Р Е Ш Е Н И Е
№ 504 /21.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 406 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Г.Я. ***, срещу Решение №28/21.02.2022г., постановено по АНД №20225620200042/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №4994611, издаден от ОД на МВР – Хасково.
Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението. Твърди, че км.110+100 не се намира на автомагистрала „Марица“, съответно мястото на нарушението не било правилно посочено в електронния фиш. Изразява съмнение, че техническото средство TFR1-M 642 не отчитало правилно.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, чрез пълномощник, в съдебно заседание и в писмена защита, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита обжалваното решение за правилно.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №4994611 на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 19.06.2021г. нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, Г.Я.Я. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева.
За да постанови решението си районният съд приел, че оспореният електронен фиш е законосъобразен. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. ЕФ съдържал реквизитите по чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, а словесното описание на нарушението отговаряло на правната му квалификация. Не се установявало разминаване при посочване на мястото на извършването на нарушението и на позиционирането на автоматизираното техническо средство. Не били налице пречки наказаното лице да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира защитата си. АТС било одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежавало надлежното удостоверение, издадено от БИМ, регистрирано във водения регистър, било технически изправно и преминало последваща проверка. Съдът приел за установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението, поради което и същите се явявали доказани. Също така, нарушението било достатъчно точно описано в ЕФ и не била налице неяснота, която да ограничила правото на защита на жалбоподателя. Мястото на нарушението било посочено коректно с текстово описание, като това се установявало и от приложените доказателства. Налице били и достатъчно доказателства, от които можело да се направи обоснован извод, че били спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при използването на АТС. Изготвен и коректно попълнен бил също и протоколът по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Налице бил и субективният елемент от състава на нарушението. Не били налице основания за определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция намира атакуваното решение за неправилно.
Не се споделя изводът на въззивния съд, че са доказани обективните признаци на нарушението.
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от административнонаказващия орган, че е бил засечен да се движи автомобилът, управляван от касационния жалбоподател. В приложения по постъпилата административнонаказателна преписка снимков материал има единствено посочен номер на издадения фиш, не дата , географски координати, измерена скорост и АТСС, с което е измерена. В описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ“ , който не е част о посочената снимка, а е обективиран на отделен листе посочена дата на нарушението, рег.номер на автомобила, вид превозно средство, място на нарушението, издател на фиша и идентификационен номер на уред, както и отбелязване за „разпознато от АТСС“. Не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това нито на конкретната снимка нито в приложението към нея, което е неподписано, липсват и задължителните за АТСС географски координати на пътния участък, което също е задължителен реквизит. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ“, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номера на съответния електронен фиш. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на административнонаказващия орган по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за съда. На приложената снимка данни за установената скорост на движение на процесното МПС, а още по-малко за скорост, надвишаваща допустимата, няма. Това определя снимката, като обективно негодно вещественото доказателство, което да установи дори ориентировъчно стойността на измерената скорост, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочено конкретната възприета от органа скорост от 83 км/ч.
Липсата на означение на снимката, каква е скоростта на движение, е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип, протокол от периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., справка за собственост и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на въззивната инстанция и на административнонаказващия орган относно установена скорост са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на автомобила.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. Това задължение в случая не е изпълнено. Така, при липсващите данни за скоростта на движение на процесния автомобил в момента на заснемането не може да се приеме, че вмененото на Г.Я.Я. административно нарушение е безспорно установено и доказано. Като е приел обратното, районният съд е постановил акта си при несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.
В този смисъл и практиката на настоящата касационна инстанция по сходен случай изразена в Решение № 340 от 20.05.2022г. по АНД(К)№ 102/2022г. на АдмС-Хасково.
По изложените съображения решението на районният съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което електронният фиш да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №28/21.02.2022г., постановено по АНД №20225620200042/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №4994611, издаден от ОД на МВР – Хасково, като вместо това :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №4994611, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който на Г.Я. ***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер 100 лева.
Решението е окончателно.
2.