Р
Е Ш Е
Н И Е № 260353
гр.
Пловдив, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 235/2020 год.по
описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 482630-F505205/06.12.2019 год.,
издадено от и.д. Д. НА Д. „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „С. И
*** 2009“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: с.Крумово, ул.“Хан Крум“ № 39, представлявано
от С.Г.С., ЕГН: **********, на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
– ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 848,17 /осемстотин четиридесет и осем лева и
седемнадесет стотинки/ лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Жалбоподателят, в жалбата си излага становище за незаконосъобразно издадено
наказателно постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна. Навежда
твърдение за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв.А. сочи доводи за отмяна на НП.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.Пловдив чрез
процесуалния си представител – ***.Е. моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди НП като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски
за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване
на административно нарушение от 20.08.2019г. било установено, че данъчнозадълженото
по ЗДДС лице „С. и *** 2009“ ООД с БУЛСТАТ ********* не е начислило в срок ДДС
в размер на 848,17 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 5089,00 лв.,
извършени за данъчен период 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., когато лицето не е
било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е било длъжно.
При извършена
проверка в ТД на НАП-Пловдив, документирана с Протокол **********/30.07.2019 г.
е установено, че за периода от 01.03.2018 г. – 28.02.2019 г. задълженото лице е
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над
50 000 лв. /50 943,89 лв./, формиран от търговска дейност-ресторант.
За „С. и ***
2009“ ООД с БУЛСТАТ ********* възниква основание за задължителна регистрация
към 28.02.2019 г. и в срок до 07.03.2019 г. е следвало да подаде Заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Същото е подадено на
24.07.2019 г. с вх.№ 163911901824230/24.07.2019 г. ДЗЛ е регистрирано по ЗДДС
на дата 01.08.2019 г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС №
160421901879114/30.07.2019 г. За периода 22.03.2019 г. /датата следваща датата,
до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако ДЗЛ е
подало заявлението за регистрация в срок/ до датата, предхождаща датата на
която е регистрирано /31.07.2019 г./
лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми
доставки.
За периода
01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. са извършени облагаеми доставки на стойност
5089,00лв. и не е начислен в срок ДДС в размер на 848,17 лв. от дейността на „С.
и *** 2009“ ООД – търговска дейност – ресторант.
Оборотът е
формиран от продажби, които са отразени на регистрирано фискално устройство на
адрес с.Крумово, ул.“Хан Крум“ № 39. Видно от представения месечен отчет от ФП
на ЕКАФП с инд.№ ZK058778
и № на ФП 50146165, е отчетен оборот в общ размер на 5089,00 лв., отразен в
група „Б“.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС,
същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.06.2019
г. до 30.06.2019 г. облагаеми доставки, като на основание чл.112, ал.1 от
ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за
тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в
дневника за продажби за месец 06.2019 г. и включи размера на данъка в
справката-декларация за данъчен период м.06.2019 г. , като справката-декларация
и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП – Пловдив в срок до
14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до
15.07.2019 г. включително /14.07.2019 г. е почивен ден/.
Нарушението е
извършено на 16.07.2019 г.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетеля С.С.Д. / актосъставител/ и приложените
по делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел
като обективни, последователни, непротиворечиви и съответни на приложените по делото
писмени доказателства.
Тази фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните
правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН при спазване императивните
изисквания на Закона. Същите съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Настоящият състав
намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
категоричен начин извършено от жалбоподателят „С. и *** 2009“ ООД административното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Безспорно
за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. жалбоподателят е извършил облагаеми доставки
в общ размер на 5089,00 лева. Не се
спори, че доставките представляват продажби, извършени при осъществяваната търговска
дейност от дружеството - ресторантьорство, като по делото не се оспорва, че се касае
за облагаеми доставки. Правилно е определен и размерът на извършените облагаеми
доставки за данъчен период месец юни 2019 г., а възражението на жалбоподателя е
неоснователно. Санкционираният се опитва да внесе съмнение относно размера на реализирания
оборот през процесния данъчен период, позовавайки се на данните за издадени сторно
касови бележки. Установява се обаче от протокол № **********/30.07.2019 г., че сторно
касовите бележки са с номера от 1 до 71 и всички са издадени в периода от
01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., т.е. далеч преди релевантния за делото период –
юни 2019 г. Следователно те са неотносими към определянето на размера на извършените
облагаеми доставки. Все в тази връзка в съкратения отчет на фискалната памет е удостоверен
и общият сторно оборот за периода, който е 0,00 лева. На следващо място доказано
е от обективна страна, че жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, но за него
е било настъпило основание за задължителна регистрация съгласно чл.96, ал. 1 от ЗДДС. Доказано е по делото, а и не е спорно, че облагаемият оборот от 50 000 лева
за периода 01.03.2018 г. – 28.02.2019 г. е достигнат преди процесния данъчен период
месец юни 2019 г. Следователно жалбоподателят е бил длъжен, но не е подал заявление
за регистрация в срок, като в тези случаи ЗДДС постановява, че лицето дължи данък
за извършените облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало
да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето беше подало заявлението за регистрация
в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Процесният период
месец юни 2019 г. попада в тези граници, поради което за „С. и *** 2009“ ООД съществува
задължение за начисляването на ДДС по облагаемите доставки през този период.
Начинът на изпълнение
на това задължение е регламентиран в разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1-3 от ЗДДС.
Законодателят е предвидил поредица от три действия на задълженото лице, които формират
фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване на данъчен документ,
в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС
за този данъчен период и 3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. Окончателните правни последици – начисляването на
данъка, настъпват едва със завършването на фактическия състав. За да изпълни надлежно
задължението си за начисляване на данъка, жалбоподателят е трябвало на първо място
да състави отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за доставките
за съответния данъчен период. Това му задължение произтича от разпоредбата на чл.119 ЗДДС вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС. В случая предвид характера на доставките – от ресторантьорска
дейност, съгласно чл.113, ал.3 от ЗДДС не е било задължително издаването на фактура,
нито пък са налице предпоставките по чл.117, ал.1 от ЗДДС за издаване на протокол,
поради което правилно е прието от наказващия орган, че първият етап от изпълнението
на задължението е следвало да бъде осъществен чрез съставянето на отчет за извършените
продажби съгласно чл.119 от ЗДДС. На следващо място жалбоподателят е трябвало да
включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период месец 06.2019
г. и да отрази отчета за извършените продажби в дневника за продажби за месец 06.2019
г. Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС справката-декларация заедно с регистър „дневник
за продажбите“ се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Оттук се установява, че срокът за начисляване на данъка
е бил до 15.07.2019 г. /14.07.2019 г. е почивен ден/, до която дата „С. и ***
2009“ ООД е трябвало първо да извърши посочената последователност от действия. Като
не е сторил това, с бездействието си жалбоподателят е извършил административното
нарушение, за което е санкциониран. Правилно наказващият орган е посочил, че нарушението
е извършено на 16.07.2019 г. – първият ден след изтичането на срока за начисляване
на данъка. Нарушението е формално и е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното
си деяние.
Правилно наказващият
орган е наложил наказание по реда на чл.180 ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, а именно
имуществена санкция в размер на 848,17 лв. при облагаеми доставки на обща стойност
5089,00 лв., извършени за данъчен период 01.06.2019г.- 30.06.2019г.
Съдът намира
направеното от жалбоподателя възражение, касаещо приложение на чл.28 от ЗАНН за
маловажност на разглеждания случай за
неоснователно. За да бъде прието, че деянието съставлява маловажен случай, трябва
да се установи, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
чието проявление се отразява върху степента на обществена опасност на деянието
и дееца. В случая наказващият орган е посочил в своя акт, че нарушението е за
първи път, което обстоятелство обаче не обосновава автоматично извод за маловажност
на случая, тъй като това би означавало винаги да отпада отговорността за всяко
първо по ред формално нарушение. За да формира извод за неприложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН съдът съобрази размер на неначисления данък,
касаещ процесния период, както и продължителния период от време, в който
жалбоподателя не е изпълнил своето задължение по ЗДДС, за което е санкциониран, а именно – повече от четири месеца. Ето защо
настоящият съдебен състав споделя становището на наказващия орган за липса на
предпоставки за квалифициране на случая като маловажен.
При извършена
служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на НП.
При този изход на спора и съобразно с
чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, съдът отхвърля претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като уважава искането на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, на основание чл.37 от Закона
за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът уважава претенцията на въззиваемата
страна в пълен размер, а именно възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в размер от 120 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, поради което Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
482630-F505205/06.12.2019 год., издадено от и.д. Д. НА Д. „Обслужване“ в ТД на НАП
гр.Пловдив, с което на „С. И *** 2009“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: с.Крумово,
ул.“Хан Крум“ № 39, представлявано от С.Г.С., ЕГН: **********, на основание чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 848,17 /осемстотин четиридесет
и осем лева и седемнадесет стотинки/ лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.180,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
ОСЪЖДА „С. И *** 2009” ООД, ЕИК *********,
с адрес: с.Крумово, ул.“Хан Крум“ № 39, представлявано от С.Г.С., ЕГН: **********,
да заплати на Националната агенция по приходите, сумата в размер на 120 лева, представляваща
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК