Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр. Велико
Търново, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря С.М.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10033/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***Ж.Д. от АК - Хасково, като пълномощник на „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ „Слава“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Зеленка“ №
41, ет. 2, срещу Решение № 593 от 03.12.2021 г. по АНД № 1020 от 2021 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното съдебно решение е
потвърдено Наказателно постановление № НП-00-1/ 29.06.2021 г., издадено от
управителя на Национална здравноосигурителна
каса /НЗОК/ - гр. София, с което на „АИППМП
„Слава“ ЕООД – гр. В. Търново, за нарушение
разпоредбите на чл. 77 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/ и на чл.
30, т. 7 от НРД за медицинските дейности 2020 - 2022 г., на основание чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО, е наложено наказание
„имуществена санкция“, в размер на 150,00 лв., и дружеството е осъдено
да заплати на НЗОК разноски по делото пред ВТРС,
в размер на 120,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на
обжалваното решение, поради постановяване му в
нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно съдът е
възприел като законосъобразна дейността на АНО по индивидуализиране на
наказанието, в случая определено в максималния предвиден от закона размер. По
същество развива доводи, че така определеният размер на санкцията не
съответства на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, като наложената санкция не съответства на тежестта на извършеното
нарушение. От настоящата инстанция се иска отмяната на обжалваното решение на
районния съд и потвърденото с него наказателното постановление. Претендира се
присъждане на направените разноски. В съдебно заседание касаторът, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията
изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания.
Ответникът по касационната жалба
управителят на НЗОК – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирано писмено становище от пълномощника му по делото ***Н.М., жалбата се
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразността на
наказателното постановление и за правилност на решението на районния съд, като
при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи основания за неговата отмяна. Иска се същото
да бъде потвърдено, претендира се присъждане на разноски.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново взема становище за неоснователност на касационната
жалба. Намира изводите на съда за правилни и основани на събрания
доказателствен материал, а по същество – че потвърденото наказателно
постановление е издадено при спазване на установените процесуално правила и
закона, вкл. относно определяне размера на наложената имуществена санкция.
Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства, районният съд
правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. Между НЗОК – гр. София и „АИППМП „Слава“ ЕООД – гр. В. Търново, е сключен Договор № 041124/
10.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ на задължително здравно осигурените лица /ЗЗОЛ/,
по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва извънболнична
медицинска помощ, заплащана от бюджета на НЗОК. Със Заповед № РД-25-259/
26.04.2021 г. управителя на НЗОК е определена комисия в състав от длъжностни
лица служители на НЗОК, за извършване на пълна проверка със задача контрол по
изпълнението на посочения договор. В изпълнение на заповедта е било посетено на
място лечебното заведение на изпълнителя на извънболничната помощ, като заповедта
на управителя на НЗОК е била връчена на управителя на дружеството. В хода на
проверката по предварително изготвена справка са били изискани здравните
досиета на 31 диспансеризирани здравноосигурени лица от пациентската листа на
д-р С.-Д.. Дружеството, чрез управителя му, отказало достъп до всички изискани
здравни досиета на ЗОЛ. За удостоверяване на това обстоятелство управителят е
предоставил на проверяващите декларация, в е която посочил, че поради липса на
съгласие на пациентите за предоставяне на личната им информация на трети лица,
на органите на НЗОК се отказва искания достъп. Декларацията е била саморъчно
написана и подписана от управителя на дружеството, на дата 12.05.2021 година.
Освен това отказът за предоставяне на досиетата е отразен и в Протокол №
РД-25-259-1/ 12.05.2021 г., връчен на управителя на дружеството и подписан от
него без възражения. От участващата в извършването на проверката д-р С.М.е било
преценено, че с отказа си изпълнителят на извънболнична помощ е нарушил
разпоредбите на чл. 30, т. 7 от НРД за медицинските дейности 2020
- 2022 г. и чл. 77 от ЗЗО, за което му е издаден Акт за
установяване на административно нарушение № АУАН-РД-25-259/ 13.05.2021 година. Актът е бил съставен в присъствието на управителя на „АИППМП
„Слава“ ЕООД и връчен чрез същия на датата на съставянето му,
като в него не са вписани възражения. Писмени възражения не са подадени в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, управителят на НЗОК - гр. София е
издал наказателно постановление № НП-00-1/ 29.06.2021 г., с което за нарушение на чл. 77 от ЗЗО и чл. 30, т. 7
от НРД за медицинските дейности 2020 - 2022 г., и на
основание чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО, на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 150,00 лева. Наказателното постановление е връчено на
санкционираното лице на дата 06.07.2021 г. и е обжалвано от него пред ВТРС в
срока по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН /в приложимата редакция/. Горната фактическа обстановка е била установена от събраните
в хода на въззивното производство писмени доказателства и показанията на
свидетелите С.М./актосъставител/ и Д.Р.. В
производството пред районния съд, „АИППМП „Слава“ ЕООД на практика не е
оспорило фактическите констатации в издадения АУАН, като е навело доводи за
допуснати в административната фаза на производството нарушения на
процесуални правила /немотивиране
размера на санкцията/, както и че в случая отказът не съставлява нарушение на
посочените в НП правни норми. С обжалваното решение ВТРС е приел жалбата за неоснователна, като е преценил че деянието осъществява от
обективна страна признаците на нарушение по чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО. Той е формирал
извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на
НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
съответствие на наложеното наказание като вид и размер, с предвиденото за
нарушения от този вид.
Постановеното решение е правилно, а
касационната жалба е неоснователна.
Изводите на ВТРС се споделят
изцяло от настоящата инстанция. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност. Обратно на
твърдяното пред въззивната инстанция и в касационната жалба, същите отговарят
на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на
чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, като следва да се отбележи, че както НП, така
и решението на районния съд са постановени преди влизането в сила на цитираната
от касатора редакция на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН. Императивната норма на чл.
77 от ЗЗО вменява в задължение на физическите и юридическите лица са длъжни да
предоставят на контролните органи на НЗОК, исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с
осъществяване на здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение
на служебните им задължения. Извършеният от касатора
отказ за предоставяне на документи от вида на посочените /медицински осиета на
ЗОЛ/ е безспорно доказан и съдържа от обективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на цитираните
задължения и съответно във възпрепятстване на длъжностните лица на НЗОК
да упражнят контролните си правомощия по ЗЗО. Деянието
осъществява фактическия състав на визираните в наказателното постановление
норми и е основание за реализирането на административно-наказателната
отговорност, установена в чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на
деянието, издирил е нарушената материалноправна разпоредба и е наложил съответното
за извършеното нарушение наказание. Обратно на поддържаното от касатора, като
правилно е възприел съставът на ВТРС, в наказателното постановление АНО
е обсъдил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, вкл. вредните
последици от препятстване упражняването на контрол от страна на оправомощените
за това органи, върху дейността на изпълнителя на договорената медицинска
помощ. Обстоятелството, че това обсъждане не е нарочно структурно обособено в
мотивите на НП, не може да се приравни на неговата липса.
Неоснователни са и оплакванията по
същество относно размера на определеното от АНО наказание. Соченият от касатора
принцип на съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, е неприложим в
производствата по установяване и санкциониране на административни нарушения,
като целите на налагането на наказания по административен ред и правилата за
определяне на вида, и размера им, са разписани в нарочен закон – чл. 12 и чл.
27 от ЗАНН. Санкционната норма на чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО гласи,
че за нарушение от вида на процесното, на нарушителите – юридически лица се
налага имуществена санкция в размер от 50 до 150 лева. Действително в случая е
отбелязано, че нарушението е извършено за първи път при действащия НРД за
медицинските дейности 2020 – 2022 г., като независимо от това наказанието е
определено в максималния предвиден от закона размер. Същевременно от
писмените доказателства по делото се установява поведение на касатора, което е индиция за упоритост при преследване на целта,
обосноваваща противоправното му
поведение. Както самия характер на нарушението, така и фактът, че изпълнителят
на медицинска помощ на практика двукратно изрично е отказал, а до края на
проверката така и не е представил изискваните му документи, сочат на
пренебрежително отношение към установените задължителни правила за поведение.
В тази връзка, не е без значение и обстоятелството, че е реална възможността
посредством отказа да предостави изискваните му документи, касаторът на
практика да е избегнал повече на брой и/или по-тежки административнонаказателни
санкции срещу себе си. Ето защо, обратно на поддържаното в касационната жалба, определеният
максимален размер на наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН,
като същевременно способства за постигане целите на административното
наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи и е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд
правилно е приложил закона.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата
на „АИППМП „Слава“ ЕООД – гр. В. Търново пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 593 от
03.12.2021 г., постановено по АНД № 1020 от 2021 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.