РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на пети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13432
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.Г.И. против Б.И.Д. и Б.Л.Б., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 във
връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите, чл. 42, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите и чл. 108 от Закона за собствеността. При
условията на евентуалност е приет за съвместно разглеждане иск с правно
основание чл. 72 от Закона за собствеността, предявен от Б.Л.Б. против И.Г.И..
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 52, находящ се в
гр. София, ж.к. Х., в жилищна сграда бл. **********, със застроена площ от
31,75 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс, обслужващи помещения, при
съседи – север – коридор, изток – апартамент № 51, юг – улица, запад –
апартамент № 53, отгоре – апартамент № 57, отдолу – апартамент № 47, ведно с
прилежащото таванско помещение № 18, с полезна площ от 3,90 кв.м., при съседи
на таванското помещение (север – таван № 18, изток – тавани, юг – таван № 17 и
запад – коридор и съответните идеални части от общите части на сградата и 0,366
% идеални части от правото на строеж върху мястото – държавна земя. Твърди, че
е придобил правото на собственост на 24.08.1998 г. по силата на договор за
покупко-продажба, обектиниран в нотариален акт № 3, т. 47, д. № 11363/1998 г.
на И.Д.– Нотариус при Софийска нотариална служба при СРС. Твърди, че с договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 174, т. VІІІ, рег. № 12781,
д. № 1247/2004 г. на Нотариус СтИ.Т. в
качеството си на пълномощник на ищеца продал на себе си процесния имот, като
представил пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 5490/09.11.2004
г. на Нотариус Е.К., както и декларации с нотариална заверка на подписа с №
549/09.11.2004 г., 5492/09.11.2004 г. Поддържа, че подписите, положени в
пълномощното и декларациите не са негови. Твърди, че по НОХД № 13185/2009 г. по
описа на СРС, 3 състав подсъдимият Б.И.Д. се признал за виновен в това, че на
07.12.2004 г. в гр. София, в кантората на Нотариус СтИ.Т. съзнателно е ползвал
неистински частен документ – пълномощно, с посочен упълномощител И.Г.И. и упълномощен Б.И.Д., както и че на 27.01.2005 г. с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил у А. Г.С.заблуждение, че е
собственик на продавания недвижим имот (процесния). Поддържа, че сключеният с
Нотариален акт № № 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. № 1247/2004 г. на Нотариус СтИ.Т. е нищожен поради липса на
съгласие, тъй като е сключен от представител без представителна власт.
Поддържа, че и упълномощителната сделка е недействителна, тъй като също липсва
съгласие. Твърди, че ответникът Б.Б. владее имота като се легитимира като
собственик на апартамента по силата на договор за покупко-продажба, сключена с
несобственик. Моли да бъде признато за
установено, че упълномощителната сделка, материализирана в пълномощно с рег. №
5490/09.11.2004 на Нотариус Е.К.е
нищожна на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 от Закона за
задълженията и договорите, както и че договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. № 1247/2004 г. на Нотариус СтИ.Т. е нищожен на основание чл.
26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите поради липса на съгласие. Моли
да бъде признато по отношение на ответника Б.Б., че ищецът е собственик на
процесния имот, както и Б.Б. да бъде
осъдена да предаде владението върху него. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът Б.И.Д. не е представил
отговор на исковата молба и не е въвел твърдения относно правнорелевантните
факти.
Ответникът Б.Л.Б. оспорва предявения
иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. Поддържа, че по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 49, т. LLLХХІ, д. №
93238/2005 г. е придобила от В.А.Н.
правото на собственост върху процесния апартамент. Твърди, че е платила
продажната цена, а владението й било предаден от а 14.11.2005 г. Преди
сключване на сделката имотът й е бил показван от продавача, не е имало вписани
тежести. От момента на въвеждането й във владение до настоящия момент
осъществявала фактическа власт върху него и съответно твърди, че го е придобила
по давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски. При условията на евентуалност предявява иск с правно основание
чл. 72 от Закона за собствеността, с който моли при уважаване на предявения
срещу нея иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността ищецът да
бъде осъден да заплати сумата от 15590
лева, представляващи извършени подобрения в имота в качеството й на
добросъвестен владелец.
