Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
18.11.2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №479 по описа на ДРС за
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК
131134023, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54 срещу
Д.Д.Г., ЕГН **********
*** искове за установяване съществуването на парично задължение
на ответника към ищеца, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1757
по описа на ДРС за 2018г. за следните суми: 476,03 лв. - главница по договор за потребителски кредит №**********/05.07.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното й изплащане; 57,86 лв. - договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до
06.12.2017 г.; 44,01 лв. - обезщетение за забавено
плащане на просрочената главница в размер на законната лихва за периода от
05.10.2017 г. до 19.04.2018 г. и в условията на евентуалност иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 476,03 лв. - главница
по договор за
потребителски кредит №**********/05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на
подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; 57,86 лв. - договорна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.06.2018 г.; 47,16 лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената
главница в размер на законната лихва за периода от 05.10.2017 г. до 30.01.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В
исковата молба се излага, че „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД е образувало ч.гр.дело № 1757/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Добрич, по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника Д.Д.Г.. Въз основа на
издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №456/2018 г. по описа на ЧСИ Николай Ников с peг.№810 при КЧСИ. Със свое
разпореждане, получено от дружеството на 15.01.2019 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.
415 от ГПК, за предявяване иск за установяване на вземането си. Във връзка с
предоставената възможност е предявен
настоящия установителен иск.
На 05.07.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор
за потребителски кредит № ********** с ответника Д.Д.Г.. В чл. 7 ал.1 от
Договора е посочен размера на предоставения кредит - 500 лв,, като към
отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска, в размер на
32,20 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, съобразен с желанието на Потребителя,
материализирано в искането- декларация. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора,
средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В
случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора
към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1,
потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 18,15 лв., както
и застраховка безработица в размер на 18.15 лв. Общото крайно задължение по
Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 652,95 лв., която сума е разсрочена на
11 погасителни месечни вноски - 10 вноски в размер на 59,36 лв., ведно с една
последна изравнителна в размер на 59,35 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 28,46 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като съответно е пропуснал да
изпълни падежиралите си задължения, изразяващи се в три последователни месечни
вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи
05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г.
В Договора е уредена автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16,
ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл.
25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора. В настоящия случай това се явява постоянен и
настоящия адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на
адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в
писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в
тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД
разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна
изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното
съглашение, като постоянен и настоящ. Като видно от приложената обратна
разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 004YE9 Е, с бар код: 9118150300791, длъжникът е търсен на посочения в договора за
потребителски кредит адрес. От изложената фактическа обстановка е видно, че
кредитодателят е предприел всички възможни действия и е уведомил длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. В конкретния случай предсрочната
изискуемост е настъпила на 06.12.2017 г., поради неплащането на три поредни
месечни вноски: 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г. След тази конкретна
дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на
кредитора от 533,89 лв. (476,03 лв. главница и 57,86 договорна лихва) е станало
незабавно и предсрочно изискуемо. Към дата на входиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК (03.05.2018 г.), задължението
на Д.Д.Г. към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 533,89 лв.
(476,03 лв. главница и 57,86 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9,
ал. 4 от Договора за потребителски кредит, същата дължи и обезщетение за забава
(лихва за просрочие), което към 19.04.2018 г. е било в размер на 44,01 лв.
Дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е
настъпила, следва да се има предвид, че към датата на подаване на настоящата
искова молба, сключеният между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и Д.Д.Г. Договор за
потребителски кредит № **********/05.07.2017 г. е изцяло падежирал. Видно от
чл. 6 от договора, същият е сключен със срок до 05.06.2018 г., като съгласно чл.86,
ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата за всяка една просрочена вноска. Дължимата сума при ненастъпване на
предсрочна изискуемост би била в общ размер от 581,05 лв., от които: главница в
размер от 476,03 лв., договорна лихва в размер на 57,86 лв. за периода от
05.10.2017 г. до 05.06.2018 г.; обезщетение за забава в общ размер от 47,16 лв.
за периода 05.10.2017 г. до 30.01.2019 г.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал
писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване на предявените искове и
се настоява за тяхното отхвърляне. Излагат се съображения, че ищецът претендира установяване на вземане за задължения
по отпуснат кредит, обявен за предсрочно изискуем. Липсват обаче
предпоставките, обосноваващи предсрочна изискуемост на кредита, а именно
правото на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведоми
длъжника за това. С оглед специфичния характер на установителното производство
по чл. 422 ГПК, за което вече има издадено изпълнително основание, заповед за
изпълнение, то след като не са изпълнени предпоставките за предсрочна
изискуемост /обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост/ към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.417 ГПК, то и вземането в настоящото производство не
е изискуемо на предявеното основание. На ответника е изпратено уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на 02.04.2018г., недостигнало до длъжницата,
което не може да се приеме като доказателство за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането.
Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а
кредиторът следва да уведоми за това длъжника. Според задължителните указания,
дадени в т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №4/2013г., съдът е
длъжен да установи наличието на предпоставките, водещи до настъпване на
изискуемост на вземането преди договорения срок. Решение по чл. 290 от ГПК с №
40 от 17.06.2015г.на ВКС по т.д. № 601 / 2014г.
препраща към Решение на Съда на ЕС по дело С - 327 / 10 от 17.11.11г.,
според което упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е
положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността.
Извън оспорване основанието на иска, в случай че съдът
не уважи възражението за неоснователност на исковите претенции, се оспорва иска
по размер, като ищецът не е посочил извършени плащания за 05.08.2017г. и
05.09.2017г. за по 59.36 лв.
Оспорва се клаузата „параметрите и условията на
кредита„ в сключения договор, като
нищожна. Договореният размер на годишния процент на разходите от 49.44%
и възнаградителния лихвен процент от 28.46% надхвърлят императивния максимум на
допустимия праг на разходите по кредита, определен в нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК. Процесният договор за предоставяне на кредит, на който ищецът основава
вземанията си, не представлява валидно сключен договор между страните и не
поражда претендираните от ищеца облигационни отношения между тях, тъй като
ищцовото дружество не е изпълнило и задълженията си да предостави информация за
общата цена на финансовата услуга, дължима от потребителя, наличието или
липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор и в какъв
срок може да упражни това си право. Съгласно чл. 8 от ЗПК (1) - преди
потребителят да бъде обвързан от предложение или договор за овърдрафт,
кредиторът и когато е приложимо, кредитният инспектор предоставят своевременно
на потребителя въз основа на изразените от него предпочитания и предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата информация, позволяваща сравняването
на различните предложения за сключване на договор за овърдрафт за вземане на
информирано решение. ( 2 ) Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за
овърдрафт съгласно Приложение №3 от закона. ( 3 ) Информацията се предоставя на
потребителя на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи от информацията се представят с еднакъв по размер, вид и
формат шрифт. (4) Формулярът, съдържащ преддоговорната информация трябва да е
изцяло попълнен от кредитора. Нито едно от тези задължения не е изпълнено от
кредитора. Всички тези нарушения, на свой ред, представляват самостоятелни
основания за липсата на валидно облигационно отношение между страните по
посочения договор, тъй като съгласно чл. 22 от ЗПК, освен при неспазване на
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ,ал. 1 т. 7 -12 и
т. 20 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9 от ЗПК.
Дори и да се допусне, че има валидно сключен договор
за паричен заем, то уговорените в него клаузи относно лихвите и таксите по
кредита са неравноправни клаузи по смисъла на Закон за защита на потребителите,
респективно и нищожни на основание чл.146 от същия. В разпоредбата на чл.146,
ал.2 от ЗЗП законодателят дава дефиниция на клауза, която е индивидуално
определена, а именно: „ клауза от индивидуален договор, която е била изготвена
предварително от търговеца /доставчика и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й. В настоящия случай дори не е спорно,
а напротив ответницата е била лишена от
каквато и да е била възможност да договаря съдържанието на клаузите на този
договор. Не е съществувала възможност отделни клаузи да бъдат изменяни или още
повече премахнати по искане на ответницата. Ето защо въпреки презумпцията, че
договорите се сключват между равнопоставени страни, такива в конкретния случай
липсват по посочените по - горе причини.
