Решение по дело №170/2020 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 241

 

гр.Враца, 15.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.07.2020 г. /две хиляди и двадесета година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

  ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

         ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 170 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от  АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на ОО „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” гр.Враца против Решение № 22 от 03.02.2020г., постановено по АНД № 347 по описа за 2019г. на  Районен съд - Мездра, с което е отменено НП №26-0000236/28.08.2019г. на Началника на ОО „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” гр.Враца. С последното на „Ц.М.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер от 3000,00 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗАвтП.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и несъответствие с установената фактическа обстановка. Иска се отмяната му. 

            Ответникът по касационната жалба „Ц.М.“ ЕООД ***, чрез процесуалния си представител – адв. М.М., ангажира становище за неоснователност на жалбата.

            Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

            Предмет на касационен контрол от настоящата инстанция е Решение № 22 от 03.02.2020г., постановено по АНД № 347 по описа за 2019г. на  Районен съд - Мездра, с което е отменено НП №26-0000236/28.08.2019г. на Началника на ОО „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” гр.Враца. С последното на „Ц.М.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер от 3000,00 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗАвтП.

За да отмени НП,  РС Мездра е приел, че фактическа обстановка, установена в АУАН и НП не кореспондира със състава на  чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП поради липса на описание на формата на изпълнителното деяние на нарушението.

Крайният извод на съда е, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

 

 

 

 

Настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и следва да се остави, в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Мездра. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

В направеното в АУАН и НП описание на нарушението е допуснато несъответствие между фактически и правни основания, които по мнението на настоящия съдебен състав водят до неяснота относно конкретното вменено на дружеството административно нарушение, съответно затрудняват възможността му да разбере какво конкретно противоправно поведение му е вменено да е извършило и нарушават правото му на защита, което прави нарушенията съществени.

Имуществената санкция е наложена на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. Според чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Видно е, че по второто предложение на нормата, административното наказание е предвидено за всеки, който допусне водач (неотговарящ на определено изискване), да управлява превозно средство за обществен превоз на пътници или товари. Санкционната норма съдържа и запретеното правило за поведение, което се осъществява чрез изпълнителното деяние допускане – на водача, да управлява превозното средство. Подобно изпълнително деяние не е описано от фактическа страна в АУАН и НП. В същите вмененото на санкционираното дружество изпълнително деяние е същото да е осъществило превоз, при изброени условия, каквото поведение не е предвидено да се санкционира с нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП.

Следва да се има предвид, че в действителност и към момента на извършване на нарушението е съществувал подзаконов нормативен акт – Наредба №41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издаден (съгласно §4 от ПЗР) на основание чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози. В чл. 2, ал. 1 от тази Наредба е предвидено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.

Тоест изискването водач на МПС в определени случаи да притежава карта за квалификация на водача е изискване, определено с подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП, а не в посочения за нарушен чл.7б, ал. 1 от ЗАвтП, въвеждащ задължение към лицензираните превозвачи и използващ понятието „водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача“, което е различно от изискването за притежаване на карта за квалификация на водача.

Като краен извод, при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 и 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и разпоредбите, които са нарушени. 

При така изложените съображения за липса на яснота относно съставомерни признаци на вмененото на търговското дружество административно нарушение, безпредметно е произнасянето на съда по останалите наведени в касационната жалба възражения за доказаност на нарушението въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже нарушението по несъмнен начин. В случая това не е сторено. По делото липсват доказателства, от които да е възможно да се формира категоричен извод за наличие на осъществен от дружеството превоз с водач, който не отговаря на определени изисквания, на визираната в АУАН дата.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод, Районен съд Мездра е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Враца

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 03.02.2020г., постановено по АНД № 347 по описа за 2019г. на  Районен съд - Мездра.

 

           

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

        2.