С определение от 25.11.2014 г. по гр.д.
№ 14124/2013 г. по описа на СРС, 51 състав В.А.Н. е конституиран като трето
лице помагач на страната на ответника. В становището си по предявения иск
третото лице помагач заявява, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността е неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По силата на договор за покупко-продажба,
сключена с Нотариален акт № 3, т. 47, д. № 11363/24.08.1998 г. на Нотариус И.Д.при Софийска нотариална
служба при СРС И.Г.И. е придобил правото на собственост върху апартамент № 52,
находящ се в гр. София, ж.к. Х., състоящ се от стая, кухненски бокс, обслужващи
помещения, със застроена площ от 31,75 кв.м. при съседи: север – коридор, изток
– апартамент № 51, юг – улица, запад – апартамент № 53, отгоре – апартамент №
57, отдолу – апартамент № 47, заедно с таванско помещение № 18, с полезна площ
от 3,90 кв.м., при съседи: север – таван № 19, изток, тавани, юг – таван № 17,
запад – коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и 0,386 % идеални части от правото на строеж върху мястото – държавна
земя.
На 09.11.2004 г. Нотариус Е.К.е
удостоверил, че подпис, положен под пълномощно, по силата на което И.Г.И. е
упълномощил Б.И.Д. да се разпореди от негово име и за негова сметка с
апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. Х., бл. ********е положен от
лицето И.Г.И.. Нотариалното удостоверяване е вписано в регистъра на нотариуса
под № 5490/09.11.2004 г.
С договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. № 1247/2004 г. на
Нотариус СтИ.Т. Б.И.Д., действащ като пълномощник на И.Г.И. е продал на себе си
следния недвижим имот – Апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. Х.,
състоящ се от стая, кухненски бокс, обслужващи помещения, със застроена площ от
31,75 кв.м. при съседи: север – коридор, изток – апартамент № 51, юг – улица,
запад – апартамент № 53, отгоре – апартамент № 57, отдолу – апартамент № 47,
заедно с таванско помещение № 18, с полезна площ от 3,90 кв.м., при съседи:
север – таван № 19, изток, тавани, юг – таван № 17, запад – коридор, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и 0,386 % идеални части
от правото на строеж върху мястото – държавна земя. При сключване на договора Б.И.Д.
е представил Пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 5490/09.11.2004
г. на Нотариус Е.К..
С договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 13, т. І, рег. № 2172, д. № 10/2005 г. на Нотариус Р.Р.Б.И.Д.
е продал процесния апартамент на А. Г. С.. С договор за продажба на недвижим
имот, сключен с Нотариален акт № 79, т. ІІ, рег. № 03100, д. № 0253/2005 г. на
Нотариус В.Б.А. Г.С.и съпругата му М.Т.М.са продали имота на В.А.Н..
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот № 60, т. ІІ, рег. № 4261, д. № 231/14.11.2005 г. В.А.Н. е продал
на Б.Л.Б. Апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. Х., състоящ се от стая,
кухненски бокс, обслужващи помещения, със застроена площ от 31,75 кв.м. при
съседи: север – коридор, изток – апартамент № 51, юг – улица, запад –
апартамент № 53, отгоре – апартамент № 57, отдолу – апартамент № 47, заедно с
таванско помещение № 18, с полезна площ от 3,90 кв.м., при съседи: север –
таван № 19, изток, тавани, юг – таван № 17, запад – коридор, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и 0,386 % идеални части
от правото на строеж върху мястото – държавна земя, като в т. 4 от нотариалния
акт е посочено, че продавачът предава владението върху имота в деня на
подписване на договора.
С определение от 22.03.2012 г. по нохд № 13185/2009 г. по описа
на СРС, 3 състав е одобрено споразумение, с което Б.И.Д. се е признал за
виновен в това, че на 07.12.2004 г. в
кантората на Нотариус СтИ.Т. – нотариус с район на действие Софийски районен
съд , вписан под № 065 в регистъра на Нотариалната камара на Република
България, съзнателно се е ползвал с неистински частен документ – пълномощно, с
посочени упълномощител И.Г.И. и упълномощен Б.И.Д. и с нотариална заверка на подписа рег. №
5490/09.11.2004 г. на Нотариус Е.К., с район на действие Софийски районен съд,
вписан в НК под №311, като от Д. за самото съставяне на документа не може да се
търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 вр. 309 от НК, както и
че на 27.01.2005 г. в гр. София в кантората на Нотариус Р.Р., с район на
действие СРС, вписана в НК под № 104 с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил у А. Г.С.заблуждение, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. Х., бл. **********, ап. 52, респз. Че именно на него следва да
бъде заплатена сумата, представляваща продажна цена на имота и с това е
причинил вреда наС.в размер на 13800 евро – престъпление по чл. 209 от НК. След
влизане в сила на определението, с което е одобрено споразумение с подсъдимия Б.И.Д.,
производството е продължило по отношение на подсъдимия Е.К.. В съдебно
заседание, проведено на 10.12.2013 г., по искане на СРП е допуснат разпит на Б.Л.Б.,
която е разпитана в съдебно заседание, проведено на 25.02.2014 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.Л.Л., М.Д.П., Н.Л.Б., И.Г. Б., Е. В.
Б., Р. Х.И. и Т.В.И.. В показанията си свидетелката М. П. установява, че познава
ищеца, тъй като му е съсед в блока, в който се намира процесния апартамент.
Установява, че по времето, когато И.бил в затвора, жилището било разбито. През
2005 година започнали да идват брокери. Опитала се да уведоми ищеца като отишла
в Централния софийски затвор, но не успяла. После видяла, че се настанява
ответницата Б.. Уведомила я, че апартамента е продаден с измама, но въпреки
това Б. започнала голям рамонт. След като излязъл от затвора, И.искал да
разбива апартамента, но свидетелката му казала да не го прави. В показанията си
свидетелката Лозанова установява, че И. след есента на 2009 г. нямало къде да
живее и затова го взела в неин гараж в Красна поляна. Споделил й, че няма къде
да отиде да живее, тъй като с апартамента му станала измама.
В показанията си свидетелката И.
установява, че е брокер и е приятелка на майката на ответницата Б.. Намерила
апартамента по обява в интернет, като бил предлаган от брокерска фирма.
Направени били два огледа с брокер, който имал ключ от апартамента. Той бил в
лошо състояние, но цената му била ниска. Свидетелят Б. – брат на ответницата и
свидетелките Б. и Б. установяват, че след купуването на имота, Б.Б. направила
основен ремонт и от 10 години живее в него и не е притеснявана от никого.
В показанията си свидетелката И.
установява, че е работила като брокер и преди около 10 години е била брокер и
на В.Н. при закупуване на процесния апартамент. Във фирмата, за която работела
имало оставен ключ и не е имало проблем при посещението на имота. Състоянието
му било много лошо. Преди сделката било извадено удостоверение за тежести и
била направена компютърна справка. Установено било, че има няколко сделки в
кратък период от време, но имало реалистично обяснение за това. Свидетелката
посредничила и при продажбата на апартамента от В.Н., тъй като той трябвало да
заминава за Америка и заминал.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По иска с правно основание чл.
26, ал. 2 във връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите нищожни са договорите, които невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписаната от
закона форма, основание, както и привидните договори. С оглед чл. 44 от Закона
за задълженията и договорите правилата относно договорите намират съответно
приложение към едностранните
волеизявления, в случаите, в които законът
допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. С
исковата молба ищецът е направил искане да бъде установена по отношение на
ответника Б.И.Д. нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в
пълномощно с рег. № 5490/09.11.2004 г. на Нотариус Е.К.като въвежда твърдения,
че не е изразявал воля да упълномощи ответника за извършване на разпоредителни сделки
със собствения му процесен имот, както и че представеното от ответника
пълномощно е неистински документ.
