РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Русе, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20254500100262 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Н. Н. М. твърди, че нa 08.07.2024 г. около 07:45 ч се движила с велосипед
пo бул. „Б." от с. С. към с. Г. В., когато претърпяла ПТП, виновно причинено от л. а.
„Мерцедес Ц270" с ДКН* **** **, управляван от Д. И. М., който пpи включването си
по бул. „Б." от паркинга на завод „Астра" в гр. Сливо поле, в района на № 23, не
спазил правилата за предимство. Пo случая е съставен КП за ПTП с пострадали лица
№ 453р-561/208 от 08.07.2024г., като е образувано ДП № 208/24г. пo описа на PУ
Сливо поле. Заявява, че след произшествието посетила УMБAЛ „Канев" AД Русе с
оплаквания от силна болка в областта на гърба и тaзa. След извършени прегледи и
образни изследвания била диагностицирана с фрактура на трансверзалните израстьци
на Тх10 и Л1 прешлени и фрактура на 9-то ребро вдясно паравертебрално. C оглед
характера нa получените от нея травми било взето решение за провеждане нa
консервативна терапия чрез лекарствени средства, като на 11.07.2024 г. е освободена зa
продължаващо домашно лечение със съвети за спазване на ХДР, режим на покой и
прием на лекарствени средства. Заявява, че й били издадени 4 бр. болнични листове за
периода от 08.07.2024 г. до 08.11.2024 г. /общо за 124 дни/. Твърди, че получените от
ПTП травми й причинили болки и страдания, които били със значителен интензитет
през първите 1-1,5 месеца от възстановителния период, който продължавал и към
днешна дата. C оглед характера на травмите следвало да спазва щадящ режим нa
покой без натоварване. Заявява, че нa практика била изправена пред невъзможността
да посреща със собствени сили обикновени битови потребности - хранене, обличане,
тоалет, зa задоволяването нa които получавала помощ от своите близки. Изпитвала
непрестанни силни болки, усилващи се и при най-леки движения като помръдване,
кашляне, дишане и трудно повлияващи се от обезболяващи. Твърди, че водила активен
начин на живот, a последиците от ПTП довели до промяна в нормалното протичане на
ежедневието й, до ограничаване нa социалната, трудова и семейна ангажираност.
1
Възвръщането към обичайните делнични занимания й коствало време, търпение и
болки. Заявява, че ПTП се отразило силно негативно и на емоционалното й състояние
- станала тревожна, напрегната и неспокойна. Чувствала се безпомощна и в тежест на
близки и роднини. Твърди, че психологическите последици от ПTП — изживян стрес
и душевни страдания ще я съпътстват дo края на живота й.
Заявява, че по отношение на л. а. „Мерцедес Ц270" с ДКН * **** ** е налице
сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД „Бул Инс"
АД по застрахователна полица № BG/02/123002461447, валидна към датата на
събитието, поради което застрахователят следва да покрие в границите нa
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети
лицa имуществени и неимуществени вреди. C писмена застрахователна претенция, по
която е образувана щета №**********/11.11.2024г., уведомила застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, съобразно изиcквaниятa нa чл. 380 КЗ, с
искане зa определяне и изплащане нa обезщетение, съобразно представените
доказателства. Липсвало произнасяне от негова страна, поради което сезира съда с
настоящата искова молба и претендира ответното застрахователното дружество да
бъде осъдено да й заплати 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП, настъпило на 08.07.2024 г. с участието на застрахован при него
водач, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2024 г. - датата на
уведомяване на застрахователя по застраховка ГО за настъпване на застрахователното
събитие до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс" АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения механизъм
на ПТП и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, като твърди липсата им, в т. ч. и на вина у водача на застрахования при
него автомобил. Заявява, че ПТП е настъпило в хипотезата на случайно деяние по
отношение на М. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за вида, медико -
биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение
здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към настоящия
момент. Твърди, че описаните в исковата молба болки и страдания се дължат
единствено на напредналата й възраст и предходни заболявания, от които е страдала
преди ПТП. Оспорва твърденията за продължителен оздравителен процес, а в случай,
че се установи такъв заявява, че той е следствие на поведението и неспазване на
лекарските предписания от страна на ищцата, както и на несвързани с процесното
събитие предходни заболявания, от които тя страда и които нямат връзка с ПТП.
Въвежда и възражение за съпричиняване. Твърди, че ищцата е управлява велосипед в
нарушение на чл. 70 ЗДвП- без изправна осветителна система, без светлоотразителна
жилетка, като така е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Заявява още,
че пострадалата е била без поставена предпазна каска, поради което е налице
обективна причинно-следствена връзка между нейното поведение и настъпилите
вреди. Възразява още, че ищцата е нарушила и чл. 110 ЗДвП. Ответникът оспорва и
исковата претенция като твърде завишена по размер и несъответна на характера и
степента на увредата.Заявява, че претендираното обезщетение е прекомерно,
неотговарящо на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразява, че в случая
травмата не е наложила престой в болнично заведение. Оспорва и началния момент на
претенцията за законна лихва и намира, че същият следва да бъде определен съобразно
чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. В обобщение, намира предявените искове за изцяло
2
неоснователни и претендира тяхното отхвърляне. В условие на евентуалност в случай,
че съдът намери исковата претенция за основателна, претендира да се намали размера
на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на ищцата
и поради прекомерност. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП от 08.07.2024 г. /л. 3/ се установява, че на
08.07.2024 г. в 7:45 ч ищцата като управляваща велосипед „OXFORD“ е пострадала
при ПТП с участието на л. а. „Мерцедес" с рег. № * **** **, управляван от Д. И. М., за
което е било образувано ДП № 208/2024 г. по описа на РУ Сливо поле.
Между страните няма спор, че лек автомобил „Мерцедес Ц270" с ДКН * ****
**, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 08.07.2024 г., е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на
събитието при ответното дружество.
Към доказателствения материал са приобщени материали от воденото относно
процесното ПТП досъдебно производство, както и медицински документи, които
съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от
притежаващите специални знания вещи лица по назначената и приета по делото
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Приложени са и 6 броя болнични листове, от които се установява, че Н. М. е
била във временна нетрудоспособност във връзка с процесното ПТП и полученото при
него счупване на гръбначния прешлен за периода от 08.07.2024 г. до 03.01.2025 г., или
общо 180 дни, от които 4 при болничен и 176 при домашен режим.
За установяване на търпените неимуществени вреди от страна на ищцата са
ангажирани гласни доказателства.
Св. С. Х. М.- съпруг на ищцата дава показания, че живеят в гр. С. П., като всяка
сутрин съпругата му отивала на работа с колело. Фирмата, в която работела била с
вход на главния път Русе – Силистра, откъм гр. Силистра. За претърпяното от нея ПТП
узнал по телефона от сина си. Когато отишли да я видят в болницата, тя му споделила,
че според лекарите има счупено ребро, натъртвания в гръдния кош. Оплакала се, че я
боли гръбначния стълб, както и от задух. Била на легло и не можела да става, била
разтревожена и уплашена. Свидетелства, че не му се сторила особено адекватна, не
била много разговорлива. Пролежала в болницата една седмица, а след като я
изписали още около месец лежала у дома. Лекарите й предписали лекарства и й казали
да лежи. В началото ищцата трудно се движела, почти не ставала, за да отиде до
тоалетна, ползвала подлога. Първата седмица я хранели в леглото – носели й храната с
поднос, свидетелят й помагал да се облича. После започнала с помощта на близките си
да се придвижва и да сяда с тях да се храни. Трудно, лека-полека и бавно започнала да
се обслужва сама, както и да ползва тоалетната, която е извън къщата. Свидетелства,
че повече от месец след случката съпругата му била много стресирана, много
уплашена от случилото се. Приемала обезболяващи лекарства за болките в кръста и в
ребрата. Оттогава и до ден днешен не се е качвала на колело, защото се страхува.
Изнася данни, че двамата с ищцата живеят в едно домакинство със сина си и
3
снахата. Те живеели с децата си на втория етаж. По принцип съпругата му се грижела
за домакинството в цялата къща, включително и за младите- приготвяла храната,
чистела, но след катастрофата, когато останала на легло, не можела да изпълнява тези
домакински задължения. Дава показания, че съпругата му много се ядосвала и се
смущавала, че не може да помогне на децата, така както го правела преди. Наложило
се снахата да поеме домакинските задължения, които преди тя изпълнявала. Според
свидетеля и понастоящем съпругата му не е възстановена, не върви така изправена,
както преди катастрофата, стойката й се привела напред. Дава показания, че ищцата е
пенсионер, но ходела на работа за по 4 часа, защото не им стигали парите. След този
случай обаче сама се отказала да ходи да работи. Около 2 месеца след ПТП-то поне й
се налагало да приема обезболяващи. Дава показания, че колелото, с което
катастрофирала синът му изхвърлил в контейнера на завода, в който жена му работела,
тъй като от него нищо не ставало.
Показанията на свидетеля съдът анализира от аспекта на възможната му
заинтересованост от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е съпруг на ищцата
и намира, че той непредубедено изнася фактите във връзка с търпените от нея болки и
страдания. Показанията му се кредитират изцяло като безпротиворечиви, логически
свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства, и от експертизата по делото.
По делото е приета колективна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица д-р И. С. и инж. С. К., които след запознаване с
приложените по делото медицински документи, относимите материали от воденото
досъдебно производство и гласните доказателства, събрани в настоящото
производство и извършен личен преглед на ищцата дават следното заключение:
Относно механизма вещото лице автоексперт заключава следното:
На 08.07.2024г,. около 07:40 часа, в гр. Сливо поле, по главния път /Русе -
Силистра/ в посока към гр. Силистра се движил велосипед, марка „OXFORD“,
управляван от ищцата, която била облечена със светла горна дреха. Когато
приближила отбивката за фирма „Астра грийн плант“, която се намира вляво, се
движила в лявата граница на пътя с около 9,0ч10,0 км/ч. В същия момент, в дясната
част на отбивката бил спрял л. а. „Мерцедес Ц270ЦДИ“, с рег. № *******, управляван
от Д. М. В този момент видимостта между участниците в произшествието била
неограничена. Автомобилът потеглил с цел извършване на десен за него завой – към
гр. Русе, като в този момент велосипедът и пострадалата се намирали на около 6,0 м
преди мястото на удара, също в лявата част на пътя. При описаните движения между
участниците в произшествието е настъпило съприкосновение, като за автомобила то е
настъпило в областта на предния му десен ръб, а за велосипеда - с предната му част.
Ударът е настъпил в областта на лявата граница на главния път /Русе-Силистра/,
вдясно от автомобила. Малко след това автомобилът преустановил движението си.
Велосипедът и пострадалата паднали наляво, в областта на дясната страна на
автомобила. Експертът е установил, че от момента на потеглянето си, докато е спрял,
автомобилът технически е достигнал 6,5 км/ч. След известно време, автомобилът е
изместен назад и е преустановил движението в положението, в което е намерен при
огледа. Според вещото лице, на снимките към приложения протокол за оглед на
произшествието и на анализирания видеозапис не се забелязва наличието на
светлоотразителни елементи по велосипеда, както и пострадалата да е с поставена
предпазна каска.
Вещото лице заключава, че причина за произшествието е пресичането на
траекториите на процесните превозни средства в едни и същи момент и място.
4
Експертът установява, че широчината на двете ленти за движение на гл. път Русе
- Силистра, по който се е движила пострадалата с велосипеда си е 12,00 м, като всяка
от пътните ленти е по 6,00 м. Движението е двупосочно, а лентите са разделени
посредством хоризонтална пътна сигнализация – прекъсната осева линия. Установено е
също така, че асфалтът е едрозърнест и без следи от деформации и отвори по него.
Пътният участък е прав и с голяма видимост. Левият банкет бил затревен, с лек наклон
на изкачване около 6% към производственото предприятие „Астра грийн плант“ и с
широчина 2,40-2,70 м. Северно от ориентира в протокола за оглед, в посока „Астра
грийн плант“ има пътен участък с широчина 18,00 м и разположен знак на левия
тротоар „В27“ – Забранено паркирането и престоя. Вещото лице не е установило други
пътни знаци. Експертът разяснява, че в района на произшествието пътят не е
регулиран със светофарна сигнализация, няма подлези или надлези и не е установено
наличието на обособена велосипедна инфраструктура.
Според метеорологична справка от НИМХ времето в деня на инцидента е било
светло и слънчево, горещо и сухо, температура е била 23°С, хоризонталната видимост
отлична.
Анализирайки данните по делото, вещото лице дава заключение, че ако
пострадалата с управлявания от нея велосипед, се е движила вдясно на главния път
Русе - Силистра, в посока към гр. Силистра и при предприетата от водача на
автомобила маневра завой на дясно, навлизайки в дясната част на главния път, в
посока към гр. Русе, не би се стигнало до съприкосновение между тях.
Вещото лице д-р И. С. дава заключение, че от представената медицинска
документация се установява, че ищцата е получила следните увреждания: счупване на
девето ребро вдясно; счупване на десните напречни израстъци на десети гръден
прешлен и на първи поясен прешлен. Според експерта, установените счупвания са в
пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП и следва да се преценяват по
медико-биологичният признак – трайно затрудняване на движенията на снагата за срок
повече от тридесет дни. Възстановителният период при такива увреждания е от три до
шест месеца, а имобилизацията е от шест до осем седмици. Те са с изразени болки
след травмата и при раздвижването в рамките на възстановителния период. Вещото
лице уточнява, че в конкретния случай са налице стари травматични увреждания на
прешлените и изразени дегенеративни промени в гръдния и поясния сегмент на
гръбначния стълб, както и увреждания на периферните нерви, които безспорно влияят
на ограниченията в движението на снагата. Вещото лице пояснява, че към момента на
прегледа пострадалата се оплаква от болки в гръбначния стълб. Дава обаче
заключение, че те са основно в резултат на старите травми и дегенеративните
увреждания, като травмата от процесното ПТП се явява неблагоприятен фактор на
фона на посочените увреждания. Според експерта не може да се каже доколко
травмите от транспортното произшествие участват в болковия синдром. В
документацията няма отразени усложнения на травмите получени при ПТП в рамките
на възстановителния период. Вещото лице дава заключение, че установените
травматични увреждания в случая не са в анатомичната област на главата, защитена от
предпазната каска и биха се получили и с поставена предпазна каска, като и без нея
ще бъдат със същата сила и интензитет.
Съдът намира, че следва да кредитира КСМАТЕ, дадена от д-р И. С. и инж. С. К.
като неоспорена, компетентна и обективна.
На основание чл. 204, ал. 1 ГПК е извършен оглед на приложения към воденото
досъдебно производство диск със запис от произшествието от камери на фирма
5
„Астра грийн плант“, предоставен на вещото лице автоексперт въз основа на
издаденото му от съда удостоверение и използван от него при изготвяне на
експретизата.
На 11.11.2024 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция за заплащане
на причинените й вреди, /л. 13-л.14/ като между страните няма спор, че обезщетение
не е определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е
изплатил обезщетение.
Липсва спор, че лек автомобил „Мерцедес Ц270" с ДКН * **** **, управляван
от Д. И. М., при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 08.07.2024 г., е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата
при ответното дружество.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи, че на 08.07.2024 г. Д. М.
като водач на л. а. „Мерцедес" с рег. № * **** ** по главен път Русе - Силистра в
района на гр. Сливо поле, бул. „Б.“ № **, срещу входа на фирма „Астра грийн плант“
при предприемане на маневра завой надясно ударил движещата срещу него с
велосипед ищца.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
6
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 25, ал.1 ЗДвП
от водача Д. И. М., който при предприемане на маневра завой надясно не се убедил, че
няма да създаде опасност и предприел маневрата без да се съобрази с движещата се
насреща му с велосипед ищца, като с поведението си поставил в опасност живота и
здравето й и причинил неимуществени вреди.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
приетата СМЕ се установи, че са причинени неимуществени вреди на ищцата Н. М..
На четвърто място, от КСМАТЕ безспорно се установява пряката и
непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
водача на автомобила - неспазване на правилата за движение по пътищата, довело до
настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на удара травматични
увреждания у ищцата. Установи се, че от процесното ПТП ищцата е получила
счупване на девето ребро вдясно; счупване на десните напречни израстъци на десети
гръден прешлен и на първи поясен прешлен. Доказа се с експертното заключение, че
претърпените увреждания на здравето се намират в причинна връзка със
застрахователното събитие.
На пето място, налице е и вина на деликвента Д. М. Законът урежда в чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че
по делото не са събрани никакви доказателства от ответника за оборването на
законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани
по-горе. Не се доказва възражението на ответната страна за случайно деяние – водачът
Д. М. да не е могъл нито да предвиди, нито да предотврати ПТП. Напротив, доказа се
от приетата експертиза, че водачът на автомобила е могъл да възприеме ищцата,
когато автомобилът е бил спрял на отбивката, непосредствено преди да навлезе на
главния път и да предотврати произшествието, като пропусне велосипеда, преди
изобщо да започне маневрата. Установява се от КСМАТЕ, че в този момент ищцата с
велосипеда се е движила по широчина в района на лявата граница на пътя в посока гр.
Силистра и видимостта между участниците в произшествието е неограничена, а
разстоянието между двамата участника в ПТП около 6,0 метра. Експертът установява
още, че водачът на автомобила е разполагал с около 4 секунди да възприеме
движението на пострадалата и велосипеда й, което е много по-голямо от общото
време, необходимо на водача на автомобила да предприеме спиране – 1 секунда.
Доказа се, че времето в деня на инцидента е било светло и слънчево, с отлична
хоризонтална видимост.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на
деликтното правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника ЗД „Бул Инс" АД относно л. а. „Мерцедес" с рег. № * ****
7
**, води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432,
ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на Н. М. неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования. В тази
връзка съдът приема, че предявеният иск срещу ответника е доказан по основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът
отчита, че на ищеца е причинена средна телесна повреда- счупване на девето ребро
вдясно; счупване на десните напречни израстъци на десети гръден прешлен и на първи
поясен прешлен. Съобразява се още, че възстановителният период е протекъл в
рамките на нормалното – около шест месеца, като липсват данни за настъпили
усложнения през него. Отчита се и възрастта на ищцата към датата на ПТП- **
години, предполагаща по-бавно възстановяване. Съобразяват се неудобствата в чисто
битов план, които е търпяла при посрещане на своите елементарни битови нужди.
Отчита се, че за известен период от време – около два месеца, не е можела да
изпълнява пълноценно функциите си в семейството. Съдът взема предвид и
заключението на вещото лице д-р И. С., че оплакванията на ищцата към днешна дата
за болки при движение и приведена стойка се дължат на предишните тежки
дегенеративни промени, които е имала отпреди катастрофата и приема за недоказани
твърденията й за продължаващ и към настоящия момент възстановинетелен период от
травмите от процесното ПТП.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид
установения интензитет на болките и тяхната продължителност, свързаните с тях
обичайни сътресения и неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни
последици, настъпили в живота на Н. М. вследствие на катастрофата, съдът намира че
е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 35
000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за
съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за
този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 08.07.2024 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
8
заплата за страната е 933 лв. В посочения размер, според съда, то отговаря на
действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищцата болки и
страдания, както и на тяхната продължителност.
От страна на ответника своевременно е въведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения:
Действително, установи се, че ищцата е управлявала велосипеда без
светлоотразителна жилетка и без поставена предпазна каска. Не се установява дали
управлявания от нея велосипед е бил с изправна светлоотразителна система.
Съпричиняване обаче по смисъла на чл. 51 ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в
настъпването на увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на
пострадалия е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно, т . е.
трябва категорично да се установи, че уврежданията и травмите в случая не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият имаше свидетелство за
правоуправление. Такава причинна връзка в случая липсва. Както вече бе посочено
по-горе, инцидентът се е случил в 7:40 ч, през лятото, времето е било светло и
слънчево, с отлична хоризонтална видимост, ищцата е била облечена със светла дреха
и е могла да бъде възприета от деликвента М. При установеното по делото, тя не е и
имала задължението да бъде със светлоотразителна жилетка и с включена бяла или
жълта светлина отпред, доколкото ПТП нито се е случило през тъмната част на нощта,
нито при намалена видимост, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП. Относно
неспазването на чл. 80а, ал. 1, т. 3 ЗДвП заключението на експертизата е, че би
получила процесните увреждания дори и да беше с поставена предпазна каска,
доколкото същите не са в областта на главата. Възражението относно неспазване на
правилата, установени в чл. 110 ЗДП също е неоснователно, доколкото не
кореспондира с установената по делото фактическа обстановка. Тази норма е в раздел
ХХІ на ЗДП, уреждащ правилата за движение на пешеходците, а по делото /в т. ч. и от
видозаписа от произшествието/ се установи, че по време на процесното ПТП ищцата е
управлявала велосипед.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на
акцесорната за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на
11.11.2024 г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Поради това обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от 11.11.2024 г. до окончателното
плащане. Наведените в отговора на исковата молба от ответника възражения относно
началната дата, от която следва да се присъди законна лихва съдът намира за
неоснователни. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 46/04.04.2024 г. по т.
д. № 2274/22 на ВКС, Първо т. о., решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г.
9
на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение №
50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове,
последователно се застъпва становището, че по силата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
Ищцата претендира присъждане на адв. възнаграждение в полза на адв. Д. З. САК
за оказаната й правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно
уважения размер на иска. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа същото се
определя от съда в размер на 3450 лв. От страна на адвокат З. не са представени
надлежни доказателства за регистрацията й по ДДС, поради което и съдът не
начислява ДДС.
Претендираните от ответника, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски,
плащането на които е надлежно удостоверено по делото възлизат на 800 лв. депозити
за вещи лица и 5640 лв. адв. възнаграждение, или общо 6440 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от иска следва да му бъдат присъдени 1932 лв., които да се
възложат в тежест на ищеца.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от бюджета
на съдебната власт сума за държавна такса върху уважената част от иска в размер на
1400 лв. и 560 лв. авансирани от бюджета на съдебната власт разноски за депозити за
вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Н. М., ЕГН ********** от гр. С. П., обл. Р., ул. „Х. Б.“ № ** СУМАТА от 35 000 лв.
/тридесет и пет хиляди лева / - обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от нея
неимуществени вреди –болки и страдания от ПТП на 08.07.2024 г., настъпило на
главен път Русе-Силистра в района на гр. Сливо поле, бул. „Б.“ № ** срещу входа на
фирма „Астра грийн плант“, виновно причинено от Д. И. М. като водач на л. а.
„Мерцедес Ц270" с ДКН * **** **, по отношение на който дружеството е имало
сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2024 г. до окончателното им изплащане, като
10
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. К. З., вписана в САК с личен № ***********, със служебен адрес: гр. С., ул.
„А.“ № **, ет. * като пълномощник на Н. Н. М., ЕГН ********** СУМАТА в размер
на 3450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН ********** от гр. С. П., обл. Р., ул. „Х. Б.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 СУМАТА от 1932
лв. /хиляда деветстотин тридесет и два лева/ разноски в настоящото производство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер
на 1960 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева/ държавни такси и възнаграждения
на вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
11