РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500748 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Дени
Лайтинг“ – ЕООД – гр.Бургас – ответник по предявения иск, срещу Решение
№443/11.03.2022г., постановено по гр.д.№7044/21г. по описа на БРС, в частта, с което
въззивникът е осъден да заплати на Б. Г. А., сумата от 10000 лева – обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – физически и психически болки и
страдания, в следствие на получени увреждания в резултат на трудова злополука,
станала на 08.02.2021г., установена с Разпореждане №5104-02-9/19.02.21г. на
длъжностно лице от ТД на НОИ – Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 08.02.21г., до окончателното й изплащане; 800 лева – съдебно –
деловодни разноски; 750 лева – по сметка на БРС, разноски за държавна такса и
експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен
частично. На първо място подробни съображения развива относно наличието на
съпричиняване на вредите от страна на работника, който не е изпълнил задължението
си за спазване на безопасни условия на труд, чрез монтиране на обезопасителен кош, за
който самият той е инициирал изработването и използването му. Според въззивника,
налице е и изрична заповед на работодателя, работните дейности да се извършват по
безопасен начин с обезопасителен кош, който е бил наличен, но въпреки това не е
използван от работника. В тази връзка излага съображения, че без този кош стакерът не
може да се използва за работна площадка и превод за хора, но с коша това е допустимо
и възможно; работникът с дългогодишния си опит и практика е знаел това, самият той
е инициирал изработване на коша, ползвал го е многократно, но в случая сам е избрал
да извърши работата без кош, като е смятал, че е способен да предотврати вредоносни
последици, поради което е налице груба небрежност.
Въззивникът излага съображения за прекомерност на присъденото обезщетение
от 10000 лева, с оглед временния характер на травматичното увреждане, липсата на
1
доказателства за причинно – следствена връзка между вредата и психологичното й
въздействие върху пострадалия.
Въззиваемият - ищец Б. Г. А. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на
обжалваното решение. Подробно анализира предпоставките за наличие на груба
небрежност от страна на работника, водеща до съпричиняване на вредите, за да
обоснове тезата, че в конкретния случая такава не е налице. Според въззиваемия,
превенцията на риска от трудова злополука е задължение на двете страни по трудовото
правоотношение; задължение на работодателя в тази връзка е провеждане на
инструктаж, какъвто в случая не е бил проведен – в тази връзка се споделят изводите
на първоинстанционния съд. Според ищеца, посоченият в жалбата кош, не е
задължителен аксесоар към машината, а е направен допълнително, което сочи, че
работодателят не упражнява ефективен контрол върху техническата изправност на
работното оборудване.
На последно място, съображения въззиваемият излага и досежно размера на
присъденото обезщетение, с оглед на травмите – разкъсно – контузна рана на главата,
счупване на втори лумбален прешлен, продължителността на възстановяването –
повече от година и очакваната занапред неврологична симптоматика, като счита така
присъденият размер за покриващ критерия на чл.52 ЗЗД за справедливост.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от
лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити,
следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществуващо между страните трудово правоотношение, по
силата на което ищецът работи като „монтажник електрооборудване“ в ответното
дружество. Установил е, че на 08.02.2021г., работодателят възложил на ищеца да смени
датчици в склад на 9-ти километър, намиращи се на височина 3 метра от земята. За
изпълнение на задачата, ищецът се качил на товароподемна машина „Стакер“,
управлявана от друг работник. В процеса на изпълнението, ищецът паднал от височина
около 2 метра. В резултат на падането получил счупвания на гръбначния стълб и таза и
открита рана на главата, за което бил приет за лечение в болнично заведение;
лечението продължило и при домашни условия. Злополуката била призната за трудова
с Разпореждане по реда на чл.55, ал.1 КСО. Първоинстанционният съд е установил, че
при закупуване на товароподемната машина „Стакер“, която е предназначена за
повдигане на товари, не и на лица, работодателят обучил работници за работа с нея;
ищецът не е бил сред тези работници. За изпълнение на възложената задача по смяна
на датчиците, работодателят не е провел инструктаж на ищеца. Съдът е установил, че
по инициатива на работниците бил изработен кош, който поначало е бил използван за
обезопасяване на работата им, като е бил монтиран на Стакер-а, когато последният е
бил използван за извършване на технически дейности на височина. Този кош не е
сертифициран от производителя и не е част от принадлежностите към съоръжението.
На осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, след служебна проверка валидността и допустимостта
на обжалваното решение, съгласно чл.269 ГПК намира, че то е валидно и допустимо.
При така установената фактическа обстановка, като взе пред вид становищата на
страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. И в тази им част, въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, по изложените във въззивната жалба оплаквания, за наличие на
съпричиняване на вредите от страна на работника, поради груба небрежност, следва да
се каже: Според нормите на чл.281 КТ, всички работници и служители се инструктират
и обучават по безопасните методи на работа. Работниците и служителите, работата на
които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други
технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които
създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и
полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
2
труда. Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност
се обслужват само от правоспособни работници и служители. Работодателят е длъжен
да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната
политика.
В настоящия случай при закупуване на електрокара „Стакер“, работодателят е
провел обучение на някои работници, но ищецът не е бил сред тях. След като
възложената на ищеца задача е била високо рискова и изпълнението й е създавало
опасност за здравето и живота му, съобразно посоченото по-горе, работодателят е
следвало задължително да проведе инструктаж както за начина по който следва да се
изпълни задачата, така и за мерките за безопасност, които следва да се вземат от
работника. Така ищецът е следвало да бъде инструктиран как да достигне височината
от 3 метра, за да смени датчиците; доколкото Стакера е съоръжение за повдигане на
товари, не на лица, на работникът е следвало да се проведе нарочен инструктаж как
безопасно да го използва, независимо дали той е знаел, инициирал или изработил
допълнителното предпазно съоръжение – кош.
Обстоятелството, че ищецът и друг път е използвал машината, с помощта на
допълнително изработения за повдигане на хора кош, не освобождават работодателя от
задължението за провеждане на инструктаж. Поради това и след като на работника не е
проведен такъв, същият не е действал при груба небрежност при изпълнение на
възложената задача.
Ето защо, като взе предвид вида на уврежданията, които е претърпял ищеца,
проведената терапия, времето за възстановяване, въззивният съд намира, че
определения от първоинстанционния размер на обезщетението отговаря на критериите
за справедливост, посочени в чл.52 ЗЗД. И в тази част мотивите на
първоинстанционното решение следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.
По изложените съображения, първоинстанционното решението, с което искът е
уважен за 10000 лева, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1000 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №443/11.03.2022г., постановено по гр.д.№7044/21г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ДЕНИ ЛАЙТИНГ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Б. Г. А.,
ЕГН – **********, сумата от 1000.00 лева – съдебно – деловодни разноски във
въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
30 – дневен срок от съобщението до всяка от страните за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3