Упълномощителната сделка
представлява едностранно изявление на едно лице, с което се възлага
извършването на правни действия, като правните последици от тях възникват за
представлявания (чл. 36 от Закона за задълженията и договорите). Съгласно
разпоредбата на чл. 37 от закона упълномощаването за сключване на договори, за
които законът предвижда нотариална форма, може да бъде направено и писмено с
нотариална заверка на подписа. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът И.Г.И. не е имал воля да упълномощава друго лице за
извършване на разпоредителна сделка с имота му. В тази насока са събраните по
делото гласни доказателства, както и изявления на ответника Б.И.Д. в хода на
досъдебното производство и съдебното производството по НОХД № 13185/2009 г. по
описа на СРС, 3 състав, които по съществото си представляват извънсъдебно
признание на неизгодни за страна в производството факти. Освен това, се
установява, че на 09.11.2004 г. е съставено пълномощно, на което е придаден
вид, че изхожда от И.Г.И., като по НОХД
№ 13185/2009 г. по описа на СРС, 3 състав е установено, че то е неистински документ
(документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило- чл. 93, т. 6 от
Наказателния кодекс). Съдът намира, че представеното, одобрено в наказателното
производство споразумение, с което подсъдимият Б.И.Д. се е признал за виновен и
му е наложено наказание, е задължително за гражданския съд относно извършеното
деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В чл. 383, ал. 1 от НПК е предвидено, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Следователно и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 383, ал. 1 от НПК следва да се съобрази
със задължителната сила на одобреното от съда споразумение относно това, че 07.12.2004
г. подсъдимият е представил неистински документ – пълномощно рег. №
5490/09.11.2004 г. на Нотариус Е.К.. В предмета на доказване в наказателното
производство е включено и изследването на въпроса относно истинността на
документа, поради което настоящият съдебен състав е обвързан от констатациите
на наказателния съд относно фактите, свързани с разрешаването на този въпрос.
Нещо повече, страните по предявения иск не спорят, че оспореното пълномощно не
изхожда от ищеца, доколкото липсва отговор на исковата молба и не са въведени
твърдения относно съставянето му.
Предвид на изложеното,
упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие на упълномощителя,
а така също и поради неспазване на предвидената в закона форма и в този смисъл
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 от Закона
за задълженията и договорите се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 42,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 42,
ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите в случаите, когато договор е сключен без представителна власт, той
може да бъде потвърден от лицето, от чието име е сключен. До момента на това
потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо
представляваното лице и е в състояние на висяща недействителност. Ако мнимо
представляваното лице не потвърди извършените действия без представителна
власт, то той може да се позове на недействителността им чрез установителен иск
или чрез правоизключващо възражение. След позоваване на недействителността, тя
става окончателна и отпада възможността договорът, сключен без представителна
власт да бъде потвърден. Този договор не поражда целените правни последици, а в
случаите, когато има за предмет прехвърляне на вещни права, то той не поражда
вещно-прехвърлително действие. В този смисъл приобретателят по такъв договор не
придобива право на собственост, както и няма качеството добросъвестен владелец по
смисъла на разпоредбата на чл. 70 от Закона за собствеността (т. 2 от Тълкувателно
решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Основателността на предявения иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е
поставен в зависимост от това по делото да бъде установено, че от името на
ищеца е сключена сделка, че ответникът, действал като представител на ищеца, не
притежава представителна власт към датата на сключване на оспорения договор и
не е налице потвърждаване на действията, извършени без представителна власт или
че е налице отказ от потвърждаване на сделката.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 07.12.2004 г. ответникът Б.И.Д. е представил
неистинско пълномощно (за което се е признал за виновен със сключено в наказателно
производство споразумение, одобрено от съд) през Нотариус СтИ.Т. и е подписал
от името на ищеца И.Г.И. договор за продажба на недвижим имот с Нотариален акт
№ 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. № 1247/2004 г. на Нотариус СтИ.Т., вписан в НК
под № 065, с район на действие Софийски районен съд. Не е спорно между
страните, а и не се установява от събраните по делото доказателства, ищецът да
е потвърдил в предвидената от закона форма извършените от негово име действия
без представителна власт. Следователно
сключеният договор за продажба на процесния имот е недействителен и не е
породил желаните правни последици – прехвърляне на правото на собственост върху
процесния апартамент, поради което и предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска
с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
ползва или държи без да има основание за това. Предпоставки за основателност на
предявения ревандикационен иск са ищецът да е собственик на имота, а ответникът
по иска да го владее или държи без правно основание. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено
кумулативно. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на
основанията, посочени в исковата молба, както и че ответникът владее имота.
Ответникът следва да установи, че владее на правно основание.