Цитираните клаузи противоречат и на Директива 93 / 13
/ ЕИО на Съвета от 05 април 1993г., относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. С нея се цели да се предпазят потребителите от
неравноправни клаузи в договорите, от едностранно установени договори с общи
условия, както и от неравноправно изключване на основни права от договорите. В
Директивата е посочено, че „следва да се предвидят мерки с цел да се избегнат
неравноправни клаузи в договори, сключвани между потребители от една страна и търговци и доставчици, а при наличие на
такива клаузи, те да не обвързват потребителя, като договорът продължава да
бъде в сила за страните по останалите клаузи, когато може да се изпълнява и без
неговите неравноправни клаузи„. Посочената Директива е станала част от
българското законодателство със Закона за защита на потребителите и е била в
сила към момента на сключване на процесния договор за кредит. В чл.3 от
Директивата се посочва коя клауза е неравноправна, а именно: „когато дадена
договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна,
когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията
произтичащи от договора„. Същевременно не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, по - специално във връзка с договори
с общи условия. А именно в процесния договор, ищецът е този, който е изготвил
едностранно и без участието на ответницата клаузите в договора. Съгласно
съдебната практика на съда на ЕС / Решение от 21 март 2013г.по дело С-2 /11, във връзка с
прилагането на чл. 3 от Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от 05 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори: „ Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание„. От текста на чл.146, ал.2 ЗЗП и чл.3, параграф 2 , ал.1 от
Директивата ясно се вижда, че за индивидуално договорена клауза се приема
такава клауза, върху чието съдържание потребителят е разполагал с реална
възможност да повлияе. В настоящия случай това не е така, разпоредбите на
чл.7.1, чл.9.1 , чл.10 от процесния договор са изготвени едностранно от ищеца
без ответницата да е договаряла каквито и да е условия по тях. Следователно
посочените разпоредби не могат да се считат за индивидуално договорени, а
напротив те са изцяло неравноправни и противоречат на разпоредбите на Закона за
защита на потребителите и на Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от 05 април
1993г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори, поради което
се явяват и нищожни. При това ответницата може да дължи връщане само и
единствено на евентуално получената сума.
Договорната клауза, с която се определя размера на
лихвата е нищожна.Договорената лихва е прекомерна и противоречи на добрите
нрави.
Договорните клаузи, с които се определят допълнителни
такси по кредита са нищожни поради противоречие със Закона за потребителския
кредит. Съгласно този закон кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Получената от ищеца сума в размер на по 59.36
лв. за 05.08.2017г. и 05.09.2017г. е платена от ответника без основание, поради
което ищецът дължи връщането й.
Кредиторът по договора е подписан от пълномощник, като
по делото не е приложено съответното пълномощно, поради което не е налице
представителна власт за подписване на договора и е налице липса на облигационно
отношение.
Договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 11
ал. 2 от ЗПК - общите условия не са разписани на всяка страница от страните по
същия, което обстоятелство на основание чл. 22 от ЗПК, го прави недействителен.
Възразява се срещу действителността на клаузата за
уговорена лихва и Годишен процент на разходи. В договора липсва информация как
е определено задължението за заплащане на ГПР свързани с обслужване,
управление, мониторинг на заема в размер на 49.44 % годишно. Съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент разходи по кредита и общата сума, дължима от потребителя изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на лихвения % на разходите по определения в Приложение №1 начин. В
процесния договор такава информация изобщо липсва, поради което договорът
следва да се счита за нищожен поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Отделно
определения годишен процент на разходите в размер на 49.44% не
съответства на изискванията на чл.19 от ЗПК и тази клауза от договора е
нищожна, като противоречаща на закона.
Изискуемостта на вземането за законна лихва не е
настъпила с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради неоснователно претендиране на предсрочна изискуемост на пълния остатък
по кредита. Кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на
чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора единствено и само чистата стойност на предоставения
финансов ресурс, намален при това с направените плащания, отнесени към
покриване само на задълженията за главница.
Оспорва се и евентуалния осъдителен иск със следните
допълнителни аргументи и възражения: Кредитът не е станал предсрочно изискуем
на посочената от ищцовото дружество дата - 06.12.2017г. Датата на връчване на
преписа от исковата молба по делото, в която се съдържа изрично изявление на
кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, може да се
приеме за най - ранна дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /в
този смисъл е решение № 114 / 07.09.2016г. по т.д. №362 / 2015г. на III т.о.,
ВКС /. Акцесорните искове по заявения осъдителен иск в условията на
евентуалност са неоснователни. Фактическият състав на забавата на длъжника
включва изискуемост на задължението, покана за изпълнение и виновно
неизпълнение в определения срок. Изключенията от изискването за покана са
предвидени в чл.84 от ЗЗД по отношение единствено на срочните задължения и при
задълженията за деликт. Искът за обезщетение за забава се явява неоснователен,
тъй като се отнася за период преди настъпване на изискуемост на задължението и
преди поставяне на длъжника в забава. Неоснователен е и предявения осъдителен иск
поради липса на валидна облигационна връзка, като се оспорва по основание и
размер със същите доводи и съображения изложени по повод на предявения
установителен иск.
Доколкото няма сключен договор за застраховка, се прави искане да не се уважава иска в размера, включващ и
застрахователната премия за целия срок на договора, като се намали
претендираната главница със сумата на застрахователната премия. Удостоверението
за застраховка е с изключително дребен шрифт - в противоречие с добрите нрави и
на принципите на застраховането и липсва
подпис на кредитополучателя, поради което
се прави възражение за нищожност.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.№1757/2018 г. по описа на ДРС, като по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение №1013 от 04.05.2018 г. въз основа
на документ по чл. 417 ГПК Със същата е разпоредено длъжникът Д.Д.Г. да заплати
на кредитора – ищец по делото, следните суми: 476,03 лв., представляваща главница по договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното
й изплащане; 57,86 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; 44,01 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в размер на законната
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018 г., както и 75 лв.,
представляваща сторените по делото съдебни разноски. Издаден е и изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №20188100400456
по описа на ЧСИ Н. Ников – рег. № 810 на КЧСИ. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с определение от 31.12.2018г. съдът е
спрял изпълнението по горепосоченото изпълнително дело и е указал на заявителя
възможността, в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на вземанията
си. Разпореждането е връчено на заявителя на 15.01.2019 г., а исковата молба е
постъпила в съда на 11.02.2019 г., поради което предявеният установителен иск е допустим.
Видно от представен по делото препис от
договор за потребителски кредит №**********, сключен на 05.07.2017 г., се
установява, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, по силата, на което, ищецът е предоставил на ответника кредит в
размер на 500 лева. Договореният
лихвен процент по кредита е 28,46%, а лихвата е предвидено да се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
кредита на база 30 дни 6 месеца и 360 дни в годината. Общият размер на кредита е 652,95 лв. и включва: 500 лв. –
договорен кредит; 18,15 лв. – Застраховка „Живот”; 18,51 лв. – Застраховка
„Безработица”; 32,20 лв. – еднократна такса за оценка на риска. Таксата е дължима
в деня на подписване на договора за кредит и е финансирана от ищеца, като
следва да му бъде възстановена заедно с месечните вноски по погасителния план. Видно
от представено искане-декларация за потребителски кредит, ответникът е дал
изричното си съгласие да бъде сключена застраховка „Живот“ по Специалните
условия на Групова полица № 81005TBI2011 на ЗК „Уника Живот“ АД.
Между страните е постигнато съгласие, при пълно или частично просрочие на
три поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение на кредитополучателя,
съгласно погасителния план, да се стане предсрочно и незабавно изискуемо,
считано от датата на падежа на последната от трите поредни месечни погасителни
вноски – обстоятелство, което се установява от чл.16, т.2 от процесния договор.
Страните са се уговорили цялата кореспонденция между тях, да бъде изпращана
на посочените в процесния договор адреси – така чл.25.8, като евентуална промяна
в адреса, следва да бъде съобщена на другата страна, незабавно /чл.25.10/. В
чл.25.11 от договора е предвидено изрично, че всички писма, изпратени на
последния писмено посочен от страната адрес, се считат за получени дори ако
същата страна е променила адреса си, но не е изпълнила задължението си по
чл.25.10 от договора.
Видно от писмо до ответника, изпратено до адреса вписан в процесния
договор, а именно – гр. Добрич, ж.к.“*******“ №9 ***, ищецът е заявил правото
си да обяви предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор. В известието
за доставяне изрично е посочено, че ищецът изпраща до ответника уведомление за
предсрочна изискуемост на договор №**********. Видно от текста на
уведомлението, поради неизпълнение от страна на ответника, и просрочие в
изплащането на вноски с падежи: 05.10.2017 г., 05.11.2017 г. и 05.12.2017 г.,
на осн. чл.16, т.2 от договора, цялото непогасено задължение на Д.Г. към „Ти Би
Ай Банк“ АД е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 06.12.2017 г.
От представена по делото обратна разписка се установява, че пратката
съдържаща горепосоченото уведомление не е доставена, тъй като адресата е
непознат на адреса.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза,
заключението, на която е неоспорено от страните и като обективно и компетентно
е прието от съда. Съгласно същото, ищцовото дружество е изпълнило задължението
си по процесния договор, като е превело договорената сума по сметка на
ответника на 05.07.2017г. Ответникът е извършил плащания по процесния договор в
общ размер на 120,75 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е налице непогасено задължение на ответника в размер на
общо 555,02 лв., от които: 476,03 лв. – главница по месечни вноски с падежи от
05.10.2017г. до 05.06.2018г. вкл.; 57,86 лв. – договорна лихва по месечни
вноски с падежи от 05.10.2017г. до 05.06.2018г. вкл.; 21,13 лв. – обезщетение
за забава в плащането на месечните вноски, изчилено по размер от законната
лихва за периода 05.10.2017г. – 03.05.2018г. Изчислено към датата на изготвяне
на експертизата, непогасеното задължение на ответника е в размер на общо 555,02
лв., от които: 476,03 лв. – главница по месечни вноски с падежи от 05.10.2017г.
до 05.06.2018г. вкл.; 57,86 лв. – договорна лихва по месечни вноски с падежи от
05.10.2017г. до 05.06.2018г. вкл.; 90,94 лв. – обезщетение за забава в
плащането на месечните вноски, изчилено по размер от законната лихва за периода
05.10.2017г. – 14.10.2019г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявените установителен и в
условията на евентуалност осъдителен иск черпят правното си основание от
разпоредбите на чл.422, ал.1 ГПК в.вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД; чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
По така предявените искове и на основание чл.154
от ГПК, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание
на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична
сума по договор за кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на
ответника. В тежест на
ответната страна е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това право.
По делото бе безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в
облигационна връзка, възникнала въз основа на сключения между тях договор за потребителски
кредит. В случая крайният падеж на договора е 05.06.2018 г. Съгласно
разрешението, прието с т.1 на ТР 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК,
предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК. Предвид горното, възражението на ответника,
въведено чрез назначения му особен представител, за неоснователност на ищцовата
претенция, поради това, че не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост,
се явява неоснователно. Действително ответникът не е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост, нито към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК, нито по-късно, но още към датата на подаване на исковата
молба е настъпил крайния падеж на договора, тоест всички вноски по същия са с
настъпил падеж. При това и съгласно разрешението на горепосоченото ТР, съдът в
настоящото производство следва да уважи претенцията за всички претендирани
вноски.
Установената
съдебна практика (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС,
Iт. о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3
от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако към него не е бил приложен
погасителен план. Този извод намира основа в императивното изискване на закона
- чл. 11, т. 11
и т. 12,
вр. чл. 22 от ЗПК,
съобразно който в съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се
съдържа и погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК
е императивна, като същата постановява, че щом не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
процесния казус се поставя се въпроса дали уговореното в договора като размер
на седмично плащане от 59,36
лева и посочени падежи на 11 брой погасителни вноски за периода 05.08.2017 г.
-05.01.2019 г. – т.11,2 от договора, съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т. 11
и т. 12 ЗПК.
За да бъде прието, че определена уговорка между страните представлява
погасителен план по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа на
първо време информация за съответните плащания и срокове за това. Това
изискване съдът намира, че е спазено, доколкото ясно е посочено, че общия
размер на дължимата по договора сума следва да бъде заплатена на 11 вноски от по 59,36 лева. Уговорен е падежа на
първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща такава.
При това положение съдът намира, че първата предпоставка е спазена. На следващо
място се поставя въпроса, дали се съдържат съответните реквизити на погасителния
план посочени в т. 12 на чл.
11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на ЗПК
предпоставя две изисквания, за да бъде приета една уговорка за погасителен
план, а именно от една страна да е ясен размера на съответните плащания и
срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера на това
задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за
лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се предвиждат.
Във втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката
обективирана в процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
императивните изисквания за закона, доколкото липсва разбивка на погасителните
вноски. Не става ясно как се формира сумата от 59,36 лева съставляваща размер
на месечна погасителна вноска, какъв е размера на главницата, на лихвите и на
допълнителните разходи.
При
изложените съображения прецесният договор за потребителски кредит се явява
нищожен поради противоречие със закона, на осн. чл. 11, т. 11
и т. 12,
вр. чл. 22 от ЗПК,
като следва да бъде прието от съда, че договора е недействителен, поради което
и на осн. чл. 23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
При тези
съображения единствено претенцията за главница се явява частично основателна
доколкото от общо заетата сума от 500 лева следва да бъде осъществено
прихващане със заплатеното от ответника в размер на 120,75 лева, при което
следва да бъде установено, че същата дължи връщане на главница в размер на 379,25
лева. За разликата над уважения размер от 379,25 лева до пълно предявения
размер от 476,03 лв. - главница по договор за потребителски кредит и за сумите
57,86 лв. - договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; 44,01
лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в размер на
законната лихва за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018 г. претенциите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Върху уважената главница следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от депозиране на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат с оглед
изложените по-горе съображения, съдът не намира за необходимо да бъдат обсъждани всички останали доводи и възражения
на страните.
При този изход от главния иск съдът не следва да разглежда предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно
на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в исковото производство в общ размер на 473,44 лева, от
които: 25 лева – държавната такса, 98,44 лева - депозит за вещо лице, 300
лева – депозит за особен представител и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата
претенция е основателна по горните съображения, то ответникът дължи и сторените
от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лева (25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Д.Г., ЕГН ********** ***
съществуването на парично задължение на същата към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1757
по описа на ДРС за 2018г. за сумата от 379,25 лв. - главница по договор за потребителски кредит №**********/05.07.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 379,25 лева до пълно предявения размер от
476,03 лв. - главница по договор за потребителски кредит №**********/05.07.2017г.; сумата от 57,86
лв. - договорна лихва за периода от 05.10.2017 г.
до 06.12.2017 г.; сумата
от 44,01 лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената
главница в размер на законната лихва за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018
г.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54 сторените по ч.гр.д.№1757 по
описа на ДРС за 2018г. разноски в размер на 75 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54 сторените по делото разноски в
размер на 473,44 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: