, когато ходели на гробовете им, плачел много.
Свидетелката
Ж.Ш. /леля на ищеца/ установява,
че от наводнението на 19.06.2014 г. пострадал домът й в кв.Аспарухово, където тогава
били събрани роднини по повод завръщането на дъщеря й от чужбина. Сестра й З. дошла по обяд заедно с тримата
си внуци. Към 18:00-18:30 часа започнала буря с градушка и силен дъжд. Къщата
започнала да се пълни с вода и те не могли да излязат навън. Изведнъж придошла
много силна вода, която я изхвърлила през вратата в другата стая и местела
мебелите. Няма спомен за станалото, а когато дошла на себе си била без дрехи, завлечена
на около половин километър от съборената си къща. От племенниците си научила,
че С. ходил да търси близките си, но имало кал до кръста му, а когато се
прибрал бил като полудял. По обяд на другия ден била в къщата на сестра си З., чиито деца започнали да крещат,
когато узнали, че майка им е починала. Носели един след друг починалите... М. бил намерен последен след около
седмица в изоставена къща на половин километър разстояние от нейната къща. От
тогава С. не можел да спи, живеел само със цигари и кафе. След наводнението свидетелката
заживяла в къщата на починалата си сестра и се случвало ищецът да я нарече
„майко“. С. и М. много се обичали, той го
отглеждал, тъй като майката на децата ходела с различки мъже и ги напускала
често. Бащата и сина играели заедно, детето било винаги спретнато и постригано.
Когато бил на работа, за децата се грижела неговата майка З., с която живеели заедно и
„нямали разделяне“. С. бил много привързан към нея – „умираше за нея“,
уважавали се и си помагали. Шест години по-късно, още бил много тъжен,
случилото се не излизало от ума му. Нямал ново семейство, а живеел с нея /леля
си/ и с дъщеря си.
Правилно съдът е приел, че предпоставка
за основателността на исковете е установяване при условията на пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав: вреди, причинени от лице, на
което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа - при или по повод
на изпълнението й, вина на изпълнителя и причинна връзка между деянието и
виновното причиняване на вредата и съобразно това е разпределил
доказателствената тежест, предвид факта, че отговорността по чл.49 ЗЗД е
безвиновна.
Безспорно е по делото, че Темелково дере е публична общинска собственост,
произтичаща от естеството му на съоръжение за задоволяване на обществени
потребности от местно значение - чл.3, ал.2 от ЗОС. Макар само част от него да е
отразена в кадастралната карта като самостоятелен обект с ид.№10135.5503.438 със
собственик Община-Варна, правилно съдът – съласно заключението на вещите лица е
приел, че собственост на ответника е цялото отводнително съоръжение, което е
единственият път за оттичане на водите към морето, а отговорността на
собственика за поддръжката на проводимостта му протизтича от характера му на съоръжение по смисъла на чл.138,т.4 от ЗВ. Разпоредбата на чл.11,ал.1 от ЗОС предвижда задължение за управление в
интерес на населението, съобразно закона и с грижата на добър стопанин,
изразяваща се в полагане на необходимата и дължима грижа за имоти и вещи -
общинска собственост, а неполагането й винаги е виновно бездействие.
Освен общинска собственост, дерето е и „воден обект“ по смисъла на §1,т.34
от Закона за водите, чл.137, ал.1 от който предвижда защита на обектите от
наводнения чрез изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и
други хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за предотвратяване и
ограничаване на щетите в съответствие с плановете за управление на риска от
наводнения. Съгласно чл.139,ал.1 от ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните
дейности на съоръженията по чл.138, ал.4, т.1 се осъществяват от собственика
или ползвателя им, а в ал.2 е предвидено, че лицата по ал.1 поддържат и
проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения, което обосновава отговорността за
съоръженията на ответника Община Варна.
Безспорно е между страните, че в дните преди произшествието е имало големи
количества валежи - 74,30
л/кв.м., а на 19.06.2014 г. в часовете между 17:00 и 20:00 часа валежът е бил
29,3 л/кв.м. в резултат от което през дерето е преминала вода от 112,555
м3/сек. и е формирала приливна вълна.
Съвкупният анализ на заключението на КСТЕ и останалите доказателства по
делото са основание съдът да направи правилен извод, че приливната вълна,
заляла къщата на Ж.Ш. и причинила смъртта на осем от намиращите се в нея
лица е резултат от комплексни фактори, които са свързани с компрометиране на
функциите на отводнителното съоръжение – Темелково дере, за чиято поддръжка е отговорен
ответникът.
Заключението на вещите лица установява, че дерето не е било оразмерено
правилно; че части от него са били затрупани с битови и строителни отпадъци, а
последното му почистване е било извършено три години преди инцидента.
Община-Варна, на която в качеството на собственик на съоръжението е възложено
управлението и поддръжката му, е бездействала при изпълнение на задължението за
осъществяване на защита от наводение и не е положила необходимата грижа на добър стопанин за поддържка на водопроводимостта
му.; допуснала е в границите на дерето да бъдат построени голям брой сгради и съоръжения без строителни разрешения. Наличието на незаконно
застрояване на дерето не се оспорва от ответника и обосновава извод за бездействие
по отстраняването му.
При правилно установена фактическа обстановка, според която на 19.06.2014 г. наводнение е разрушило къщата
на Ж.Ш. в кв.Аспарухово, ул.“Горна Студена“ № 68 и е причинило
смъртта на осем души, сред които майката на ищеца и детето, за което се е
грижил, съдът е направил правилен извод за наличието на причинно-следствена
връзка между твърдяните от ищеца вреди и бездействието на ответника, което е
основание за ангажиране на отговорността му по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че
вредата за ищеца се изразява в загубата на двама от най-близките му хора –
майката и детето му. Към датата на наводнението той е бил на 26 години, майка
му З.- на 59 г., а детето М., което е отглеждал – на 5 години и половина.
Ищецът и починалите са живели в едно домакинство „задружно“, подпомагали се
взаимно и между тях същестувала силна емоционална връзка.
Отчитайки младата възраст на ищеца към момента на
инцидента, продължаващите вече с години страдания от липсата на най-близките му
хора, лишаването от усещането за семейство и подкрепа, определеният от съда
размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на детото М. от 100000 лева е съобразен с принципа
за справедливост. Загубата на дете и неговото преживяване от родител съставлява
от психологическа гледна точка едно от най-тежките житейски събития, поради
което в тази му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция приема, че претърпените от
ищеца вреди от смъртта на неговата майка З.Ш. са доказани до
размер на обезщетението от 90000 лева. Връзката между двамата е била силна и
здрава, основана на взаимно уважение и доверие. Ищецът разчитал на подкрепата й
както физически – като човек грижещ се за дома, за домакинството, полагащ грижи
за децата, така и емоционално – чрез споделяне и подкрепа.
Решението
на ВОС следва да бъде отменено в частта му, с която претенцията е отхвърлена за
разликата над 70000 лв. до 90000 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден
да заплати разноски на Община Варна по чл.78, ал.3 от ГПК за разликата над
23,75 лв. и вместо него - постановено друго за уважаване на иска за посочената
част, като Община Варна се осъди да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
дължимата д.т. върху допълнително присъдената сума от 20000лв. в размер на 4%
за първа инстанция и 2% за въззивна инстанция, или общо – 1200 лв. В останалите
му части решението следва да бъде потвърдено.
По частната жалба, подадена от пълномощника на С.Ш.
против определение № 260517/23.09.2020 г., с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на решението в частта му за разноските:
Оставяйки без уважение поданената по реда на чл.248 от ГПК молба, съдът е
приел, че материалният интерес при обективно съединяване на искове се определя не
от цената на всеки от исковете, а от аритметичния сборна всечки претенции,
което не се споделя от настоящата инстанция.
От претендираните по реда на чл.38, ал.2 от ЗА от пълномощника на ищеца
разноски в общ размер на 11217.00 лева съобразно договор за правна помощ от
28.02.2020 г. съдът е присъдил сумата от 4930.00.00 лева. Тъй като съобразно с
уважената част от исковете, ответникът дължи разноски за първа инстанция в общ
размер на 10657.00 лева и предвид липсата на възражение за прекомерност, следва
да бъде присъдена допълнително сумата от 5727.00 лева – след отмяна на
определението на съда, постановено по реда на чл.248 от ГПК
Въззивникът претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция по реда на чл.38,ал.2 от ЗА съгласно представения договор
за правна защита и съдействие с адв.Н.С. Панайтова от 5.01.2021 г. в размер на
12500 лв., като е направено възражение за прекомерност от насрещната страна.
Предвиденото в чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/04 г. на ВАдвС минимално
възнаграждение за една инстанция при материален интерес от 100000 лв. за всеки
иск е 3530.00 лв., съответно за двата - с оглед нормата на чл.2,ал.5 от
цитираната наредба е 7060.00 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че следва да определи на основание чл.38, ал.2 от ЗА
възнаграждението в по-висок от минималния размер - от по 4000.00 лв. за всеки
иск, като се съобрази и обстоятелството, че исковете са частично основани на
едни и същи фактически и правни твърдения. За настоящата инстанция се следва
сумата от 4000.00 лв. по иска за обезщетение за вреди от смъртта на детето М. и
сумата от 3600.00 лв. по иска за обезщетение за вредите, търпени от смъртта на
З.Ш., или
общо сумата от 7600.00 лв.
Общо дължимите разноски за двете инстанции, които
следва да се присъдят в полза на ищеца от въззивния съд са в размер на 13327.00
лева
На Община – Варна, предвид неоснователността на
подадената от нея въззивна жалба, разноски за д.т. не се следват.
По изложените съображения, Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отчасти решение № 260028/3.07.2020 г. и
изцяло определение № 260517/23.09.2020 г. по гр.д.№ 1121/19 г на ВОС в частите на
решението, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от С.З.Ш. *** иск по чл.49 от ЗЗД за разликата над сумата от 70000 лв. до 90000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания поради смъртта на майка му З.А. Ш., настъпила от удавяне по време на наводнението в
гр.Варна, кв.„Аспарухово“ на 19.06.2014 г. поради неизпълнение от Община Варна
на задълженията й да поддържа и почиства дерето, да не допуска незаконно
строителство в близост до и в дерето; 2/ С.З.Ш. *** сумата, представляваща
разликата над 23,75 лв., на осн. чл.78,ал. 3 от ГПК и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ на С.З.Ш. СУМАТА
ОТ 20000.00 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 70000.00 лв.
до 90000.00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания поради смъртта на майка му З. А.Ш., настъпила от удавяне при наводнението в гр.Варна,
кв.„Аспарухово“ на 19.06.2014г., поради неизпълнение от Община Варна на
задълженията й да поддържа водопроводимостта, да почиства дерето и да не
допуска незаконно строителство в близост до и в самото дере, на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, представляваща разликата над 70000
лв. до 90000 лв., считано от датата на увреждане - 19.06.2014 г., до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260028/3.07.2020 г. по
гр.д.№ 1121/19 г на ВОС в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да
заплати на С.З.Ш.: а/ сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
смъртта на детето, за което се е грижил – М.Д.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 19.06.2014г. до окончателното заплащане на сумата; б/
сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на майка му З. А.Ш., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
19.06.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД; 2/ Община Варна е осъдена да заплати на адв.Н.С.П. сумата от 4930.00
лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати в полза
на Държавата, по сметка на съдебната власт, сумата от 6800.00 лв. по чл.78,
ал.6 от ГПК; 4/ е отхвърлен предявеният от С.З.Ш. *** иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД в частта му за разликата над сумата от 90000лв. до пълния размер на
претенцията от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на майка му
З.А. Ш., като
неоснователен; 5/ С.З.Ш. *** сумата от 23,75 лв., на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна
сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв.Н.С.П.
сумата от 13327.00 лв., представляваща възнаграждение за оказана пред първа и
въззивна инстанция безплатна адвокатска помощ на ищеца С.З.Ш. при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съразмерно с основателната част от исковите
претенции, на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.