Принадлежността
на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото
доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е
възникнало с оглед въведените от ищеца твърдения в исковата молба, а именно, че
е придобил правото на собственост по силата на възмездна сделка. В предмета на
доказване по делото е включено и правоизключващото възражение на ответника по
иска с правно основание чл. 108 от Закона за задълженията и договорите Б.Л.Б.,
а именно, че е придобила имота по силата на давностно владение. От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът И.И. е придобил правото на
собственост върху процесния имот по силата на възмезден договор – договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 3, т. 47, д. № 11363/1998 година на Нотариус И.Д.при
Софийска нотариална служба към Софийски районен съд. По изложените по-горе
съображения договорът, сключен с Нотариален акт № 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. №
1247/2004 г. на Нотариус СтИ.Т., вписан в НК под № 065, с район на действие
Софийски районен съд от Б.И.Д., като пълномощник на ищеца, не е породил
вещно-прехвърлително действие, тъй като е недействителен.
Страните не спорят, че
ответницата Б.Б. осъществява фактическа власт върху имота към датата на
приключване на устните състезания в настоящата инстанция, като тя е установена
на 14.11.2005 г., когато владението й е предадено от третото лице – помагач В.А.Н..
Доколкото праводателят на ответницата не е бил собственик на процесния имот към
датата на сключване на договор за продажба на недвижим имот с Нотариален акт №
79, т. ІІ, рег. №03100/2005 г. на Нотариус В.Б., то не е настъпило вещно
прехвърлителното му действие. Следователно ответницата Б. не е придобила
правото на собственост върху процесния апартамент по силата на възмездна
сделка.
С отговора на исковата молба
ответницата е направила възражение, че е придобила процесния имот по силата на
давностно владение, като твърди, че е добросъвестен владелец по смисъла на чл.
70 от Закона за собствеността. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години (ал.
2). Владението представлява фактическа власт върху имот, която владелецът държи
като своя. В тежест на ответницата е било да установи, че след 14.11.2005
г. е упражнявала фактическа власт върху
имота, но доколкото това обстоятелство не е спорно между страните, а и се
установява от събраните гласни и писмени доказателства, то фактът на
осъществяването й е установен. С оглед разпоредбата на чл. 69 от Закона за собствеността, с която е въведена законова презумпция, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, в тежест на ищеца
е било да проведе пълно обратно доказване за установяване на обстоятелството,
че Б. не е държала апартамента като свой. Следователно съдът приема, че ищцата
е владяла имота от датата на сключване на договора за продажба, който я
легитимира като собственик до датата на приключване на устните състезания. В
чл. 70 от Закона за собствеността е посочено, че владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, което е годно да го направи собственик
(т.е. договорът следва да е действителен) без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното
основание. Независимо от това, че договорът, сключен от мнимия представител на
ищеца И.И. с Нотариален акт № 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. № 1247/2004
г. на Нотариус СтИ.Т., вписан в НК под № 065, с район на действие Софийски
районен съд, е недействителен, то последващите договори, сключени от
приобретателя по този договор Б.И.Д., от А. Г.С.и М.Т.М.и от В.А.Н. не са
недействителни на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите. Те са породили своето облигационно действие, като представляват
годно правно основание за установяване на фактическа власт върху имота по
смисъла на чл. 70 от Закона за собствеността (в този смисъл т. ІІІ от мотивната
част на Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно и
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява, че ответницата
Б. е знаела, че праводателят й не е собственик към датата на сключване на
договор за продажба с Нотариален акт № 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. №
1247/2004 г. на Нотариус СтИ.Т., вписан в НК под № 065, с район на действие
Софийски районен съд, то настоящият съдебен състав намира, че тя е
добросъвестен владелец. В тежест на ищеца е било да установи
недобросъвестността й към момента на сключване на договора. Доказателства в
тази насока не са ангажирани. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че Б. е била уведомена от свидетелката Панчева в края на 2005 г.,
след което ответницата започнала ремонт. Не се установява, обаче, дали моментът
на уведомяването й предхожда или следва сключване на договор за продажба от
14.11.2005 г., поради което и съдът не може да приеме за установено, че Б. е
знаела за това, че праводателят й не е собственик. Освен това, в хода на НОХД №
13185/2009 г. по описа на СРС, 21 състав Б. е била разпитана като свидетел едва
през 2014 г.
Предвид на изложеното и доколкото
се установява, че Б.Л.Б. е упражнявала фактическа власт върху имота за периода
от 14.11.2005 г. до датата на предявяване на исковата молба, когато давността е
прекъсната на основание чл. 116 от Закона за задълженията и договорите –
09.08.2013 г. и с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Закона за
собствеността е придобила правото на собственост върху процесния апартамент по
силата на придобивна давност. Обстоятелството, че в определен период от време
ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода не представлява основание за
спиране на давността, тъй като не е изрично предвидено в закона.
Следователно предявеният иск с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска
с правно основание чл. 72 от Закона за собствеността
С
отговора на исковата молба е предявен при условията на евентуалност – ако бъде
уважен иска с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността – иск с правно основание чл. 72 от закона. С оглед неоснователността на предявения иск,
то насрещният иск не следва да бъде разглеждан, тъй като не се е сбъднало
процесуалното условие за това.
По
разноските
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Б.И.Д. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща платена държавна такса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Б.Д. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 243,01 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата
от 850 лева, представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение за особен
представител и вещи лица.
С оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Б.Б. сумата
от 1823,60 лева, представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от И.Г.И., ЕГН-**********,***
против Б.И.Д., ЕГН-**********,*** с
правно основание чл. 26, ал. 2 във
връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите, че упълномощителна
сделка – пълномощно с нотариална заверка на подпис рег. № 5490/09.11.2004 г. на
Нотариус Е.К., вписан в НК под № 311, с район на действие Софийски районен съд,
с което И.Г.И. е упълномощил Б.И. да се разпореди от негово име и за негова сметка
с апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. Х., бл. ********е нищожна поради липса на съгласие и
предписана от закона форма.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
иск, предявен от И.Г.И., ЕГН-**********,***
против Б.И.Д., ЕГН-**********,*** с
правно основание чл. 42, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите, че договор за покупко-продажба, сключен
между Б.И.Д. като пълномощник на И.Г.И. и Б.И.Д. в лично качество с Нотариален
акт № 174, т. VІІІ, рег. № 12781, д. № 1247/2004 г. на Нотариус СтИ.Т., вписан
в НК под № 065, с район на действие Софийски районен съд с предмет недвижим
имот – апартамент № 52, в гр. София, ж.к. Х., бл. ********** е недействителен като сключен без
представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Г.И., ЕГН-**********,*** против Б.Л.Б., ЕГН-**********,*** иск с правно
основание чл. 108 от Закона за
собствеността за признаване за установено, че И.Г.И. е собственик по силата
на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 3, т. 47, д. №
11363/24.08.1998 г. на Нотариус И.Д.при
Софийска нотариална служба при СРС на апартамент
№ 52, находящ се в гр. София, ж.к. Х., бл. **********, състоящ се от стая,
кухненски бокс, обслужващи помещения, със застроена площ от 31,75 кв.м. при
съседи: север – коридор, изток – апартамент № 51, юг – улица, запад –
апартамент № 53, отгоре – апартамент № 57, отдолу – апартамент № 47, заедно с
таванско помещение № 18, с полезна площ от 3,90 кв.м., при съседи: север –
таван № 19, изток, тавани, юг – таван № 17, запад – коридор, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и 0,386 % идеални части
от правото на строеж върху мястото – държавна земя и за осъждане на ответницата
Б.Л.Б. да предаде владението върху този имот като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК Б.И.Д., ЕГН-**********,***
да заплати на И.Г.И., ЕГН-**********,***
сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща платена държавна такса.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Б.И.Д.,
ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1093,01 лева (хиляда деветдесет и три лева
и една ст.), представляващи дължима държавна такса, както и платено от
бюджета на съда възнаграждение на особен представител и вещи лица.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК И.Г.И., ЕГН-**********,***
да заплати на Б.Л.Б., ЕГН-**********,***
сумата от 1823,60 лева (хиляда
осемстотин двадесет и три лева и шестдесет ст.), представляващи направени
по делото разноски.
Решението е постановено при участието на В.А.Н.
като трето лице – помагач на страната на ответника Б.Б..
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: